РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 868
Град
Пловдив, 29.04.2015 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря А.Р., като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 3289 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба на „Венди – 101“ ООД – ***, с ЕИК ***, с адрес на управление:
***, ***, против
ревизионен акт № ********* от 25.08.2014 г., издаден от ТД на НАП – гр.Пловдив,
потвърден с решение № 1141/ 13.11.2014 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при
ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който акт на дружеството са определени задължения за данък
по чл. 42/49 от ЗДДФЛ в размер на 4013,40
и лихва от 772,25лв. и задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 10136,92 лв. и лихва от 2284,94 лв.,
ДЗПО-УПФ 2847,45 лв. и лихва от 647,46
лв. и ЗОО в размер на 4555,92
лв. и лихва от 878,19 лв., за периода от 01.01.2012г. до 30.10.2013г.
От страна на оспорващото дружество се твърди
издаденият акт да е неправилен и незаконосъобразен. Твърди да са допуснати
процесуални нарушения при издаването му. Счита, че като е доказано
декларирането и заплащането на данък и осигуровки от лицата, работещи на
извънтрудов договор, не е имало основание за начисляването им отново, тъй като
се явяват повторни.Счита, че до произнасянето на на ВАС с Решение № 5483 от 18
април 2013 г. за обявяване на трудово правоотошение със самоосигуряващо се
лице, упражняващо свободна професия, нямало установена практика такава дейност
да попада в обхвата на разпоредбите на КТ. Счита също, че е недопустимо да се
поставя под отговорност фирмата и да се определят задължения, датирани от преди
произнасянето на ВАС по цитирания казус. Моли да се отмени ревизионния акт. В
допълнителна молба, след приключване на устните състезания, представя молба за
споразумени с НАП относно съдействие за споразумение по отношение задълженията
на дружеството и незабавно изплащане на установената с РА сума.
Ответният административен
орган - Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ
на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. К. излага становище за
правилност на издадения ревизионен акт и за
неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли и да присъди в
полза на Д”ОУИ” – Пловдив следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Пловдив, четиринадесети състав след преценка на становищата на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и
управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата
в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок,
налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията на жалбоподателя е
започнала със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1400318/ 21.01.2014 г., издадена от началник
сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив, като
ревизирания период обхваща периода 01.01.2012г. до 30.10.2013г. и обхваща проверка на вноски за
ДОО, вноски за здравно осигуряване, вноски ДЗПО – УПФ и вноски за фонд ГВРС на
наетите лица,
както и данък по чл.42/49 от ЗДДФЛ. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията е
бил определен на три месеца. Заповедта е връчена на 22.01.2014 г. лично на управителя. Ревизията е
удължена със ЗВР № 1401741/ 16.04.2014 г. и ЗВР № 1402236/ 22.05.2014 г. В законоустановения
срок е съставен ревизионен доклад № 1402236 от 07.07.2014г., констатациите на който са
дали основание да се
издаде процесния ревизионен акт.
С издадения ревизионен акт органите по приходите са
установили, че дружеството
„Венди-101” ООД е представило сключени договори, наименовани „граждански”, с
физически лица, регистрирани като самоосигуряващи се, за определени срокове.
Тези договори били предварително изготвени. В същите било записано, че между "Венди - 101" ООД като възложител и
съответното физическо лице, като изпълнител, възложителят възлага на
изпълнителя да изпълни консултации и поддръжка на офис и електронна техника,
компютърни програми и уеб сайт, структурно окабеляване, обработка на бази
данни, документално обслужване на клиенти и други подобни дейности за периода
от 16.02.2012 г. до 31.12.2012 г.; възложителят се е задължил да осигури
търговската и сервизната си база , както и необходимото собствено оборудване и
стоки за изпълнение на дейностите, като изплаща периодично уговореното
възнаграждение; уговорено е също, че по време на изпълнение на договора изпълнителят
работи от името и за сметка на възложителя и не извършва самостоятелно
дейностите, предмет на този договор , а събраните суми от продажби на стоки и
услуги в качеството на търговски пълномощник, се регистрират чрез фискалното
устройство на "Венди - 101" ООД.
Прието е, че на практика с
тези договори се предоставя работна сила срещу възнаграждение, за изпълнение на
определени задължения, на определено място и за определено време, поради което могат
да бъдат предмет единствено на трудов договор съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ. Отношенията
при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови. Предмет на
трудовия договор е самият жив труд на работника или служителя. При трудовия
договор в процеса на работата възникват определени отношения между страните.
Работникът е на разположение на работодателя през определено работно време. Той
е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва
трудова дисциплина и ред; има определено работно място, работно време,
определен вид работа и се намира в положение на йерархична зависимост от
работодателя; работата, която се извършва от работника не може да се изпълнява
от негови близки или други лица; рискът от случайно погиване на материалите,
съораженията или крайния резултат от труда е за работодателя, а не за работника;
работодателят носи отговорност за възникнали трудови злополуки в процеса на
работа; от трудовия договор възникват определени задължения за страните, които
са го сключили; работникът по трудов договор има права като право на
възнаграждение, на отпуски, на социално осигуряване, здравно осигуряване и т.н.
Според реизиращите наличието на изброените характеристики правят договора
трудов, а не граждански.
Направено е разграничение от
гражданските договори, при които се изисква не полагането на труд, а конкретен трудов
резултат. При тях изпълнителят не е обвързан с работно време, трудова
дисциплина или режим на работа. Той е напълно самостоятелен и условията за
изпълнение на задачата могат да бъдат предмет само на специална уговорка.
Изпълнителят по граждански договор може да възлага на други лица да извършват
работата, за която той е сключил договора и възнаграждението по тези договори
няма характер на трудово възнаграждение и за него не се прилагат установените в
КТ системи за заплащане. Рискът за погиване на материали, стоки и пр. е на
изпълнителя по договора. Възложителят не носи отговорност за възникнали
злополуки в процеса на работата.
Като са преценили същността на
всеки един от сключените договори в резултат на установените факти, органите по
приходите са приели, че тези договори не са граждански, тъй като характерът на
извършените работи по тези договори съдържа елементи на трудовото
правоотношение, от което следва, че върху изплатените възнаграждения по тези
договори следва да се начисляват задължителни осигурителни вноски както по
трудовите правоотношения. Според ревизиращите дори договорите дори да са
сключени като граждански, това не лишава контролните органи от правото да ги
определят като сключени в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като с тях се
предоставя работна сила срещу възнаграждение, за изпълнение на определени
задължения, на определено място и за определено време. Констатирано е, че с
привиден граждански договор е прикрито едно фактическо трудово правоотношение,
при което са приложени правилата, отнасящи се до трудовото правоотношение
съгласно чл. 17 от ЗЗД.
Така с ревизионния акт е
определено, че за процесните договори, характерът на извършваната работа и
часовата заетост предполага сключването на трудови договори, а не на граждански
договори, както и че върху възнаграждението по тези договори следва да се начисляват и внасят съответните
осигурителни вноски. Дружеството е определило
основната си дейност с код по НКИД- 4651-Търговия на едро с компютри, периферни
устройства за тях и програмни продукти, поради което от страна на приходната
администрация са определени случаите, при които характерът на
извършваната работа и времевата заетост предполагат сключването на трудови, а
не на граждански договори. Така върху изплатените възнаграждения са определени
като дължими осигурителни и здравни вноски, като в ревизионния доклад са
изготвени таблици, в които поименно са записани изплатените възнаграждения по
периоди и дати на плащане, за всяко лице е записан минималният месечен размер на осигурителния
доход, определен със ЗБДОО, съобразно основната икономическа дейност на
дружеството и в зависимост от изпълняваната длъжност. Определени са дължимия
данък за всеки един случай и дължимите осигурителни вноски, както и лихви за
несвоевременно отчитане.
Настоящия състав на
Административен съд – гр. Пловдив от събраните доказателства в ревизионното и
настоящото производство, от правна и фактическа страна намира, че в случая
сключените граждански договори прикриват трудови правоотношения между
физическите лица и жалбоподателя, предвид следното.
Съгласно новелата на чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. Това е законово регламентирана
постановка. Действително наличието на тази разпоредба не изключва възможността
за работодателя да сключва и граждански договори по ЗЗД за изпълнение на
определени задачи, стига това да не представлява не само формално юридически,
но и по същество предоставяне на работна сила, а не на конкретен трудов
резултат.
От представените граждански
договори е видно, че същите нямат характер на граждански договори, защото с тях не е договорено престиране на
конкретен резултат. Договорено е наемане на работа на физическите лица за
изпълнение на трудови функции. Дължимата престация в случая е работната сила,
която се предоставя за определена в
договора работа. Последното различава съществено трудовия от гражданския
договор, където става въпрос за престиране на готов краен продукт.
В този смисъл правилно е
прието от административния орган, че със сключените граждански договори се
прикрива трудово правоотношение със съдържание, уредено в КТ, поради което
правилно са определени като трудови. Последното е съпътствано със задължението на
дружеството като работодател и осигурителна страна по трудово
правоотношение. Видно от договорите изпълнителите по него е трябвало да престират
своята работна сила с цел да се осигури изпълнението на определен вид работа.
Макар и да е извършвана през определени периоди, необходимостта от изпълнението
на тези дейности не е възникнала случайно, нито е еднократен процес, а поначало
се извършва периодично и е във връзка с основната дейност на търговеца. Показателно
и е обстоятелството, че в процесните договори не е посочено за колко
време трябва да бъде свършена конкретната работа/ не се има предвид срока на
договора/, за да се приеме, че е налице договор за изработка. Липсата на тези
елементи на договорите, времето и по начина, по който са сключени,
предпоставят, че е договорена допълнителна трудова
заетост на лицата, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО, ведно с основната
такава, тъй като стана ясно, че всички те са назначени на трудови договори при
този работодател.
Казаното навежда на извода, че
е престирана работна сила за осъществяване на трудови функции, които нямат
случаен и епизодичен характер и естество на готов, краен продукт, изработването
на който води до прекратяване на действието на договора, за да се приеме, че се
касае до договор за поръчка или договор за изработка.
В този смисъл, съдът приема,
че осъществяването на задачите във връзка със сключените договори е свързано с
престация на работна сила и е свързана с дейността на жалбоподателя.
Тезата на приходната
администрация за трудовоправния характер на тези договори се установява и при
проследяване на уговореното възнаграждение, в повечето случаи изплащано на
всеки месец. Последното представлява основна характеристика на едно
трудовоправно отношение. При договора за изработка – обратно – плащането се
извършва еднократно, евентуално ако е уговорен аванс, но при всички случаи
изцяло, след приемане на изработеното.
Съдът намира, че
договореният предмет в случая по своята същност представлява трудова функция -
предоставяне на работна сила за определен период от време.За да се считат тези
договори за граждански, освен да се посочи за кой точно обект биват сключвани,
както и да се посочи срок за изпълнение на уговореното, а също е необходимо да
бъде уговорен определен резултат като овеществен труд. Следваше също във всеки
договор да бъде посочено по какъв начин следва да бъде постигнат този резултат
и каква ще бъде отговорността при неизпълнение на договора. Подобни уговорки в
случая липсват. Не се представиха и други доказателства по делото, от които
това да е видно. В случая доказателствената тежест е на жалбоподателя да
установи обстоятелствата, на които основава своите твърдения, а именно за
наличието на граждански правоотношения с всичките им елементи.
При така зададени
фактите, с наличните по делото доказателства, могат да се направят изводи
единствено и само за наличие на трудови правоотношения, поради което правилно
процесните граждански договори са определени като прикрити трудови договори.
Целта на симулацията е да бъде избегнато данъчното облагане в дължимия при
трудови договори обем, както и да бъде елиминирано задължението за социално и
здравно осигуряване на наетите от дружеството за осъщестяване на основната му
дейност работници.
Съдът намира също така, че направените
твърдения за декларирани от физическите лица доходи, заплатен данък не са
относими в случая, тъй като за наличието на трудово или гражданско
правоотношение не е от значение обстоятелството, че има удържан данък и
осигуровки от физическите лица.
Тук е мястото да
се посочи, че правомощията на контролните органи на ТД на НАП /преди НОИ/,
действуващи на основание чл. 107 от КСО, е да извършват проверка и преценка на
относимите към възникване на задължението на осигурителя за плащане на осигурителни
вноски факти и фактически отношения, вкл. и да преценяват законосъобразността
на правоотношението, на основание на което са изплатени възнаграждения. Поради
това и с оглед различията в правния режим на осигуряването на работещите по
трудово правоотношение и тези, които полагат труд без трудово правоотношение,
на преценка в тази връзка подлежи именно правната природа на правоотношението,
въз основа на което лицата осъществяват трудовата си дейност. Обстоятелството,
че договорите са сключени като граждански, не лишава контролния орган да ги
определи като сключени в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, поради
обстоятелството, че с тях се предоставя работна сила срещу възнаграждение, за
изпълнение на определени задължения, на определено място и при определено
работно време. В тази връзка действията
на контролните органи не изключват възможността и правомощията на Инспекцията
по труда на основание чл. 405а КТ, които от своя страна са насочени предимно
към защита на правата и интересите на работника, който поради своята зависимост
от работодателя не е в състояние и не разполага с правен механизъм да наложи
сключването на трудов договор. Контролните органи на ТД на НАП /преди
НОИ/съставят на физическите и на юридическите лица ревизионни актове за
причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, като в тази си
дейност те могат да констатират, че с привиден договор за изработка е прикрито
едно фактическо трудово отношение и съответно да приложат правилата, отнасящи
се до трудовото правоотношение.
В този смисъл твърденията, че
данъкът и осигуровките са дължими едва след влизане на решение на Върховния
административен съд по дело за обявяване
съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов
договор, издадено от орган на дирекция "Инспекция по труда" - гр.
Стара Загора съдът намира за неоснователни. Обстоятелството дали едно
правоотношение е трудово или гражданско се следва от закона, а не от
съществуваща или не съдебна практика.
По делото няма спор относно
неправилно изчисление на установените за внасяне суми, нито за лихвата съм тях.
От изложеното дотук става
ясно, че установените задължения с процесния ревизионен акт са правилни и
законосъобразни. Правилно приходната администрация е приела, че сключените
граждански договори са прикрити трудови договори и при изплащане на
възнагражденията по тези договори са нарушени разпоредбите на чл.4, ал.1; чл.7,
ал.1 и 2 от КСО, чл.20, ал.4 от ЗГВРС и чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, поради което и
определените с РА задължения са дължими.
С оглед изхода от делото на
ответника се дължат сторените разноски по производството за осъществената
юрисконсултска защита, които на основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК
във връзка с чл.8, ал.1, т.4 във връзка с чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС, се
констатираха в размер на 1281 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Венди – 101“ ООД – ***, с ЕИК ***, с
адрес на управление: ***, ***, с представляващ Й.И.Д., против ревизионен акт № ********* от
25.08.2014 г., издаден от ТД на НАП – гр.Пловдив, потвърден с решение № 1141/
13.11.2014 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с
който акт на дружеството са определени задължения за данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ в размер на 4013,40 и
лихва от 772,25лв. и задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 10136,92 лв. и лихва от 2284,94 лв.,
ДЗПО-УПФ 2847,45 лв. и лихва от 647,46
лв. и ЗОО в размер на 4555,92
лв. и лихва от 878,19 лв., за периода от 01.01.2012г. до 30.10.2013г.
ОСЪЖДА „Венди – 101“ ООД – ***, с ЕИК ***, с адрес на
управление: ***, ***, с представляващ Й.И.Д., да заплати на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив, при Централно Управление на
Национална агенция по приходите сумата от 1281/хиляда двеста осемдесет и един/
лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването за
неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :