РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Попово, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20223520200005 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИСМ. Ш. АК. с ЕГН: ********** от с. , общ. А., обл.
Търговище, ул. „Б.М.” № , чрез адв. Д. П. против Наказателно постановление № 38-
0003553/07.12.2021 г., изд. от В.С.Ш.-началник на РД “АА”-град Русе, само в частта, с
която за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 на МТ, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
Недоволно от наказателното постановление в посочената част е останал
жалбоподателя, като в законоустановения 7-дневен срок е депозирало жалба срещу него.
Моли съдът да го отмени частично като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П. -
ТАК. Процесуалният представител на страната поддържа жалбата на посочените в нея
основания. Моли наказателното постановление да бъде отменено в обжалваната част.
РД "Автомобилна администрация"- Русе, редовно призовани, не изпращат
представител.
Районна прокуратура – Търговище, ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО
1
ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е образувано, за
това че 09.11.2021 г. около 13:40 часа в обл. Т., гр. П., на бул. „Б.“, до № на изхода на града
в посока гр. Бяла, като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач ДАФ ХФ 95.430 с рег.
№ от категория N3 и полуремарке с рег. № Т 0016 ЕВ от категория O4, извършва обществен
превоз на товари със заверено копие № ********* към лиценз на Общността, пътуващ по
маршрут от с. Камен до с. Дралфа, съгл. пътен лист № 893477 от 09.11.2021 г., без товар в
момента на проверката, като се установили следните нарушения:
1, Водачът, извършвал обществен превоз на товари, без да притежава валидно
Удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата, видно от справка в информационната система на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", Регистър на психологическите
изследвания на водачите.
2. Водачът не представил контролен талон към свидетелство за управление на
МПС № *********.
За така констатираните нарушения бил съставен АУАН с серия А-2021 фабр.
№296067/09.11.2021г.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
обжалваното Наказателно постановление № 38-0003553/07.12.2021г. на Началника на РД
"АА" – Русе.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като логични,
обективни и непротиворечиви. Същата не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е
съотнесъл установените фактически констатации по преписката към хипотезата на
материалноправната норма на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ. Съгласно
цитирания текст от наредбата, водачът на автомобил за обществен превоз на товари следва
да отговаря на конкретно изброени изисквания, като едно от тях е да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на чл. 152 ал. 1 т. 2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/. Безспорно, в конкретния случай жалбоподателят не е
притежавал валидно издадено удостоверение за психологическа годност, а издаденото му
преди това с рег. № 521780 от 05.11.2018г. е било с изтекъл срок на валидност - до
05.11.2021г. Посоченото обстоятелство не се оспорва от страните, при което съдът приема,
че нарушението се явява доказано по категоричен начин.
При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите на
разпоредбата на чл. 314 ал. 1 от НПК, независимо от основанията, посочени в жалбата,
съдът прие, че същите са съставени при спазване на изискуемите срокове и правила, както и
че съдържат задължителните реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както НП, така
2
и АУАН са съставени от компетентни длъжностни лица и в кръга на предоставените им
правомощия. Административното нарушение е индивидуализирано в степен, нарушителят
да разбере за какво е привлечен да отговаря и по кой текст следва да се защитава. Посочена е
конкретно нарушената материалноправна норма, датата и мястото, където е установено
нарушението, както и други обстоятелства от значение за предмета на
административнонаказателния спор. От изложеното следва, че правото на защита на
санкционирания субект не е било накърнено по начин да не може да се защити и да изгради
защитната си теза в пълен обем.
Съдът, счита, че извършеното нарушение не покрива признаците на „маловажен
случай“ - по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по - ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Същевременно, по
делото няма събрани многобройни смекчаващи обстоятелства или изключителни, които да
налагат извода, че се касае за „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 93 т. 9 от
НК, който да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения, съдът
намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон,
след като е приел, че извършеното от жалбоподателя нарушение не съставлява „маловажен
случай“ - по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед засегнатите обществени отношения.
Съдът обаче счита, че административнонаказващият орган незаконосъобразно е
санкционирал жалбоподателя на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвПр за извършеното от него
нарушение по чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, като му е наложил
административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Посочената
административнонаказателна разпоредба от Закона за автомобилните превози предвижда
общо правило за санкциониране на водачите на моторно превозно средство, които
извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Същевременно в Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ е предвидена специална норма – чл. 178в ал. 5 за същото по вид нарушение.
Съгласно цитираната разпоредба, подлежи на санкциониране с глоба в размер 500 лева
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози
на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Безспорно е,
че субектите - адресати на административнонаказателна отговорност на двете разпоредби -
чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози и тази на чл. 178в ал. 5 от ЗДвП са
идентични. Посочените санкционни норми се намират в съотношение на обща към
специална, доколкото специалната норма на чл. 178в ал. 5 от ЗДвП изключва приложението
на общата норма на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвПр. Този правен извод следва от граматическото
и смислово тълкуване на нормата на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвПр, която обявява за нарушение
упражняването на дейност без валиден документ, като видовете документи в нея са
посочени общо. За разлика от нея, в специалната норма на чл. 178в ал. 5 от ЗДвП,
законодателят конкретизира документа, чиято валидност се изисква от водача, а именно -
3
удостоверение за психологическа годност. По тези съображения съдът приема, че санкцията
за извършеното от жалбоподателя нарушение е следвало да бъде тази, предвидена в
разпоредбата на чл. 178в ал. 5 от ЗДвП, която е глоба в размер на 500 лева, а не посочената
в разпоредбата на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвПр – глоба в размер на 2000 лева.
Принципът на законоустановеност на административното наказание е несъвместим с
неточности и грешки при определяне на приложимата санкционна норма, доколкото има за
последица прилагането на незаконни административни санкции. В конкретния случай,
неправилната правна квалификация е имала за последица налагането на административно
наказание в значително по - висок размер от този, предвиден в относимата санкционна
норма на чл. 178в ал. 5 от ЗДвП. Изложеното мотивира съдът като въззивна инстанция по
съществото на спора, да преодолее допуснатото нарушение чрез изменение на
Наказателното постановление по реда на чл. 63, ал. 7, т.1, пр. 3 от ЗАНН, като в случая
приложи закона за по - леко наказуемо нарушение и наложи наказание в по - нисък размер -
500 лева.
Поради това, съдът приема, че за извършеното от жалбоподателя нарушение следва на
основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП да се наложи по - леко по размер наказание, а именно -
глоба в размер на 500 лева, вместо наложеното от административнонаказващия орган
наказание глоба в размер на 2 000 лева по чл. 93 ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
В необжалваната му част НП е влязло в законна сила.
По разноските:
Никоя от страните не е направила искане за разноски, поради което съдът не следва да
се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т.1, пр. 3 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003553/07.12.2021 г., изд. от Венцислав
Стоянов Шахънов-началник на РД “АА”-град Русе, САМО В ЧАСТТА, с която за
нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 на МТ, на ИСМ. Ш. АК. с ЕГН:
********** от с. С.к, общ. А., обл. Т., ул. „Б.М.” № , на основание от чл. 93 ал. 1 т. 1 на
Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000 лв., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 на МТ, в такова по чл. 178в ал. 5 от Закона за движението по пътищата и
НАЛАГА на ИСМ. Ш. АК. с ЕГН: ********** от с. С., общ. А. обл. Търговище, ул. „Б.М.”
№ , административно наказание „глоба“ в размер от 500 лв. /петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5