Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 06.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретаря Б.Ш., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1523
по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. ГПК.
Образувано е по предявени от М.К.Т., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.П.Б. срещу Л.К.Т.,
действаща в качеството й на ЕТ „Т.Р.С. – Л.Т.“, ЕИК ****, искове с правна
квалификация чл. 29, ал.1 ТЗ за установяване нищожност, недопустимост, евентуално
установяване несъществуване на вписано обстоятелство по партидата на ЕТ „Т.Р.С.
– К.Т.“, ЕИК ***, изразяващо се в поемане на търговското предприятие на
починалия търговец от наследник.
Ищецът Т. твърди, че е единствен
наследник на починалия на 21.03.2010 г. К.Н.Т., който осъществявал търговска
дейност като „Т.Р.С. – К.Т.“, ЕИК ***. Л.Т. – негова възходяща от първа степен заявила
вписване на продължаването на търговската му дейност, вх. № 20100610160043,
като се легитимирала като негов наследник, без към този момент да е имала това
качество, поради раждането на наследник от първи ред – ищецът Т..
Непритежаването на качеството наследник обуславяло порок на извършеното
вписване, като същото е нищожно и недопустимо – извършено въз основа на
заявление, подадено от нелегитимирано лице, съответно се твърди несъществуване
на вписаното обстоятелство.
Ответникът, Л.К.Т., действаща в качеството й на ЕТ „Т.Р.С.
– Л.Т.“, ЕИК ****, в отговор на исковата молба оспорва същата, като твърди, че
не са изложени факти, от които да произтича твърдяната нищожност и
недопустимост на вписването. Вписаното обстоятелство било съществуващо, тъй
като молбата за продължаване на търговската дейност е подадена преди раждането
на ищеца, към който момент ответникът притежавала качеството наследник по закон
на починалия К.Т.. Твърди, че ищецът не е наследник по закон на последния, тъй
като удостоверението за раждане е съставено въз основа на невалидно и нищожно припознаване.
Отделно не били представени доказателства същата да е приела наследството под
опис.
В допълнителна искова молба, ищецът
конкретизира, че по първоначално подаденото заявление е постановен отказ за
вписване, съответно вписването, предмет на спора е извършено на 30.06.2010 г.,
към който момент ответникът не е била наследник и не е имала право да продължи
търговската дейност на К.Т..
Допълнителният отговор не съдържа нови
доводи, като е обективирано искане за спиране на
производството до решаване на преюдициален спор за
валидността на припознаването. Определението, с което искането е уважено е отменено от въззивния
съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия, тъй като този спор не е преюдициален.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
За безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните, е отделен факта, че К.Н.Т.,
починал на 21.03.2010 г., е осъществявал търговска дейност като ЕТ „Т.Р.С. – К.Т.“,
ЕИК ***.
Не се спори между страните и въз
основа на извършените по партидата на едноличния търговец вписвания в
търговския регистър, се установява, че ответникът Л.К.Т., в качеството си на
наследник на починалия К.Н.Т., е заявила поемане на
търговското предприятие на едноличния търговец, на основание чл. 60, ал. 2 ТЗ,
което обстоятелство е вписано на 30.06.2010 г. под № 20100630155627.
Видно от удостоверение за раждане от ***
г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Столична община, на
*** г. е родена ищецът М.К.Т. от майка М.П.Б. и баща К.Н.Т.. Видно от
удостоверение за наследници №000433/08.02.2012 г., издадено от длъжностно лице
в Столична община, М.К.Т. – дъщеря е единствен наследник по закон на починалия К.Н.Т..
В издаденото на 29.03.2010 г. удостоверение за наследници №000800, към който
момент М.К.Т. не е била родена, ответникът Л.К.Т. – майка на К.Н.Т., е вписана
като единствен негов наследник.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани.
По
отношение на евентуално съединените установителни искове,
с правна квалификация чл. 29, ал.1 ЗТР.
Съгласно чл.
29, ал.1 ЗТР всяко лице,
което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за
установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за
несъществуване на вписано обстоятелство.
В
настоящия случай, ищецът М.К.Т., твърди да разполага с правен интерес от
провеждане на исковете за установяване порочност на вписването за поемане на
търговското предприятие на „Т.Р.С. – К.Т.“, ЕИК *** от наследник, тъй тя, а не лицето,
заявило продължаване на търговската дейност има качеството наследник по закон
на починалия Т..
В
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2002 г., ОСГК, постановено преди влизане в сила на ЗТР, но приложимо и
при действащата нормативна уредба, е прието, че искът с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), който е аналогичен
на чл.29, ал.1 ЗТР, е предоставен на разположение на страната, която твърди
порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на
вписаното обстоятелство. Целената правна последица е прилагането на чл. 498 ГПК (отм.), сега чл.30 ЗТР –
заличаване на вписването. По смисъла на този текст, "вписване" е не
само техническа дейност по отразяване на охранителния акт в търговския
регистър, а и регистърната дейност по допускане на
това вписване, представляваща сложен фактически състав, чието заключително
действие е отразяването в регистъра.
Нищожно
е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на
вписване с решение на длъжностно лице при Агенция по вписванията към министъра
на правосъдието, което не отговаря на изискванията за валидност (представлява
нищожен индивидуален административен акт). Недопустимо е вписване, което е
постановено по искане на нелегитимирано в регистърното
производство лице или вписване, по което длъжностното лице се е произнесло без
да е било сезирано.
Понятието
"несъществуващо обстоятелство", чл.
498 ГПК (отм.), съответно чл.29, ал.1 ЗТР е въвел само по отношение на
подлежащите на вписване обстоятелства. Вписване на несъществуващо обстоятелство
е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В
зависимост от момента на преценка валидността на обстоятелството, следва да се
прави разграничение между две хипотези:
Несъществуващо
обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството или
липсващо (неизвършено изявление) на наследник за поемане на търговско
предприятие на едноличен търговец, за което е допуснато вписване в търговския
регистър. В този случай е налице неистинско (невярно) удостоверяване, тъй като
удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение.
Втората
хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало към момента на
постановяване на регистърното решение, но по-късно по
исков ред е установена порочността му. Установяване порочността на подлежащо на
вписване решение (извън случаите на липсващо такова) на орган на търговец по
исков ред в повечето случаи е последващо отразяването
му в търговския регистър. Последицата от това установяване също е заличаване на
вписаното обстоятелство, но в този случай заличаването няма обратно действие.
В Тълкувателното
решение изрично се посочва, че при иск за установяване нищожност или
недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката
не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано
обстоятелство (решение на общо събрание на управителен или надзорен орган на
дружеството, в случая – волеизявление за поемане на търговското предприятие). Само
когато доказателствата, представени в обосноваване искането за вписване, не
покриват формално изискуемия
фактически състав, за да би се приело осъществило се обстоятелство, извън
преценката за неговата законосъобразност, е налице вписване на несъществуващо
обстоятелство.
С
оглед изложеното, в рамките на настоящото производство, имащо за предмет искове
с правна квалификация чл.29, ал.1 ЗТР, съдът следва да извърши преценка на
валидността, допустимостта и съществуването на вписаното обстоятелство поемане
на търговско предприятие на починало физическо лице, вписано като едноличен
търговец, само въз основа на представените официални удостоверителни документи,
т.е. от формална страна, без да изследва спорния въпрос за извършеното
припознаване на ищеца, въз основа на което е установен произхода й.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че установеният
произход действа по отношение на всички, а разпоредбата на чл.71 СК не допуска
предявяване на иск за установяване на произход и извършване на припознаване,
докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за
раждане, с предположението по чл. 61 или
с припознаване. В случая, произходът на М.К.Т. от К.Н.Т. е установен чрез
припознаване, извършено при условията на чл.49 ЗГР - преди съставяне на акта за
раждане, тъй като в последния са вписани данните на бащата. Припознаването не
се твърди и не се установява да е оспорено по реда на чл.66 СК, за което
оспорване с процесуална легитимация разполагат ограничен кръг лица, като с
влизане в сила на СК
/обн. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от
01.10.2009 г./ възможността за оспорване на припознаването от трети лица,
каквото е ответникът, е изключена. Оспорване на припознаване е допустимо по
иск, предявен от майката, детето, Дирекция "Социално подпомагане" и
прокурор в определените срокове, но не и от всяко трето лице, което има правен
интерес от това – така Решение № 112/25.05.2011 г. по гр. д. № 1197/2010 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна
практика за съдилищата. Абсолютно недопустимо е оспорването на припознаване да
бъде извършено от Л.К.Т., която по отношение правоотношението на произход, е
трето лице, чрез иск, а още по-малко чрез възражение в рамките на настоящото
производство.
Поради
това и в настоящото производство не следва да се обсъждат и твърденията, че
декларацията за припознаване на детето е нищожна, представлява документ с
невярно съдържание, несъответстващ на изискванията за форма, установени в чл.65 СК.
След
като произходът на ищеца М.К.Т. е установен чрез представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0963/10.06.2010 г., който е
официален документ, съгласно чл.2, ал.2 ЗГР, ползващ се с материална доказателствена сила, същата е единствен наследник на
починалия К.Н.Т., тъй като е низходящ от първа степен - чл.5 ЗН, който изключва
възходящата Л.Т. по аргумент от чл.6 ЗН - когато починалият не е оставил деца
или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив.
Към
момента на откриване на наследството на К.Н.Т., съвпадащ с момента на смъртта му
– 21.03.2010 г. (чл.1 ЗН) ответникът Л.К.Т. в качеството си на негов родител, е
била негов наследник по закон, тъй като низходящата М.К.Т. е била зачената, но
все още неродена. Затова издаденото удостоверение за наследници от 29.03.2010 г.
вярно и съответно на действителността установява факта на наследяване на К.Н.Т.
от неговата майка. На *** г. обаче е настъпил друг юридически факт от типа на
юридическите събития – раждане на наследник от първи ред (чл.5, ал.1 ЗН), който
измества възходящия наследник от втори ред (Л.К.Т.) и последният губи това си
качество.
Следователно,
към момента на постановяване на охранителния акт – вписване в търговския
регистър на поемане на търговското предприятие на ЕТ „Т.Р.С. – К.Т.“, ЕИК *** –
30.06.2010 г., заявилото вписването лице Л.К.Т., макар формално да се е
легитимирала с удостоверение за наследници, издадено на 29.03.2010 г., не е
имала материалното качество наследник по закон на К.Н.Т., съответно не е разполагала
с правото да поеме търговското му предприятие. Този порок, според настоящия
състав обуславя не недопустимост на вписването, а вписване на несъществуващо
обстоятелство, по следните съображения.
В
разпоредбата на чл. 15 ЗТР са посочени лицата, легитимирани да заявяват
вписване, заличаване и обявяване в регистъра (ал. 1), както и лицата, които
могат да подават заявление по чл. 13 ЗТР за вписване, заличаване и обявяване (ал.
2), като законодателят е разграничил правните действия по сезиране на Агенцията
по вписвания чрез заявяване на подлежащите на вписване, заличаване и обявяване
обстоятелства и актове от фактическите действия по подаване на заявлението, с
което се извършва сезирането. Основанията за недопустимост на извършено в
търговския регистър вписване, съгласно указанията в т.ІІІ от цитираното Тълкувателно
решение, сочат на процесуална незаконосъобразност на извършеното вписване
(нарушена процедура) - постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или извършено при
първоначална липса на сезиране, т.е. при липса на валидно сезиране на
административния орган. Преценявано от гледна точка на разпоредбите на ЗТР,
даденото разрешение сочи, че недопустимо би било това вписване, което е процесуално
недопустимо - извършено по заявление на лице, извън кръга на посочените в чл.
15, ал. 1 ЗТР заявители - търговецът, друго предвидено в закон лице ( в случая
чл.60, ал.2 ТЗ – наследник на ЕТ) или адвокат с изрично пълномощно за
представителство пред Агенцията по вписвания, респ. вписването, извършено без
да е подадено заявление за вписване. Допустимостта на вписването е обусловена
единствено от формалното притежание на качество, обуславящо процесуалната
легитимация на лицето да сезира административния орган. В случая, ответникът Л.К.Т.
е сезирала регистърния орган с твърденията да е
наследник на починалия едноличен търговец, в подкрепа на които твърдения е представила
официален удостоверителен документ – удостоверение за наследници. В този
смисъл, длъжностното лице при АВ е било валидно сезирано и се е произнесло при
наличие на процесуалните предпоставки за това – така Определение № 141 от
02.03.2011 г. по т. д. № 736/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Заявеното
за вписване обстоятелство е подлежащо на вписване такова, съгласно чл.60, ал.4 ТЗ, поради което вписването не е нищожно, но към момента на постановяване на
завършващия регистърното производство акт (вписване с
№20100630155627) заявеното поемане на предприятието на починалия К.Н.Т. е
несъществуващо обстоятелство, тъй като Л.К.Т. не е разполагала с право да
продължи търговската му дейност, поради отпадане на качеството й наследник по
закон, т.е. поемането на предприятието е материално незаконосъобразно, тъй като
не са били налице предпоставките за валидното му осъществяване. Тази
незаконосъобразност е установима само на база
преценка на представения документ – удостоверение за раждане на М.К.Т., т.е.
при спазване изискването за преценка валидността на обстоятелството от формална
страна.
Доводите
на ответника за невъзможността на ищеца да поеме търговското предприятие,
поради това, че не отговаря на изискванията на чл.56 ТЗ, са неотносими
за настоящото производство, което има за предмет преценка законосъобразността
на извършеното вписване и не се интересува от последиците при евентуално негово
заличаване. По същите съображения неоснователни са доводите за недоказано от
ищеца приемане на наследството на К.Н.Т. по опис, съгласно изискванията на
чл.61, ал.2 ЗН. Ненавършило пълнолетие дете не може да се откаже от наследство нито
самостоятелно, нито чрез законен представител, съответно с попечителско
съдействие, по аргумент от чл.130, ал.4 СК. Рисковете, свързани с
неблагоприятния състав на наследството, се преодоляват чрез задължителното
приемане по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН). Ако в чл. 61, ал. 1 ЗН за приемане
на наследството по опис е предвиден 3-месечен срок от откриване на
наследството, който може да бъде продължен от съда с максимум още 3 месеца, за
наследниците, които задължително приемат по опис - недееспособните, държавата и
обществените организации, този срок е инструктивен. По отношение на тези лица е
предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което по отношение на
тях предвидения в чл.61, ал.1 ЗН преклузивен срок не
намира приложение - те могат да приемат наследството по опис и след като срокът
по чл.61, ал.1 ЗН е изтекъл. По отношение на недееспособните срокът следва да
се счита преклузивен от момента, в който отпадне
причината за недееспособността и могат да изразяват валидно самостоятелна воля
– така т. 5 на Тълкувателно
решение № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС. В случая, ищецът е малолетно
лице, за което срокът за приемане на наследството по опис не намира приложение,
като твърдението, че е наследник на К.Н.Т. е достатъчно за обосноваване
наличието на правен интерес от провеждане на настоящите искове, но липсата на
приемане на наследството по опис е без значение за произнасянето на съда по
съществото на спора.
Следователно,
извършеното вписване е валидно и допустимо, но представлява вписване на
несъществуващо обстоятелство, поради което предявените при условията на
евентуалност установителни искове по чл.29, ал.1, предл.1 и предл. 2 ЗТР, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, но искът с правна квалификация
чл.29, ал.1, предл.3 ЗТР, е основателен и следва да
бъде уважен.
При
този изход на спора, съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК, право на присъждане
на разноските за производството, пропорционално на уважената част от исковете,
възниква за ищеца, която доказва разноски за внесена държавна такса в размер на
80 лева и е представлявана от адв. Д., при условията
на чл. 38, ал.1, т.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА следва на
адвоката, осъществил процесуално представителство да бъде присъдено
възнаграждение в минимален размер от 300
лева, определено съгласно чл.2, ал.2 в размера по чл.7, ал.1, т.4 от НАРЕДБА №
1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът не е обективирала искане за
присъждане на разноски.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.Т., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.П.Б. срещу Л.К.Т.,
действаща в качеството й на ЕТ „Т.Р.С. – Л.Т.“, ЕИК ****, искове с правна
квалификация чл. 29, ал.1, предл. 1 и предл.2 ТЗ за
установяване нищожност, евентуално недопустимост на вписването по партидата на
ЕТ „Т.Р.С. – К.Т.“, ЕИК *** под № 20100630155627 - поемане на търговското предприятие
на починалия търговец от наследник.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от М.К.Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М.П.Б.
срещу Л.К.Т., действаща в качеството й на ЕТ „Т.Р.С. – Л.Т.“, ЕИК ****, иск с
правна квалификация чл. 29, ал.1, предл.3 ТЗ, че вписаното под № 20100630155627 обстоятелство по партидата на ЕТ „Т.Р.С.
– К.Т.“, ЕИК *** - поемане на търговското предприятие на починалия търговец от Л.К.Т.,
в качеството й на наследник, е несъществуващо обстоятелство.
ОСЪЖДА Л.К.Т., действаща в качеството
й на ЕТ „Т.Р.С. – Л.Т.“, ЕИК **** да заплати на М.К.Т., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.П.Б., сумата 80
(осемдесет) лева – разноски за производството, представляващи внесена държавна
такса.
ОСЪЖДА Л.К.Т., действаща в качеството
й на ЕТ „Т.Р.С. – Л.Т.“, ЕИК **** да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 300 (триста) лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото
представителство на М.К.Т., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Заверен
препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Агенция по
вписванията – Търговски регистър.
СЪДИЯ: