№ 3766
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110202712 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НO, 13-ти състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2712
по описа на съда за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Т. М. срещу Наказателно постановление №11-01-
867/2023/23.01.2024г., издадено от Директор на Агенцията за държавна финансова
инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 247, ал. 1 от Закона за обществените поръчки
/ЗОП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000
1
лева за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано Релевират се доводи за съществени нарушения на
процесуалните правила, липса на ясно посочване на елементите от състава на нарушението
по чл.2, ал.2 от ЗОП, както и на обстоятелствата по извършването му. Излагат се аргументи,
че в АУАН и НП неправилно е посочена нарушената материалноправна разпоредба, тъй като
чл. 2 ал. 2 ЗОП е обща норма и се изключва от специалната такава. Претендира се, че
погрешно е определен субектът на нарушението. Релевира се наличие на по-благоприятен
закон, тъй като с изменения в разпоредбата. Твърди се и липса на осъществен състав на
административно нарушение, като обстоятелството, че в обявлението не е посочена изрично
чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ не представлява въвеждане на ограничителен критерий, тъй като за
неуредените от възложителя положения се прилага действащото законодателство.
Алтернативно се излагат аргументи, че се касае за маловажен случай на административно
нарушение. По изложените съображения се претендира отмяна на наказателното
постановление и се прави искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения..
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 31.07.2023 г. А. П. – главен финансов инспектор при АДФИ, след извършена
проверка, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) за извършено на 03.11.2020 г. нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП в
присъствие на нарушителя и двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН. В срока по чл.
44 ал. 1 ЗАНН срещу него постъпили възражения, в които се излагали съображения за липса
на нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП, тъй като поставеното изискване за валидна застраховка
„Професионална отговорност“ към участниците в процедурата било съобразено с
разпоредбите на ЗОП.
Въз основа на АУАН на 23.01.2024 г. *** - Директор на АДФИ издал НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
Преди да пристъпи към изпълнение на това си правомощия настоящият съдебен
състав следва да посочи, че му е известно наличието на противоречива съдебна практика на
ВАС, АССГ и СРС във връзка с нарушението на чл. 2, ал. 2 от ЗОП при въвеждане на
условията на чл. 171 от ЗУТ, като част от практиката е пряко свързана с жалбоподателя,
доколкото спрямо него са издадени и обжалвани десетки НП.
При упражнение на контролните си правомощия по настоящото дело съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
2
компетентност – чл. 261, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП и представените заповеди на МФ, в
предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им по чл. 261, ал. 1 от ЗОП,
който се явява специален спрямо общата разпоредба по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Формата и съдържанието на АУАН и НП обаче не съответстват в пълна степен на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е описано достатъчно
ясно и съответно на дадената правна квалификация. В съдебната практика е прието, че АНО
следва да извърши привръзка с конкретната разпоредба, касаеща определяне на критериите
за подбор от страна на възложителите – чл. 59, ал. 2 от ЗОП, но този пропуск не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
АНО е пропуснал да посочи коректно и санкционната разпоредба. В НП изрично се
твърди, че министърът на младежта и спорта като възложител на обществени поръчки е
делегирал на жалбоподателя правомощията си във връзка с организирането и провеждането
на обществени поръчки. Жалбоподателят обаче е санкциониран на основание чл. 247 от
ЗОП, а не на чл. 259 ЗОП, която съгласно действалата към момента на нарушението
редакция, е предвиждала, че наказанията по чл. 247 - 256 ЗОП се налагат на определеното
длъжностно лице в случаите на делегиране на правомощия от страна на възложителя,
какъвто е настоящият случай. Налице е противоречива съдебна практика относно
съществеността на това процесуално нарушение и дали то води до ограничаване на правото
на защита на жалбоподателя. Доколкото той е санкциониран за некоректно посочване на
законова разпоредба в обявление за откриване на обществена поръчка, то длъжностното
лице, изготвило НП, би следвало да положи специални усилия да не пропуска да посочи
законовите разпоредби въз основа на които бива налагано административно наказание.
Според настоящия състав този пропуск с оглед приложените към нарушителя стандарти, би
следвало да е достатъчно основание за отмяна на НП, но с оглед бъдеща инстанционна
проверка, съдът ще изложи допълнителни аргументи по отношение на установената
фактическа обстановка и приложимия спрямо нея материален закон:
Министерство на младежта и спорта е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище и адрес на управление: *** Министерство на младежта и спорта попада в обхвата
на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл. 4, т. 1 от
Закона за държавната финансова инспекция. Министърът на младежта и спорта е публичен
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за обществените
поръчки. Същото е вписано в Регистъра на обществените поръчки (РОП) с партиден номер:
01981.
Жалбоподателят А. Т. М. заемал длъжността „***“ на Министерство на младежта и
спорта в периода от 26.05.2017 г. до 21.04.2021 година.
Със заповед № РД-09-334/26.05.2017 г. *** - министър на младежта и спорта,
определил А. Т. М. - *** на Министерство на младежта и спорта, да организира и възлага
обществени поръчки, провеждани в министерството, чрез приложимите процедури по чл.
18, ал. 1 от ЗОП и чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда
на Глава Двадесет и шеста от ЗОП, включително да организира предварителните действия
по подготовката на процедурите, да одобрява документациите, да назначава комисии и
утвърждава докладите от работата им, да подписва решенията и обявленията и други
документи, издавани в хода на процедурите и да сключва договорите за възлагане на
обществени поръчки.
С Решение с изх. № РД-16-133/03.11.2020г. А. Т. М. открил процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов
проект към Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Карнобат, с прогнозна стойност
716 666,67 лева.
3
Правното основание за откриване на процедурата било чл. 178, ал. 1 от ЗОП, обектът
на поръчката бил „строителство“ по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП, а видът на процедурата -
„публично състезание“, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП.
На основание чл. 22, ал. 2 от ЗОП били одобрени обявлението, с което се
оповестявало откриването на процедурата и документацията за обществената поръчка, като
били изпратени за публикуване в Регистъра на обществените поръчки (РОП) на 03.11.2020 г,
където обществената поръчка била вписана с УИН: 01981-2020-0053. Чрез платформата по
чл. 39а, ал. 1 от ЗОП бил предоставен неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп до
документацията за обществената поръчка, в съответствие с изискванията на чл. 31, ал. 1 от
ЗОП.
В Раздел III на обявлението "Правна, икономическа, финансова и техническа
информация", т. III. 1. „Условия за участие“, подточка ІІІ. 1.2 "Икономическо и финансово
състояние", било посочено, че всеки участник следва да има валидна застраховка
"Професионална отговорност" по чл. 171 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, като
лице, изпълняващо строителна и проектантска дейност, за първа група, минимум пета
категория строежи.
В обявлението не се съдържало изрично позоваване на разпоредбата на чл. 171а, ал. 1
от ЗУТ, съгласно която изискването за застраховка за професионална отговорност на лицата
по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ не се прилага за лице от държава членка на Европейския съюз или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
което се установява на територията на Република България и е предоставило еквивалентна
застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава членка на
Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство.
В срока за получаване на оферти - до 23:59 часа на 16.11.2020 г., в платформата
постъпили 6 бр. оферти, като с решение на А. М. било обявено и класирането на
участниците. Съобразно последното участникът „Пи Ем Пи Карнобат“ ДЗЗД бил избран за
изпълнение на поръчката и били отстранени останалите участници с посочване на мотиви за
това. В резултат бил сключен на 21.12.2020 г. договор между Министерството на младежта и
спорта, представлявано от А. Т. М., и „Пи Ем Пи Карнобат“, представлявано от *** чийто
предмет бил извършване на СМР на горепосочения обект, находящ се в гр. Карнобат.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за извършване на инженеринга, възложителят се
задължавал да плати на изпълнителя обща цена в размер на 707 708,75 лева без ДДС или 849
250,50 лева с ДДС.
Въз основа на тези обстоятелства при извършена проверка от служители на АДФИ
било прието, че жалбоподателят А. М. е нарушил разпоредбата на чл. 2 ал. 2 ЗОП, за което
бил съставен и процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля А. П. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства: заповед № ФК -10-259/24.03.2023 г. на Директора
на АДФИ, заповед № ФК - 10-358/09.05.2023 г. на Директора на АДФИ, заповед № ФК - 10-
450/08.06.2023 г. на Директора на АДФИ; договор за възлагане на обществена поръчка;
решение; документация; обявление; заповед № РД-09-334/26.05.2017г.; справки; фактура и
др.
Съдът намира за логични, последователни и лишени от противоречия показанията на
свидетеля П., поради което ги кредитира в цялост, като същите съдействат за установяване
обстоятелствата около извършената проверка и констатираното нарушение. По същество
липсват противоречия в доказателствените материали относно относимите към предмета на
4
делото обстоятелства, поради което съдът не дължи по-детайлното им обсъждане по
аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, липсва и спор относно изложената
фактическа обстановка.
При така установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателят не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 2, ал. 2 от
ЗОП.
Съгласно въпросната разпоредба при възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието
на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета,
стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
Съгласно чл. 7 ал. 1 ЗОП (редакция в сила от 01.01.2020 г.) възложителят може да
определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки.
Жалбоподателят в бил определен със заповед на министъра на младежта и спортта да
организира и възлага обществени поръчки, провеждани в министерството, включително да
организира предварителните действия по подготовката на процедурите, да одобрява
документациите, да назначава комисии и утвърждава докладите от работата им, да подписва
решенията и обявленията и други документи, издавани в хода на процедурите, и да сключва
договорите за възлагане на обществени поръчки, поради което би могъл да бъде субект на
това нарушение.
АНО e приел, че разпоредбата на чл. 2, ал .2 от ЗОП е нарушена чрез включване на
изискване към участниците в обществената поръчка за застраховка за професионална
отговорност по чл. 171 от ЗУТ.
Границите за възложителите при определяне на критериите за подбор на участниците
са посочени в чл. 59, ал. 2 от ЗОП, съгласно която следва да се използват само критериите за
подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят
поръчката, като поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността,
обема и сложността на поръчката. Според чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗОП, възложителят може да
определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите разполагат със
застраховка "Професионална отговорност", когато такова изискване произтича от
нормативен акт. В случаите на строителство като предмет на обществена поръчка това
условие е изпълнено с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, поради което включването на
това изискване в обявлението е съобразено с изискванията на закона и само по себе си не
представлява нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
В тази насока е Решение № 9089 от 28.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2023 г.,
съгласно което "изискването за задължително представяне на застраховка за професионална
отговорност по смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗУТ не може да бъде ограничително и
обосноваващо нарушение по чл. 2, ал. 2 ЗОП, след като може да бъде приложен чл. 62, ал. 2
ЗОП и участникът да докаже своето икономическо и финансово състояние с помощта на
всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ".
Следва да се посочи, че съдебният контрол не е средство за саниране на пропуски в
дейността на АНО, като съдът не разполага с правомощие да разширява и допълва рамката
на административното обвинение, формулирана от изложеното в АУАН и НП. В случая,
видно от посоченото в НП (л.1), е прието, че жалбоподателят е нарушил ЗОП чрез действие
- включване на изискването по чл. 171 от ЗУТ, а не с бездействие – непосочване на
изключението по чл. 171а от същия закон.
Действително тази разпоредба на ЗУТ предвижда изключение от изискването за
застраховка за професионална отговорност по отношение на лица от държави-членки на ЕС
5
или страни по споразумението за ЕИС, които могат да предоставят еквивалентна застраховка
за професионална отговорност или гаранция в друга държава - членка на Европейския съюз,
или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Това е и
основният спорен въпрос по делото, по който е наличие противоречива съдебна практика –
дали непосочването изрично на законова разпоредба в условията на обществена поръчка
ограничава конкуренцията при участие в обществената поръчка. Макар и според настоящия
съдебен състав този въпрос да излиза извън рамката на обвинението, за пълнота следва да се
посочи, че при липса на изрично формулирана и заявена в обявлението дерогация на
разпоредбата на чл. 171а от ЗУТ, непосочването и не би следвало да се приеме за
ограничаване на конкуренцията, доколкото се касае за разпоредба на закона, която е
обнародвана, влязла в сила и всеки участник би могъл да се позове на нея.
Недоказано остава и деянието от субективна страна – по делото не се ангажираха
каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е действал умишлено и е целял да ограничи
конкуренцията при провеждане на процесната обществена поръчка, давайки необосновано
предимство на определени стопански субекти или ограничавайки участието на други.
Според настоящия състав липсва и непредпазливост като форма на вина, доколкото
включването на условието по чл. 171 от ЗУТ в обявлението е било съответно на
изискванията на чл. 61, ал.1, т.2 от ЗОП, поради което и деецът не е бил длъжен да знае, че
същото би нарушило изискването на чл.2 от ЗОП.
При този изход на делото жалбоподателят на основание чл. 63д ЗАНН има право на
разноски и своевременно претендира и доказва такива в размер на 1300 лв. -адвокатско
възнаграждение. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото и
вида и обема на осъществената правна защита, с оглед актуалната практика на ВКС –
Определение от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, І т.о. във връзка с Решение на
Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият състав намира,
че следва да присъди разноски в размер от 1000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № №11-01-867/2023/23.01.2024г., издадено от
Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл.
247 ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на А. Т. М. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 000, 00 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 2 ал. 2
ЗОП.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. М.,
ЕГН **********, сумата от 1000 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
6
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7