Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
гр. Горна Оряховица, 02.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на втори октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С. Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2134 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК, кумулативно съединен с
иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.
Ищецът Кооперация "Производствено потребителна
кооперация "Наша земя 2002"" (по-долу ППК „Наша земя 2002“) твърди,
че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.*******************,
представляващ ресторант, действащ като магазин за промишлени стоки с площ от
317,50 кв.м., находящ се на първи етаж от търговска сграда на селкооп,
построена в УПИ - XV - търговска сграда на селкооп в кв.55 по плана на с.**************,
ведно със съответните идеални части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена. Твърди се, че сградата, в която се намира
имота, е построена от РПК Долна Оряховица, но е включена в активите на РПК
Горна Оряховица. При прекратяване на РПК Горна Оряховица, сградата е станала
собственост на съществуващата тогава в с.П. Кооперация "Производствено потребителна
кооперация "Наша земя“ (по-долу ППК „Наша земя“). Ищецът твърди да е
правоприемник на тази кооперация, като с протокол № 4/15.03.2014 г. му е
предадена нова търговска сграда, част от която е процесния имот. Уточнява, че
не е сключена сделка за прехвърляне на собствеността, нито правоприемството
(определено като „фактическо“) е било отразено в Търговски регистър. Твърди, че
от 01.11.2005 г. ППК „Наша земя“ е отдала имота под наем на ответника Д.П.Н., действаща като ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.“, а с Анекс
от 01.10.2014 г. ППК „Наша земя 2002“, като правоприемник на наемодателя, е
удължила срока на договора до 01.10.2015
г. След изтичането на този срок, ответникът продължил да ползва имота и
договорът се превърнал в безсрочен и ползването му продължава до момента.
Твърди, че ответникът е заплащал редовно наемната цена до месец април
Ответникът ЕТ „Н. 2000 - Д.Н.“ счита иска за
недопустим, тъй като ищецът не установява правото си на собственост, от което
извлича правния си интерес да предяви иска. В тази връзка оспорва ищцовата
кооперация да е правоприемник на ППК „Наша земя“, недвижимият имот да е бил собственост
на ППК „Наша земя“ и в последствие ищецът да го е придобил по силата на
правоприемство. Счита, че към датата на подписване на протокол № 4/15.03.2014
г. ППК „Наша земя“ е била с прекратена по силата на закона дейност като
непререгистрирана в срока по § 4, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и възразява, че извършеното от
кооперацията разпореждане е нищожно. Допълнително сочи, че към този момент
представляващите кооперацията не са могли валидно да изразят воля по аргумент
от противното от § 5, ал.3 ЗТРРЮЛНЦ. По отношение на волеизявленията на ППК
„Наша земя“ и на ищеца сочи, че кооперациите не са надлежно представлявани от
председателя си при подписване на протокола. Въвежда възражение за липса на
идентитет между имотите – предмет на протокола и процесния имот. В условията на
евентуалност счита иска за неоснователен, като твърди, че е собственик на имота
на основание изтекла придобивна давност през периода 2005-
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от договор за наем от
01.11.2005 г. се установява, че ответния едноличен търговец наел от ППК „Наша
земя“ помещение – ресторант в търговска сграда за срок от 2 години при месечна
наемна цена от 100 лв. Разпитаните свидетели установяват, че помещението се
намирало на първи етаж от двуетажната сграда на бившия селкооп в с.П.. Не се
спори, че след сключване на договора за наем, ответникът се нанесъл в имота.
Той извършил за своя сметка ремонт – отстраняване на течове, боядисване на
стени, почистване. Свид.М. – осъществил част от тези работи, присъствал на
разговор, в който при въпрос на едноличния търговец дали ремонтът ще е за
сметка на наема, председателят на кооперацията Б.Б.казал, че помещението е
негово, но няма документ. Ответникът му заявил, че ще плати ремонта за сметка
на наема. След извършване на ремонта ответникът започнал да осъществява
търговска дейност в помещението, подпомаган от съпруга си. Всички разпитани
свидетели установяват, че първоначално помещението функционирало като ресторант
/питейно заведение/, но от 2017-
На 15.03.2014 г. лицата В.Н.М., Й.СТ.Й., П.И.Г.и П.И.П.
от една страна, и К.Д.К., Д.К.С., Г. К. Г., В.Г.Г., Р.И.С.и В.А.В., от друга
подписали документ, наименован „протокол № 4“. Съгласно текста на документа
първите четири лица, действащи от името на ППК „Наша земя“, предавали на
останалите, действащи от името на ППК „Наша земя 2002“, нова търговска сграда,
състояща се от ресторант, смесен магазин и магазин за хранителни стоки и стара
търговска сграда – административни помещения, железарски магазин, фурна,
магазин за хляб, магазин за месо и навес за изкупуване. Посочено било, че
предаването се извършвало в изпълнение на решение на общото събрание на ППК
„Наша земя“ по протокол № 1/10.01.2014 г. за прехвърляне на всички активи,
пасиви и сгради от ППК „Наша земя“ към ППК „Наша земя 2002“. Съгласно
заключението по съдебно-графологичната експертиза подписът, положен под
документа от името на Д.Й.В.за „приел“ от името на ППК „Наша земя 2002“, не е
положен от това лице.
На 01.10.2014 г. между страните бил сключен анекс към
договора за наем от 01.11.2005 г., съгласно който срокът на договора се
удължавал с една година – до 01.10.2015 г. и считано от 01.10.2014 г.
едноличният търговец се задължавал да заплаща месечен наем от 100 лв. в края на
всеки календарен месец. Съгласно заключението по приетата съдебно-графолофична
експертиза подписът под анекса за „Наемател ЕТ „Н.-2000“ бил положен от Д.П.Н..
Свидетелят С. установява, че след сключването на този договор, наемът от 100
лв. бил заплащан от ответника. Същото се потвърждава от съдържащите се в материалите
по гр.д.№ 2738/2017 г. писмени доказателства – фактури от 02.12.2014 г.,
29.12.2014 г., 02.02.2015 г., 10.03.2015 г., 20.04.2015 г., 25.05.2015 г. и от
17.06.2015 г., всички подписани от Д.П.Н. с основание „наем ресторант“ за
периода от месец октомври
Съгласно показанията на свид.А.М.– кмет на селото,
през месец май
С Нотариален акт № 407, том III, рег. №
1671/05.04.2018 г., дело № 256/2018 г. на Нотариус № 284 – НК, с район на
действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписвания при
Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 1789/05.04.2018 г., акт № 133, том VI,
дело № 586/2018 г., ответникът бил признат за собственик на основание давностно
владение на недвижим имот, находящ се в с.**************, ***********,
представляващ магазин за промишлени стоки с площ от 317,50 кв.м., находящ се на
първи етаж от търговска сграда на селкооп, построена в урегулиран поземлен имот
XIV-търговска сграда на селкооп, в кв.55 по плана на с.**************,
състоящ се от търговска зала–магазин, търговска зала–презентации, четири
склада, санитарно-битово помещение за персонала, тераса за почивка, санитарни
възли за клиенти и помещение на управителя, ведно със съответните идеални части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена, при
граници на имота: УПИ XII-207, УПИ XIII-206, УПИ XV-за
озеленяване и детска площадка, в кв.55.
На 31.05.2018 г. ответникът подал данъчна декларация
за имота пред Община Горна Оряховица. Съгласно писмо изх.№ РД
9400-1058-1/30.06.2020 г. на Община Горна Оряховица това е единствената
подадена данъчна декларация за имота, като за периода
С представеното Решение от 13.10.1992 г. по ф.д. №
2275/1992 г. на Окръжен съд – Велико Търново, Фирмено отделение била
регистрирана ППК „Наша земя“, представлявана от управителен съвет с членове Б.П.Б.–
председател, П.И.Г., Й.СТ.Й., В.Н.М., П.И.П. и Г. Н.Г.. Видно от вписванията в
Търговски регистър, кооперация с фирмено наименование "Производствено потребителна
кооперация "Наша земя"" или „ППК „Наша земя““ не е
вписана/пререгистрирана в Търговски регистър. Съгласно писмо изх.№
2343/18.08.2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, кооперацията се счита
заличена от 01.02.2017 г.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1, предл.3 ГПК да се установи, че не съществува право на собственост,
кумулативно съединен с иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт за собственост.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на
процесния недвижим имот, като правоприемник на предходния собственик ППК „Наша
земя“, а ответникът, снабдявайки се с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка и ипотекирайки имота, претендира собствени права и му пречи
да упражнява правото си в пълен обем. В първото съдебно заседание, ищецът
уточни, че твърдяното правоприемството се изразява във фактическо предаване на
имота между двете кооперации. За пръв в писмената защита ищецът сочи, че
интересът му от предявяване на иска произтича, както от правото на собственост,
така и от фактическото положение. Последното е въведено в процесуален момент,
изключващ възможност за изразяване на становище от насрещната страна или възлагане
на доказателствената тежест за фактите, релевантни за посоченото фактическо
положение, поради което се явява преклудирано, макар да касае правния интерес
от предявяване на иска. Няма основание и уточненията, направени в първото
съдебно заседание, да се счетат за позоваване на фактическото положение,
доколкото ищецът аргументира становище, че от посочените факти произтича не
възможност да придобие право на собственост, а вече съществуващо такова право,
защитавано с предявения иск. Ответникът застъпва и поддържа становището, че
ищецът следва да установи пълно и главно фактите, от които черпи основание за
правото си на собственост, и като не е сторил това в производството, той няма
интерес да оспорва правото на собственост на ответника и производството следва
да се прекрати като недопустимо. С оглед тези твърдения е явно, че всяка от
страните счита, че е собственик на имота.
Съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на
ОСГК на ВКС, в тази хипотеза всеки от участниците в правния спор може пръв да инициира
исков процес чрез предявяване на този иск, който в най-пълна степен би защитил
правната му сфера. Какви ще са вида и обема на търсената защита се определя от
ищеца–участник в правния спор, чрез вида на предявения от него иск, съобразно конкретното
засягане на правата от насрещната претенция. При предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост или ограничено вещно право, ищецът постига
защита на своето право чрез отричане със сила на пресъдено нещо на
претендираното от ответника право.
В
същото тълкувателно решение е прието, че в това производство ищецът дължи да
докаже фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника,
защото иначе може да се защитава право (на ищеца), което не съществува,
съответно – да се оспорва правото всекиму. Ако ищецът не докаже тези факти, той
няма интерес да отрече правото на ответника и производството се явява
недопустимо. Това положение е важимо само ако ищецът извежда правния си интерес
от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той
отрича ответникът да притежава, т.е. случаите когато ищецът твърди да е титуляр
на самостоятелно право, различно от спорното или се позовава на фактическо
състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на
ответника.
В
случая тази постановка не е приложима, защото ищецът не се позовава
своевременно на защитимо фактическо състояние и защото правото, което ищецът
претендира не е различно от спорното. Ответникът настоява, че се касае за тази последна
хипотеза, изхождайки от различното придобивно основание, на което страните се
позовават. Това не прави правото различно, защото и двете страни претендират да са титуляри на
правото на собственост, т.е. на едни и същи правомощия по отношение на вещта.
По тези съображения изводите на ответника за недопустимост на иска, черпрни от
това, че ищецът се позовава на различно право, са неоснователни.
Ако
ищецът поддържа, че притежава същото право, което отрича на ответника, в случая
– право на собственост, както по-горе бе изложено, определяйки обема и интензивността
на търсената защита, той може да я ограничи само до отричане със сила на
пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен
установителен иск. Понеже правото на собственост е абсолютно право, не е
възможно две лица да го притежават в еднакъв обем в един и същ момент. По тази
причина въпросът за титулярството на правото на собственост в хипотеза, в която
и двете страни по отрицателния установителен иск твърдят, че го притежават, е
въпрос по същество на спора, а не на процесуална допустимост (така Определение
№ 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на II Г.О. на ВКС /по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/; Решение № 121/01.04.2015 г. по гр.д. №
1723/2013 г. на II Г.О. на ВКС; Решение № 9/10.02.2017
г. по гр.д. № 6320/2015 г. на II Г.О. на ВКС;
Решение № 176/27.02.2017 г. по гр.д. № 1733/2016 г. на II Г.О. на ВКС; Решение № 13/12.03.2016 г. по гр.д.№
3637/15 г. на II Г.О. на ВКС). Да се приеме
противното становище, поддържано от ответника, би означавало всеки допустим
отрицателен установителен иск за собственост (т.е. по който ищецът е доказал,
че е собственик), да е винаги основателен (защото тогава ответникът не би могъл
също да е собственик).
Неоснователно
ответникът черпи аргументи за недопустимост на производството, позовавайки се
на Решение № 6334/07.09.2015 г., постановено по в.гр.д. № 18037/2014 г. на СГС,
IV-В с-в, с което в идентична с настоящата хипотеза,
производството по делото е прекратено, а първоинстанционното решение –
обезсилено. Това решение е отменено с Решение № 9/10.02.2017 г. по гр.д. №
6320/2015 г. на II Г.О. на ВКС и делото е върнато
за разглеждане от друг състав на съда, с мотиви за неправилно приложение на
цитираното по-горе тълкувателно решение в хипотезата, в която и двете страни
твърдят да са собственици на имота. Другото цитирано от ответника съдебно
решение – Решение № 15/19.02.2016 г. по гр.д. № 4705/2015 г. на II Г.О. на ВКС, касае различна от настоящата хипотеза –
когато ищецът се позовава на фактическо положение (владение), въз основа на
което би могъл да придобие право на собственост, поради което е неотносимо.
По
изложените до тук съображения, отрицателният установителен иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане по същество. Той се основава на отричането на
правото на собственост на ответника, поради което негова е доказателствената
тежест да го установи, като изчерпи всички основания, от които това право би
могло да се породи. Неоснователно ищецът развива съображение, че в това
производство той е освободен от доказване. Твърдейки, че е собственик на имота,
той следва да установи фактите, съставляващи придобивното основание, на което
се позовава, защото така искът му за отричане на същото право у ответника, ще
се яви основателен. По тази причина всяка от страните следва да установи
фактите, които я ползват, но последиците от недоказване от ищеца и ответника са
различни.
В
случая ответникът се позовава на изтекла в периода 2005-
Установеното
от фактическа страна не предполага извод за осъществяване на описания
фактически състав. Не се спори, че ответникът е придобил фактическата власт
върху имота през
Не се
установи ответникът да е извършил действия, излизащи извън ползването на имота,
предоставено му по силата на договор за наем. Извършеният ремонт през
Дори
ответникът да беше променил намерението си и да го беше демонстирал пред
кооперация „Наша земя“ от деня на сключване на договора за наем, то преди
изтичането на 10 години – през
Тук е
мястото да се посочи, че правото на собственост би могло да се придобие само на
изрично посочени в закона основания, сред които не е твърдяното от ищеца –
предаване на фактическата власт върху имот (без да се твърди изтекла придобивна
давност). Протокол № 4/15.03.2014 г. не обективира договор, годен да прехвърли
правото на собственост, нито каквато и да е сделка. С оглед съдържанието му,
чрез изявленията, обективирани в него не се създава, изменя или прекратява
правна връзка, такава дори не се и установява (урежда). Нищожни могат да бъдат
само правните сделки, а този документ не обективира такава, при което
възраженията на ответника в тази връзка се явяват ирелевантни.
В
документа е посочено, че фактическата власт върху посочените сгради се предава
от ППК „Наша земя“ на ответника в изпълнение на решение на ППК „Наша земя“.
Очевидно е, че този документ отразява извършено фактическо предаване на имоти и
има доказателствено значение относно задължението за предаване на имуществото в
отношенията между членовете и кооперацията и между двете кооперации.
Действително, документът не е автентичен по отношение на изявлението на Д.Й.В.и
в тази част е неистински по проверката по реда на чл.193 ГПК. Това, обаче, няма
никакво значение за спора между страните, дори и протоколът да бъде изключен
изцяло от доказателствата по делото. Ответникът признава, че е получил
фактическата власт от ППК „Наша земя“, а със сключването на договора през
Без
значение е също дали имотът по констативния нотариален акт и този по протокола
са различни, както възразява ответника. От значение е, че имотът за който
ответникът е признат за собственик е този, за който съществува наемно
правоотношение. Това е така, защото ответникът, сочейки, че е придобил
фактическата власт въз основа на договора с ППК „Наша земя“, признава, че
имотът, описан като „ресторант – търговска сграда“ е този, за който се е
снабдил с констативен нотариален акт, а договорът с ответника е сключен чрез препращане
към договора от
В
обобщение на изложеното до тук, всяка от страните основателно счита, че насрещната
не е установила, че е собственик на имота. Нито предаването на фактическата
власт върху имущество е правоприемство между кооперации, нито чрез държане може
да бъде придобит имот по давност. Както бе посочено по-горе, последицата от
недоказване на твърденията на всяка от страните е различна. Предмет на
производството е правото на собственост на ответника, поради което той носи
тежестта да докаже всички факти, от които би могло да произтича неговото право.
Ако докаже, че е собственик на имота,
искът ще бъде отхвърлен и това решение ще има същото установително действие в
отношенията между страните, както при уважен положителен установителен иск за
собственост, предявен от ответника (в този смисъл Решение № 32/10.03.2016 г. по
гр.д. № 4741/2015 г., II Г.О. на ВКС; Решение № 68/18.06.2019 г. по гр.д. №
3931/2018 г. на II Г.О. на ВКС; Решение №
160/21.01.2020 г. по гр.д. № 1555/2019 г. на II Г.О. на ВКС). Ако ответникът не
проведе успешно доказване, то искът ще бъде уважен и правото на собственост ще
бъде отречено на всички основания. Ищецът би могъл да му противопостави
твърдения, от които произтича неговото право със същото съдържание. Ако ги
установи, искът ще се яви основателен (защото правото е абсолютно), но от недоказването
им не може да се направи какъвто и да е извод за притежанието на правото от
ответника, т.е. за решението по предмета на спора. Да се отхвърли иска в тази
хипотеза означава не само да се приравнят доказателствените задачи на двете
страни, а отхвърлителното решение да легитимира ответника като собственик,
макар да не е провел успешно доказване за съществуването на това право. Така отрицателният
установителен иск следва да бъде уважен и понеже правото на собственост на
ответника се явява отречено, нотариалният акт за констатирането му, следва да
се отмени.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на направените от разноски. От негова страна е направено такова искане и
са представени доказателства да са сторени разноски от общо 2022,85 лв. (282,85
лв. за държавна такса; 40 лв. за изплатените възнаграждения на свидетели; 250
лв. за изплатеното възнаграждение на вещо лице и 1450 лв. за заплатен
адвокатски хонорар), поради което присъждане на тази сума му се следва.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска на КООПЕРАЦИЯ
"ПРОИЗВОДСТВЕНО ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "НАША ЗЕМЯ 2002"",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.**************, ул.********,
представлявано от председателя Г. К. Д., че Д.П.Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***№ 12, действаща като ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.********************* не е собственик на недвижим имот, находящ се в с.**************, ***********,
представляващ магазин за промишлени стоки, бивш ресторант, с площ от 317,50
кв.м., находящ се на първи етаж от търговска сграда на селкооп, състоящ се от
търговска зала–магазин, търговска зала–презентации, четири склада, санитарно-битово
помещение за персонала, тераса за почивка, санитарни възли за клиенти и
помещение на управителя, ведно със съответните идеални части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата – урегулиран
поземлен имот XIV-търговска сграда на селкооп, в
кв.55 по плана на с.П., при граници на УПИ XII-207, УПИ XIII-206, УПИ XV-за озеленяване и детска площадка.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 407, том III, рег. № 1671/05.04.2018 г., дело № 256/2018
г. на Нотариус № 284 – НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица,
вписан в Служба по вписвания при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№
1789/05.04.2018 г., акт № 133, том VI, дело № 586/2018 г.
ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***№ 12,
действаща като ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.********************* да
заплати на КООПЕРАЦИЯ "ПРОИЗВОДСТВЕНО ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
"НАША ЗЕМЯ 2002"", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.**************, ул.********, представлявано от председателя Г. К. Д.
сумата от 2 022,85 лв. (две
хиляди двадесет и два лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
сторените в първоинстанционното производство разноски за заплащане на държавна
такса, възнаграждения на свидетели и вещо лице и адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: