МОТИВИ към
Присъда № 17 от 03.06.2020г. постановена по НОХД № 1872/ 2019г. по
описа на Районен съд - гр.Монтана.
Районна прокуратура – гр. Монтана е внесла обвинителен
акт против В.Р.Ф. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx за това, че в
периода от началото на месец октомври 2018г. до 19.02.2019г. в гр.Монтана, при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави са себе си имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у А.Г.Б. и И.В.А., че ще им закупи, достави
и монтира климатици, както следва:
в началото
на месец октомври 2018г. в гр.Монтана, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и до
края на месец декември 2018г. поддържал заблуждение у А.Г. xxx, че ще му
закупи, достави и монтира 1 брой климатик на адрес-град Монтана,
жк."Младост", бл.7 и с това причинил имотна вреда на А.Г.Б. в размер
на 800 лева
в началото
на месец декември 2018г. в гр.Монтана, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и до
края на месец декември 20Г8г. поддържал заблуждение у А.Г.Б., че ще му закупи, достави
и монтира 1 брой климатик на адрес-град Монтана, ж.к."Младост", бл.25
и с това причинил имотна вреда на А.Г.Б. в размер на 1 200 лева,
на
22.01.2019г. в гр.Монтана, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и
до 19.02.2019г. поддържал заблуждение у И.В.А. xxx, че ще й закупи, достави и
монтира 4 броя климатици и с това причинил имотна вреда на И.В.А. в размер на 4
100 лева. като общата стойност на нанесената вреда е в размер на 6 100 лева - престъпление по чл. 209,
ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Намира същото за доказано по категоричен и несъмнен начин. Моли съдът да
признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за които му е повдигнато
обвинение като му наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години,
което след законоустановената редукция с 1/3 да бъде определено в окончателния
размер и същото да бъде отложено с изпитателен срок от три години. По отношение
на гражданските искове счита, че същите са основателни и следва да бъдат
уважени, като бъдат присъдени и направените разноски.
В хода на съдебното производство бяха конституирани в
процесуалното качество на граждански ищци и частни обвинители наследниците на
пострадалия и починал в хода на процеса А.Г.Б. – А. Ярославов Б. и А.С.Б. и И. В.
А. xxx. Пред съда същите поддържат обвиненеието и исковата си претенция
посредством упълномощените си повереници и молят съда да призная подсъдимия за
виновен по така повдигнатото му обвинение и постанови осъдителна присъда, като
наказанието да бъде отложено с изпитателен срок. По отношение на гражданските
претенции намират същите за изцяло основателни кат опретендират и направените
от техните доверители разноски за адвокатски възнаграждения.
Защитникът на подсъдимия адвокат Г.Г. xxx се
консолидира със становището на прокурора и частните обвинители, относно
признаването на неговия доверител за виновен по така повдигнатото обвинение. Предлага
съда да му определи наказания в размер на една година лишаване от свобода,
което да бъде намалено с 1/3 и същото да бъде отложено с изпитатебен срок от
три години. По отношение на гражданските искове намира, че в случай на
постановяване на осъдителна присъда, същите се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
Подсъдимият В.Ф., при своя лична защита и последна
дума моли съда за справедливо наказание като изразява съжаление за стореното.
Районен съд – гр.Монтана, след като прецени събраните
по делото писмени доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.Р.Ф. е роден на xxxгxxx,
Област Монтана, ул xxxx , българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Свидетелят А.Б. и подсъдимия В.Ф.
били приятели. Б. знаел, че подсъдимият се занимавал с монтаж и демонтаж на
климатици. През месец октомври 2018г. Ф. предложил на Б. да му подмени стария
климатик с нов. Б. се съгласил, тъй като ползвал климатика си и за отопление и
макар да работел, бил по-слаб, а той искал по-мощен. Това бил климатикът в
апартамента, находящ се в жк."Младост №7,вх."А",ет.7,ап.20 в
град Монтана. Още в началото на месец октомври 2018г. свидетелят А.Б. дал на подсъдимия
Ф. сумата от 800 лева, за да му поръча и монтира нов климатик. След това Б. и
семейството му се преместили временно в друг техен апартамент,находящ се в гр.
Монтана, жк. ,,Младост”, бл.25, тъй като започнали ремонт в апартамента в блок
7. Като се преместили в блок 25, свидетелят Б. установил, че единият от
климатиците не работел добре, духал студено. Б. извикал Ф. да види климатика и
установи,какво е състоянието му. Подсъдимият прегледал климатика и казал, че му
е изгорял компресора. Препоръчал на Б. да си сложи нов климатик. като му казал,
че има много добър климатик, поръчан от него за някаква жена, който бил пристигнал
в офис на „Еконт" в гр. Монтана. Казал, че може да го даде на Б.. а на
жената да поръча друг. Обвиняемият В.Ф. обяснил съшо. че може да отиде и
веднага да вземе климатика, а Б. да му плати 1 200 лева за него. Казал също, че
вместо да му плаща монтажа, Б. може му даде стария климатик от блок 25.
Свидетелят Б. се съгласил, тъй като наистина си мислел, че подмяната е
належаща, а и Ф. го убедил, че компресорът на климатика е изгорял и трябва да
се смени с нов. Така свидетелят Б. дал на Ф., още в началото на месец декември
2019г., сумата от 1 200 лева и отишъл с него до офис на „Еконт" гр.
Монтана, бул. ,,Трети март”. Подсъдимият платил и взел климатика. После двамата
отишли до апартамента на Б. и го оставили там. Подсъдимия Ф. казалтче ще
монтира климатика на следващия ден. Не оставил на Б. документи за климатика. Б.
си спомня, че бил марка „Фуджи". Същият ден двамата отишли и до другия
апартамент на Б. xxx, където обвиняемият свалил стария климатик. Тогава с подсъдимия
бил и брат му Г.. Те заедно свалили климатика и си тръгнали. Уговорката била в
следващите няколко дни Ф. да донесе и постави новия климатик в блок 7 и другия
в блок 25. След два-три дни, подсъдимият отишъл в дома на Б..xxx. Той бил
заедно с негов приятел на име Г.Г., който му помагал. Фидано обаче казал на Б..
че трябва да вземе климатика, за който му бил платил 1200 лева, понеже жената,
за която го бил поръчал, му вдигала скандали. Б. смятал В.Ф. за добросъвестен и
разчитал на думата му и затова се съгласил, той да вземе климатика. В.Ф. обещал
веднага да му поръча и достави друг, още на следващия ден. На другия ден
обвиняемият не дошъл и не се обадил. Б. го чакал 20 дни и звънял многократно по
мобилния телефон, но той не си вдигал телефона. На 25.12.2018г. свидетелят Б.
решил да да пусне отново климатика, за който подсъдимият му бил казал, че е
изгорял. Климатикът започнал да духа топло. Така Б. разбрал, че климатикът
работи и подсъдимят го е е излъгал, че му е изгорял компресора.
Тогава разбал, че Ф. го е
измамил и че щом се укрива, изобщо няма намерение да му монтира новите
климатици. Няколко пъти ходил до дома му в село Сумер, но не го намерил. При
едно от ходенията му в село Сумер, свидетелят Б. бил пред къщата на обвиняемия,
когато той му се обади по телефона и му казал, че знае, че е пред дома му .
Казал, че след няколко дни ще му прати някакви момчета да му монтират
климатиците. Свидетелят Б. обаче казал на обвиняемия,че си иска парите за
климатиците. Подсъдимият заявил, е като отворят банките след празниците - след
Нова година, ще изтегли пари и ще му върне парите. След Нова година Б.
продължил да звъни на Ф., за да си иска парите, но последният не отговарял. В
края на месец януари 2019г. свидетелят Б. подал жалба в полицията.Свидетелят Б.
дал на обвиняемия Ф. 2 000 лева за два броя климатици.А сумата от 200 лева, Ф.
обещал да даде на Б. за стария климатик,който демонтирал.До настоящия момент подсъдимият
Ф. нито е монтирал два нови климатика в апартаментите на Б., нито пък е върнал
на Б. стария климатик. Това провокирало лицето да депозира жалба срещу
подсъдимия в прокуратурата.
Свидетелката И.В.А. познава В.Ф.
от около 15 години като работник във фирма, която се занимава с продажба и
монтаж на климатици. Ползвала услугите му по повод закупуване, монтаж и
профилактика на климатици. През 2018г.А. си закупила къща. Около 20.01.2019г. подсъдимият
Ф. потърсил свидетелката А. по телефона и й казал,че в гр. София има
разпродажба на климатици и може да й закупи купи на изгодна цена. Тя го
попитала какви модели има, с какви характеристики са и на каква цена са.Впоследствие
Ф. й се обадил и обсъдили предложенията му. А. решила, че ще поръча четири броя
климатици, от които два броя 18-ки и два броя 12-ки, всичките климатици марка
„Дайкин". Общата цена, която обвиняемият Ф. й казал, че ще струват
избраните от нея климатици,както и монтажа, била 4 100 лева. Обвиняемият
поискал И.А. да му даде половината от сумата предварително като гаранция, че
няма да се откаже. На 22.01.2019г. подсъдимият отишъл в офиса на фирмата на
свидетелката А. находящ
се в гр. Монтана, на бул. „ xxxx където тя му дала сумата от 2 050 лв.
Уговорката била обвиняемият В.Ф. да поръча и закупи четирите броя климатици,
след което да ги достави на А.,както и да ги монтира. На 26.01.2019г., обв.Ф.
отишъл в дома на И.А. н тогава тя му дала и останалата част от сумата - още 2 050
лева.
За тях Ф. й казал, че трябва
спешно да ги даде на брат си, който се намирал в гр. София, за да купи
климатиците.
На предаването на паричната
сума, свидетел била Н. Н. Н., съседка на И.А..Разпитана по делото,Н.
потвърждава това обстоятелство. Ф. казал,че до няколко дни, най-много седмица
ще докара климатиците. Един от климатиците, които А. поръчала на обвиняемия, бил
за фирмата й и тя му дала данни за издаване на фактура.В края на месец януари
2019г. А. звъннала на обвиняемия, за да го попита за фактурата, тъй като
трябвало да я осчетоводи. Тогава Ф. й казал, че има проблеми с фактурата, тъй
като са му издали фактура и за четирите климатика, но той ще поиска да я
коригират. За самите климатици нищо не споменал. След това свидетелката А. му
звъняла още няколко пъти, като той все казвал, че още не е оправил
фактурата,тъй като е много зает и затова не е докарал и климатиците.Поел едното
обажданещри което А. успяла да се свърже с обв.Ф. било на 19.02.2019г., когато
той обещал на свидетелката И.А., че до края на деня ще й достави фактурата и
климатиците,но така и не дошъл. Следващите дни А. продължила да го търси по
мобилния телефон, но той не отговарял. А. решила да изчака известно време и
продължила да опитва да се свърже с Ф. по телефона, но той не отговарял.
Изминал около един месец и А. подала жалба в полицията.
С постановление от
07.05.2019г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.Монтана било образувано
досъдебно прозводство по обвинение в извършване на престъпление по чл.209, ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 от НК по отношение на А.Б. и И.А. за сумата в размер на
общо 6 100 лева.
В хода на разследването по
досъдебното производство е разпитан и свидетелят Г.Г., който посочва, че
познава от години В.Р.Ф.. През месец декември 2018г. той го извикал, за ла му
помогне при пренасянето на един климатик от жилище,находящо се в град Монтана, xxxx
. си спомня, че климатикът бил на свидетеля А.Б. който той познава по
физиономия. Като отишли в дома на Б., последният бил там и нямал нищо против
изнасянето на климатика. Г. разбрал,че той и Ф. имат някакви уговорки,но какви
точно не знае. Поставили климатика в кашон, после го закарали и монтирали в
дома на една непозната
жена в гр.Монтана.
След време го потърсил А.Б. и
му казал, че подсъдимият Ф. му дължи пари за климатици и не му вдига телефона.
Също така били разпитани в
качеството на свидетели и двамата пострадали от деянията А.Б. и И.А., както и
Нали Н., Г.Ф.. В своите показания разпитаните в досъдебното производство
свидетели детайлно описват цялостното фактическо поведение на подсъдимия във
връзка с осигуряването и монтирането на въпросните климатици, както и
обстоятелството, че е получил процесните суми и че впоследствие не е изпълнил
поетия към възложителите ангажимент. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, приобщени по реда на чл.371 т.2 от НПК, като еднопосочни, логични и
безпротиворечиви и ги цени при формирането на своето вътрешно убеждение. Същите
намират опора и в събраните като писмени доказателства и доказателствени
средства – справка за съдимост и справка – характеристика на подсъдимия,
справки от куриерска фирма ,,Еконт”, справка от търговския регистър и пр.
Въз основа на събраните в досъдебното производство
доказателства с Постановление от 05.11.2019г. към наказателна отговорност бил привлечен
В.Р.Ф.. Разпитан в качеството си на обвиняем, същият се признал за виновен и в
обяснеията си заявил, че написаното в постановлението е вярно.
Първоинстанционното производство е протекло по
предвидения в чл. 372, ал.4 във вр. с чл.371 т.2 от НПК алтернативен
процесуален ред, предпочетен от подсъдимия. Пред съда той призна изцяло фактите
по повдигнатото обвинение, така както тези факти са очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи за тях да не се събират
допълнителни доказателства.
Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на
направеното признание от валидно събраните на досъдебното производство
доказателства, приложил съкратената процедура на съдебно следствие в избраната
от подсъдимия форма.
При така признатите факти, които съдът намери за
подкрепени от събрания по делото доказателствения материал, и прие именно онази
фактическа обстановка, която е отразена и описана в обвинителния акт.
Подсъдимият В.Ф. изрази изричното си съгласие
съдебното производство да бъде проведено по реда на чл.371 т.2 от НПК. Призна и
изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като в съдебно заседание не депозира обяснения. Предвид
изложеното, както и във връзка с направеното от подсъдимия признание на фактите
и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената
служебна проверка, че събраните по досъдебното производство доказателства
подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е
установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и
правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът
констатира, че горепосочените доказателства са събрани по съответния
процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства и
доказателствени средства по досъдебното производство. Същите са събрани и
приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят
направените самопризнания от подсъдимата. В този смисъл настоящият съдебен
състав, при съблюдаване на основополагащото начало на чл.31 от Конституцията на
РБ, възпроизведено в НПК за недопустимост повдигнатото обвинение и присъдата да
почиват единствено на самопризнание, проведе предварително изслушване на
страните и при категорична увереност, че изричното воеизявление на подсъдимия за
извършено продължавано престъпление кражба, е подкрепено от доказателствените
материали, приобщени по досъдебното производство, обави че при постановяване на
присъдата ще ползва направените признания, без да събира доказателства за
фактите в обвинителния акт (в този смисъл е и Решение № 353 от 02.10. 2012г. по
н.д.№ 1208/2012г. по описа на ВКС - ІІІ н.о.).
Протоколите за разпит на свидетели и писмените
доказателства с категоричност потвърждават направеното от подсъдимия
самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
относно наличието на отнемане на посочените вещи.
Вследствие на така така възприетата фактическа
обстановка и при съвкупния анализ на приобщените по реда на съкратената
процедура по чл. 371 т.2 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, съдът направи следните правни изводи.
Със своето поведение подсъдимият В.Р.Ф. е извършил състава
на престъпление по чл.209,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно е налице наличието на
измамнически действия от страна на подсъдимия спрямо две лица. Подсъдимият
действително е бил известен на същите като лице, разбиращо от ремонт и
закупуване на климатици, но въпреки това получило имотна облага без да успее да
извърши уговореното и да достави въпросните климатици, за което му е било
заплатено и от двамата пострадали. Разпореждането с паричните средства от страна
и на двамата пострадали се намира в пряка причинно – следствена връзка с
цялостното поведение на подсъдимия спрямо тях.
В случая деецът е използвал договорните отношения с
ощетените физически лица без изначално да има намерение да ги изпълни, което се
доказва и от неговото последващо укриване и не връщане на предоставените му
парични суми.
Подсъдимият е извършил престъплението при условията на
чл.26, ал.1 от НК, а именно като продължавано такова, тъй като в случая са
налице признаците, обуславящи наличието на три изпълнителни деяния на едно и
също противоправно посегателство без лицето да е било осъдено с влязла в сила
присъда за което и да е от тях.
От субективна страна подсъдимият е извършил
престъплението умишлено при форма на вина – пряк умисъл. Същият е монтирал
дефектен климатик и не е доставил такива на пострадалата А. и неговите познания
в тази сфера са допълнителен аргумент за доказаността на неговото виновно
поведение.
С оглед на така установената като безспорна фактическа
обстановка и правни изводи съдът намира, че подсъдимият В.Р.Ф. следва да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение.
При определяне на вида и размера на наказанията съдът
съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината му в
хода на досъдебното производство, чистото съдебно минало (същият е бил
реабилитирин към момента на извършване на деянията) и добри характеристични
данни, а като отегчаващи такива – ниското правно съзнание и незачитане на
установения правов ред.
При този разбор на обстоятелствата настоящият съдебен
състав намира, че наказанието, които следва да бъдат наложени на дееца, следва да
бъде при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът не намира
основание да наложи наказание по реда на чл.55, ал.1 т.1 от НК, тъй като в
случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а и най – лекото предвидено в закона наказание не
се явява несъразмерно тежко.
Ето защо и като съобрази смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятества наказанието, което е справедливо да бъде наложено на
подсъдимия В.Ф., следва да бъде в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода. След законоустановената редукция по чл.58а, ал.1 от НК с една трета,
окончателното по размер наказание е една година лишаване от свобода.
След като съобрази, че към момента на извършване на
престъплението подсъдимият не е бил осъждан, не е налице пречка изтърпяването
на определеното наказание да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, с
изпитателен срок от три години. Противното би довело до необосновано тежка
наказателно правна репресия.
В този случай целите на наказанията по чл.36, ал.1 от НК биха били постигнати с определяне на наказание към предвидения в закона минимум.
По отношение на гражданските искове съдът намира, че с
оглед изхода на делото и признанието на дееца за виновен, за същия възниква
гражданската отговорност да овъзмезди гражданските ищци и частни обвинители А.
Ярославов Б. и А. С. Б. от една страна и И. В. А. от друга.
Първите двама следва да получат сумата в размер на 2 000
лева, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от месец декември 2018г. (моментът на
довършване на второто изпълнително деяние) до окончателното й изплащане.
Спрямо А.
същият следва да бъде осъден да й заплати сумата от 4 100 лева, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 19.02.2019г. (моментът на довършване на
второто изпълнително деяние) до окончателното й изплащане.
Също така
подсъдимият следва да заплати на гражданските ищци и частни обвинители и
направените от тях разноски за упълномощени повереници, като на А.Б. и А.Б.
следва да заплати при режим на разделеност сумата от по 250.00 лева на всеки
едни от тух, представляваща общото заплатено адвокатско възнаграждения от
500.00 лева, а на И.А. – сумата от 300.00 лева.
При този
изход на делото подсъдимият В.Р.Ф. следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд – гр.Монтана сумата в размер на 244.00 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, както и по 5.00
лева в случая на служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: