Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 02.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти гр.с-в, в публично заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
При секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1544 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.200 от КТ.
Ищцата
Г.И.С. твърди, че на 31.03.2017 г., по време на работа претърпяла злополука, обявена за трудова с разпореждане
на НОИ № 28/05.04.2017 г., на основание чл.55, ал.1 от КСО. На посочената дата,
около 16.35 ч. тя работела на паркинг за краткотрайно паркиране по ул.„Х.А." в гр.Р,
където паднала при изпълнение на служебните си задължения. След като се съвзела,
усетила силна болка в областта на лявата раменна става и се обадила на прекия
си ръководител паркинги и гаражи - К.Д., за да го уведоми, че е счупила ръката
си и да извика линейка. Пристигналата линейка транспортирала Г.С. *** в
спешното отделение. Направената й рентгенова снимка на лявата раменна става
установила, че има тройно счупване, като и било предложено консервативно
лечение с наместване на ръката и нейното обездвижване, тъй като не можело да се
гипсира. Обяснили й, че това лечение било остаряло, а съвременното лечение било
с позициониране на титаниеви импланти оперативно, като то водело до по-бързо
възстановяване на работоспособността. В рамките на около два месеца костите
сраствали правилно и нямало скъсяване на ставата. За него обаче ищцата трябвало
да заплати около 2000 лева, тъй като титаниевите импланти не се покривали от
НЗОК, каквито средства тя нямала. Лечението й продължило с обездвижване на
ръката близо два месеца и след това около четири месеца правила рехабилитация и
си раздвижвала ръката. Възстановила се не напълно, като се получило леко
разместване на раменната става. Ищцата получила леко скъсяване на ръката и до
сега й било трудно да простира, не можела да вдига тежки предмети, тъй като
изпитвала болки, а също и при влошаване на времето, което налагало употребата
на болкоуспокоителни медикаменти. Получила изкривяване в стойката, напълняла,
което допълнително влошило здравословното й състояние и самочувствието й на
жена. През първите два месеца, докато ръката й била обездвижена, не можела да
се самообслужва и да поддържа ежедневния си тоалет. Озовала се в много тежко
емоционално-физическо състояние, тъй като се оказала зависима от подкрепата на
сина си, които се грижел за нея и благодарение на неговите грижи и подкрепа в
трудния възстановителен период успяла да се възстанови частично и отново да се
върне на работното си място. Ищцата трудно се възстановила от прекараната шест
месеца социална изолация от колеги и приятели. Тъй като изпитвала силни болки,
тя предпочела да си седи вкъщи и сама да се бори за по-бързото си
възстановяване.
Между нея и ответната страна съществувало безсрочно
трудово правоотношение към дата на настъпването на трудовата злополука. Счита
за безспорно наличието на причинна връзка между злополуката и претърпените от нея
неимуществени вреди, които оценява на 15 000 лв. Претендира да бъде
постановено решение, с което ответникът бъде осъден да й заплати тази сума на
основание чл.200 от КТ, представляваща обезщетение за претърпени болки и
страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука — 31.03.2017 г.
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В отговора
на исковата молба ответникът Общинско предприятие „Комунални дейности“ – Русе оспорва
допустимостта и основателността на предявения иск, както и наличието на
причинна връзка между злополуката и твърдяните неимуществени вреди. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, на
основание чл.201, ал.2 КТ, която проявила груба небрежност. Твърди, че
еднодневният й болничен престой не обуславя претенция за обезщетение за
неимуществени вреди в заявения размер, както и че по време на лечението си
ищцата не е спазвала предписания й оздравителен режим.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
По делото
не се спори, а и от приложения трудов договор се установява, че считано от 21.10.2013
г. страните са в трудово правоотношение, като Г.С. изпълнява длъжността „работник
паркинг“.
Депозирана е Декларация № 2/04.04.2017
г., изходяща от осигурителя на ищцата, за трудова злополука, станала в 16.35
часа на 31.03.2017 г. в гр.Русе, Зона за кратковременно паркиране, находяща се
на ул.“Х.А.“, по време на издаване на касов бон за платен престой. Като
действие, извършено от пострадалата, е посочено, че същата се запътва към
следващ водач за таксуване и се спъва. Вследствие на падането си удря ръката и
получава счупване на горния край на раменната кост.
В изготвения преди това Протокол
за трудова злополука № 2/03.04.2017 г. от петчленна комисия на ОП „Комунални
дейности“-Русе, освен посочените в декларацията обстоятелства е отразено също,
че няма отклонения от нормалните действия на служителя и няма допуснати
нарушения на нормативните актове от негова страна.
С разпореждане № 28/05.04.2017 г.
на НОИ, Териториално поделение-Русе, на осн.чл.60 от КСО, декларираната от Общинско
предприятия „Комунални дейности“ злополука, станала с ищцата, се приема за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Приложената към исковата молба
епикриза от Отделение „Ортопедия и травматология“ към „УМБАЛ-Русе“АД
установява, че ищцата е постъпила там по спешност със спонтанна и палпаторна
болка и невъзможност за движения в областта на лява раменна става. Пролежала е един
ден за репозиция. Поставена й е имобилизационна превръзка и е предписана
медикаментозна терапия.
От представените по делото 7 бр.
болнични листи е видно, че за периода 31.03.-26.09.2017 г. Г.С. е била във временна
неработоспособност.
Преди тази
злополука, на 02.11.2012 г. ищцата при падане получава травма в областта на
лява гривнена става, като й е поставена циркулярна гипсова имобилизация, а с
решение на ТЕЛК й е определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от
три години - до 01.04.2016 г.
На
08.08.2018 г. същата отново претърпява трудова злополука, при която при отиване
на работа, в района на спирката, се затичала, спънала се, паднала и получила
болки и фрактура на дясна гривнена става.
По делото
е приета колективна съдебномедицинска експертиза, според заключението на която,
изготвено на база доказателствата по делото, допълнително представената от ищцата
медицинска документация и извършения й специализиран ортопедичен преглед на
23.09.2020 г., вследствие трудовата злополука на 31.03.2017 г. Г.С. е получила
следното увреждане и свързаното с него усложнение: Счупване на шийката на лява
раменна кост. Контрактура на дясна раменна става. Възстановителният период при
ищцата е продължил 210 дни, като е имала ограничения в движенията на раменната
става, които продължават и към момента. Отделянето на ръката настрани вместо
нормалните 100 градуса се извършва до 80 градуса и това ограничение в движенията
ще остане така постоянно. При определени условия /физически натоварвания и промяна в
атмосферните условия/ и понастоящем е налице болкова симптоматика у ищцата. Не
са наблюдавани усложнения на лечението, нито неспазване на предписания болничен
режим от страна на ищцата. Според експертите, не е налице връзка между
непълното възстановяване на лява раменна става на С., установените съпътстващи
заболявания /локална остеопороза и хипертонична болест/ и травматичните
увреждания извън процесното счупване.
По делото е
разпитан свидетелят К.Д.-началник отдел „Паркинги“ към ОП „Комунални
дейности“-Русе. Същият заявява, че в края на работния ден в края на м.март 2017
г. ищцата му се обадила да й извика линейка, защото си е счупила ръката.
Обяснила, че се засилила да таксува клиент, спънала се, залитнала и паднала.
Била с ръцете в джобовете и не могла да се подпре. Когато идвала 2-3 пъти да си
носи болничните при свидетеля, същият не е видял Г.С. да има превръзка на
ръката.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Във връзка
с възражението, изложено в отговора на исковата молба, за недопустимост на
предявения иск поради неправосубектност на ответника, съдът намира същото
неоснователно. Общинско предприятие „Комунални дейности“ се явява „работодател“
по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, което самостоятелно наема работници и
служители по трудово правоотношение. Това се установява по безспорен начин
както от представения трудов договор на ищцата и допълнителните споразумения
към него, така и от Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден от директора
на ответника, уреждащ „правата и задълженията на работодателя и на работниците
и служителите в ОП „Комунални дейности“-Русе. За работодателската му правосубектност
е ирелевантно дали е юридическо лице и дали е на бюджетна издръжка към Община
Русе.
По делото безспорно се установи,
че ищцата, като работник в ответното общинско предприятие, е претърпяла трудова
злополука по време на изпълнение на трудовата си функция, при която получила
телесни увреждания - счупване шийката на лява раменна кост, контрактура на
дясна раменна става. Трудовата злополука е надлежно установена, което ангажира
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ. Тази отговорност е обективна и
безвиновна и работодателят дължи обезщетение за всички претърпени от ищцата
вреди.
Ищцата претендира обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, изразяващи се в
претърпени от нея болки и страдания, в размер на 15 000 лв. Ответникът
оспорва наличието на причинна връзка между твърдяните неимуществени вреди и
злополуката. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
минимум 50 %, на основание чл.201, ал.2 КТ, проявявайки груба небрежност.
Твърди също, че по време на лечението ищцата не е спазвала предписания й
оздравителен режим.
Обезщетението за неимуществените
вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно нормата на чл.52 ЗЗД, при съобразяване характера на причиненото увреждане, продължителността на
лечението, наличието на съпровождащи го болки и неудобства, както и очакванията
за възстановяване здравословното състояние на пострадалия.
В настоящия случай по делото са събрани
безспорни доказателства, че вследствие трудовата злополука на ищцата от
31.03.2017 г., същата е получила счупване на шийката на лява раменна кост, а
като усложнение и контрактура /ограничена подвижност/ на дясна раменна става. Освен
еднодневното й болнично пролежаване, на Г.С. се наложило да носи имобилизационна
превръзка два месеца, а след това постепенно да раздвижва ръката си. По време
на домашното шестмесечно лечение ищцата приема и три медикамента, има оток,
болки и ограничение в движенията. Както беше посочено от експертите в съдебно
заседание, пълно възстановяване движенията на ръката й няма да настъпи, те са
ограничени до 80 % и при определени условия С. продължава да изпитва болки.
Съдът не споделя възражението на
ответника за наличие на съпричиняване на претърпените увреждания, болки и
страдания от страна на пострадалата. Начинът, по който се е случил инцидентът с
ищцата, е описан от комисията, подписала протокола за трудова злополука /л.58,
59 от делото/, като в т.6 от същия не е отразено, че запътвайки се към
следващия водач, преди да се спъне, служителката е била с ръце в джобовете,
както твърди свид.К.Д., който, като пряк началник на Г.С., е заинтересован от
изхода на спора. Напротив, в т.7 и т.9 от протокола е посочено, че няма
отклонения от нормалните дейности, няма и допуснати нарушения на нормативните
актове. Не се доказа, а и не стана ясно в какво според работодателя се изразява
неспазването на правилата за вътрешния трудов ред от страна на пострадалата по
време на инцидента. От друга страна експертите са категорични, че не е налице
връзка между процесното счупване и съпътстващите й заболявания, както и
предходното и последващото й травматични счупвания от 2012 и 2018 г. Не е
налице и неспазване на предписания болничен режим от ищцата. Съдът изцяло
кредитира експертното заключение като мотивирано, обосновано и пълно.
Обстоятелството, че д-р А. е бил лекуващ лекар на Г.С. и при трите случая сочи,
че е и най-запознат в годините с нейното здравословно състояние, но това не е
доказателство за негова предубеденост.
Съобразно горните обстоятелства
съдът намира, че справедливият размер на претърпените от ищцата неимуществени
вреди възлиза на сумата от 5 000 лева. За остатъка до претендираните 15 000
лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Претенцията
за присъждане на законната лихва има акцесорен характер и следва
основателността на главния иск. Предвид изложените съображения, че искът е
доказан, то законна лихва следва да се присъди върху уважения му размер,
считано от датата на злополуката – 31.03.2017 г. /чл.84, ал.3 ЗЗД/.
Ищцата не
е направила разноски по делото, поради което такива не й се следват.
Претенцията в исковата молба за присъждане на адв.възнаграждение в размер на
2500 лв. е неоснователно, тъй като пълномощникът й - неин син, макар и с
юридическо образование, не упражнява адвокатска професия, нито са налице
доказателства за заплатено такова възнаграждение.
Съразмерно на отхвърлената част
от иска, в тежест на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
полза на ответника от 100 лв. Същият от своя страна, съразмерно на уважената
част от иска, дължи 200 лв. държавна такса по делото и 165.33 лв. деловодни
разноски за назначената комплексна експертиза.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Комунални дейности“, с Булстат: 0005306320248, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Котовск“ 4, представлявано от
директора Митко Радев Чокоев, да заплати на Г.И.С., ЕГН **********,***,
на основание чл.200 от КТ, сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 31.03.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди над сумата 5000 лв. до претендираните 15 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.И.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на Общинско
предприятие „Комунални дейности“, с Булстат: 0005306320248, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул.“Котовск“ 4, представлявано от директора Митко
Радев Чокоев, 100 лв. деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Комунални дейности“, с Булстат: 0005306320248, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Котовск“ 4, представлявано от
директора Митко Радев Чокоев, да плати по сметка на РС-Русе
държавна такса по делото в размер на 200 лв., както и 165.33 лв.
разноски за вещи лица.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: