РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2385
град
Пловдив, 14 декември 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на шестнадесети ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 18 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано е по жалба на „Папатя“ЕООД, ЕИК ***,
гр.***, представлявано от управителя П.Д.Г., срещу заповед № ЗРИ-642/16.12.2021
г. на Кмета на Район Източен Община Пловдив.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта с доводи, че при издаването на ИАА е допуснато
СПН, изразяващо се в непопълването на административната преписка с всички
относими документи и доказателства, което е довело до необоснованост на акта.
Заема се
тезата, че се касае за търпим строеж, както и че не може част от сградата само
да е незаконно строителство.
В крайна
сметка се иска отмяна на заповедта.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените съображения като се акцентира на
твърдението, че сградата е търпима.
Претендират
се разноски.
Представят
се писмени бележки.
За ответника
– Кмет на Район Източен при Община
Пловдив, се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид представените по делото
доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № ЗРИ-642 от 16.12.2021
г. на Кмета на Район Източен Община Пловдив, с която, на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат от „Папатя“ЕООД, ЕИК ***, с управител П.П.Г.,
с адрес гр.***, незаконен строеж, представляващ част от масивна сграда с
идентификатор 56784.526.219.4 по КККР на гр.Пловдив, находяща се на ул.“Ландос“
№4, гр.Пловдив с приблизителна площ 50 кв.м. , построена в ПИ общинска
собственост с идентификатор 56784.526.219 по КККР на гр.Пловдив, за който е
определен УПИ I - Районен универсален магазин кв.13
нов по плана на кв.“Изгрев“ гр.Пловдив, изпълнена от тухлена зидария и плосък
покрив.
За да издаде
процесната заповед, АО е приел, че процесният строеж е извършен без одобрени инвестиционни проекти и
без разрешение за строеж в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.182 от ЗУТ. Посочено е също, че извършеното незаконно строителство не отговаря на
предвижданията на действащия ЗРП, както и че строежа попада в имот общинска
собственост.
Тези
обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни
лица при Район Централен Община Пловдив проверка и са обективирани в Констативен акт № 101/31.03.2021 г.
Констативният
акт е надлежно връчен на жалбоподателя на 26.04.2021 г.
Въз основа
на КА е издадена оспорената заповед.
Жалбата
срещу нея е подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
акта, за което съществува правен интерес от оспорването му, в законоустановения срок, срещу подлежащ на
оспорване ИАА, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
На първо
място следва да се посочи, че заповедта е издадена от компетентен орган при
условията на надлежна делегация – заповед № 21ОА 1412/10.06.2021 г. на Кмета на
Община Пловдив на л.56 по делото. Заповедта е издадена и при спазване
процедурата на закона – чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като е издаден КА. Съдът не
констатира допуснати СПН в хода на проведеното административно производство.
Спорът по
делото се простира на плоскостта дали процесният строеж е търпим, съответно
дали подлежи на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ. Неоснователни са доводите
по жалбата, че АО въобще не е изследвал въпроса за търпимостта на строежа преди
да издаде процесната заповед. В административната преписка по издаването на
заповедта се съдържа становище (л.15) на гл.архитект на Район Източен касателно
градоустройствения статут на процесната постройка. Това становище е дадено в
хода на административното производство по издаването на процесната заповед,
съответно същото следва да се приеме като такова съдържащо мотиви защо процесният
строеж не е търпим.
Разпореденият
за премахване строеж представлява част от сграда с идентификатор
56784.526.219.4 по ККК на гр.Пловдив, изпълнен с тухлена зидария и плосък
покрив с приблизителна площ от 50 кв.м.
Констатациите
на АО са, че за тази сграда липсват строителни книжа. Те са потвърждават от
приетото по делото заключение на ВЛ по СТЕ.
Видно от заключението
по СТЕ в графичната част на приложения протокол за строителна линия и ниво
процесната сграда не е означена като включена в застрояването по издаденото
разрешение за строеж. С местоположението си към настоящия момент тя
представлява пристройка към означената със щрих сграда с дължина 18 м. В
наличното приложение №3 към договора за приватизация на РУМ“Изгрев“-
разпределение I етаж, на
мястото на процесната сграда е показан навес с ширина 3,30 м, построен като
долепен до сградата №6-Аспираторно. От извършения оглед на място ВЛ установява,
че сградата на аспираторното съществува и към настоящия момент с размерите,
показани в схемата към договора. Процесната сграда е ситуирана в източния край
на показания навес. Навесът е премахнат частично като от него са оставени
стоманените колони, монтирани непосредствено до сградата на аспираторното, а в
южната и източната част на навеса е изпълнено разширение от 3,30 м до 5,70м
като за целта са преместени колоните, които са били по южната му страна по
линията на козирката. От изток навесът е затворен по неговата козирка. По колоните
е изпълнено ограждане с гладък етернит, а в западната страна – тухлена стена от
„Итонг“ с дебелина 20 см. Монтирани са входна врата и прозорци в тухлената
стена.
ВЛ
установява, че за сграда с идентификатор 56784.526.219.4 не са налични одобрени
проекти както за конфигурацията и квадратурата ѝ по отразяването в КК от
2009 г., така и за отразената сграда след изменението на КК през 2022 г. Има
информация за строителните книжа на РУМ „Изгрев“ и някои от помощните сгради
към него, но процесната постройка не е сред тях.
Това налага
извода, че за процесния строеж не са налице строителни книжа в какъвто смисъл
са и изводите на АО.
ВЛ изрично
констатира вкл. на база писмените доказателства по делото, че процесната
постройка е изпълнена след 15.02.1999 г., тъй като в приложенията към договора
за приватизация постройката не е заснета. Същевременно отразяване на
застрояване на нейното място има в одобрената КК със заповед № РД
-18-48/03.06.2009 г. Съобразявайки тези установявания за период на изпълнение
на постройката следва да се приеме 15.02.1999 г. до 03.06.2009 г. Времето на
изграждането на строежа предопределя преценката за търпимостта на строежа - в
коя хипотеза на §16 или § 127 от ЗУТ ще попадне процесната сграда. Настоящият
състав приема за годината на изграждане
на процесния строеж да е 1999 г. кредитирайки показанията на св.Геровски. Следователно
търпимостта му следва да бъде изследвана през призмата на § 16, ал. 3 от
ДР на ЗУТ.
Обстоятелствата за търпимост на един строеж съгласно тази разпоредба са дали
строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в
6-месечен срок от обнародване на същия закон, т. е. до 02.07.2001 г. От
приетите по делото писмени доказателства не се установява това изискване да е
било изпълнено по отношение на процесния строеж. Няма данни по делото, а и не
се твърди от жалбоподателя, последният да е декларирал строежа пред надлежните
одобряващи органи до пределния момент по § 16, ал. 3 от
ПР на ЗУТ.
Само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим,
доколкото предпоставката е кумулативна и липсата й е достатъчно основание
строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост.
В този смисъл Решение № 10941 от
30.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2022 г., II о., докладчик съдията С. Р..
След като строежът не е търпим, правилно АО е разпоредил неговото
премахване.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна.
По
разноските:
С оглед изхода на
делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се
уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
ответника сумата от 100 лева
определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Папатя“ ЕООД, ЕИК ***,
гр.***, представлявано от управителя П.Д.Г., срещу заповед № ЗРИ-642/16.12.2021
г. на Кмета на Район Източен Община Пловдив.
ОСЪЖДА „Папатя“ ЕООД, ЕИК ***, гр.***,
представлявано от управителя П.Д.Г., да заплати на Община Пловдив Район Източен
разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: