Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 29.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публичното заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова            

          ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Магърдичян

                            Ивайло Димитров                 

 

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в. гр. дело № 1412 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.09.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 22.12.2020 г., постановени по гр.д.№ 74580/2020 г. на СРС, 119 състав, са отхвърлени предявените от И.В.Т. срещу Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска" ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца и отмяна на на Заповед №196, издадена на 14.10.2019 г. от изпълнителния директор на ответното дружество и за възстановяване на предходната му длъжност „лекар/доцент“ в МБАЛ „Александровска" ЕАД, както и е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК за осъждането на МБАЛ „Александровска" ЕАД да заплати на И.В.Т. сумата от 6915 лв. (при допусната очевидна фактическа грешка в решение от 22.12.2020 г. с посочена сума 2000 лв.), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа. Със същото решение ищецът е осъден за заплати на ответника съдебни разноски от 100 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И.В.Т. с доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на СРС, че изобщо не е налице уволнение, тъй като съдебният състав възприел погрешно иначе недвусмисленото становището на ответника, че е прекратил трудовото правоотношение с ищеца и е извършил законното му уволнение. Изводът на съда, че не е налице уволнение не кореспондирал с обжалваната заповед за уволнение и становището на ответника, че е прекратил изцяло трудовото правоотношение между страните и че на практика няма друго трудово правоотношение. Счита, че по този начин съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е отделил спорното от безспорното преди да направи изводи по основателността на исковата претенция.

Неправилен бил и изводът на съда, че съществуването на посоченото трудово правоотношение не е пречка работодателят да прекрати другото трудово правоотношение – това за длъжността „Началник на отделение", което правоотношение е срочно и за което страните не са спорели, че срокът е изтекъл. В тази връзка поддържа, че ищецът е оспорил изтичането на срока с доводи, че не е бил проведен нов конкурс и избрано друго лице за заеманата длъжност, което прави обжалваната заповед незаконосъобразна, тъй като не е изтекъл срокът на приетото от съда за допълнително трудово правоотношение за длъжността „лекар/началник на отделение“. Счита, че с изразеното с отговора на исковата молба становище ответникът е оспорил факта за запазване на трудовото правоотношение между страните по безсрочния трудов договор за длъжността „лекар/доцент“, като е изразил становище за законността на уволнението и прекратяването на всякакво трудовото правоотношение. Ето защо и необосновано СРС е приел, че не съществува спор между страните за обстоятелството, че е запазено трудовото правоотношение по основния трудов договор.

Поддържа, че макар и да може евентуално да се счита за прекратено трудовото правоотношение, произтичащо от конкурса поради изтичането на срока за заемането на тази конкурсна длъжност, то не било прекратено трудовото правоотношение за заеманата от служителя длъжност преди конкурса, за която е налице валидно сключен безсрочен трудов договор, по който има право и следва да бъде възстановен на работа.

Счита, че между страните е безспорно, че с обжалваната заповед е прекратено изцяло трудовото правоотношение и по безсрочния трудов договор, а не само за конкурсната длъжност, като противоречие съществува относно законността на уволнението и по който въпрос първоинстанционният съд неправилно бил приел, че няма спор за това, че уволнението е само за длъжността по допълнителното споразумение, но нямало спор, че е запазено трудовото правоотношение по основния трудов договор. В тази връзка въззивникът сочи, че от последното уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ работодателят е приел, че считано от 17.10.2019 г. е прекратил основния трудов договор между страните, а не допълнителното споразумение, а в трудовото досие липсвало какъвто и да е документ за продължаването на безсрочния трудов договор между страните за длъжността „лекар/доцент“ в Клиника по очни болести - III отделение очни състояния, захарен диабет в У. „А.“ ЕАД, като например уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ или фиш за изплатено трудово възнаграждение.

Изложени са и доводи за противоречие на обжалвания съдебен акт и с материалния закон, тъй като споразумението по чл. 107 КТ е сключено при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ и при приложението на Закона за лечебните заведения, при който срока на времетраене на трудовото правоотношение със спечелилия конкурса е до провеждане на нов конкурс, какъвто безспорно не е бил проведен. Поради това клаузата на т. 3 от споразумение № 285/17.10.2016 г. за срока за времетраене на трудовото правоотношение - до 17.10.2019 г., била недействителна като противоречаща на закона и при това положение трудовото правоотношение за заеманата конкурсна длъжност е прекратено от работодателя незаконно и при липса на предпоставките на чл. 325, т. 3 КТ, защото не е изтекъл установения от закона срок - до провеждането на нов конкурс.

По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове изцяло уважени.

Въззиваемият ответник Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска" ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че процесната заповед за уволнение №196, издадена на 14.10.2019 г., има само констативен характер, тъй като срокът на сключеното на основание чл. 107, вр. чл. 89 КТ и чл. 68, ал. 7 ЗЛЗ споразумение №285 от 17.10.2016 г. от три години е изтекъл на 17.10.2016 г. Не оспорва факта, че към 28.06.2012 г. ищецът е работел по безсрочно трудово правоотношение с последна длъжност: „Лекар/Доцент”, но след сключеното допълнително споразумение № 525/27.06.2012 г., а впоследствие и след провеждането на първата конкурсна процедура и сключеното с работодателя Споразумение по чл. 107 от КТ от 21.01.2013 г., срокът на договора е променен от безсрочен на срочен. Като доказателство в тази посока се сочи приложеното към отговора на исковата молба уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от 21.01.2013 г. за сключване на споразумението по чл. 107 КТ от 2013 г., в което е посочено основание на договора (код 09 - споразумение по чл. 107, във връзка с чл. 89 КТ), датата на сключване на споразумението -21.01.2013 г. и датата на прекратяването му - 21.01.2016 г. Поддържа, че ищецът сам е пожелал промяна на трудовия му договор от безсрочен в срочен, явявайки се по собствено желание на обявения от работодателя конкурс за заемане на длъжност по срочно трудово правоотношение, като е налице и предвидената от закона възможност за трансформиране на безсрочното трудово правоотношение в срочно по смисъла на чл. 67, ал. 3 от КТ.

Сочи, че работодателят е издал и връчил на ищеца Заповед № 194/14.10.2016 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 17.10.2016 г. - датата, от която е заел повторно длъжността „Началник на отделение“ след проведен конкурс за тригодишен срок - до 17.10.2019 г. С процесната заповед №196/14.10.2019 г. било прекратено единственото действащо между страните трудово правоотношение, възникнало след спечелване на обявения през 2016 г. конкурс за длъжността, на база сключеното споразумение № 285/17.10.2016 г. със срок от 17.10.2016 г. до 17.10.2019 г.

Изрично заявява, че след връчването на процесната заповед №196 ищецът не е в трудови правоотношения с У. „А.” ЕАД и не е изпълнявал трудова дейност за лечебното заведение, но оспорва твърденията на ищеца, че след изтичането на срока на споразумението по чл. 107 от КТ от 2016 г., същият е следвало да бъде назначен на действащия и непрекратен според него безсрочен трудов договор за длъжността „лекар/доцент”, тъй като към датата на прекратяване на възникналото от конкурс трудово правоотношение (17.10.2019 г.), не е съществувало друго трудово правоотношение между . страните.

Изтъква и обстоятелството, че преди прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на 17.10.2019 г., същият е заемал длъжност „Лекар, Началник на отделение” , а не „Лекар/доцент” и не е възможно да бъде възстановен на длъжност, която не е заемал преди уволнението, като твърди, че договорът сключен през 2000 г., трансформирал се в срочно трудово правоотношение, е прекратен още през 2016 г. със Заповед № 194/ 14.10.2016 г., като безсрочно трудово правоотношение между страните не е съществувало още от 28.06.2012 г., респективно от 21.01.2013 г., когато ищецът е сключил споразумение по чл. 107 от КТ и е заел длъжността след проведения конкурс.

Оспорва тезата на въззивника, че при длъжности, обявени за конкурсни с нормативен акт, срокът на времетраене на трудовото правоотношение със спечелилия конкурса е до провеждане на нов конкурс и клаузата за 3-годишния срок е недействителна. Като аргумент сочи нормата на чл. 68, ал. 7 от Закон за лечебните заведения, предвиждаща, че трудовите договори със спечелилите конкурси се сключват за срок до три години и поради това не може да бъде сключено споразумение със срок, различен от максимално указания в закона. Допустимо било да бъде сключено споразумение за заемане на конкурсната длъжност - до провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда и същото би могло да бъде прекратено единствено при наличие на това условие, но в настоящия случай това не е било така. Подобна хипотеза е била налице при сключване на допълнителното споразумение № 23/18.01.2016 г. със срок до заемане на длъжността след провеждане на конкурс, но не и при последно сключеното споразумение по чл.107 КТ.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Безпротиворечиво по делото е обстоятелствата, че въз основа на сключен на 07.12.2000 г. трудов договор №4831 и последващи споразумения, последното от които сключено на 04.02.2011 г., ищецът заема длъжността лекар – доцент по безсрочно трудово правоотношение.

Със споразумение №39 от 21.01. 2013 г., сключено на основание чл. 107, вр. с чл. 89 и чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от КТ и чл. 67, ал. 7 от Закона за лечебните заведения ищецът заема в ответната болница длъжността „лекар-доцент, началник на III отделение" на основание спечелен конкурс за срок от три години. Посочено е, че споразумението е неразделна част от трудов договор №4831 от 07.12.2000 г..

На 21.01.2016 г. страните в настоящото производство на основание чл. 119, вр. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 68, ал. 7 от ЗЛЗ сключват споразумение №23/18.01.2016 г. към трудовия договор №4831 от 07.12. 2000 г., по силата на което ищецът заема временно длъжността „Началник на III очно отделение в клиника по очни болести, лекар/ доцент“, до заемане на длъжността въз основа на конкурс, считано от 21.01.2016 г.

На 14.10.2016 г. изпълнителният директор на ответната болница издава Заповед за прекратяване №194, с която прекратява трудовото правоотношение за длъжността „лекар / началник отделение" на основание чл. 325, т. 3 КТ, считано от 17.10. 2016 г.

На същата дата 17.10.2016 г. страните в настоящото производство сключват Споразумение №285, с което на основание чл. 107, вр. чл. 89 КТ и чл. 67, ал. 7 от ЗЛЗ ищецът заема в ответната болница длъжността „лекар / началник отделение“ на основание спечелен конкурс за срок от три години – до 17.10.2019 г.

На 14.10.2019 г. изпълнителният директор на ответната болница издава Заповед за прекратяване №196, с която прекратява трудовото правоотношение между страните в настоящото производство за длъжността „лекар/началник отделение" на основание чл. 325, т. 3 от Кодекса на труда, считано от 17.10. 2019 г.

Съгласно принципа на диспозитивното начало, залегнал в чл. 6 ГПК, чрез изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум ищецът определя предмета на делото, обема и вида на търсената защита. В случая И.В.Т. е предявил конститутивен иск по чл. 344, ал. 1 КТ за отмяна на заповед №196, издадена на 14.10.2019 г. от изпълнителния директор на ответното дружество. Първото от въведените с исковата молба две основания за признаване незаконност на прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът аргументира с твърдението, че с издаването на процесната заповед №196 ответникът е прекратил трудовото му правоотношение не само по срочния трудов договор, заеман по силата на спечелен конкурс, но и безсрочното му трудово правоотношение, породено по силата на сключения на 07.12.2000 г. трудов договор, по който последно е заемал длъжността „лекар/доцент“, поради което именно на тази длъжност е поискал да бъде възстановен, предявявайки иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Според отразеното в заповед №196, издадена на 14.10.2019 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ - изтичане на уговорения срок (неточно вписан в заповедта чл. 325, т. 3 КТ) се прекратява трудовото правоотношение на ищеца на длъжността „лекар/началник отделение“, с място на работа Клиника по очни болести III – отделение очни състояния със захарен диабет в У. „А.“ ЕАД.

Визираното съдържание на заповедта води до извод, че с процесната заповед не се прекратява трудово правоотношение на ищеца, възникнало по силата на сключения на 07.12.2000 г. трудов договор, а същата касае единствено прекратяването на трудовото правоотношение, възникнало по силата на спечеления от ищеца конкурс и сключеното по реда на чл. 107 КТ споразумение №285 от 17.10.2016 г. Именно конкурсната длъжност „лекар/ началник отделение“ е била срочна и трудовото правоотношение се е прекратило с изтичането на уговорения тригодишен срок (изтекъл на 17.10.2019 г.), а процесната заповед има само констативен характер, но не и конститутивен ефект. Действително, основателни са доводите във въззивната жалба, че СРС неправилно е приел, че между страните по делото не е налице спор относно съществуването на безсрочното трудово правоотношение за длъжността „лекар/доцент“, тъй като последователно в отговора на исковата молба и в отговора на въззивната жалба е заявено, че със заповед №194 от 14.10.2016 г. е прекратено трудовото правоотношение, възникнало въз основа на сключения на 07.12.2000 г. трудов договор, който според тезата на въззиваемия се е трансформирал от безсрочен в срочен от момента, в който е заел конкурсната длъжност „лекар/началник отделение“ със споразумение №39/21.01.2013 г. Въпреки тази неточност във възприетата от СРС фактическа обстановка, правилно районният съд е приел, че съществуването на твърдяното от ищеца безсрочно трудово правоотношение не е основание за отмяна на процесната заповед №196, тъй като, по вече изложените съображения, тя касае единствено отношенията между страните, произтичащи от споразумение №285 от 17.10.2016 г. относно спечеления конкурс.

Ето защо и неотносим към предмета на настоящото дело, касаещ законосъобразността на заповед №196 от 14.10.2019 г., е спорът между страните дали е прекратено безсрочното трудово правоотношение на ищеца на заемната преди провеждането на първия конкурс от 2013 г. длъжност „лекар/доцент“.

Следва да се отбележи, че преди заповед за прекратяване №196 от 14.10.2019 г. е издадена заповед за прекратяване №194/14.10.2016 г., в която също е посочено, че се прекратява на основание чл. 325, т. 3 КТ трудовото правоотношение на ищеца на същата длъжност „лекар/началник отделение“ с място на работа Клиника по очни болести III – отделение очни състояния със захарен диабет в У. „А.“ ЕАД. Ето защо законосъобразността на заповед №194, като предхождаща времево заповед №196, би имала отношение към прекратяването на безсрочното му трудово правоотношение, но същата не е оспорена от ищеца в настоящото производство и въззивният състав не намира за необходимо да взима становище по същество по този въпрос.

По отношение въведеното с исковата молба и поддържано с въззивната жалба второ основание за незаконосъобразност на процесната заповед за прекратяване №196/14.10.2016 г., изразяващо се в липсата на предпоставките на чл. 325, т. 3 КТ поради недействителност на клаузата на т. 3 от споразумение №285/17.10.2016 г., съдът намира същото за неоснователно. Доводите на въззивника, че при длъжности, обявени за конкурсни с нормативен акт, какъвто в случая е Законът за лечебните заведения, срокът на времетраене на трудовото правоотношение със спечелилия конкурса е до провеждане на нов конкурс и какъвто безспорно не е бил проведен, не са съобразени с обстоятелството, че в самият закон – чл. 68, ал. 7 от ЗЛЗ определя длъжността на началник на клиника или отделение със срок до три години след провеждане на конкурс по Кодекса на труда. Следователно по силата на самия нормативен акт правоотношението е определено като срочно и уговореният в т. 3 срок на заемането на длъжността е в съответствие с приложимата нормативна уредба. След изтичането на предвидения в закона срок и до провеждането на нов конкурс, не е налице пречка длъжността да бъде временно заета на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ, в каквото правоотношение самия ищец се е намирал с ответната болница за периода от 21.01.2016 г. до 17.10.2016 г., по силата на споразумение №23, сключено между страните на 21.01.2016 г.

Отделно от гореизложеното, срочността на конкурсната длъжност е била посочена, освен в подписаното по реда на чл. 107 КТ споразумение №285/17.10.2016 г., и при обявяването на самия конкурс със заповед №148/1/8.08.2016 г. на изпълнителния директор на ответната болница (приложена като доказателство към отговора на исковата молба на л. 27-29, СРС), поради което основанието по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало по силата на конкурс, е приложима (изрично в този смисъл решение №41/22.02.2010 г., по гр. д. №3504/2008 г., I ГО на ВКС).

С оглед безспорното обстоятелство, че предвиденият по закон и уговорен между страните тригодишен срок за заемане конкурсната длъжност „лекар/доцент“ в МБАЛ „Александровска" ЕАД е изтекъл към датата на влизане в сила (17.10.2019 г.) на процесната заповед за прекратяване №196 от 14.10.2019 г., то и следва да се приеме, че срочното трудово правоотношение, възникнало по силата на спечеления от ищеца конкурс, е прекратено на посоченото в нея основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ законосъобразно е отхвърлен от СРС, а като последица от това правилно са счетени за неоснователни и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Доколкото крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, подадената въззивна жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора на въззиваемия – ответник, на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдено претендираното възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. с оглед отсъствието на фактическа и правна сложност на делото пред СГС.

След влизане в сила на решението и връщането му на СРС, първоинстанционният съд следва да извърши преценка за провеждане на производството по поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по реда на чл. 247 решение от 22.12.2020 г., тъй като в диспозитива е вписано, че се отхвърля като неоснователна ищцовата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 2000 лв., като в мотивите на решение от 24.09.2020 г. (към които съдът е препратил, постановявайки решение 22.12.2020 г.) е приел, че искът за обезщетение за оставане без работа заради уволнението е в размер на 6915 лв. (след допуснатото увеличение на иска).

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.09.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 22.12.2020 г., постановени по гр.д.№ 74580/2020 г. на СРС, 119 състав.

ОСЪЖДА И.В.Т. ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. Д., да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска" ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

            След влизане в сила на решението, делото да се изпрати на СРС, 119 състав, за преценка провеждане производството по поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение от 22.12.2020 г., по гр.д.№ 74580/2020 г. на СРС, съобразно изложеното в мотивната част на настоящото решение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1/                                    2/