Р Е
Ш Е Н
И Е №171
гр.Кюстендил, 24.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в
открито заседание на двадесет и четвърти
април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Р. С.,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№58/2019г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивните жалби, подадени
от Й.И.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника й адв.Н.
А., както следва:
1/ въззивна жалба с
вх.№9175/12.07.2018г. срещу решение с №246 от 21.05.2018г. на Районен съд (РС)
– Дупница, постановено по гр.д.№2642/2017г. по описа на същия съд, с което е
допуснато извършване на съдебна делба
на самостоятелен обект с идентификатор №**, находящ се в гр.Д., ЕКАТТЕ * по
Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със Заповед
№300-5-56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Д., ул.„*“ №*, ет.*, с предназначение: жилище - апартамент; брой нива на
обекта 1, със застроена площ на самостоятелния обект по кадастралната схема
64.00 кв.м., стар идентификатор - няма, при граници и съседи: на същия етаж -
няма, под обекта - няма и над обекта - самостоятелен обект с идентификатор №*
който обект се намира в сграда с идентификатор №**, ведно със съответния
процент идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от имота,
в който е разположена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор №*
находящ се в гр.Д., ЕКАТТЕ * по КККР, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Д., ул.„*“ №* с площ по
кадастралната карта 592 кв.м., с номер по предходен план – имот пл.сн.№* кв.*,
при граници и съседи на имота, съгласно кадастралната карта: имот с
идентификатор * имот с идентификатор **; имот с идентификатор * имот с
идентификатор **; имот с идентификатор * имот с идентификатор *и имот с
идентификатор * между: М.К.С. с ЕГН **********
и Й.И.Г. с ЕГН **********, при права:
за М.К.С. – 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор №*, ведно със
съответния процент идеални части от общите части на сграда с идентификатор №**
и 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №*и за Й.И.Г. - 1/2 ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор №*, ведно със съответния процент идеални
части от общите части на сграда с идентификатор №* и 1/4 ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор №*
2/ въззивна жалба с
вх.№13962/05.11.2018г. срещу решение от 26.09.2018г. на РС–Д., постановено по
гр.д.№2642/2017г., с което с отхвърлено като неоснователно искането на Й.И.Г.,
направено чрез пълномощника й адв.Н.А. за допълване на решение с №246 от
21.05.2018г. по гр.д.№2642/2017г. по описа на ДнРС.
Във въззивната жалба срещу основния съдебен акт се
правят оплаквания за недопустимост, а евентуално – за неправилност на
решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения.
Оплакването за недопустимост на решението е
свързано с твърдение, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като: 1/ претендирано
е било допускане и извършване на делба на идеална част от вещ – 1/2 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор №* което, според жалбоподателката, е в разрез със
същността на делбеното производство, приложимо по отношение на цели вещи, по
аргумент от чл.345 от ГПК, приложим и при делба на съсобствен имот по чл.34 от
ЗС; 2/ по делото са налице доказателства, че другата 1/2 ид.ч. от поземления
имот принадлежи на трето за спора лице – Р. И. К. който е собственик и на
втория жилищен етаж от сградата, в която се намира претендирания за делба първи
жилищен етаж, при наличие на пълно съвпадение между собствениците на дворното
място и на сградата, при което е налице етажна собственост, а дворното място се
явява нейна обща част, делба на каквато по смисъла на чл.38 от ЗС е недопустима
– т.3 от ППВС №4/64г.; 3/ по делото не е бил изследван въпросът за начина на
застрояване на поземления имот, съгласно подробния устройствен план на гр.Д.,
въпреки че при установяване на съществуваща възможност за изграждане в имота на
сгради с няколко обекта на право на собственост, теренът би се оказал обща
част, по отношение на каквато делба е недопустима; 4/ по делото не са били
събрани безспорни доказателства, установяващи, че допуснатия до делба от районния
съд първи жилищен етаж от сградата представлява самостоятелен обект на право на
собственост и отговаря на изискванията на пар.5 т 39 от ДР на ЗУТ, като в
издадената от СГКК скица, представляваща официален документ, ползващ се с
материална доказателствена сила, изрично е било отбелязано, че жилищната сграда
е еднофамилна; в процеса не е било изследвано наличието на самостоятелно
функционално предназначение на етажа, нито съответствието му със строителните
правила и норми.
Оплакването за неправилност на решението, поради
нарушаване на материалния закон се изразява в твърдения, че: 1/ нарушена е
нормата на чл.345 от ГПК, като съдът е допуснал делба на 1/2 ид.ч. от
поземления имот, но не е указал на страните по делото, че ако не се извърши
делба на целия поземлен имот между тях и третото лице Р.И. К., съсобственик,
преди съставяне на разделителния протокол, този имот следва да се изключи от
делбената маса и да не се допуска до извършване на делбата; 2/ нарушени са
чл.201, чл.202 и чл.203 от ЗУТ, тъй като допуснатата до делба 1/2 ид.ч. от
поземления имот не би могла да бъде обособена в отделен самостоятелен обект на
право на собственост, поради това, че не отговаря на изискванията на чл.19 ал.1
и ал.4 от ЗУТ, както и липсват безспорни доказателства, че допуснатия до делба
първи жилищен етаж от сградата представлява самостоятелно жилище; 3/ нарушен е
чл.40 от ЗС – съдът в решението си приел, че 1/2 ид.ч. от поземления имот била
припадаща се част от терена към първия етаж на сградата, което не държало
сметка за факта, че припадащата се част от общите части на етажната
собственост, регламентирана в чл.40 от ЗС, е различна от идеалните части в
терена и подлежи на изчисляване по указания в тази норма начин; позоваването на
цитираното решение №309/18.11.2011г. на ВКС по гр.д.№215/2011г. II г.о. е
счетено за неправилно, поради обстоятелството, че в посоченото решение частта
от терена се разглежда като „принадлежност“ към жилищния обект по смисъла на
чл.98 от ЗС, а не като припадаща се част, както е приел районният съд.
Според жалбоподателката, обжалваното решение е
постановено при съществени процесуални нарушения, доколкото: 1/ районният съд в
мотивите на решението не е обсъдил направените от ответницата по иска доводи за
недопустимост на иска за делба на поземления имот и на жилищната сграда, нито
възражението, че идеалните части от терена не представляват припадаща се част
към жилищния етаж, а също и възражението, че ако бъде допусната до делба 1/2
ид.ч. от поземления имот, на съделителите ще следва да се укаже, че същата ще
бъде изключена от делбената маса, ако до съставяне на разделителния протокол не
се извърши делба между тях и третото лице – съсосбственик на терена; не е било
обсъдено и възражението, че 1/2 ид.ч. от терена и първият жилищен етаж не представляват
самостоятелни обекти на право на собственост и 2/ не е обсъдена представената
по делото скица на поземления имот, издадена от СГКК-гр.К., установяваща, че
двуетажната жилищна сграда е еднофамилна, т.е., че първият етаж от нея не
представлява самостоятелно жилище.
Претендира
се обезсилване на решението, като недопустимо, а евентуално – отмяната му като
неправилно и отхвърляне на иска за делба. В случай, че въззивният съд намери,
че следва да бъде допусната делба на 1/2 ид.ч. от поземления имот с
идентификатор №* по КККР на гр.Д., се прави искане за прилагане на нормата на
чл.345 от ГПК, като се укаже на страните по делото, че допуснатата до делба 1/2
ид.ч. от имота ще се изключи от поделяемата маса ако между страните по делото,
от една страна, и третото лице – Р. И. К. притежаващ другата 1/2 ид.ч. от
поземления имот, от друга, не се извърши делба, преди съставяне на
разделителния протокол.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият М.К.С.
не е подал отговор на въззивната жалба.
Във въззивна жалба с вх.№13962/05.11.2018г.,
насочена срещу решението на ДнРС, с което е отхвърлено искането на Й.Г. за
допълване на първоначалното решение се прави оплакване за неправилност. Излага
се довод, че съдът неоснователно е счел, че е била поискана делба на жилище в
сграда, ведно с припадащата се част от имота, в който е построена, с което е
нарушил диспозитивното начало, тъй като предметът на иска не е бил такъв –
обстоятелство, личащо и от първоначалното съдебно решение, в което идеалната
част от имота не е била допусната до делба като припадаща се част към жилището.
Не се споделя и разбирането на ДнРС е посока за неприложимост на нормата на
чл.345 от ГПК, тъй като в случай, че искът е допустим същата би следвало да
немери приложение. Неправилно, според жалбоподателката, съдът се е позовал на
решение №309/18.11.2011г. на ВКС по гр.д.№215/2011г. II г.о., поради обстоятелството, че
в посоченото решение частта от терена се разглежда като „принадлежност“ към жилищния
обект по смисъла на чл.98 от ЗС, а не като припадаща се част по смисъла на
чл.40 от ЗС, както е приел районният съд. Като не е приложил разпоредбата на
чл.345 от ГПК, според жалбоподателката ДнРС е нарушил чл.130 ал.2 от ЗСВ като
не се е съобразил със задължителния характер на т.3 от ППВС №4/30.10.1964г.
Претендира се отмяна на обжалваното решение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият М.К.С.
не е подал отговор и на тази въззивна жалба.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалните по делото и след като съобрази оплакванията във въззивните жалби,
приема следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в
процесуалните срокове по ГПК, от страна, която има право на жалба и срещу
подлежащи на атакуване съдебни актове.
Относно фактическата обстановка по спора:
Правнозначимите факти по делото правилно са
установени от ДнРС.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот с №*,
том *, дело №**1/***г. по описа на нотариус при ДнРС И. К. С. и Р. Д. К.,
двамата от гр.Д., са дарили на двете си дъщери Й.И.Г. и Н. И. Н., следния свой
недвижим имот: първи етаж от масивна двуетажна къща, находяща се в гр.Д., ул.„*“
№*, ведно с 1/2 ид.ч. от парцел ** в кв.* по плана на гр.Д., с урегулирано
пространство от 582 кв.м.
С нотариален акт за дарение с №*, том *, дело №*.
по описа на нотариус Л. С., с рег.№* Н. И. Н. е дарила на сина си М.К.С.
собствената си 1/2 ид.ч. от жилищния етаж, ведно с 1/4 ид.ч. от поземления
имот, в който е разположена сградата.
Не е спорно между страните, че имотът, описан в
нотариален акт с №* том *, дело №*. по описа на нотариус при ДнРС, съответства
на процесния, индивидуализиран посредством заснемането му по действащата за
гр.Д. кадастрална карта. Това обстоятелство се установява и от приложената към
исковата молба скица с №*., издадена от СГКК-гр.К..
Не е спорно между страните и също е видно от
горепосочената скица обстоятелството, че титуляр на правото на собственост
върху останалата 1/2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор №** по КККР на
гр.Д. е лицето Р. И. К., който, според неоспорените твърдения на
жалбоподателката, е собственик и на втория жилищен етаж от двуетажната масивна
сграда в дворното място, която е с идентификатор *.
Според прието пред ДнРС заключение по назначена
съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.К. С., първият жилищен етаж,
поискан за делба, представлява самостоятелен обект на право на собственост,
съгласно изискванията на чл.40 от ЗУТ.
При тези факти ДнРС е намерил за доказано наличието
на съсобственост между страните при равни права върху първия жилищен етаж от
сградата и върху 1/2 ид.ч. от терена, в който е изградена; приел е, че етажът
отговаря на изискванията за самостоятелен обект на право на собственост, поради
което е намерил, че следва да се допусна до делба, а с разбирането, че сградата
се намира в режим на етажна собственост е обосновал тезата си за допустимост на
делбата и на поисканата 1/2 ид.ч. от поземления имот.
Преценявайки гореизложеното, ОС-Кюстендил приема от
правна страна, следното:
1.
Относно валидността и допустимостта на първоинстанционните решения:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решенията и прецени
допустимостта им, в резултат на която проверка намира, че решенията на
РС-Дупница – първоначално и допълнително – са валидни, като постановени от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвени са в писмена форма и са подписани
от съдебния състав, който ги е постановил.
Решение с №246/21.05.2018г. е допустимо.
Оплакването на жалбоподателката, че решението не било постановено по предявен
иск, поради което бил нарушен принципът на диспозитивното начало, не може да
бъде споделено. Ищецът е изложил в исковата си молба твърдения за наличие на съсобственост
между страните по отношение на първия жилищен етаж от жилищната сграда с
идентификатор * и по отношение на 1/2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор
№* в който се намира сградата, искайки да се допусне делба по отношение на тези
обекти при равни за страните права. С посоченото решение съдът се е произнесъл
именно по така предявения иск.
Всички останали оплаквания на жалбоподателката,
свързани с твърдението й, че решението е недопустимо, всъщност представляват
оплаквания за недопустимост на делбата, които обаче са свързани не с
допустимостта на решението, а с неговата правилност, тъй като основателността
им би предпоставила отхвърляне на иска за делба, поради което ще бъдат
разгледани по-долу в настоящия съдебен акт.
Допустимо е и постановеното от РС-Дупница решение
при условията на чл.250 от ГПК.
2.
Относно правилността на обжалваните решения:
Както първоначалното решение, постановено по
гр.д.№2642/2017г. по описа на ДнРС, така и решението, с което се отхвърля
искането за допълването му, са правилни и законосъобразни съдебни актове, които
– като такива – следва да се потвърдят изцяло. Изчерпателни, ясни, съответни на
събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон са изложените от районния съд във всяко от решенията мотиви,
с които въззивният съд се солидаризира и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях, без да намира за потребно да ги преповтаря.
По оплакванията във въззивните жалби, настоящият
състав излага следните мотиви:
Основните доводи на жалбоподателката да счита
обжалваните съдебни решения за неправилни, било поради недопустимост на
делбата, било поради нарушаване на материалния или процесуалния закон, се
заключват в следните разбирания: 1/ жилищният етаж не е самостоятелен обект на
право на собственост и не може да се допуска до делба, за което свидетелствало
обстоятелството, че в скицата на ПИ, издадена от СГКК-гр.К., сградата, в която
се намира била обозначена като еднофамилна; 2/ недопустимо е да се иска и
допуска извършване на делба на идеална част от обект на право на собственост –
в случая – на 1/2 ид.ч. от терена, в който се намира сградата, тъй като същият
бил обща част, която като такава не може да се дели и 3/ ако би била допусната
до делба 1/2 ид.ч. от поземления имот, би следвало да се приложи разпоредбата
на чл.345 от ГПК.
Събраните по делото доказателства не дават
основание за формиране на извод, че жилищния етаж, чиято делба е поискана няма
самостоятелен характер, дори напротив. Фактът, че сградата, в която се намира
процесният етаж в издадената от СГКК-гр.К. скица е записана като еднофамилна
няма обвързваща съда доказателствена сила, тъй като верността му е категорично
опровергана в хода на производството, чрез използването на специални знания.
Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е констатирало, че
жилището има два отделни и самостоятелни входа, входно антре / коридор, с пряк
достъп до две от помещенията и санитарното помещение, едно санитарно помещение,
едно самостоятелно помещение и две преходни, въз основа на което е направило
безпротиворечив извод, че жилището отговаря на изискванията на чл.40 от ЗУТ.
Съответствието на жилищния етаж с изискванията на посочената норма е абсолютно
основание да се приеме, че е налице годен обект на право на собственост, който
може да бъде предмет на съдебна делба. Посочената във въззивната жалба
дефиниция по пар.5 т.39 от ДР на ЗУТ няма отношение към настоящата хипотеза,
тъй като определя какво е съдържанието на понятието „обект“ по смисъла на ЗУТ,
което е ирелевантно за дължимата по делото преценка. Тъй като жалбоподателката
акцентира на неизследването на функционалната обособеност на жилището, съдът
само ще отбележи, че установеният по делото факт за наличието на всички
изискуеми се помещения и на самостоятелен вход към етажа, дори два, налага
становище, че жилището е функционално и пространствено обособено.
По отношение оплакването за недопустимост на
искането и извършването на делба на 1/2 ид.ч. от поземления имот:
Трябва да се има предвид, че голяма част от
съжденията на жалбоподателката във връзка с делбата на идеални части, на общи
части към етажна собственост са правно издържани. По принцип иск за делба на
идеални части от имот е недопустим, освен ако не се поиска конституиране на
лицата, които притежават останалите идеални части от обекта. Също така,
недопустима е делба на общите части в
етажната собственост - чл.38 ал.3 от ЗС, тъй като освен че законът
предвижда това, делбата е несъвместима и с оглед предназначението на общите
части - да обслужват отделните етажи или части от етажи. Недопустима е делба на
съсобствен парцел, ако в него съсобствениците имат отделни сгради. Това са
общи постановки, които несъмнено са верни, но в конкретния случай е налице
изключение, което очертава както допустимостта на исковата претенция, така и
допустимостта на делбата.
Няма спор между страните, че в поземления имот с
идентификатор №*е изградена жилищната сграда с идентификатор *, която е
двуетажна. Доказа се, че страните са съсобственици при равни права по отношение
на първия жилищен етаж и по отношение на 1/2 ид.ч. от поземления имот. Не е
спорно още, че собственик на втория жилищен етаж и на останалата 1/2 ид.ч. от
дворното място е лицето Р. И. К.. При това положение съвсем правилно, както
въззивницата, така и районният съд, а също и настоящия достигат до извод за
наличие на етажна собственост. При наличието на съответствие между
собствениците на етажите и на терена се налага и следващият правен извод – че поземленият
имот е обща част на съществуващата етажна собственост. Вярно е, че е
недопустима делбата на дворното място между собствениците, притежаващи отделни
обекти в сградата, но когато предмет на
делбата е отделен обект в тази етажна собственост до делба се допуска и
припадащата му се част от земята. В този смисъл е посоченото от ДнРС решение №309/18.11.2011г. по
гр.д.№215/2011г., ВКС, ІІ г.о., но също и решение №279 от 20.06.2011г. на ВКС
по гр.д.№915/2010г., I г.о., ГК. Именно в това правно разрешение се състои
изключението, особеността на настоящия случай. Делбата се търси само между
съсобствениците на единия от обектите на етажната собственост и това
предпоставя допустимостта на делбата на идеалните части от терена, който е обща
част. Въпрос на формулировка е дали идеалните части от поземления имот ще се
допуснат до делба като „прилежащи“, „припадащи се“ към етажа или както в случая
е подходил районният съд – допуска до делба жилищния етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от
поземления имот, в който е разположена сградата.
Нормата на чл.345 от ГПК
е неприложима и правилно първостепенният съд не е съобразил решението си с нея,
а също и е отказал да го допълни в този смисъл. Според чл.345 от ГПК, когато в
наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с
трети лица, съдът допуска до делба и тези имоти, но ако преди съставяне на
разделителния протокол не се извърши делба между наследниците от една страна, и
третите лица, от друга, имотите се изключват от поделяемата маса.
На първо място следва да
се има предвид, че тази разпоредба – в разрез със застъпеното от
жалбоподателката разбиране – намира приложение само при делба на наследство, но
не и при делба на обикновена или смесена съсобственост.
На следващо място – както
се посочи по-горе – делбата на поземления имот между страните по настоящото
дело и третото лице - другия съсобственик Р. К., би била недопустима, тъй като
теренът е обща част на съществуващата помежду им етажна собственост и в този
случай не биха могли да се приложат правните последици на нормата. Но това и не
е нужно, тъй като в случая идеалните части от терена са допуснати до делба като
прилежащи части към етажа и с извършването на настоящата делба няма да се търси
получаване на реална част от поземления имот. В този смисъл са неотносими
развитите във въззивната жалба доводи за нарушение на чл.201 от ЗУТ, тъй като е
ирелевантно за допустимостта на делбата дали в поземления имот може да се
обособи самостоятелен обект, според изискванията на чл.19 ал.1 и ал.4 от ЗУТ.
С горните доводи съдът
дава отговор и на оплакванията във въззивната жалба срещу решението на ДнРС по
чл.250 от ГПК. Първоинстанционният съд правилно е счел, че не следва да допълва
постановеното първоначално решение с приложение на нормата на чл.345 от ГПК.
В контекста на
изложеното, като правилни обжалваните решения следва да се потвърдят изцяло.
3. Относно разноските:
С оглед неоснователността
на въззивните жалби, на въззивницата не се следват разноски.
Въззиваемият не е
направил, нито претендирал присъждане на такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло решение с №246 от 21.05.2018г. и
решение от 26.09.2018г., двете на Районен съд – Дупница, постановени по
гр.д.№2642/2017г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от
връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.