Решение по дело №1093/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ..........

 

гр. В. Търново, 04.07.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Великотърновският районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 04.07.2018 год., в състав:

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ

 

при секретаря Д. Бабекова, като разгледа докладваното от съдията Е. Бобев АНД № 1093 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 14.06.2018 год. на ВТРП по ДП № ЗМ – 114/2017 год. по описа на ОД на МВР - В. Търново (преписка № 1354/2017 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна отговорност на О.К.А. - роден на *** год. в гр. Русе, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, неженен, управител на фирма "Лорнбау" гр. Берлин, Германия, неосъждан, с ЕГН ********** - за извършено от него престъпление по чл.313 ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

         В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно призована, се представлява от прокурор В. Кърчева. Прокурор Кърчева моли съда да уважи внесеното предложение, като счита, че от събраните доказателства се установява по категоричен начин, че А. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, поради което моли съда да възприеме изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението, както и направените в него правни изводи относно съставомерността на деянието. Счита, че са налице всички предпоставки, предвидени в чл.78а от НК обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба, като с оглед наличните данни за семейно, имотно и имуществено състояние, предлага размерът на глобата да бъде към минималния предвиден в закона и на обвиняемия следва да бъдат възложени направените по делото разноски.

         Обвиняемия, нередовно призован, не се явява, представлява се от адв. К.М. от ВТАК, преупълномощен от адв. Т.И. от ВТАК, - редовно упълномощен. Адв. М. заявява пред съда, че обвиняемия е уведомен за насроченото заседание по делото, но отсъства от страната и не желае да участва лично в производството по делото. По същество адв. М. счита, че от доказатемствата по делото се установява, че действително подзащитния му е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че са налице предпоставките същия да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, като моли да му бъде наложено наказание към предвидения в закона минимален размер, като излага доводи в тази насока.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:          Досъдебното производство е образувано на 09.06.2017 год. срещу виновното лице за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

След проведеното разследване, делото е изпратено на ВТРП, като наблюдаващия прокурор е възприел, че от събраните в хода на разследването доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното:

О.К.А. е правоспособен водач на МПС категории В, М и АМ, на отчет към Сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. Велико Търново. Той притежавал Свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 15.08.2005 год. от МВР - гр. Велико Търново, със срок на валидност до 12.08.2015 год. От 2010 год. живеел в Германия - в гр. Берлин, като работел в сферата на строителството чрез регистрирано там търговско дружество, на което бил собственик и управител. За извършено от него на 19.06.2016 год. в гр. Берлин управление на МПС след употреба на алкохол свидетелството му за управление на МПС било иззето от немските власти за срок до 27.04.2017 год. Затова след завръщането си в България решил да се снабди с ново свидетелство, като подаде заявление и декларация, че е загубил свидетелството си за управление.

На 11.07.2016 год. А. се явил на гишето за приемане на документи в сградата на Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - гр. Велико Търново в гр. Велико Търново на ул. „Беляковско шосе“ № 4 и обяснил на Петя Стефанова Илиева - системен оператор в група „РОППССВ“ при Сектор "ПП" в ОД на МВР - гр. Велико Търново, че е загубил свидетелството си за управление на МПС. Илиева му предоставила за попълване Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи. А. попълнил декларацията, като собственоръчно написал, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, и я подписал. След това се явил при инспектор група „РОППССВ“ при Сектор "ПП", който му съставил АУАН за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. След това А. отишъл в деловодството на сектор "ПП", където на декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи бил поставен входящ № 127500-13153/11.07.2016 г., и се върнал на гишето за приемане на документи, където представил декларация за постоянно пребиваване и декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД с поставения на нея вх. № 127500-13153/11.07.2016 год. и подал Заявление за издаване на документи за самоличност на български гражданин с вх. № 2-1294. Въз основа на подаденото заявление на 14.07.2016 год. на А. било издадено ново СУМПС с № *********.

Впоследствие, след като СУМПС № ********* било изпратено от Прокуратурата на Берлин в ГД „Национална полиция“ с писмо, получено и заведено с вх. № 328600- 7992/13.02.2017 год., а оттам в ОД на МВР - гр. Велико Търново (с писмо peг. № 3286р-7412/17.02.2017 год.), било установено, че същото не е било изгубено и че отразеното в подадената от О.К.А. Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи с входящ № 127500-13153/11.07.2016 год. е неистина.

Съдът след като анализира събраните в хода на ДП доказателства, приема, че представителя на прокуратурата правилно е възприел изложената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на обвиняемия дадени в хода на ДП, показанията на свидетеля Петя Илиева, приобщените по досъдебното производство писмени доказателства и заключението на назначената по делото графическа експертиза (том 1, л. 9 - л. 17). Съгласно това заключение подписът след думата „декларатор“ в представената за изследване Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи с входящ № 127500-13153/11.07.2016 год. е положен от О.К.А.. Ръкописният текст в декларацията също е написан от А..

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че О.К.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.

От обективна страна безспорно е установено, че А. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на определено обстоятелство. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация. Процедурата е доуредена в подзаконов нормативен акт - Правилника за издаване на българските лични документи, като съгласно чл. 17, ал. 1 в случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най- близкото РУ на МВР. По делото е безспорно установено, че на 11.07.2016 год. обвиняемият е представил в сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. Велико Търново Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, саморъчно попълнена и подписана от него, в която е потвърдил неистина - че е загубил свидетелството си за управление на МПС, а то в действителност му е било отнето за извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата в Германия.        Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е формално и е довършено с осъществяването на изпълнителното деяние. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че посоченото в декларацията обстоятелство не съответства на действителността, но е целял издаването на ново свидетелството за управление и е съзнавал, че това не е възможно без потвърждаването на неистина в декларацията.

В хода на досъдебното производство О.К.А. е привлечен като обвиняем за това, че на 11.07.2016 год. в гр. Велико Търново потвърдил неистина в писмена декларация с вх. № 127500-13153/11.07.2016 год. по описа на ОД на МВР - гр. Велико Търново, която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта - служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. Велико Търново, за удостоверяване истинността някои обстоятелства - че изгубил свидетелството си за управление на МПС, което в действителност било иззето на 19.06.2016 год. от немските власти в гр. Берлин, Германия за извършено от него нарушение на правила за движение по пътищата - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Разпитан в това качество с участието на упълномощения от него защитник адв. Т.И., обвиняемият е дал обяснения, в които е посочил, че независимо от обстоятелството, че живеел и работел в Германия от 2010 г., не владеел немски език. През 2016 г. бил спрян за проверка в гр. Берлин от немски полицаи. Бил изпробван за употреба на алкохол, но никой не му бил казал устройството какви стойности е отчело. Тъй като не разбрал какви точно документи му искат за проверка, той представил на полицейските служители всички свои документи - лични, за автомобила му и за фирмата му, за сключени застраховки, които след това му били върнати, но той не бил погледнал дали всички документи са му били върнати. След четири-пет дни установил, че свидетелството му за управление на МПС липсвало, като не бил сигурен дали го е загубил или не му е било върнато от полицейските служители. Скоро след като установил, че свидетелството му за управление на МПС липсвало, той си дошъл до България, където в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Велико Търново подал декларация, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС и подал заявление за издаване на ново. Настоящия съдебен състав намира, че така дадените от обвиняемия обяснения представляват защитна версия, която е лишена от житейска логика и не се подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства и в частност от изпратените от немските власти документи във връзка с изземването на свидетелството за управление на МПС.

         За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият А. е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, Глава осма от Общата част на НК, от извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди и не са налице пречките, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК.

 Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78 А от НК за освобождаване на О.К.А. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на А., ниската степен на неговата обществена опасност като личност, както и му съдействието му за установяване на обективната истина. Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца и обстоятелствата, че същия не притежава собствено недвижимо имущество, доходите му, реализирани в Германия, са в минимален размер за тази държава – около 800 евро, като същите са непостоянни и с тях освен разходите по личната си издръжка, издържа и дъщеря си, която е на 10 години, съответно заплаща квартира, разходи за храна и определянето на глоба в по-голям размер значително ще затрудни основно издръжката на детето му, съдът приема, че за извършеното деяние на О.А. следва да бъде наложено наказание – глоба към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.

При този изход на делото О.А. следва да бъде осъден да заплати направените в хода на ДП разноски в размер на 194.27 лева, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА О.К.А. - роден на *** год. в гр. Русе, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.07.2016 год. в гр. Велико Търново потвърдил неистина в писмена декларация с вх. № 127500-13153/11.07.2016 год. по описа на ОД на МВР - гр. Велико Търново, която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта - служител в сектор "ПП" при ОД на МВР - гр. Велико Търново, за удостоверяване истинността някои обстоятелства - че изгубил свидетелството си за управление на МПС, което в действителност било иззето на 19.06.2016 год. от немските власти в гр. Берлин, Германия за извършено от него нарушение на правила за движение по пътищата - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ на основание чл. 78а от НК О.К.А. с установена по делото самоличност, за извършеното от него престъпление по чл.313 ал.1 от НК, КАТО МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА О.К.А. с установена по делото самоличност, на основание чл. 189 ал. 1 и ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 194.27 лева (сто деветдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки), както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване  на изпълнителен лист.

        

         Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския окръжен съд в 15 дневен срок от обявяването му на страните, като е обявено на същите в съдебно заседание на 04.07.2018 година.

                             

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                        

 

 

                                                                                     (Емил Бобев)

Р Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ..........

 

гр. В. Търново, 04.07.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Великотърновският районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 04.07.2018 год., в състав:

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ

 

при секретаря Д. Бабекова, като разгледа докладваното от съдията Е. Бобев АНД № 1093 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 14.06.2018 год. на ВТРП по ДП № ЗМ – 114/2017 год. по описа на ОД на МВР - В. Търново (преписка № 1354/2017 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна отговорност на О.К.А. - роден на *** год. в гр. Русе, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, неженен, управител на фирма "Лорнбау" гр. Берлин, Германия, неосъждан, с ЕГН ********** - за извършено от него престъпление по чл.313 ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

         В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно призована, се представлява от прокурор В. Кърчева. Прокурор Кърчева моли съда да уважи внесеното предложение, като счита, че от събраните доказателства се установява по категоричен начин, че А. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, поради което моли съда да възприеме изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението, както и направените в него правни изводи относно съставомерността на деянието. Счита, че са налице всички предпоставки, предвидени в чл.78а от НК обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба, като с оглед наличните данни за семейно, имотно и имуществено състояние, предлага размерът на глобата да бъде към минималния предвиден в закона и на обвиняемия следва да бъдат възложени направените по делото разноски.

         Обвиняемия, нередовно призован, не се явява, представлява се от адв. К.М. от ВТАК, преупълномощен от адв. Т.И. от ВТАК, - редовно упълномощен. Адв. М. заявява пред съда, че обвиняемия е уведомен за насроченото заседание по делото, но отсъства от страната и не желае да участва лично в производството по делото. По същество адв. М. счита, че от доказатемствата по делото се установява, че действително подзащитния му е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че са налице предпоставките същия да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, като моли да му бъде наложено наказание към предвидения в закона минимален размер, като излага доводи в тази насока.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:          Досъдебното производство е образувано на 09.06.2017 год. срещу виновното лице за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

След проведеното разследване, делото е изпратено на ВТРП, като наблюдаващия прокурор е възприел, че от събраните в хода на разследването доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното:

О.К.А. е правоспособен водач на МПС категории В, М и АМ, на отчет към Сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. Велико Търново. Той притежавал Свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 15.08.2005 год. от МВР - гр. Велико Търново, със срок на валидност до 12.08.2015 год. От 2010 год. живеел в Германия - в гр. Берлин, като работел в сферата на строителството чрез регистрирано там търговско дружество, на което бил собственик и управител. За извършено от него на 19.06.2016 год. в гр. Берлин управление на МПС след употреба на алкохол свидетелството му за управление на МПС било иззето от немските власти за срок до 27.04.2017 год. Затова след завръщането си в България решил да се снабди с ново свидетелство, като подаде заявление и декларация, че е загубил свидетелството си за управление.

На 11.07.2016 год. А. се явил на гишето за приемане на документи в сградата на Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - гр. Велико Търново в гр. Велико Търново на ул. „Беляковско шосе“ № 4 и обяснил на Петя Стефанова Илиева - системен оператор в група „РОППССВ“ при Сектор "ПП" в ОД на МВР - гр. Велико Търново, че е загубил свидетелството си за управление на МПС. Илиева му предоставила за попълване Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи. А. попълнил декларацията, като собственоръчно написал, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, и я подписал. След това се явил при инспектор група „РОППССВ“ при Сектор "ПП", който му съставил АУАН за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. След това А. отишъл в деловодството на сектор "ПП", където на декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи бил поставен входящ № 127500-13153/11.07.2016 г., и се върнал на гишето за приемане на документи, където представил декларация за постоянно пребиваване и декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД с поставения на нея вх. № 127500-13153/11.07.2016 год. и подал Заявление за издаване на документи за самоличност на български гражданин с вх. № 2-1294. Въз основа на подаденото заявление на 14.07.2016 год. на А. било издадено ново СУМПС с № *********.

Впоследствие, след като СУМПС № ********* било изпратено от Прокуратурата на Берлин в ГД „Национална полиция“ с писмо, получено и заведено с вх. № 328600- 7992/13.02.2017 год., а оттам в ОД на МВР - гр. Велико Търново (с писмо peг. № 3286р-7412/17.02.2017 год.), било установено, че същото не е било изгубено и че отразеното в подадената от О.К.А. Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи с входящ № 127500-13153/11.07.2016 год. е неистина.

Съдът след като анализира събраните в хода на ДП доказателства, приема, че представителя на прокуратурата правилно е възприел изложената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на обвиняемия дадени в хода на ДП, показанията на свидетеля Петя Илиева, приобщените по досъдебното производство писмени доказателства и заключението на назначената по делото графическа експертиза (том 1, л. 9 - л. 17). Съгласно това заключение подписът след думата „декларатор“ в представената за изследване Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи с входящ № 127500-13153/11.07.2016 год. е положен от О.К.А.. Ръкописният текст в декларацията също е написан от А..

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че О.К.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.

От обективна страна безспорно е установено, че А. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на определено обстоятелство. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация. Процедурата е доуредена в подзаконов нормативен акт - Правилника за издаване на българските лични документи, като съгласно чл. 17, ал. 1 в случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най- близкото РУ на МВР. По делото е безспорно установено, че на 11.07.2016 год. обвиняемият е представил в сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. Велико Търново Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, саморъчно попълнена и подписана от него, в която е потвърдил неистина - че е загубил свидетелството си за управление на МПС, а то в действителност му е било отнето за извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата в Германия.        Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е формално и е довършено с осъществяването на изпълнителното деяние. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че посоченото в декларацията обстоятелство не съответства на действителността, но е целял издаването на ново свидетелството за управление и е съзнавал, че това не е възможно без потвърждаването на неистина в декларацията.

В хода на досъдебното производство О.К.А. е привлечен като обвиняем за това, че на 11.07.2016 год. в гр. Велико Търново потвърдил неистина в писмена декларация с вх. № 127500-13153/11.07.2016 год. по описа на ОД на МВР - гр. Велико Търново, която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта - служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. Велико Търново, за удостоверяване истинността някои обстоятелства - че изгубил свидетелството си за управление на МПС, което в действителност било иззето на 19.06.2016 год. от немските власти в гр. Берлин, Германия за извършено от него нарушение на правила за движение по пътищата - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Разпитан в това качество с участието на упълномощения от него защитник адв. Т.И., обвиняемият е дал обяснения, в които е посочил, че независимо от обстоятелството, че живеел и работел в Германия от 2010 г., не владеел немски език. През 2016 г. бил спрян за проверка в гр. Берлин от немски полицаи. Бил изпробван за употреба на алкохол, но никой не му бил казал устройството какви стойности е отчело. Тъй като не разбрал какви точно документи му искат за проверка, той представил на полицейските служители всички свои документи - лични, за автомобила му и за фирмата му, за сключени застраховки, които след това му били върнати, но той не бил погледнал дали всички документи са му били върнати. След четири-пет дни установил, че свидетелството му за управление на МПС липсвало, като не бил сигурен дали го е загубил или не му е било върнато от полицейските служители. Скоро след като установил, че свидетелството му за управление на МПС липсвало, той си дошъл до България, където в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Велико Търново подал декларация, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС и подал заявление за издаване на ново. Настоящия съдебен състав намира, че така дадените от обвиняемия обяснения представляват защитна версия, която е лишена от житейска логика и не се подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства и в частност от изпратените от немските власти документи във връзка с изземването на свидетелството за управление на МПС.

         За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият А. е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, Глава осма от Общата част на НК, от извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди и не са налице пречките, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК.

 Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78 А от НК за освобождаване на О.К.А. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на А., ниската степен на неговата обществена опасност като личност, както и му съдействието му за установяване на обективната истина. Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца и обстоятелствата, че същия не притежава собствено недвижимо имущество, доходите му, реализирани в Германия, са в минимален размер за тази държава – около 800 евро, като същите са непостоянни и с тях освен разходите по личната си издръжка, издържа и дъщеря си, която е на 10 години, съответно заплаща квартира, разходи за храна и определянето на глоба в по-голям размер значително ще затрудни основно издръжката на детето му, съдът приема, че за извършеното деяние на О.А. следва да бъде наложено наказание – глоба към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.

При този изход на делото О.А. следва да бъде осъден да заплати направените в хода на ДП разноски в размер на 194.27 лева, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА О.К.А. - роден на *** год. в гр. Русе, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.07.2016 год. в гр. Велико Търново потвърдил неистина в писмена декларация с вх. № 127500-13153/11.07.2016 год. по описа на ОД на МВР - гр. Велико Търново, която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта - служител в сектор "ПП" при ОД на МВР - гр. Велико Търново, за удостоверяване истинността някои обстоятелства - че изгубил свидетелството си за управление на МПС, което в действителност било иззето на 19.06.2016 год. от немските власти в гр. Берлин, Германия за извършено от него нарушение на правила за движение по пътищата - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ на основание чл. 78а от НК О.К.А. с установена по делото самоличност, за извършеното от него престъпление по чл.313 ал.1 от НК, КАТО МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА О.К.А. с установена по делото самоличност, на основание чл. 189 ал. 1 и ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 194.27 лева (сто деветдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки), както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване  на изпълнителен лист.

        

         Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския окръжен съд в 15 дневен срок от обявяването му на страните, като е обявено на същите в съдебно заседание на 04.07.2018 година.

                             

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                        

 

 

                                                                                     (Емил Бобев)