МОТИВИ към РЕШЕНИЕ №*95 от 16.05.2019 г. по НAХД № 4**/2019 г. по описа на БРС, XXI състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Б. постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на обвиняемия Л.А.Й., ЕГН: **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, с адрес: гр. С., ул. „О.п.” № ***, неосъждан, за това, че в качеството
на управител и представляващ еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност „Е.С.Р.” ЕООД с ЕИК: *********, вписано в регистъра за търговски
дружества по фирмено дело № ****/**** г. на БОС, със седалище и адрес на
управление гр. Б. 8000, Б.ц.„К. и М.”, ул. „С.” № **, е.*, ап. О.*, изпаднал в
неплатежоспособност на 31.12.2011 г. към кредитора „Б.М.А.” ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „В.” №* и спрял плащането по
безспорно и изискуемо парично задължение в размер на 9697.96 лева и в 30
/тридесет/ дневен срок от спиране на плащанията не заявил това в Окръжен съд
гр. Б. и не поискал от Окръжен съд гр. Б. да открие производство по
несъстоятелност в качеството си на търговски субект по реда на чл. 625 и
следващите от Търговския закони - престъпление по чл.
227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Представителят на РП – Б. поддържа
внесеното постановление и счита, че безспорно се доказва авторството на
извършеното престъпление. Предлага обвиняемият бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление и да му бъде наложена глоба в
размер на 1500 лева.
Защитникът на обвиняемия адв. К.
намира, че деянието не е осъществено от обвиняемия от субективна страна, тъй
като се касае за осъждане с неприсъствено решение. По тази причина пледира
обвиняемият да бъде оправдан.
Обвиняемият редовно уведомен, не се
явява.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Л.А.Й., ЕГН: ********** е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с адрес: гр. С., ул. „О.п.” № ***, управител на „Е.С.Р.” ЕООД с ЕИК: *********.
От свидетелството за съдимост на обвиняемия е видно,
че същият не е осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Обвиняемият Л.А.Й. е едноличен собственик и
управител на търговско дружество „Е.С.Р.” ЕООД с ЕИК: *********, вписано в регистъра за търговски
дружества по фирмено дело № ****/**** г. на ОС - Б., със седалище и адрес на управление гр. Б., Б.ц.„К.
и М.”, ул. „С.” № **, е.*, ап. О.*.
С Решение № 791/15.05.20** г. по гражданско дело
№ 6985/2009 г. по описа на Районен съд – Б. управляваното от обвиняемия
дружество „Е.С.Р.” ЕООД
е било осъдено да плати на „Б.М.А.”
ООД, ЕИК: *********
сума в размер на
9697,96 лева, представляващо възнаграждение по сключен между страните договор
за спедиция и направени разходи от спедитора. По молба за отмяна на решението
от „Е.С.Р.” ЕООД с ЕИК: *********
е било образувано въззивно
гражданско дело № 1390/20** г. по описа на Окръжен съд – Б., като с Решение № 134/29.**.20** г. съдът
е оставил без уважение молбата за отмяна. Въз основа на осъдителното решение по
гражданско дело № 6985/2009 г.
по описа на Районен съд – Б. е бил издаден на 20.05.20** г. в полза на „Б.М.А.” ООД изпълнителен
лист срещу „Е.С.Р.” ЕООД
за сумата от 9697.96 лева. На 27.05.20** г. е било образувано изпълнително дело
по описа на ЧСИ И.Б.с район на действие Окръжен съд – Б.. С подадена на
02.05.2012 г. молба от взискателя „Б.М.А.” ООД изпълнителното дело е било прехвърлено от ЧСИ на
Държавен съдебен изпълнител. Въпреки предприетите действия по изпълнителното
дело, не е било установено имущество или парични средства на длъжника „Е.С.Р.” ЕООД, срещу които да
се насочи принудителното събиране. По тази причина „Б.М.А.” ООД подали молба за образуване
на производство по откриване на производство по несъстоятелност на „Е.С.Р.” ЕООД. С Решение №
362/13.**.2015 г., постановено по търговско дело № 263/2015 г. по описа на
Окръжен съд - Б., влязло в сила на 22.**.2015 г. е била обявена
неплатежоспособността на „Е.С.Р.” ЕООД с ЕИК: *********, считано от 31.12.2011
г. От тази дата за обвиняемия
в качеството му на управител е възникнало задължението по чл. 625 и сл. от ТЗ в
30-дневен срок да
поиска от Окръжен съд – Б. да открие производство по несъстоятелност на „Е.С.Р.”
ЕООД. Обвиняемият не е изпълнил това свое задължение, поради което му е било
повдигнато настоящото обвинение.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени в
настоящото производство по надлежния ред.
Показанията на свидетеля Е.К.са последователни,
обективни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. От приложени Решение №
791/15.05.20** г. по гражданско дело № 6985/2009 г. по описа на Районен съд – Б. и
изпълнителен лист, издаден по делото се установява съществуващо към 31.12.2011
г. задължение на „Е.С.Р.”
ЕООД към
„Б.М.А.” ООД в размер на 9697,96 лева. От приложено в
досъдебно производство Решение
№ 362/13.**.2015 г., постановено по търговско дело № 263/2015 г. по описа на
Окръжен съд - Б., влязло в сила на 22.**.2015 г. се установява, че „Е.С.Р.” ЕООД е било неплатежоспособно към дата 31.12.2011 г. и не е имало възможност да
погаси натрупаните си задължения. Също така от това решение се установява, че
производството по обявяване на несъстоятелност на длъжника „Е.С.Р.” ЕООД е било инициирано по молба на кредитора „Б.М.А.” ООД.
Налага се извод, че от събраните писмени
доказателства и гласни доказателствени средства категорично се установява гореописаната
фактическа обстановка. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставят под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение №* от
22.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. №*/2014 г., ОСНК управителят
и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект
на престъплението по чл. 227б, ал.
2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен
срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е необходимо да има
изрично възлагане от колективен орган на управление.
Разпоредбата на чл. чл. 227б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК изисква от обективна страна
деецът да е управител и представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от
спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност. Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не
е необходимо да са настъпили вредни последици от него.
Според разпоредбата на
чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане. Според алинея 2 на същата
норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията,
като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът
е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори.
Видно от удостоверение за актуално състояние и учредителни актове и
протоколи за приемането им, към процесната дата 31.12.2011 г. едноличен собственик, управител и представляващ дружеството
е бил обвиняемият Й..
От фактическа страна по делото се
установи, че към 31.12.2011 г. „Е.С.Р.” ЕООД не е могло да изпълнява свое изискуемо, безспорно по основание и размер и
ликвидно
парично задължение към кредитор - „Б.М.А.”
ООД в размер на 9697,96 лева. Датата
на изпадане в неплатежоспособност на длъжника „Е.С.Р.”
ЕООД (31.12.2011 г.) е била
определена с влязло в сила съдебно решение в производство по обявяване на „Е.С.Р.” ЕООД в несъстоятелност.
Следователно от тази дата (31.12.2011 г.) е започнал да тече, предвиденият в
чл. 227б, ал. 2 от НК 30-дневен срок, в който обвиняемият е следвало да поиска
от съда дружеството да бъде обявено в несъстоятелност. От данните по делото се
установява, че в този срок обвиняемият в качеството си на управител е
бездействал и не е изпълнил задължението си да поиска от съда да бъде
образувано производство по несъстоятелност. От приетите писмени доказателства
се установява, че такова производство е било образувано пред Окръжен съд – Б. през
2015 г., но по молба на кредитора „Б.М.А.” ООД, а не по инициатива на управителя – обвиняемия Й..
Налице е и субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Обвиняемият е извършил
престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си и е предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал или допускал тяхното
настъпване. Обвиняемият в качеството си на управител е
съзнавал, че дружеството, което представлява не е имало възможност да изпълнява
свое парично задължение към кредитора „Б.М.А.” ООД. Съдът не споделя защитната теза
на адв. К., че е липсвал умисъл у обвиняемия, тъй като задължението е било
присъдено с неприсъствено решение. В действителност в производството по гр. д.
№ 6895/2009 г. по описа на РС – Б. ответникът „Е.С.Р.” ЕООД не е подал
отговор, както и в съдебно заседание не се е явил негов представител. По тази
причина е било постановено неприсъствено решение. От приобщено към доказателствения
материал Решение № 134/29.**.20** г. по въззивно гражданско дело
№ 1390/20** г. по описа на Окръжен съд – Б. обаче се установява, че
обвиняемият е бил уведомен за постановеното срещу управляваното от него търговско
дружество „Е.С.Р.”
ЕООД решение, тъй като е била подадена от „Е.С.Р.” ЕООД молба за
отмяна на неприсъственото решение и във връзка с молбата е било образувано
въззивно гражданско дело № 1390/20** г. по описа на Окръжен съд – Б.. Следователно се налага
безспорен извод, че обвиняемият е съзнавал съществуването на процесното
задължение към „Б.М.А.” ООД. Отделно от това обвиняемият в качеството на
управител на „Е.С.Р.” ЕООД е съзнавал, че към 31.12.2011 г. дружеството е натрупало
задължение, както и че не е разполагало с достатъчно
краткотрайни активи, за да го обслужи. Независимо от
това обвиняемият е бездействал и не е сезирал съда за откриване на производство
по несъстоятелност.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.
По вида и размера на наказанието:
Съдът
прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
В чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди
лева. Както се установи по-горе в изложението обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност към момента на извършване на деянието. От
престъплението не са причинени имуществени вреди. С тези мотиви съдът приложи
чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание „глоба”.
При определяне размера на глобата съдът
взе предвид, постановките, дадени в т. 6
от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по
н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, според която след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК,
се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания,
включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
В
така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемия следва бъде
определено като „глоба” в минимално предвидения размер от **00 лв. Обществената
опасност на извършеното от обвиняемия не е висока, като и самият той следва да
се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства
се отчитат като смекчаващи отговорността от настоящата инстанция. Съдът не
констатира наличие на отегчаващи обстоятелства. Налага се извод, че при
отчитане на изискванията на чл. 27 ЗАНН, и при наличието единствено на
смекчаващи вината обстоятелства и при ниската тежест на извършеното от
обвиняемия престъпление, размерът на наказанието е определен в минимума,
предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК – **00 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще
изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и
обществото.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС