МОТИВИ
към Присъда №260000/10.08.2020г. по НОХД №1107/2020г.
на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е
повдигнала обвинение срещу П.В.Д. ЕГН: ********** – за това, че през периода
м.декември 2016г. – м.януари 2020г. /включително/ в гр.***, като осъден да
издържа свои низходящи съгласно Решение №1287/17.09.2012г. по гр.д. №3039/12г.
по описа на Районен съд-*** - своя *** Й.П.Д. /роден на ***г./ и своята *** - С.П.
Д. /родена на ***г./ съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно – 38 /тридесет и осем/ месечни вноски от по
120лв. всяка - за Й.П.Д., на обща стойност 4560лв. и 38 /тридесет и осем/
месечни вноски от по 80лв. всяка - за С.П. Д., на обща стойност 3040лв., като
деянието е извършено повторно - престъпление по чл.183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28
ал.1 НК.
В хода на съдебното производство
подсъдимият П.В.Д. отправи искане за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки,
че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът на основание
чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП - ***
поддържа повдигнатото обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин.
Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание пробация, при пробационни мерки по чл.42а ал.2 т. 1,
2 НК, както и обществено порицание.
Частният обвинител В.Й.Д. и
нейният повереник считат обвинението за доказано по несъмнен начин и пледират
за постановяване на справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимия Д. счита, че
обвинението е доказано по безспорен начин. По отношение на вида и размера на
наказанията счита, че следва да бъдат наложени наказание пробация в минимален
размер, както и обществено порицание. Подсъдимият пледира в същия смисъл.
От направеното самопризнание на
подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, които ги подкрепят, Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
П.В.Д. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***, постоянен адрес:***, ***, български гражданин, с основно
образование, работи, разведен, осъждан, ЕГН: **********.
С Решение № 1287/17.09.2012г. по
гр.дело №3039/2012г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ***, подсъдимият Д. бил осъден
да изплаща месечна издръжка до настъпване на законови причини за нейното
изменяване или прекратяване, както следва: на Й.П.Д. /роден на ***г./ - в
размер на 120 лева и на С.П. Д. /родена на ***г./ - в размер на 80 лева, чрез
тяхната майка и законен представител – В.Й.Д.. Решението влязло в сила на 05.10.2012
г.
С Присъда по НОХД №2722/2015 г. по
описа на РАЙОНЕН СЪД–***, П.В.Д. бил признат за виновен в извършване на престъпление
по по чл. 183 ал. 1 НК - за това, че „през периода м.11.2013г.-м.10.2015г., в гр.***,
като осъден да издържа свои низходящи – малолетните *** и *** Д. от с.гр.
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 23 месечни вноски всяка
една по 200 лв. месечно за двете деца / 120 лева за *** и 80 лева за *** /, или
общо 4600 лв.“, като му било наложено наказание ПРОБАЦИЯ. Присъдата влязла
в сила на 11.12.2015г.
Въпреки това осъждане, през
периода м.декември 2016г. – м.януари 2020г. /включително/ в гр.***, подсъдимият
Д. отново преустановил изплащането на дължимата в полза на *** Д. и *** Д.,
издръжка. П.Д. имал материални затруднения във връзка с изпълнението на
издръжката, но все пак, бил трудово ангажиран през преобладаващата част от
периода; спорадично, по своя преценка, превеждал различни суми /обикновено
между 100 и 150 лева/ по банкова сметка *** В.Д. в БАНКА ***. Същите суми
обаче, макар и да били обозначени като такива за издръжка, никога не покривали
цялата дължима сума в размер на общо 200 лева месечно, за двете малолетни деца.
Междувременно, по молба на *** Д. имало образувано изпълнително дело
№20103/2011г. по описа на СИС при РС - ***, по което постъпвали средства в
резултат на наложен запор върху трудово възнаграждение на П.Д.. От друга
страна, през 2019г. подсъдимият извършил продажба на четири броя съсобствени
недвижмии имоти в землището не с.***; разполагал и с регистрирано на негово име
МПС.
По този начин, през посочения по-горе
период, подс.Д. не изпълнил 38 /тридесет и осем/ месечни вноски от по 120лв.
всяка - за Й.П.Д., на обща стойност 4560лв. и 38 /тридесет и осем/ месечни
вноски от по 80лв. всяка - за С.П. Д., на обща стойност 3040лв.
Така изложената фактическа
обстановка се приема от съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните
в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства –
писмени и гласни такива, а именно:
- показания на свидетелката В.Й.Д.,
дадени в хода на досъдебното производство /л.46 – 48 от ДП/;
- заверен препис от Решение № 1287/17.09.2012г.
по гр.дело №3039/2012г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – *** /л.20 – 21, л.56 - 57 от
ДП/;
- заверен препис от извлечение по
банкова сметка *** В.Й.Д. в БАНКА *** /л.12 – 16, л.79 от ДП/;
- заверен препис от Удостоверения за
раждане на С.П. Д. и Й.П.Д. /л.19 от ДП/;
- писмени доказателства по
изпълнително дело №20103/2011г. по описа на СИС при РС – *** /л.61, л.64 – 65
от ДП/;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, представени от
АГЕНЦИЯ ***, ***– ***, БТ - *** ОДМВР – *** /л.39 – 42, л.69 – 74, л.80 - 82 от
ДП
- справка за съдимост /л.15 - 16 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият П.В.Д.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.183 ал.4 вр.ал.1
вр.чл.28 ал.1 НК - през периода м.декември 2016г. – м.януари 2020г.
/включително/ в гр.***, като осъден да издържа свои низходящи съгласно Решение
№1287/17.09.2012г. по гр.д. №3039/12г. по описа на Районен съд-*** - своя *** Й.П.Д.
/роден на ***г./ и своята *** - С.П. Д. /родена на ***г./ съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно –
38 /тридесет и осем/ месечни вноски от по 120лв. всяка - за Й.П.Д., на обща
стойност 4560лв. и 38 /тридесет и осем/ месечни вноски от по 80лв. всяка - за С.П.
Д., на обща стойност 3040лв., като деянието е извършено повторно.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.183 ал.4 НК е идентично с това по чл. 183 ал.1 НК и се
изразява в бездействие – противоправно въздържане от изпълнението на задължение
за даване на издръжка, постановено с влязъл в сила съдебен акт, за две или
повече от две, месечни вноски. Поведението на подсъдимия било именно такова,
като в периода м.декември 2016г. – м.януари 2020г. /включително/ в гр. ***, не
изпълнил дължимите през този период месечни вноски - 38 /тридесет и осем/
месечни вноски от по 120лв. всяка - за Й.П.Д., на обща стойност 4560лв. и 38
/тридесет и осем/ месечни вноски от по 80лв. всяка - за С.П. Д.. Тези факти и обстоятелства
се установяват пряко от самопризнанието на подсъдимия, направено при условията
на чл.371 т.2 НПК и показанията на свидетелката В.Й.Д., а косвено - от заверен
препис на Решение № 1287/17.09.2012г. по гр.дело №3039/2012г. по описа на
РАЙОНЕН СЪД – ***. Следва да бъде отбелязано, че частичното изпълнение на
вноски по дължимата издръжка /за което стана дума по-горе/ не е в състояние да
изключи обективната съставомерност по чл.183 ал. 4 и ал.1 НК. Това е така,
защото частичното изпълнение, познато в гражданското право, не е предвидено при
уредбата на престъплението по чл.183 НК; същото се отнася и за други форми на
„лошо“ изпълнение, например – просроченото такова. Следва да бъде отбелязано,
че Законодателят не е предвидил привилегировани състави в очертаната насока;
всъщност, единственият привилегирован състав /чл.183 ал.3 НК/ предвижда редица
положителни и отрицателни предпоставки за неговото прилагане /пълно изпълнение
на дължимите месечни вноски за инкриминиран период; липса на други вредни последици
за пострадалия; привилегията да не е ползвана в миналото; обвинението да е по
основния състав – чл.183 ал.1 НК/. Следователно – обективната съставомерност по
чл.183 ал.1 /ал.4/ НК бива изключена единствено при надлежно изпълнение на
дължимите месечни вноски, в т.ч. – своевременно и в цялост. Поради това,
въпреки извършените от страна на подсъдимия Д. плащания по банковата сметка на
св.В.Д. в БАНКА ***, с основание „издръжка“, от обективна страна, деянието се
явява съставомерно по смисъла на чл.183 ал.1 НК, а осъждането на подсъдимия за
престъпление по чл.183 ал.1 НК, по НОХД №2722/2015 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД –
***, на свой ред, обуславя наличието на квалифициращия признак „повторност“ по
смисъла на чл.28 ал.1 НК, респ. – правната квалификация по чл.183 ал.4 вр.ал.1
вр.чл.28 ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици – неплащане на
повече от две месечни вноски по издръжката на двете си малолетни деца - и е
целял тяхното настъпване. В този смисъл, неговото поведение е било „съзнателно“
по смисъла на чл.183 ал.1 НК, като следва да бъде подчертано, че през
инкриминирания период, за подсъдимия не са били налице пречки от такова
естество, че да е налице пълна обективна невъзможност да изплаща вноските по
издръжката на Й.П.Д. и С.П. Д.. Както беше отбелязано и по-горе, подсъдимият
бил материално затруднен през инкриминирания период, но същевременно, бил
трудово ангажиран през преобладаващата му част, като получил парични средства и
от продажби на недвижимости. В този смисъл Съдът приема, че подсъдимият е имал
възможност да изплаща дължимата издръжка за периода м.декември 2016г. –
м.януари 2020г. /включително/, т.е. неизпълнението е „съзнателно“ по смисъла на
чл.183 ал.1 НК.
Въз основа на тези доводи Съдът прие,
че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение е доказано по несъмнен начин както
от обективна, така и от субективна страна и подсъдимият П.В.Д. следва да бъде
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.183 ал.4 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително
ниска: предвидено е алтернативно налагане на наказание лишаване от свобода до две
години или пробация, както и кумулативно – наказание обществено порицание.
Личната обществена опасност на
подсъдимия П.Д., следваща от представената справка за съдимост, е отнисително
ниска - същият е осъждан, а впоследствие – реабилитиран по право, както и
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а НК; налице е и осъждането,
обуславящо квалифициращия признак по чл.183 ал.4 НК.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид положените от страна на подсъдимия усилия през
инкриминирания период, за макар и частично, изпълнение на дължимата издръжка.
Също така, като смекчаващо отговорността обстоятелство Съдът взе предвид
направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 НПК, тъй като същото е
елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител - в съответствие със задължителните указания, дадени с т.7 от
Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на Върховен
касационен съд, Наказателна колегия.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид продължителността на инкриминирания период,
както и обстоятелството, че лишено от надлежна издръжка е било повече от едно
малолетно лице.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е формален баланс между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при относително ниска
обществена опасност на деянието и относително ниска – на дееца. Не са налице
многобройни или изключително по характера си, смекчаващи отговорността
обстоятелства, т.е. не са налице условията за определяне вида и размера на
наказанието при условията на чл.55 НК. При съобразяване на тези положения Съдът
намира, че по – подходящо наказание от двете алтернативно предвидени в чл.183
ал.1 НК – лишаване от свобода и пробация - се явява наказанието пробация, доколкото
дава възможност за поправяне и превъзпитание на дееца, при гарантиране
възможностите му за полагане на труд, респективно – за набавяне на парични средства
и изпълнение на издръжката, за която е осъден. Именно изхождайки от този
аргумент – да се гарантира в по-висока степен възможността за активно поведение
на пазара на труда и набавянето на парични средства по законосъобразен начин –
Съдът прецени, че наказанието пробация следва да бъде ограничено до двете
задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.4 НК. Техният размер следва да бъде
в самия минимум, предвиден в чл.42а ал.3 т.1 НК предвид относително ниската
лична обществена опасност на дееца и положените от същия усилия за частично
изпълнение на задължението за издръжка; следва да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено по
местоживеенето на дееца.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимия П.В.Д. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че през
периода м.декември 2016г. – м.януари 2020г. /включително/ в гр.***, като осъден
да издържа свои низходящи съгласно Решение №1287/17.09.2012г. по гр.д.
№3039/12г. по описа на Районен съд-*** - своя *** Й.П.Д. /роден на ***г./ и
своята *** - С.П. Д. /родена на ***г./ съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно – 38 /тридесет и осем/ месечни
вноски от по 120лв. всяка - за Й.П.Д., на обща стойност 4560лв. и 38 /тридесет
и осем/ месечни вноски от по 80лв. всяка - за С.П. Д., на обща стойност
3040лв., като деянието е извършено повторно - престъпление по чл.183 ал.4
вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 НК, поради което и на основание чл.183 ал.4 вр.ал.1
вр.чл.28 ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ПРОБАЦИЯ при следния вид и размер
на пробационните мерки:
-
по чл. 42а ал.2 т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес *** -
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при периодичност - ДВА пъти седмично;
-
по чл.42а ал.2 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител - за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез
прочитане на настоящия диспозитив на Присъдата по Общински медиен център – ***.
Така определените и наложени
наказания Съдът приема за съответстващи на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчни по своя вид и размер, щото да
способстват за поправянето и превъзпитанието на П.Д.. Наред с това, изпълнени
се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да бъде съответно на извършеното престъпление.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :