РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501322 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Креди йес“ООД
против решение № 260690/05.03.2021г. по гр.д.№ 4808/2020г. на ПдРС, ІІ гр.с., с което
дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати на въззиваемия З. С. С. сумата 92,84 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза за неустойка по договор за
кредит № 6685 от 20.04.2015г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на завеждане на делото. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че РС е обсъдил
съдържанието на договора за кредит, без същият да е бил приобщен по делото. Също така
погрешно РС приел, че неустойката е скрита печалба на дружеството и оскъпява кредита.
Оспорва се също така извода на първоинстанционния съд относно момента, от който е
започнал да тече давностният срок по отношение на платената неустойка, както и извода на
съда относно приложимия давностен срок. Иска се отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на иска.
От въззиваемия З. С. С. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, излагат се доводи в подкрепа на
изводите на първоинстанционния съд, цитирана е и съдебна практика.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
1
Производството по гр.д.№ 4808/2020г. на ПдРС, ІІ гр.с.е образувано по искова молба
от З. С. С. против „Креди йес“ООД за осъждане на ответника- жалбоподател в настоящето
производство, да върне на ищеца сумата от 92,84 лева /съобразно с допуснато в о.з. на
11.02.2021г. увеличение на иска /, представляваща платена неустойка по договор за кредит
№ 6685 за периода от 04.05.2015г. до 17.06.2015г. поради нищожност на клаузата за
заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. В исковата молба се
твърди, че между страните бил сключен горепосоченият договор за кредит № 6685, по
силата на който на ищеца, в качеството му на кредитополучател, била предоставена в заем
сумата от 200 лева, при фиксиран лихвен процент 3,40 %, ГПР- 49,366 %. Като обезпечение
по договора се предвиждало или поръчителство на едно или две физически лица, които
следвало да отговарят на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка в
размер на 50 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска. Твърди се, че
договорът за кредит бил нищожен на няколко основания: На първо място- фиксираният
лихвен процент от 3,405 % не отговарял на действително приложения по договора такъв,
защото неустойката се прибавяла към лихвата и така кредиторът допълнително се
обогатявал. Трайната съдебна практика предвиждала, че уговорката за лихва, чийто размер
надвишава трикратния такъв на законната лихва, е в противоречие с добрите нрави. На
следващо място- по договора се предвиждало обезпечение, като при непредставянето на
такова, се начислявала неустойка. Тази клауза също била недействителна, защото в случая с
неизпълнението на задължението на длъжника да осигури поръчители или да представи
банкова гаранция, неустойката загубвала присъщата й обезщетителна функция, тъй като по
този начин единствено се създавали предпоставки за неоснователно обогатяване. В ущърб
на потребителя финансовата институция поставяла неизпълними изисквания за
обезпечението, за да обоснове получаването на допълнителна печалба. По практиката на
съда на ЕС кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на длъжника,
преди да сключи договор за кредит, като било житейски логично при положение, че
заемателят не може да удовлетвори условията му, да не се отпуска заем, защото той няма
гаранция. Изискванията за извършване на оценка на кредитополучателя преди договора за
кредит целели да се предпазят потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност. Като поел риска да отпусне необезпечен кредит, кредиторът носел и
неблагоприятните последици от неизпълнението, защото собственото му поведение
противоречало на изискванията да проучи състоянието на длъжника. Неустойката по
договора по съществото си представлявала добавка към възнаградителната лихва и така
водела до допълнителна печалба за кредитора, който не бил информирал предварително
потребителя за действителния размер на ГПР. С въвеждането на неустойката се заобикаляло
ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК при определяне на ГПР. В чл. 22 от ЗПК се
предвиждало, че при неспазване на специалните изисквания договорът за кредит бил
недействителен, като според нормата на чл. 23 от ЗПК в тази хипотеза се дължало връщане
само на заетата сума, без лихва или такси по кредита. В случая нищожните клаузи за лихва
и неустойка не можело да се заместят по право, защото от една страна съда на ЕС не
2
допускал подобна възможност, а и договорът нямало как да се сключи без клаузи,
допускащи възнаграждение за кредитора.
С подадения от „Креди йес“ООД отговор на исковата молба предявеният иск се
оспорва изцяло като неоснователен. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията за връщане на платената неустойка, като се твърди, че вземането
за неустойка съставлява периодично плащане и се погасява, съгласно чл. 111, б.“б“ от ЗЗД, с
изтичане на 3-годишен давностен срок. Срокът на погасителната давност бил изтекъл на
17.06.2018г.. Отделно от това се твърди, че сключенията между страните договор не е
недействителен, като предвиденият размер на лихвения процент е формулиран ясно и не е
налице несъответствие с добрите нрави. Твърди се, че клаузата на чл.8 от договора, на
нищожността на която ищецът основава претенцията си, не е неравноправна, тъй като е
индивидуално уговорена между страните.
От събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства се установява, че
в изпълнение на Заповед от 21.04.2020г. на Управителя на „Креди йес“ООД са унищожени
множество договори с изтекъл срок на съхранение, между които и договор за кредит № 6685
от 20.04.2015г.. Въззиваемият също не е запазил въпросния договор и не го е представил по
делото. От твърденията на страните обаче е видно, че е безспорно между тях, че такъв
договор е бил сключен между тях и то в изискуемата, съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, писмена
форма. Факта на сключването на договора и съществените условия по същия се установяват
и от претото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от в.л.Т.Р.. От
заключението се установява, че по договора е бил отпуснат кредит в размер от 300 лева със
срок за ползване до 17.06.2015г., на която дата кредитът е погасен изцяло, ведно с
възнаградителните лихви и неустойката.
Не е налице спор относно обстоятелството, че неустойката, чието връщане се иска, е
била предвидена при непредставяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
изискванията на чл.9, ал.2, т. 1 от ОУ на ответното дружество. Основните две функции на
неустойката са обезпечителната и обезщетителната функции. Уговарянето на неустойка при
непредставяне на обезпечение не може да има обезпечителна функция, тъй като неустойката
не може да стимулира осигуряването от кредитополучателя на поръчители, с каквито той не
разполага. Кредитодател, който държи вземанията му да бъдат обезпечени, не би отпуснал
кредит без обезпечение. Няма как кредиторът да се обезщети за несъбираемите си вземания,
чрез възлагане в тежест на длъжника на още задължения. Задължение по договора напълно
условно е наименовано „неустойка“ и действителното му предназначение е да бъде набавена
допълнителна печалба за кредитодателя, значително надхвърляща възнаградителни лихви.
Видно от заключението по ССЕ, платената неустойка, съотнесена спрямо сумата по кредита,
се равнява на 195,45% годишна лихва. Следователно същата не само противоречи на
добрите нрави, но и опорочава коректността на цялостното съдържание на договора относно
приложимия лихвен процент, ГПК и общите разходи по кредита, което дава достатъчно
основание да се приеме, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е
3
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Недействителността е равнозначна на изначална липса на основание за плащане по
договора за кредит, освен на Съгласно т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС, в случаите на първия фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД /
получаване на нещо без основание/ погасителната давност започва да тече от деня на
получаването на престацията. В съдебната практика- така например решение № 28 от
05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о.; решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. №
795/2010 г. на ІV г. о., решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ІІ т. о. и др.,
трайно се приема, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем /кредит/
сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Аналогично разсрочването
на задължението за неустойка на отделни вноски, платими едновременно с вноските по
главницата и лихвите по кредита, не превръща съответната клауза в такава за периодични
плащания. Всъщност, казаното по- горе се отнася до приложимата по отношение на
вземанията за неустойка погасителна давност, а заявеното от жалбоподателя възражение е за
изтекла погасителна давност по отношение на вземането на въззиваемия за връщане на
платената без основание неустойка. По отношение на вземанията по чл.55, ал.1 от ЗЗД
винаги е приложима общата 5- годишна погасителна давност, тъй като те не попадат в нито
една от хипотезите по чл.111, букви „а“, „б“ и „в“ от ЗЗД. Към датата на подаване на
исковата молба- 04.05.2020г., 5- годишният давностен срок все още не е бил изтекъл, поради
което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на
пълномощника на въззиваемия, адв.Е.Г.И., ще следва да бъде присъдено адв.възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА в минималния размер от 300 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260690/05.03.2021г. по гр.д.№ 4808/2020г. на ПдРС, ІІ
гр.с., с което жалбоподателя „Креди йес“ООД е осъден да заплати на въззиваемия З. С. С.
сумата 92,84 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза за
неустойка по договор за кредит № 6685 от 20.04.2015г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на завеждане на делото.
ОСЪЖДА „Креди йес“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Хасково, ул.„Лозарска“№ 12 да заплати на адвокат Е.Г.И. от АК- гр.Пловдив, личен №
**********, адрес: *** сумата от 300 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5