МОТИВИ по НОХД № 2368/2015 г.,
по описа на ПОС
Срещу подсъдимия Д.Н.Д. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.343 ал.1, б."в", вр. чл.342 ал.1 от НК за
това, че на 30.01.2015 г. на бул. „С. *** при управление на моторно превозно
средство - л.а. „Рено 19" с per. № РВ 1786 АМ е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
Чл.5 ал.1,
т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди".
Чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства".
Чл.20 ал.2
от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните увия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението".
Чл.21 ал.1
от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движението на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за
категория „В" в населено място - 50 км/ч -управлявал е посоченото по -
горе моторно превозно средство със скорост около 84 км/ч.
и по
непредпазливост е причинил смърт на Й.Б.Т. ЕГН **********, починал на
30.01.2015 г.
По
искане на подсъдимия и неговите защитници съдът допусна предварително
изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. В хода на
изслушването подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изрази съгласието си в съдебното производство да не
бъдат събирани доказателства за тези факти.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като
предложи подсъдимият да бъде признат за виновен, но да се вземе предвид наличието на съпричиняване
от страна на починалия. Предложи се на подсъдимия да се определи и наложи
наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да се отложи с подходящ
изпитателен срок. Прокурорът иска от съда да приложи и разпоредбата на чл. 343
г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК и да се лиши Д. от право да управлява МПС.
В съдебно
заседание по нейна молба беше конституирана в качеството на частен обвинител Г.Й.Т.
с повереник адв. М..
Т., чрез процесуалния си представите –
адв. М. поддържа обвинението редом с прокурора, като повереникът взима
отношение и по отношение размера на наказанието, като се предлага същото да е
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Адв. А. и адв. П. – защитници на
подсъдимия, чрез подробни и задълбочени аргументи по случая, пледират за
оправдаване на Д. да е нарушил разпоредбите на чл. 5 от ЗДВП и чл. 20 от ЗДВП,
както и акцентират над наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, които
се моли да бъдат взети под внимание от съда. В тази връзка се иска отлагане на
наказанието на подсъдимия при условията на чл. 66 от НК.
Подсъдимият
заявява, че съжалява за стореното.
С
оглед на направеното от подсъдимия самопризнание и съобразно разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът, при спазване изискванията на чл. 13 и 14 от НПК,
намира за установено следното:
От
фактическа страна:
На
30.01.2015 г. около 15.00 часа, подс. Д.Н.Д.,***С. ***, управлявайки лек
автомобил, марка „Рено 19" с per. № РВ 1786 АМ. Пътник в автомобила бил св. М.К.Н..
Времето било сухо, ясно, пътната настилка - сух асфалт. Трафикът от автомобили
не бил интензивен и се осъществявал по източна и западна пътни ленти, обособени
чрез единична прекъсната разделителна линия. Подсъдимият Д. управлявал
автомобила по западната пътна лента в посока север - юг. Приближавайки
Т-образно кръстовище с ул. „***" той възприел пострадалия Й.Б.Т.. Същият
се придвижвал с велосипед по ул. „***". Без да спира Т. навлезнал на
платното за движение на бул. „***", като извършил завой наляво. Подс. Д.
реагирал на опасността за движение и задействал спирачната система на
автомобила. Въпреки това настъпил удар между автомобила и велосипедиста. Й. Т.пострадал
при произшествието и бил откаран в болница, където на същата дата починал.
Пристигналите на място полицейски служители на сектор „Пътна полиция" гр.
Пловдив извършили проба за употреба на алкохол на Д., която показала
отрицателен резултат. На пострадалия Т. е взета кръвна проба при постъпване в
болницата. Видно от назначената по делото химическа експертиза в кръвта на Т.не
е установено наличие на алкохол.
В хода на
разследването са изготвени съдебномедицинска и автотехническа експертизи. Видно
от заключението на съдебно медицинската експертиза /СМЕ/ смъртта на Т. е в
резултат на остра дихателна и сърдечна недостатъчност поради развила се мастна
емболия на белите дробове. Налице е причинно-следствена връзка между
установените травматични увреждания по трупа и претърпяното от Й. Т.
пътнотранспортно произшествие.
Заключението
на вещото лице изготвило автотехническата експертиза /АТЕ/ е следното: основни
причини за настъпилото ПТП е поведението на велосипедиста Й. Т., който е
навлезнал на платното за движение по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, без да спре и да пропусне л.а. „Рено 19". Друга причина за
настъпилото ПТП е скоростта, с която подс. Д. е управлявал л.а. „Рено"
/около 84 км/ч/ при разрешена 50 км/ч за населено място. При скорост по-малко
от 74 км/ч подс. Д. е имал техническа възможност да избегне удара с
велосипедиста.
По
доказателствата:
Съдът
прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на
направеното от подсъдимия по реда на чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК самопризнание
и подкрепящите го доказателства и доказателствени средства, събрани на
досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите М.Н., В.П., А.С.,
Г.Т., А.Б., Т.С., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,
заключенията на съдебно – медицинска експертиза и автотехническа експертиза,
удостоверение за наследници, справка съдимост, препис – извлечение от акт за
смърт, справка за нарушител, разпечатка от телефон 112, схема на вертикална
сигнализация, протокол на ХЕ, характеристична справка.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели.
Същите са логични, последователни и житейски правдоподобни, като изцяло
кореспондират с направеното от подсъдимия признание.
Съдът
кредитира изготвения протокол за оглед на местопроизшествие. При извършване на
процесуално-следствените действия са спазени всички изисквания на НПК.
Бяха
кредитирани и заключенията на изготвените експертизи. Същите са обективни и
компетентни. Фактът на настъпилата смърт и причините за нея се установяват от
изготвената СМЕ на труп, препис-извлечение от акт за смърт.
Конкретният
механизъм на ПТП, скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил
се установяват, освен от направеното самопризнание, също и от заключението на
САТЕ.
Основателни
са доводите за наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна
на пострадалия. Основната причина, посочена и в експертното заключение за
настъпване на произшествието от техническа гледна точка е това, че пешеходецът е поведението на велосипедиста Й.Т., който е навлезнал на
платното за движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без
да спре и да пропусне л.а. „Рено 19". Вън от всякакво съмнение е,
че ако не беше пресичал по този начин, пострадалият нямаше да бъде блъснат от
автомобила на подсъдимия. Тоест неговото поведение се намира в пряка причинно -
следствена връзка с причиняването на смъртта му. Налице е едно съществено съпричиняване от страна на пострадалия.
При
така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка съдът
счита, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.
343 ал. 1 б. „В”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК - за това, че на 30.01.2015
г. в гр. Пловдив, бул. ***, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Рено 19” с рег. № РВ 1786 МА е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движението
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта км/ч: за категория „В” в населено място – 50 км/ч –
управлявал е посоченото по-горе МПС със скорост 84 км/ч и по непредпазливост е
причинил смъртта на Й.Б.Т. с ЕГН **********, като смъртта е настъпила на
30.01.2015 г.,
При така установената фактическа
обстановка съдът счете, че подсъдимият не е нарушил и правилата за движение,
както следва :
Чл.5 ал.1,
т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди".
Чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства".
Чл.20 ал.2
от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните увия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението".
Последната разпоредба очертава
рамките на съобразената скорост. В разглеждания случай причина
за настъпилото ПТП е скоростта, с която подс. Д. е управлявал л.а. „Рено"
/около 84 км/ч/ при разрешена 50 км/ч за населено място. При скорост по-малко
от 74 км/ч подс. Д. е имал техническа възможност да избегне удара с
велосипедиста – т.е. в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП е превишаването
на скоростта, а не нейното несъобразяване, каквото задължение въздига
разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, поради което и бе оправдан да е нарушил
този законов текст.
С оглед на изложеното съдът призна подсъдимия за
невинен и го оправда и по повдигнатото му обвинение да е нарушил правилата за
движение по чл.5
ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.5 ал.2 т.1 от ЗДВП. Подсъдимият с извършеното от
него деяние, не е нарушил законовите норми на чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Тези норми са общи по характер за всички водачи
на МПС, а в конкретния случай подсъдимият е нарушил конкретна норма, за чието
нарушаване носи отговорност, като се изключва приложението на общите норми на
ЗДвП, каквато е и трайната практика на ВКС, например решение
от 20.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 315/2007 г., III н. о. Ето защо подс. Д.
следва да се признае за невинен в това с горното деяние да е нарушил и
правилата за движение и по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП,
чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 304 от НПК бе оправдан частично в този смисъл по първоначалното обвинение.
С
оглед на всичко изложено, а и като съдът намери, че направеното самопризнание
изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, съставът постанови своя съдебен акт. Между събраните
доказателства не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат
обсъдени /по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 НПК/.
От
правна страна:
С
оглед на така приетата фактическа обстановка съдът намери, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Д. е осъществил всички признаци на състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Безспорно се установи, че на посочената
в обвинителния акт дата подсъдимият е управлявал лек автомобил „Рено 19“ с ДК№
РВ 1786 АМ, със скорост, надвишаваща разрешената от закона. С това той е
нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – управлявал е превозното средство с около 84 км/ч/ при разрешена 50 км/ч за
населено място. При скорост по-малко от 74 км/ч подс. Д. е имал техническа
възможност да избегне удара с велосипедиста.
Именно
в
резултат на горното нарушение на разпоредба от ЗДвП е настъпило процесното ПТП,
от което като пряка и непосредствена последица е настъпила смъртта на Й.Т..
От
субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при форма на вината
небрежност по см. на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици от деянието си и не е желаел настъпването им.
Бидейки водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при движение със
забранена скорост на ППС съществува опасност от настъпване на ПТП, при което
могат да пострадат хора.
Подсъдимият е знаел за нормативните изисквания на
посочените текстове от Закона за движението по пътищата, но ги е пренебрегнал,
вследствие на което е възникнала описаната ситуация и е причинена смъртта на Й.Т..
По
вида и размера на наложените наказания:
За да
определи адекватното наказание за извършеното от Т. престъпление, съдът съобрази на първо място
предвиденото в чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК наказание, а именно -
лишаване от свобода за срок от две до шест години. Освен това беше отчетена и
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, която задължава съда при
провеждането на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК да наложи
наказание при условията на чл. 58а от НК.
Смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства са: младата му възраст, чистото му
съдебно минало и изразеното искрено съжаление за стореното, трудовата му ангажираност, обаждането и от
негова страна на тел. 112 /въпреки, че първият сигнал за помощ е бил изпратен
от В.П./.
Признанието
не следва да бъде ценено като такова, съгласно задължителните указания на ВКС,
дадени с ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. 1/2008 г. на ОСНК.
Отегчаващи
обстоятелства съдът са: високият
обществен резултат на извършеното престъпление, довело до преждевременната
смърт на пострадалия, немалкото превишаване на скоростта, която е разрешена в
населено място.
Съдът
намери, че наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни, като никое от
тях не е изключително. Предвиденото в закона най-леко наказание не е
несъразмерно тежко. Ето защо, при преценката извършена по реда на чл. 58а, ал.
4 НК, съдът прие, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК и наказанието на
подсъдимия следва да се определи по реда на чл. 58а, ал. 1 НК.
При
това положение, с оглед наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът
прецени, че следва да определи на подс. Д. наказание ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода. На осн. чл. 58а, ал. 1 от НК съдът редуцира така
определеното наказание с една трета, в резултат на което с присъдата си наложи
на подс. Д. наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ месеца лишаване от свобода.
Като
прецени, че за постигане целите на наказанието не се налага подс. Д. да изтърпи
ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, съдът на осн. чл. 66,
ал. 1 НК отложи изпълнението му за изпитателен срок от ТРИ години.
На
основание чл. 343г от НК съдът лиши подс. Д. от право да управлява МПС за срок
от ТРИ години. Това наказание, на осн. чл. 58а, ал. 5 НК, не подлежи на
редуциране. Определеният от съда размер на кумулативното наказание
"лишаване от право" съдът прецени за справедлив, с оглед на това, че
е наложено относително леко основно наказание "лишаване от свобода".
Посредством
допълнителното наказание по чл. 343г от НК ще се постигнат в максимална степен
целите на индивидуалната и генералната превенция. С лишаването на подсъдимия от
право да управлява МПС за един сравнително по-дълъг период от време у същия
няма да остане чувство за безнаказаност.
По
разноските:
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Д. беше осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР – гр. Пловдив сумата от 444 (четиристотин четиридесет и четири) лева, а
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС - сумата от 60 /шестдесет/ лева – направени по делото
разноски.
Мотивиран
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: