Решение по дело №15/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 214
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20227100700015
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

214 , гр. Добрич,  08.06.2022 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на първи юри през две хиляди двадесет  и втора година, V състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя административно дело № 15/2022 г. по описа на Адм С-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС ).

Образувано е по жалба на С.Г.Д. ***Т. - ДАК, срещу Заповед №1903/14.12.2021 г., издадена от Кмета на Община град Добрич, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич е наредено да бъде прекратено наемното правоотношение със С.Г.Д. за общинско жилище, находящо се на адрес: град Добрич, ЖК „Балик“ бл.9, вх.А, ет.6, ап.17, възникнало на основание Заповед №904/03.08.2018 г. на Община град Добрич и Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от дата 13.09.2018.  г.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните правила. Твърди се, че жилището се обитава постоянно и липсата на косумирана вода не води автоматично до извода за необитаемост на жилището. Не се оспорва, че жалбоподателката предприема краткосрочни пътувания до Германия, тъй като децата и живеят там. Релевират се доводи, че при издаване на оспорваната заповед не е изследвана в пълнота фактическата обстановка, което е довело до грубо нарушение на правото на защита. Моли, да се  отмени като незаконосъобразна заповедта.

 

 

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т., която поддържа жалбата на наведените в нея основания.

Ответникът - Кметът на община град Добрич, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от Директор дирекция „Общинска собственост“ в община Добрич – З. Г., която оспорва жалбата. Иска отхвърляне на същата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Със Заповед №904/03.08.2018 г. на кмета на община Добрич, С.Г.Д. и членовете на найното семейство – Ю.А.Ю. – дъщеря, А.А.Ю.– син и С.Й.А. – майка са настанени в общинско жилище, находящо се в град Добрич, ЖК „Балик“ бл.9, вх.А, ет.6, ап.17.

На 13.09.2018 г. е сключен Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот между С.Г.Д. и „Жилфонд-инвест“ ЕООД за срок от три години. На 26.11.2018 г. Димитров е подал заявление за подновяване на заповед и договор за настаняване, на основание чл.20 от Наредбата. Към същото са приложение декларация по образец и удостоверение от НОИ.

На 03.06.2021 г. Д. е е подала заявление за подновяване на заповед и договор за настаняване, с приложени към Заявлението документи. Към заявлението е приложил изискуемата Декларация, в която е отразил, че не притежава жилище, вила, 1/2 или повече идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, на територията на Община град Добрич и в страната.

След подаване на Заявлението с приложените към него документи е извършена проверка от комисия на „Жилфонд-инвест“ ЕООД гр. Добрич, която е констатирала, че жилището не се ползва по предназначение – Д. не е изпълнила условията на чл.59, ал.1, т.2 от НРУУЖНННУРЖОЖФ на община Добрич, не са уведомили наемодателя за своето отсъствие като подаде нотариално заверена декларация по образец и данни за лице за контакт, поради което и е отправила мотивирано предложение до кмета на община Добрич да се прекрати наемното правоотношение. Към предложението е представен и констативен протокол от 02.12.2021 г.

В резултат на 14.12.2021 г. е издадена Заповед № 1903, с която от Кмета на Община град Добрич, на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост, чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич е наредено да бъде прекратено наемното правоотношение със С.Г.Д. за общинско жилище, находящо се на адрес: град Добрич, ЖК „Балик“ бл.9, вх.А, ет.6, ап.17, възникнало на основание Заповед №904/03.08.2018 г. на Община град Добрич и Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от дата 13.09.2018.  г.

По делото като доказателства са приети извлечения-фактури от Енерго-Про АД, извадки от домова книга за  заплащани консумативи във входа, извадка от показания-водомер от ВиК, удостоверение от ТП на НОИ Добрич за получваната пенсия от С.Й.А. и др.

 По искане на жалбоподателя са събрани и гласни доказателства.

Свидетелят И.П.Ж.е съсед на С. и приятел повече от 20 години. Твърди, че С. и майка й постоянно живеят в апартамента, като доскоро и децата и са живеели там, но са заминали в Германия. Сочи, че жалбоподателката ходи в Германия, ако и се обадят за някоя работа за десетина дни и се връща. Майка й не е много добре здравословно, поради което и се налага жалбоподателката да се грижи за нея.

Свидетелката Рузие Махмуд Д., леля на С.. Под угрозата за наказателна отговорност заявява, че майка й е болна, психически е са налага С. да се грижи за нея. Двете живеят заедно на Балик. Сочи, че децата и са в Германия, поради което и тя ходи до Германия, но основно е в България, за да се грижи за майка си.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и в необходимата писмена форма, но при допуснати груби нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

На първо място, Заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, представлява индивидуален административен акт, поради което за издаването ѝ на общо основание са приложими правилата на АПК. В случая не е спазено изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на засегнатото лице за образуване на административното производство, което е започнало по инициатива на административния орган. Допуснато е и нарушение на процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Основния спор в настоящото производтво е дали общинското жилище се използва по предназначение, т.е. дали С.Д. живее в него постоянно. Съдът намира, че не се доказаха твърденията на административния орган, че Д. е отсъствала за повече от шест месеца от жилището и е следвало да подаде декларация по чл.59 от Наредбата и като не е сторила това е допуснала нарушение на чл.59, ал.2 от същата. Административният орган се е задоволил само да събере информация от ВиК Добрич относно консумацията на вода, от която е видно, че за апартамента няма консумация на вода от 01.2021 г.  до 01.10.2021 г. Но видно от представените извадки, в жилището по принци има много малко консумация на вода, като в определени месеци е начисляван по-голям размер сума /напр. 15.01.2020, 15.09.2020 г./, което води до извода, че лично не е извършвана проверка на водомера и впосдледствие се начисляват по-големи суми. Видно от представената справка от Енерго-Про АД за посочения по-горе период, е че има консумация на ток, т.е. жилището се използва. В тази насока са и показанията на свидетелите, че Д. и нейната майка постоянно живеят в жилището. Независимо, че същата пътува за Германия, то се установи, че е за кратък период, поради което не е необходимо да се подава декларация по чл.59 от Наредбата.

Извън горното, съдът намира, че са   нарушени  правата на оспорващия по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС - Конвенцията), както принципа на съразмерност (чл. 6, ал. 1 и, ал. 2 АПК ).

Съгласно чл. 8 от Конвенцията: "1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите." Съгласно принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК: 1. Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и 2. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

В процесния случаи става въпрос за общинско жилище, в което е настанена като наемател жалбоподателката, която живее в жилището си с майката. Неясно защо, при налично заявление за настаняване и трайно уреждане на жилищната нужда на жалбоподателя, от страна на общината е пристъпено към прекратяване на договора. В конкретния случай засягането на правото на жилище по отношение на същата е в степен по-голяма от необходимото за целта - касае се за жилище, в което са настанени Д., която е постоянно безработна и майка й, която е с пенсия 275 лева, т.е. под минималната РЗ за страната, съответно ползването на общинско жилище за цялото семейство е възможност за нормално съществуване в обществото при невъзможност да заплаща "свободен наем".

Съществен въпрос в настоящия случай е "необходимостта в едно демократично общество", по смисъла на тази разпоредба и съдебната практика на Съда в прилагане на този стандарт. Намесата се счита за "необходима в едно демократично общество" за законна цел, ако отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако е пропорционална на преследваната законна цел. Настоящата инстанция намира за необходимо да приведе като цитат част от решението по делото Йорданова и др. с/у България, а именно:

"118. В това отношение трябва да се остави свобода на преценка на националните органи, които по причина на своя пряк и продължителен контакт с хората от своите страни по принцип са в по-добра позиция от международния съд да оценяват местните нужди и условия. Този разлика ще варира в зависимост от естеството на правото по Конвенцията, нейното значение за индивида и естеството на дейностите, върху които е наложено ограничение, както и естеството на целта, преследвана от тези ограничения. Съдът отбелязва следните съответни доводи в тази насока:

(i) В области, свързани с прилагането на социални или икономически политики, включително по отношение на жилищата, съществува принцип, че свободата на преценка е широка както в градското, така и в селското планиране, където Съдът е установил, че "доколкото упражняването на преценка, включваща множество местни фактори, присъщи на избора и прилагането на политика на планиране, националните власти по принцип се радват на широка свобода на преценка" (Вж. например, Buckley, цитирано по-горе, стр. 1292, § 75 in fine, и Ćosić, цитирано по-горе, § 20);

(ii) От друга страна, свободата на преценка на властите е по-ограничена, когато въпросното право е от решаващо значение за ефективното упражняване от индивида на лични или жизненоважни права. Тъй като член 8 се отнася до правата от основно значение за идентичността на индивида, самоопределянето, физическата и моралната неприкосновеност, поддържането на взаимоотношения с другите и установеното и сигурно място в общността, където общите социални и икономически съображения на политиката са възникнали в контекста на член 8, обхватът на свободата на преценка зависи от контекста на делото, с особено значение върху степента на проникване в личната сфера на жалбоподателя (Вж. наред с много други, Connors, цитирано по-горе, § 82);". Според ЕСПЧ, тъй като загубата на нечие жилище е една от най-крайните форми на намеса в правото съгласно член 8 за зачитане на жилището, всяко лице, за което съществува риск от намеса от такъв мащаб, трябва по принцип да има право пропорционалността и разумността на определена мярка да бъдат определени от независим съд в контекста на съответните принципи съгласно член 8. "Това означава, наред с други неща, че когато съответните аргументи относно пропорционалността на намесата са били повдигнати от ищеца в националните съдебни производства, националните съдилища трябва да ги разгледат детайлно и да осигурят адекватни причини (пак там, § 67 - 69);

(v) Когато компетентните национални органи в решенията си поддържат и нареждат преместването на жалбоподателя и не предоставят каквото и да било обяснение или излагат каквито и да било аргументи, доказващи, че отстраняването на жалбоподателя е необходимо, Съдът може да си направи извода, че законният интерес на държавата да контролира неговата собственост трябва да отстъпи място на правото на жалбоподателя на зачитане на неговия дом". Съгласно член 8 от Конвенцията, заповедта засягаща жалбоподателите може да се счита за "необходима в едно демократично общество", със законна цел, ако тя отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако тя е пропорционална на преследваната законна цел.

В заповедта на кмета на община Добрич няма извършена оценка на обстоятелствата, свързани с личното положение, финансовото, здравословното състояние на лицата, ползващи жилището като дом. Не се изследва това, че преди издаването на оспорената заповед не е бил разгледан въпросът, свързан с риска жалбоподателката и членовете на нейното семейство да останат бездомни, ако заповедта бъде изпълнена. Не е обсъдено с оглед изискването за необходимост в едно демократично общество обстоятелството, че наемателят е заплащал в срок всички свои консумативи и задължения към общината.  Тези обстоятелства сочат, че изискването за пропорционалност на заповедта не са налице, което сочи на нейната незаконосъобразност

По тези съображения съдът намира, че обжалваната заповед страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК, които налагат отмяната ѝ като неправилна и незаконосъобразна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, V състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С.Г.Д. ***03/14.12.2021 г., издадена от Кмета на Община град Добрич

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.

 

                                                          СЪДИЯ: