Р Е Ш Е Н И Е
Номер 912 /23.12. Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV –
ти наказателен състав
На трети декември Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01843 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление № 19-1158-002017/31.05.2019
г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на Д.А.И. ***, с ЕГН **********,
са наложени административни наказания:
глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/, на основание
чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП ;
глоба 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП;
глоба 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, за това,
че на 28.04.2019г., в 22.15 часа, в гр.
Перник, на кръстовището от ул. „Синчец“ и ул. „Света Петка“, като водач на лек
автомобил „Ауди А4 ”, с рег. №** **, собственост на друго лице, отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегелр 7410 ARSM0021, и не изпълнил предписанието за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско и химическо лабораторно изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, както и за това, че не носи
свидетелство за управление на МПС от
съответната категория, и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което
управлявал употребата им – нарушения
съответно на чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от Д. И., чрез пълномощника му адв. Вл. Б.,
в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на обжалваното
постановление, като се твърди, че е издадено в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Релевират възражения за допуснати съществени
нарушения на процесуални изисквания при
издаването на обжалваното наказателно постановление, довели до
ограничаване правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност .
В съдебните прения, процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. Б. поддържа тезите в жалбата и пледира за
отмяна на издаденото наказателно постановление в цялост като незаконосъобразно
и необосновано.
Въззиваемата страна в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. За съдебно
заседание – редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 28.04.2019г. свидетелят П.Е.П. и К.Д.Н. - полицаи в
група ООР при ОД МВР Перник изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на 01 РУ - Перник.
Около 22.15 часа се намирали на ул. „Синчец “ в гр. Перник. Двамата възприели приближаващ
към тях лек автомобил „Ауди А4 ”, с рег. №** **,,
движещ се в посока от улица „Стара
планина“ към ПВ „Хумни дол“. Последвали го и подали на водача му светлинен и звуков сигнал
за спиране, при което превозното средство спряло в района на кръстовището с ул.
„Света Петка“. Установили
самоличността на водача – жалбоподателя Д.А.И..
Приканили го да излезе от автомобила и
изискали документите му за проверка. В непосредствения контакт с него полицейските служители
възприели мирис на алкохол и го попитали употребил ли е такъв, като пред тях
И. потвърдил, че е пил била. Поради това докладвали в дежурната част и
поискали съдействие от автопатрул на
сектор ПП – ОД МВР – Перник. На мястото бил изпратен свид. Д.Е.К. – мл. автконтрольор
в сектор ПП при ОД МВР – Перник. Същият приканил водача да му бъде извършена проверка
на място с Алкотест Дрегелр 7410 ARSM0021 за установяване употребата на алкохол,
но И. отказал. Издаден му бил
талон за изследване № 0019097, в който посочил и удостоверил с
подпис избора си да се подложи на
медицинско и химическо изследване за употреба на алкохол. Талонът му бил
връчен в 22.40 часа на 28.04.2019г.. В
определения в талона срока, а и след него Д.
И. не се явил в ЦСМП, за да се подложи на изследване.
В хода на извършената проверка
жалбоподателят не представил свидетелство
за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС, което
управлявал.
Въз основа на установеното на
място фактическо положение срещу Д.И. било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия Д, №797139/28.04.2019г., като актосъставителят приел, че виновно е
нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1,
пр.1 ЗДвП , чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
При предявяване на съставения АУАН И. заявил, че няма
възражения, отказал да подпише акта, но приел връчения му екземпляр от него. Отказът
му бил удостоверен с подпис на служител на 01 РУ – Перник Стойчо
Сергиев Стойчев. Спрямо нарушителя била издадена и ЗППАМ №19-1158-000473/28.04.2019г.,
с която била наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18
месеца.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу процесния акт.
Впоследствие, на 31.05.2019
г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на Д.А.И. за нарушения по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
като взе предвид показанията на свидетелите Д.Е.К., П.Е.П., както и приетите
писмени доказателства: АУАН серия Д, №797139/28.04.2019г., талон за медицинско
изследване № 0019097/28.04.2019г., заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-1158-000473/28.04.2019г., заверено
копие на заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,
справка-картон на водач, изд. от Сектор ПП – ОД МВР – Перник.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество се явява частично основателна.
При извършване
на служебна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление съдебният състав констатира основание,
обуславящо безусловно отмяната му като незаконосъобразен в частта относно
нарушението по т.3 – чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съображенията
са следните:
С АУАН на
жалбоподателя е вменено във вина, че “отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7410 ARSM0021”,
като актосъставителят е приел, че с това е осъществен състава на нарушение по
чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП. Същата
обаче предвижда, че “на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда…“, като нарушаването на забраната е скрепено със санкции, установени в
разпоредбата на чл.174, ал.1 ЗДвП. Управление
на МПС след употреба на алкохол в
концентрация надвишаваща 0,5 на хиляда, актосъставителят не е констатирал в
случая, тъй като изложените в
обстоятелствената част на акта факти сочат, че водачът е отказал да се подложи на проверка за установяване употребата
на алкохол.
Допуснато е явно противоречие
между словесната и цифровата квалификация на нарушението описано в АУАН, както
и преплитане на елементи от различни административнонаказателни състави, по
начин, който ограничава правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере какво
точно нарушение му се вменява и за какво точно е наказан.
В опит да отстрани допуснатото нарушение, в наказателното
постановление изложените идентични фактически обстоятелства са квалифицирани
като нарушение на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание която са наложени
и административни наказания на жалбоподателя.
С това процесуалните правила
съществено са нарушени, тъй като изменението на
квалификацията на нарушението,
чрез включване в наказателното постановление за първи път на нови разпоредби в опит
за прецизиране на обвинението предявено на нарушителя със съставяне на АУАН,
както е направено в случая, е недопустимо от гледна точка правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност субект.
Единствената възможност за
законосъобразно реализиране на отговорността на нарушителя за действително
извършеното нарушение, в съответствие с установените факти, е била прекратяване
на образуваната преписка за нарушението по чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП с
мотивирана резолюция /чл.54 от ЗАНН/, което би открило възможност за започване
на ново производство за нарушението,
което АНО е счел, че е действително извършено.
Тези съображения налагат извод за
отмяна на обжалвания акт в тази му част като
незаконосъобразен и необоснован.
По отношение нарушенията
в т.1 и т.2 от н.п. съдът не констатира допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания
и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт в тези му части.
Актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила. Съдът не констатира нарушения на изискванията в чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – фактическото описание на всяко
от нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са изложени ясно и
разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към
административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение
му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.
По
същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал
по делото, съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушенията.
Правно значимите за делото факти и обстоятелства не са спорни.
Жалбоподателят не оспорва, че на инкриминираните дата и час спрямо него е
извършена проверка от служители на сектор ПП – ОД МВР - Перник. Не оспорва, че в
резултат на същата проверка му е съставен АУАН за това, че че като водач на моторно превозно средство, не
е носил част от определените
в закона документи, а именно
свидетелство за управление от съответната категория, съгласно задължението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, и свидетелство за регистрация
на управляваното МПС, съгласно
задължението по чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и
проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.Е.К., П.Е.П., както и от изготвените документи: АУАН
№797139/28.04.2019г. и заповед за прилагане на ПАМ. Съдът кредитира изцяло посочените
доказателствени източници, доколкото противоречия между тях не се откриват, а
фактическите обстоятелства, които установяват не се оспорват от страните.
Събраните доказателства изясняват в пълнота фактите и обстоятелствата,
съставляващи предмет на доказване, и в съвкупност утвърждават несъмнен извод за
съставомерност на вменените на Д.И. административни нарушения. В извънсъдебната
фаза на административнонаказателното производство, а и в съдебното следствие, същият
не е направил каквито и да било
възражения срещу формираните фактически
констатации, не е ангажирал доказателства, които да ги оборват или поставят под
съмнение. Напротив – по същество не оспорва двете нарушения, тъй като на нито
един етап от производството не отрича неизпълнението на задължението си като водач на МПС относно
носенето на определените в закона документи. Защитата му срещу обжалвания
административнонаказателен акт се основава единствено на възражения от
процесуално естество, които по изложените съображения се отхвърлиха като
неоснователни..
При тези обстоятелства съдебният състав приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са
оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от събраните
доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод, че
жалбоподателят виновно е извършил нарушения
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за които
законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността му по
административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера на наказанията:
За нарушенията по чл.100, ал.1,
т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП законът
предвижда глоба в размер 10 лв., съобразно разпоредбата на чл.183, ал.1,
т.1, предл. 1 и предл.3 от ЗДвП.
Санкциите за всяко от двете нарушения са определени
в абсолютен размер и обвързват административнонаказващия орган при наказване на
нарушителя, като изключват възможността му за преценка на обстоятелствата по
чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на Д.И. и предвид законосъобразното им определяне,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази част.
Присъждане на разноски се не
претендира и поради това такива не се присъждат.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-1158-002017/31.05.2019 г., изд. от
Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, в частта, с която на Д.А.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3,
пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-1158-002017/31.05.2019 г., изд.
от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, в частта, с която на Д.А.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и предл.3 от ЗДвП са
наложени административни наказания: глоба от по 10 /десет/ лева за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.