Р Е Ш Е Н И Е № 260223
гр.Пловдив, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия
Василев гр.дело № 2484/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на А.А.М., чрез особен представител адв.Н.Т. срещу решение
№ 1339/13.04.2020г. по гр.д. № 12692/2018г. на РС Пловдив, Х-ти гр.с., с което
е признато за установено за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
********* против А.А.М. ЕГН ********** за сумите: 3629,70лв. главница по
договор за паричен заем №********** от 02.01.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от
10.05.2018г. до окончателното заплащане, относно което е издадена заповед
за изпълнение № 4224/11.05.2018г. по ч.гр.д.№7597/2018г. на РС Пловдив, като иска е отхвърлен в частта му
относно сумата 559,72 лв. – неустойка, като неоснователен.
Решението
се обжалва само в частта, в която е уважен иска, като неправилно, тъй като
съдът не е приел възраженията на жалбоподателя, че договорът за потребителски
кредит е нищожен поради нарушаване на на чл. 11 и чл. 12 от ЗПК, при което се
дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разноски по кредита.
Сочи се, че неправилно не е прието възражението на жалбоподателя за нищожност
на възнаградителната лихва, която е нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Сочи се, че неправилно съдът не е взел предвид възраженията относно
нищожността на уговорката за „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги“, която е в противоречие с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
В
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, с
който се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските
по настоящото дело.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните
по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка,
намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като
подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна
такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата
отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не
е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото пред РС Пловдив е доказано, че между
ответника А.М. и ищеца „Профи кредит България”
ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №
**********, по силата на който била представена сумата 1950 лв. със срок на
погасяване 24 месеца. Ответникът се задължил да заплати възнаграждение в размер
на 41,17 % годишно, при ГПР от 49,90 %. Така общото задължение по заема
възлизало на 2893,20 лв., като следвало да се върне на вноски от по 120,55 лв.
всяка. Освен това било договорено, че ответникът се съгласява да закупи пакет
допълнителни услуги на стойност 1950 лв., който следвало да бъде заплатен на
вноски в размер на по 81,25 лв. Така
общата сума на дължими плащания по договора възлизала на 4843,20 лв., а
размерът на една обща погасителна вноска на 201,80 лв. месечно. Крайният падеж
на задължението бил определен на 15.04.2017г. В чл.12.1 от общите условия била
предвидено, че при просрочие на една месечна вноска върху задължението се
начислявала лихва за забава в размер на основния лихвен процент плюс десет
процентни пункта на годишна база, за всеки ден от забавата върху просроченото
плащане. Сумата по кредита - 1950 лв. е
била изплатена на ответника, видно от представеното кредитно нареждане.
Основателно е възражението на
жалбоподателя, че неправилно съдът не е взел предвид възраженията относно нищожността на
уговорката за „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“ в размер
на 1950 лв., която е в противоречие с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Нормата на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита. Налично е
изискване ГПР да се изчисли като една-единствена ставка с точност поне един
знак след десетичната запетая /т.2 б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/. В казуса
това е извършено и ГПР е представен като една ставка 49,90 %. Но тъй като съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Това налага при изчисляването на тази ставка на
ГПК да се вземат предвид всички разходи по кредита свързани с договора за
кредит. А в казуса не е взета предвид при изчислението на ГПР на таксата за пакета за допълнителни услуги предвидена в размер на 1 950 лева, като клиентът в точка VІ от
договора изрично е приел, че тази такса се дължи наред с останалите разходи по
кредита. Тоест ставката на ГПР не отразява тази такса за услуга по кредита.
След което в договора е отразен погасителния план по
потребителския кредит като вече размера на кредита и ГПР са сумирани с горната
такса и така е определена общодължимата сума и размера на дължимата анюитетна
вноска.
Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи
по кредита да се включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи че под общи
разходи по кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Изключение е само
разхода за нотариалните такси. В договора за кредит таксата за пакет от допълнителни услуги
ясно е посочена като допълнителна услуга
по избор на клиента. Ето защо тази услуга съставляваща разход за клиента е следвало да се включи
в ставката на ГПР, а страните изрично са посочили, че те не включват този
разход в изчисления ГПР. При това положение е нарушена нормата на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК и договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита
изчислен като една единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК,
нарушени са норми на закона за това какво да се включи в ГПР и как да се
изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от
действителния, което си е заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Ето защо
договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
При тези правни изводи с оглед императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК,
следва да бъде върната само чистата стойност на кредита. Неправилен е извода на
РС Пловдив, че се присъжда само главницата по договора в размер на
3 626,70 лева, защото видно от приетата ССЕ /л.142-л.145/ в тази сума се
включват главницата, договорната лихва, главницата по пакет допълнителни услуги
и лихва за забавено плащане. Видно от ССЕ, след като се приспаднат вече
внесените суми от длъжника чистата стойност на дълга, без лихви и такси по
кредита възлиза на 707,20 лева. До тази сума искът е бил основателен и е
следвало да се уважи. Решението в тази му част е правилно и следва да се
потвърди, а в останалата му част над 707,20 лева до 3 626,70 лева е
неправилно и следва да се отмени. В останалата му част решението е правилно и
следва да се потвърди. Решението относно неустойката по договора е влязло в
сила като необжалвано.
Предвид на факта, че делото се води от
особен представител на страната разноски не са направени, не се претендират и
не се присъждат. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 1339/13.04.2020г. по гр.д. №
12692/2018г. на РС Пловдив, Х-ти гр.с., В ЧАСТТА относно иска по чл.422
от ГПК, с който е признато за установено че А.А.М. ЕГН **********
с адрес *** дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В
сумата над 707,20
лева до 3 626,70 лева главница по договор за паричен заем №
********** от 02.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 10.05.2018г. до окончателното
заплащане, относно което е издадена заповед за изпълнение № 4224 от
11.05.2018г. по ч.гр.д.№7597/2018г. на РС Пловдив,
като вместо това
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* срещу А.А.М.
ЕГН ********** за признаване за установено, че последния
дължи разликата от 707,20 лева до пълния предявен размер от 3 626,70 лева главница
по договор за паричен заем № ********** от 02.01.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
10.05.2018г. до окончателното заплащане, относно което е издадена
заповед за изпълнение № 4224 от 11.05.2018г. по ч.гр.д.№7597/2018г. на РС
Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
Решението в частта относно
неустойката е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.