№ 6
гр. гр. Е., 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214130200121 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ХР. М. П. с ЕГН **********, от *****, против
наказателно постановление № 21-0260-000292 от 06.07.2021 год., издадено от
Началника на РУ – Е. при ОД на МВР -В. Търново, с което за извършено от
П. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата се излагат доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, както
и доводи относно липсата на субективна страна относно извършеното
нарушение, като се моли пълната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адв. С.Н. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Н. поддържа
изцяло жалбата. По същество процесуалния представител на жалбоподателя
моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и излага
доводи в тази насока, а именно, че жалбоподателя не е знаел за
обстоятелството, че управлявания от него автомобил е със служебно
прекратена регистрация.
1
Въззиваемата страна РУ – Е., редовно призована, не се представлява и
не заема становище. В придружителното писмо е направено възражение за
прекомерност на разноските направени от жалбоподателя, като се моли
размера им да бъде намален.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 17.03.2021 год. екип от служители на РУ на МВР – гр. Е. в състав
мл. автоконтрольор Ст. Д. Ст. и мл. Автоконтрольор Ст. В. П., са изпълнявали
служебните си задължения по контрол за спазване правилата за движение по
пътищата в гр. Е.. Около 20.00 ч. контролните органи са се намирали в района
на автогарата, на ул. "Стоян Михайловски" до № 36. Същите спрели за
проверка л.а. "Рено Клио" с рег. № *****, управляван от жалбоподателя ХР.
М. П. с ЕГН **********, от гр. Е.. При извършената проверка полицейските
служители установили, че автомобила е по талон се води собственост на
друго лице - Й.М.. След извършена справка обаче контролните органи
установили, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 23.02.2021 год., поради неплащане в срок на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". При проверката П.
оказал пълно съдействие, като не знаел и останал учуден от обстоятелството,
че автомобила е с прекратена регистрация.
При така установеното мл. автоконтрольор С.С. в присъствието на св.
С.П. и в присъствието на самия Х.П., съставил на последния АУАН № 342386
от 17.03.2021 год., затова, че на 17.03.2021 г. в 20.12 часа в гр. Е., ул. "Стоян
Михайловски" до № 36, управлява л.а. "Рено Клио" с рег. № *****,
собственост на Й.М. с ЕГН ********** в посока към гр. В. Търново, като от
извършена проверка е установено, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация на 23.02.2021 год. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
АУАН е бил връчен по съответния ред на П., който го е подписал без
възражения.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били
депозирани допълнителни писмени възражения от страна на П..
По случая е била и сезирана Районна прокуратура Велико Търново ТО
2
Е., като по делото няма данни дали по случая е образувано ДП и дали са
извършвани някакви процесуално-следствени действия.
На 06.07.2021 год. Началника на РУ - Е. е издал процесното НП № 21-
0260-000292, с което на ХР. М. П. с ЕГН **********, от *****, за извършено
от него административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. НП е било
връчено лично на П. на 16.09.2021 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59
от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят С.С. и свидетеля при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН – С.П.. Свидетелите поддържат описаната в АУАН
фактическа обстановка, като потвърждават, че действително установили, че
управлявания от П. автомобил бил със служебно прекратена регистрация. И
двамата свидетели твърдят пред съда, че при извършената проверка
установили, че автомобила по документи се води собственост на друго лице
(дъщерята на П.), както и потвърждават обстоятелството, че П. останал
учуден и не е знаел, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По същество е налице неправилно приложение на материалния закон, поради
което се НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
От доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен
начин обстоятелството, че на посочения в наказателното постановление ден
жалбоподателят Х.П. е управлявал процесния автомобил като в гр. Е. и е
спрян за проверка. Полицейските служители установяват със своите
показания, че при извършената проверка автомобила е бил със служебно
прекратена регистрация, като по документи се е водил собственост на друго
лице. Категорично се установява от показанията на двамата полицаи, че
водачът Х.П. не е знаел и на него не му е било известно обстоятелството за
прекратената регистрация на лекия автомобил към момента, в който го е
управлявал. Процесуалните действия по налагане на административно
3
наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и
неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното
постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на
предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност.
В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН:
„Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно….,
наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага
съответното административно наказание”. Следователно за налагане на
административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице
ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде
НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение (или в случая на данните и
доказателствата от извършената проверка и издаденото постановление за
отказ за образуване на ДП). В съдебното производство тези констатации
нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е
необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по
непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.
В случая, обаче, от установените факти освен, че не може да се направи
извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира
такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК,
която намира субсидиарно приложение и в административното наказване,
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато
самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост (чл. 14, ал. 2 от НК) – т.е. деецът да е бил длъжен и да е
могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е направил.
В настоящата хипотеза не са налице доказателства за това, че
жалбоподателя Х.П. е бил информиран по какъвто и да е начин, че
4
автомобила е със служебно прекратена регистрацията по административен
ред. Следва да се отчете и факта, че автомобилът е бил с регистрационни
номера, т.е. не са били налице външни белези, от които жалбоподателя П. да
установи липсата на регистрация.
Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на ползвател и в
конкретния казус, като водач, е бил длъжен да управлява МПС, регистрирано
по съответния ред, то с оглед обстоятелствата в настоящия случай е действал
в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй- като не е могъл да узнае
релевантните за деянието факти.
Съдът намира за основателни и изложените от адв. Н. доводи в съдебно
заседание, а именно, че в процесното НП не е отразено въз основа на какви
доказателства е издадено, а именно дали въз основа на съставения АУАН или
въз основа на постановление на прокуратурата, което се явява нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия
случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, което не се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.
5
Направените разноски обаче са в размер към минималния предвиден за
подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода
на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се
присъдят на жалбоподателят направените от него разноски в размер на 300.00
(триста) лева.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0260-000292 от 06.07.2021
год., издадено от Началника на РУ – Е. при ОД на МВР -В. Търново, с което
за извършено от ХР. М. П. с ЕГН **********, от ***** административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба”
в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 (шест) месеца – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН вр. с чл. 78 и чл.
80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново ДА ЗАПЛАТИ на Х.М. П. с ЕГН
**********, от *****, направени разноски по делото в размер на 300,00
(триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
6