Р
Е Ш Е Н И Е
№
345
гр. Враца, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, VI-ти състав, в публично заседание на 06.10.2022 г. /шести октомври две хиляди
двадесет и втора година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурор ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело №407 по описа на АдмС – Враца
за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е второ по ред и е по реда
чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.1 от ЗОДОВ.
С Решение
№6207/23.06.2022г., постановено по адм. Дело № 3033/2022 г. на ВАС-София е
отменено Решение №21/17.01.2022 г., постановено по адм. дело № 29/2021 г. на АдмС-Враца и делото е върнато за ново
разглеждане на АдмС-Враца от друг състав
на същия съд с дадени указания.
Образувано е по
предявена искова молба от „Ц.М.“ ЕООД *** с ЕИК ********* против Община
- ***, с цена на иска 7 153,77
(седем хиляди сто петдесет и три 0,77) лева, от които 6 889,95 (шест хиляди
осемстотин осемдесет и девет 0,95) лева главница, представляваща обезщетение за
неизплатени суми по Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове
за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически
превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони и издаване на превозни документи за извършване на превозите за периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. като
компенсации за продажба на абонаментни карти на учащи с намалена стойност,
лихва за забава от предявяване на
искането до длъжника до 10.09.2019 г. и лихва за забава от 263,82 (двеста
шестдесет и три 0,82) лева до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, законна лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Излагат се доводи за дължимост на исканата сума с исковата молба и се прави искане за присъждане на същата.
Ищецът в с.з. се представлява от * Г.З.-М. ***, която моли за уважаване на
исковата претенция на дружеството, така както е формулирана с първоначалната
искова молба. Претендират се разноски, съгласно представен списък, ведно с
доказателства. Съображения за основателност на иска са изложени и в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът, Община *** в с.з. чрез * Р.В. и в писмено становище оспорва исковата молба,
като се излагат доводи за неоснователност и недоказаност на същата. Претендират
се разноски по делото, съгласно представен списък и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Участващият в делото прокурор от ОП-Враца, прокурор В.Вътов дава мотивирано заключение
за неоснователност на исковата претенция,
тъй като тези компенсации не са предвидени от законодателя по такъв ред да се изплащат директно от общините, а се
предвиждат в техните бюджети, а това са държани средства, които се изплащат от общините.
В случая не е установено безспорно, че Община *** е
дължала такива средства на ищеца, а е установено категорично че тя не е
получавала такива средства от държавния бюджет.
По делото са събрани допълнително писмени
доказателства, с оглед дадените от ВАС указания, както и са приети и приобщени събраните доказателства при
първоначалното разглеждане на делото, вкл. и назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е
изслушана и в настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът е търговско дружество, в чийто предмет на
дейност се включва осъществяване на превозна дейност, като в настоящия случай
предмет на разглеждане е дейността му за превоз на пътници по автобусна линия ***. За извършване на превоз
по този маршрут ищецът е сключил договор
с Община *** № 9700-9/19.02.2018г., със срок от четири години, считано от
19.02.2018г. За периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. той е превозвал учащи,
на които е издавал абонаментни карти по редуцирани цени. Съгласно представените
справки за м.януари
2019г. е издал 134 карти, за м.февруари е издал 136
карти, за м.март 2019г. е издал 141 карти, за м.април е издал 136 карти, за
м.май е издал 113 карти и за м.юни е издал 93 карти. Справки за издадените
карти заедно с тяхната стойност по
училища и копия от дневника за съответния месец с имената и подписите на ползващите ги, ищецът е депозирал пред Община ***, като
върху всяка от справките има резолюция
на Кмета на Общината „За разплащане“.
Такива справки се представени пред Община *** и за месеците септември, октомври, ноември и
декември 2019г. Тези справки са
представени, както при първоначалното разглеждане на делото, така и в настоящото
производство.
С фактура от 30.01.2020г. Община *** е заплатила
на ищеца компенсация за пътувания по
намалени цени за учащи за учебната 2019г. по направление ***, в размер на 7333.84лв.,
като е вписано, че това са компенсациите за цялата година. Справки за
издадените карти за този период, с посочване на учебните заведения, намиращи се
на територията на Община Враца, са депозирани и пред Община ***, като справката
за м.януари няма входящ регистрационен
номер. С писма рег.№2600-1858/1/ от 13.06.2019г. и
рег.№2600-2184/1/ от 10.07.2019г. административни
органи на ответника са отказали
изплащането на търсените суми за м.май и м.юни
2019г. с аргумента, че нямат сключен договор
и че обслужваната от настоящия ищец автобусна
линия не подлежи на субсидиране. Представено е и решение №457 от протокол №32/25.04.2017г. на ОбС-*** за утвърждаване на транспортни
схеми на Община *** с приложени маршрутни разписания / стр.45-49 от гр.д. 4389/2019г.
на РС Враца/. Ищецът е отправил и
нотариална покана на 04.07.2019г. до ответника с искане да му
бъде заплатена сумата за компенсации за издадените от него абонаментни карти на
учащи в учебни заведения на територията
на Община ***, за шестмесечния период. Поради неплащане на търсената сума,
ищецът е потърсил правата си по съдебен ред.
В настоящото производство във вр. с указанията
на ВАС е изискана информация от Община ***, ведно с доказателства. С писмо
рег.№ 1100-1205/13.07.2022г. на Община *** е предоставена информация по делото,
че между Община *** и „Ц.М.“ ЕООД няма сключен договор за превоз от
01.01.2019г., като няма сключен такъв и преди тази дата. Между Община *** и „Ц.М.“
ЕООД не съществуват договорни отношения във вр. с осъществяване на обществен
превоз на пътници.
Представена е от Община ***
информация, ведно с доказателства за изплатени компенсации за пътувания по намалени цени за учащи по направление ***
на основание договор №9799-9/19.02.2018г./приложен по дело №29/21г./ за период м.януари до
м.декември 2019г. включително.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че търсената като обезщетение сума е правилно
определена като размер, като се вземе предвид, че компенсацията за всяка
абонаментна карта за всеки месец е 9.15 лв. за пробег над 10км., съобразно чл.40
ал.1 от Наредбата. В с.з. ВЛ поддържа изготвеното от него заключение при първоначалното
разглеждане на делото, посочва че го е изготвила на база представени документи
от дружеството и Община ***. Същото
посочва, че е изготвило експертизата преди предоставяне на информацията от
Община *** по платежното нареждане, което и е предоставено при посещението в „Ц.М.“
ЕООД ***.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. В случая се претендира обезщетение
от незаконосъобразно бездействие на административен орган – Кметът на Община ***,
да разпореди изплащането на компенсации във връзка с издаването на абонаментни
карти на учащи в учебни заведения на територията на Община ***, пътуващи по маршрут ***, превозът по който се
осъществява от ищеца. Съгласно чл.204, ал.4 АПК незаконосъобразното
бездействие следва да се установява в производството за обезщетение за вреди, т.е. настоящият
съдебен състав следва да се произнесе и по допустимостта на исковата претенция.
Съдът намира, че противоречащо на закона
бездействие на Кмета на Община *** в настоящия случай не беше установено и
доказано.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането
на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвиден в
нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на
обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите/Наредбата/ средствата по
тази наредба се предоставят под формата на целеви трансфери от
централния бюджет чрез Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). За
целта се залагат лимити на общини, които са спазили нормативно установения ред
за възлагане на обществени пътнически превози съгласно Регламент № 1370/2007 и разпоредбите на Закона за обществените поръчки или Закона за концесиите, при спазване на принципите за публичност и прозрачност,
свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на
дискриминация. Съгласно ал.2 на същата разпоредба кметовете на общините
предоставят средствата по тази наредба на превозвачи, които спазват нормативно
установения ред и правилата за извършване на обществен превоз на пътници,
предвидени в Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
Разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗАвтПр. посочва, че превозите
по автобусни линии се възлагат след проведена процедура по Закона за концесиите
или Закона за обществените поръчки и в съответствие с Регламент (ЕО) №
1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените
услуги за пътнически превоз с железопътен и
автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО)
№ 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.), когато възложителят предоставя
предвидени в държавния и/или общински бюджети средства за компенсиране на
превозвачите за извършени разходи и/или им предоставя изключителни права срещу
изпълнението на задължение за обществена услуга. В ал.5 на чл.19 от с.з. изрично е предвидено, че превозите по автобусни линии се извършват само
от превозвачи, сключили договор с възложителя.
В случая от данните по делото е видно и не се
оспорва от страните, че „Ц.-М.“
ЕООД не е участвала в такива процедури, както и че няма сключен
договор с Община *** за превоз по линия ***, което е видно и от изрично
предоставена информация от ответника в писмо рег.№
1100-1205/13.07.2022г./л.119/. Също така се установява, че дружеството не изпълнява превози по утвърдени
транспортни схеми на територията на общината съгласно чл.1,ал.3 от Наредбата, тъй
като по утвърдената транспортна схема на общината автобусна линия *** със
съответното маршрутно разписание не фигурира/ Решение №457 по протокол №
32/25.04.2017г. на ОбС-***/. След като няма сключен договор с общината и не
изпълнява превоз по утвърдени транспортни схеми на общината, то не са налице основания за изплащане на претендираните суми за
компенсиране и не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на
ответника.
Съгласно посочената Наредба компенсациите
за издаваните по намалени цени
абонаментни карти и билети на учащи, се осигуряват от държавния бюджет чрез съответните общини, а не се касае
до заплащане от общинския бюджет. За да
могат тези компенсации да се предоставят на правоимащите транспортни фирми, съответната община следва
да ги получи от централния държавен бюджет, което става по реда и условията,
разписани в част втора глава първа от Наредбата. Няма доказателства, че такива
суми за изплащане на компенсации на
ищеца са получени от Община *** за описания период от шест месеца. Това е видно
и от писмо рег.№ 1100-1205/13.07.2022г. на Община ***, в което изрично е
посочено, че в Община *** не са постъпвали суми от централния бюджет, които да
са с целово предназначение за изплащане на каквито и да е компенсации по
отношение на дружеството. Възражението на ищеца, че такива са постъпвали не се
подкрепя от доказателствата по делото, както и не бяха представени такива
доказателства от него.
Действително, чл.46, ал.2 от Наредбата
дава възможност на кмета на общината да предоставя средства за компенсации на
правоимащата транспортна фирма, дори когато няма сключен договор с нея, но това
може да стане само когато тази община е
получила тези суми от централния
бюджет, а за да ги получи в настоящия случай, е следвало да бъде уведомена за претенциите на ищеца в тази насока. От всичко изложено по-горе следва да се
направи извода, че Кметът на Община Враца не е осъществил незаконосъобразно
бездействие, което да е основание за заплащане на обезщетение за претърпени от дружеството
–превозвач вреди.
Освен това, за периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. ищецът
е предоставял справки за дължимите му компенсации и пред Община *** и видно от
представения разплащателен документ, такива са изплатени за цялата 2019г. именно
за абонаментни карти за учащи, пътуващи по линията ***. Също така има сключен
договор с Община *** за обществен превоз/приложен по делото/, като същата е
изплатила на дружеството за цялата 2019г. компенсации за абонаментни карти за
учащи, пътуващи по линия *** и след като сумите за компенсации са изплатени, то
те не се дължат повторно. Независимо дали е отчетен пробегът само в една посока
или и в двете посоки, сумата за
компенсация е една и съща – 9.15лв. при пробег над 10км при междуселищни линии, каквато е линията,
обслужвана от дружеството-ищец. Установява се, че същите се претендират
едновременно и пред двете общини за един и същи период, по който е налице
заплащане от Община *** по сключения договор. При така установеното не може да се
приеме, че ищецът търпи вреда, която е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно бездействие на административен орган от
структурата на ответника, която следва
да му бъде възмездена.
По отношение на заключението на ВЛ и
дадените от него допълнителни уточнения в с.з. съдът не възприема и не
кредитира същото, че по представената фактура
от 30.01.2020г.
изплатената сума от Община *** на дружеството за компенсации
не касае цялата 2019г. От съдържанието на същата е видно, че сумата е заплатена
за учебната 2019г.,тоест за цялата
2019г., а не за част от годината и както
посочва ВЛ, че изплатените средства са за определени месеци. От дадените от ВЛ
обяснения в с.з. същото изрично заяви, че е изготвило експертизата преди
предоставяне на информацията от Община ***, а по платежното нареждане, което и
е предоставено при посещението в „Ц.М.“
ЕООД ***.
Отделно от това следва да се посочи,
че не е налице бездействие от страна на
ответника, тъй като по направените искания
от ищеца до Община *** са налице писма,
с които се отказва изплащането на компенсации, които същия е имал възможността
да оспори по надлежния ред. Също така
ако се приеме, че е налице непроизнасяне
по искането за заплащане на сумите за компенсации за определени месеци, то същото представлява мълчалив отказ на
административния орган, който също
подлежи на оспорване, което не е сторено от ищеца. При наличие на
изрични писма до дружеството от ответника не може да се приеме, че е налице
също така и твърдяното от
ищеца бездействие на органа.
С оглед на изложеното съдът приема, че
не е доказано наличие на правно основание за предявяване на иска, настъпил вредоносен резултат и причинно-следствената връзка между тях, поради което и претенцията на ищеца се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на
спора и при своевременно направено
искане на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 250.00/двеста
и петдесет / лв. На ищеца не се дължат разноски.
Воден от горното и на основание чл.172 АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ Ц. –М.“ ЕООД *** против ОБЩИНА *** иск
за присъждане на сумата 7 153.77 / седем хиляди сто петдесет и три 0.77/ лв.,
от които 6 889.95 / шест хиляди осемстотин осемдесет и девет 0.95/ лв.
главница, представляваща обезщетение за неизплатени суми по Наредба за условията и реда за предоставяне на
средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за
обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на
обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския
транспорт и транспорта в планински и други райони и издаване на превозни документи за извършване на превозите за периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. като
компенсации за продажба на абонаментни карти на учащи с намалена стойност,
лихва за забава от предявяване на
искането до длъжника до 10.09.2019г. и лихва за забава от 263.82 / двеста
шестдесет и три 0.82/лв. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, законна лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА
„Ц. –М.“ ЕООД *** да
заплати на ОБЩИНА *** сумата от 250.00/двеста и
петдесет/лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: