Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 14.11.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа т.д. № 1831/2014 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 250 ГПК.
С решение от 18.03.2016 г. съдът е отхвърлил предявените от С.П.Д. ООД срещу С. ЕАД искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и чл. 170 вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД за признаване за нищожен поради липса на кауза и поради недостатъчна индивидуализация на длъжника и на обезпеченото вземане на договор за ипотека от 12.04.2007 г. Решението е обжалвано. С определение от 19.10.2016 г. въззивният съд е върнал делото на настоящия състав за произнасяне по искането за допълване на решението в частта относно предявения иск за нищожност поради невъзможен предмет.
Съдът намира следното:
При определяне броя и правната квалификация на исковете, с които е сезиран, съдът е изходил /и такова е задължението му/ единствено от наведените факти. Ищецът определя предмета на иска не чрез посочване на правна квалификация, а чрез излагане на осъществилите се в действителността факти. Ето защо при едни и същи факти съдът не може да е сезиран с два и повече иска – обективно съединение на искове е налице, само когато се твърдят различни факти, а не когато при едни и същи факти ищецът предлага различна правна квалификация.
В настоящия случай с исковата и уточнителната молба от 01.10.2015 г. ищецът е навел следните факти: 1. липса на обезпечено вземане /заетата сума не е предоставяна на заемополучателя/ и 2. неточна индивидуализация на обезпеченото вземане, на длъжника по това вземане и на други несъществени елементи. При тези факти съдът е приел, че е сезиран с два иска при следната правна квалификация: нищожност поради липса на кауза /няма причина за обезпечаването, щом няма дълг/ и нищожност поради нарушение на чл. 167, ал. 2 ЗЗД /относно съдържанието на нотариалния акт/.
В мотивите към решението съдът изрично е посочил, че при тези факти не е предявен трети иск – за невъзможен предмет. Предметът – недвижимият имот – не се твърди да е погинал или несъществуващ, поради което факти за такъв иск не са наведени. Под невъзможен предмет ищецът е заявил отново същите факти, които съдът вече е разгледал като липса на основание /липса на обезпечено вземане/.
Ето защо искането за допълване следва да бъде отхвърлено – съдът се е произнесъл по всички искове, с които е сезиран. В случай, че въззивната инстанция стигне до извод, че съдът е дал при заявените факти неправилна квалификация, би могъл да отмени решението и да даде правилната квалификация.
Съдът служебно констатира, че при отразяване на съдебната воля в решението съдът е допуснал очевидна фактическа грешка – в мотивите е приел, че не е сезиран с иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, а в диспозитива по грешка наред с исковете, по които е формирана воля за произнасяне, е посочена и тази правна квалификация. С оглед наличието на грешно обективирана воля спрямо начина, по който тя е формирана в мотивите, грешката следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С.П.Д. ООД, инкорпорирана във въззивната жалба, за допълване на решението чрез произнасяне по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за обявяване на нищожност поради невъзможен предмет.
ДОПУСКА на основание чл. 247, ал. 1, пр. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение от 18.03.2016 г., като посочената квалификация „чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД“ не се чете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
След
влизане в сила на решението делото да се изпрати на САС за произнасяне по
въззивната жалба.
СЪДИЯ: