Решение по дело №10657/2018 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 4375

 

гр. Пловдив,  14.12.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10657 по описа на съда за 2018  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от    „СТО“ ЕООД, ЕИК ********* против “ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК” АД, ЕИК  ********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 329,31 лв.  – мораторна лихва за забава на главница в размер от 1080 лв. по договор за доставка и монтаж на ***  и ***, изпълнен на 28.06.2013 г. за периода от 19.04.2015 г. до 19.04.2018 г. Претендират се и разноски по делото.

Ищецът твърди, че  с ответника са сключили договор за доставка и монтаж на ***  и *** на обща стойност 1080 лв. Поръчката е изпълнена от ищеца на 28.06.2013 г., на която дата е издадена и данъчна фактура и съответно на тази дата ответникът е следвало да заплати дължимата сума.  Въпреки многократните покани ответното дружество е изпълнило задълженията си по така сключения договор едва на 19.04.2018 г.  Моли искът да се уважи, като се претендират разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК  е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва искът, както по основание, така и по размер. Твърди се, че ответникът не дължи претендираната от ищеца сума. Не спори, че е заплатил задълженията си по фактурата на 19.04.2018 г. Сочи, че е изплатил всички дължими суми. Моли искът да се отхвърли.

В първото по делото съдебно заседание ответникът твърди, че искът по чл. 86 ЗЗД е акцесорен по отношение на иска за главница и съответно присъждането му е обусловено от наличието на валидно и изискуемо и неизпълнено в срок парично задължение, което следва да е дължимо към момента на предявяване на исковата претенция за обезщетение за забава. Възразява и срещу размера.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от приетата по делото, като доказателство фактура, същата е издадена на 28.06.2013 г., като в нея е отразена доставка и монтаж на ***  и ***,  като дата на данъчното събитие на доставката  е отразено 28.06.2013 г.

 С нотариална покана от 12.04.2018 г. ответникът е бил поканен да заплати задълженията си по два броя фактури, а именно: фактура № 280/02.09.2011 г. и фактура № 460/28.06.2013 г. Ответникът е депозирал отговор на нотариалната покана, с който е оспорил задължението по фактура № 280/02.09.2011 г. и е заявил, че е заплатил задължението по процесната фактура. Не са оспорени доставките на съответните стоки.

Не се спори, че  задължението по цитираната в исковата молба фактура е платено от ответника на 19.04.2018 г. , като това се установява и от приетото по делото, като доказателство платежно нареждане.

Съдът счита за неоснователни твърденията на ответника, че с погасяване на главницата, отпада и акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за забава.  Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Това задължение възниква при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Акцесорният характер на претенцията се изразява в обстоятелството, че същата е основателна единствено и само в случай, че е налице забава на главната претенция и се дължи до датата, на която задължението за главница е погасено.

За преценка основателността на иска за заплащане на обезщетение  за забава от страна на ответника следва да бъде определен падежът на паричното задължение. Не се оспорва факта, че стоката е доставена. Продажбата е търговска. Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В случая се касае до обща норма, установена в Раздел ІІІ - изпълнение към глава 21 – общи положения, касаещи търговските сделки. Следователно в случая съотношението между нормативно установеното в чл.303 а от ТЗ , относно срока за изпълнение и чл.327, ал.1 от ТЗ е съотношение между обща към специална норма, поради което специалната дерогира приложението на общата норма и в случая по отношение на възникването на изискуемостта на насрещното задължение на ответника, в качеството на купувач по сделката да плати продажната цена, следва да се приеме за възникнало към датата на предаване на стоката, което ищецът твърди, че е осъществено преди издаване на фактурата, като обстоятелствата, касаещи доставката в срок не са оспорени от ответника.  Разпоредбата на чл. 303а от ТЗ, която съставлява транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки - (преработена версия), (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.), отменила предхождащата я, като наднационална, съюзна уредба на същите отношения, свързани с борбата със забавяне на плащанията по търговски сделки, Директива на Европейския парламент и на Съвета 2000/35/ЕО от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки. Както от съдържанието на националната норма на чл. 303а от ТЗ, така и от общият смисъл, и конкретната уредба на сочените директиви на ЕС е видна общата и категорична воля, както на националния законодател, така и на съюзните нормотворчески органи, принципно да ограничат в максимална степен случаите на неоснователно забавяне на плащанията по търговски сделки, а не тяхното допълнително забавяне. 

В случая, доколкото страните не оспорват  датата, отразена в приетата по делото фактура, не е необходимо да се прилага общата разпоредба на чл. 303а ТЗ относно презюмиране на датата на  изпълнение на насрещното задължение и съответно изпадането в забава, без да е необходимо да е налице покана за това.

На основание гореизложените съображеня, съдът счита, че цената на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ се дължи от датата, посочена  в нея, като дата на данъчното събитие. В този смисъл съдът приема, че задължението има падеж по смисъла на чл. 84, ал.1 от ЗЗД. В този случай длъжникът изпада в забава без необходимост от покана за плащане.

Съгласно Чл. 309а ТЗ Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

В настоящия случай, ответникът   е изпаднал в забава, считано от деня следващ деня на данъчното събитие, отразено във фактурата. С оглед диспозитивното начало обаче, доколкото претенцията за обезщетение за забава се претендира за периода от 19.04.2015 г. до датата на плащане 19.04.2018 г., то следва да се установи размера на претенцията именно за този период. Обезщетението за забавено плащане на главницата по тази фактури, изчислено на основание чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн калкулатор съдът определя в размер от 329,31 лв., като възраженията на ответника в тази насока се явяват неоснователни.

            Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е доказан, както по основание, така и по размер и следва да се уважи изцяло.

            На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените и претендирани разноски в размер от 50лв. –платена държавна такса.

По изложените мотиви съдът

             

Р  Е  Ш  И :

                  

        ОСЪЖДА “ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК” АД, ЕИК  ********* да заплати на  „СТО“ ЕООД, ЕИК *********  сумата в размер от 329,31 лв.  – обезщетение за забава на главница в размер от 1080 лв. по договор за доставка и монтаж на ***  и ***, изпълнен на 28.06.2013 г. за периода от 19.04.2015 г. до 19.04.2018 г.  и сумата от 50 лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.                                                        Присъдените суми да се преведат по банковата сметка, посочена от СТО ЕООД , а именно:***.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

Вярно с оригинала.

ПМ