Определение по дело №16625/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21612
Дата: 27 май 2024 г. (в сила от 27 май 2024 г.)
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20241110116625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21612
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110116625 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 16625/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, във вр. чл. 312 ГПК.
Подадена е искова молба от Р. Ц. С. срещу ОП „Столично предприятие за третиране
на отпадъци“, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което
било възникнало по силата на Трудов договор № ... г. за длъжността „инженер-механик“,
който договор бил изменян със сключени допълнителни споразумения към него. Поддържа,
че на 31.01.2024 г. му била връчена Заповед № ПТО 24-РД15-60/31.01.2024 г., с която
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради
съкращаване в щата. Навежда доводи, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй
като не било извършено реално съкращаване в щата, което обосновава подробно. Излага
съображения, че след прекратяването на трудовото правоотношение при ответника били
наети нови служители, които били на същата длъжност, респ. извършвали друга длъжност
със сходни функции. Твърди, че при уволнението липсвало надлежно извършен подбор.
Инвокира доводи, че последният пълен отработен месец, който предхождащ месеца на
уволнението бил месец 12.2023 г., като БТВ било в размер на 4433,48 лева, поради което за
периода от 31.01.2024 г. до 31.07.2024 г. се дължало обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение в размер на 26600,88 лева. Прави доказателствени
искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 190
ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени доказателствени средства, както и
да бъде допуснато изслушването на заключението на ССчЕ по задачи поставени в исковата
молба, както и събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при
1
режим на довеждане за установяване на обстоятелства свързани с трудовите функции на
ищеца. Иска уволнението да бъде отменено като незаконосъборазно, както и да бъде
възстановен на заеманата преди това длъжност, както и присъждането на обезщетение за
оставането без работа в следствие на незаконното уволенение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че между страните е
съществувало трудово правоотношение за твърдяната длъжност, но същото е надлежно
прекратено със Заповед № ПТО 24-РД15-60/31.01.2024 г. Поддържа, че с предизвестие от
31.01.2024 г., ищецът бил уведомен, че трудовото правоотношение щяло да бъде прекратено
поради съкращаване в щата, което било извършено във връзка с Директора на ОПСПТО за
трансформиране и преструктуриране на заеманата длъжност и ново щатно разписание,
което било в сила от 01.02.2024 г. Навежда доводи, че със заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, работодателят е изпълнил законовите изисквания, като ясно и
точно е посочил уволнителното основание, което в случая било и налице. Развива
съображения, че съкращаването на щата било извършено, поради наличието на
производствена необходимост, като длъжността на ищеца била една щатна бройка, която
след извършената трансформация била закрита, като била предвидена за длъжността
„механошлосер (старши на екип)“. Сочи, че в утвърденото ново щатно разписание
длъжността на ищеца не съществувала, като предвид обстоятелството, че се касаело за
единствена щатна бройка за заеманата преди това от ищеца длъжност не трябвало да се
извършва подбор. Твърди, че в случая е налице реално съкращаване в щата, което
обосновава подробно. Аргументира, че ищецът неоснователно възприемал, че Общинският
съвет е следвало да извърши съкращаването на щата, за което прави обосновка. Сочи, че
претенцията за незаконното уволнение е неоснователната, като прави извод, че такава се
явявала и претенцията за възстановяването на длъжността заемана преди незаконното
уволнение, както и за заплащането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Прави възражение за
прихващане, което обосновава, че ако претенцията за обезщетението е основателна, то
следвало да се компенсира със сумата от 4433,48 лева, което било получено от ищеца на
основание чл. 220, ал. 1 КТ, както и за сумата от 4433,48 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1
КТ. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства,
както и за допускане на задачи към заключението на ССчЕ. Иска отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално, обективно кумулативно съединени
конститутивни и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата се
предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1) съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя
включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3) компетентният орган да
е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
2
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да се обяви за безспорно, че: 1) са се намирали в трудово правоотношение по силата
на Трудов договор № ... г. за длъжността „инженер-механик“, който договор бил изменян със
сключени допълнителни споразумения към него; 2) на 31.01.2024 г. на ищеца му била
връчена Заповед № ПТО 24-РД15-60/31.01.2024 г., с която трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата; 3) последният
пълен отработен месец, който предхождащ месеца на уволнението на ищеца бил месец
12.2023 г., като БТВ било в размер на 4433,48 лева.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
искова молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор.
Съдът намира, че доказателственото искане за допускане изслушването на
заключението на ССчЕ по поставени в исковата молба и отговора на исковата молба задачи
е процесуално допустимо и относимо към предмета на правния спор, като с оглед
разпределената доказателствена тежест и направените оспорвания се явява и необходимо,
поради което искането следва да бъде уважено. Въпреки това настоящият съдебен състав
намира, че са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК, като задачите по т. 1. и т. 2 в
исковата молба следва да бъдат прецизирани, а именно – вещото лице следва да посочи дали
на длъжността или на други сходни длъжности и при установяването на какви трудови
функции са назначавани лица, съответно при какви основания за възникване на трудовото
правоотношение.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да остави без уважение
доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да
представи писмени доказателствени средства. Въпреки, че доказателственото искане е
направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, то същото е не
необходимо с оглед разпределената доказателствена тежест.
Неоснователно е доказателственото искане на ищеца за допускането събирането на
гласни доказателствени средства, при режим на довеждане за установяване на обстоятелства
свързани с трудовите функции на ищеца. Въпреки, че искането е направено своевременно и
не попада в абсолютните и относителни забрани по чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, т.е. да е
процесуално допустимо, а и относимо към предмета на спора, то с оглед разпределената
доказателствена тежест и останалите ангажирани доказателства по делото същото се явява
не необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.
По отношение направеното възражение за прихващане, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 211 ГПК, като същото следва да бъде прието за съвместно
разглеждане. Основателността на възражението за прихващане е обусловена от следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) страните да се намирали в трудово
правоотношение; 2) трудовото правоотношение да е прекратено на основание, което изисква
предизвестие; 3) работодателят е да упражнил правото си да прекрати правоотношението
при неспазен срок на предизвестието; 4) да е заплатено обезщетение на работника или
служителя по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок на предизвестието.
Спорното материално право по чл. 222, ал. 1 КТ е обусловено от проявлението в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличие на валидно трудово правоотношение; 2) трудовото правоотношение да е
прекратено, поради съкращаване в щата; 3) работникът или служителят да е останал без
работа, съответно ако е постъпил на работа да установи разликата между получаваното
трудово възнаграждение и по-ниския размер на получаването възнаграждение при новия
3
работодател; 4) да е заплатено обезщетението.
Ответникът следва да установи първата, втората и четвъртата материална
предпоставка, а ищецът следва да установи третата материална предпоставка, респ. да
установи пълно и главно, че е възстановил заплатеното ответника обезщетение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 17.06.2024 г. от 10,00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) са се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № ... г. за
длъжността „инженер-механик“, който договор бил изменян със сключени допълнителни
споразумения към него; 2) на 31.01.2024 г. на ищеца му била връчена Заповед № ПТО 24-
РД15-60/31.01.2024 г., с която трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата; 3) последният пълен отработен месец, който
предхождащ месеца на уволнението на ищеца бил месец 12.2023 г., като БТВ било в размер
на 4433,48 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба от ищеца, прецизирани от съда по т. 1 и т. 2 в
мотивите на настоящото определение, както и отговора на исковата молба от ответника, при
депозит 400,00 лева, вносими както следва – 200,00 лева от бюджета на съда и 200,00 лева
от ответникав едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК да бъде задължен ищеца да представени писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел, при режим на
довеждане за установяване на обстоятелства свързани с трудовите функции на ищеца.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане възражения за прихващане всяко за сумата от по
4433,48 лева по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ с претенцията на ищеца за обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
4
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА, че в случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5