№ 3241
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20231100501947 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби от 18.10.2022 г. на ответника В. К. Е. и
на ответника З. П. А. срещу решение № 10231/20.9.2022 г., постановено по
гражданско дело № 57925/2021 г. на Софийски районен съд, 45 състав, в
частите, с които на основание чл. 422, ал. 1 ГПК са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове за установяване на задължения на всеки
ответник за сумата 3,56 лева, представляваща мораторна лихва върху таксата
за дялово разпределение за периода 01.7.2018 г. – 11.5.2021 г.
Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон. Молят съда да го отмени и да
постанови друго, с което да отхвърли исковете за установяване на задължения
за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна – ищец по исковете „Топлофикация София“ ЕАД,
оспорва жалбата, като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да
1
остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
„Техем сървисис” ЕООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество въззивните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по
правилното приложение на императивния материален закон, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Същото е неправилно в обжалваната част поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване на задължения на всеки от ответниците З. П. А. и В. К.
Е. за сума от по 3,56 лева, представляваща мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода 01.7.2018 г. – 11.5.2021 г. Ищецът твърди,
че всеки от ответниците има неплатено в срок задължение за сумата 20,39
лева, представляваща такса за дялово разпределение в периода 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., поради което дължи обезщетение за забава за процесния период
в размер на законната лихва.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже наличие
на главни задължения и изпадане на ответниците в забава. По отношение на
цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
2
представени доказателства за отправена и получена от длъжниците покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
поради което акцесорните претенции са неоснователни.
Предвид изложеното обжалваното първоинстанционно решение следва
да бъде отменено в цялата облажава част, с исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото решението на първоинстанционния съд следва
да бъде отменено и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от
двамата ответници е осъден да заплати разноски по заповедното
производство над 77,94 лева до 78,06 лева и разноски по исковото
производство за сумата над 427,41 лева до 428,06 лева.
Ответниците претендират разноски пред СРС при условията на чл. 38
ЗАдв. Представени са договори за правна защита и съдействие и в исковото, и
в заповедното производство.
В заповедно производство обаче на длъжника не се дължи адвокатско
възнаграждение. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е
вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на
представителна власт /въпреки, че с действие по попълване на възражение по
образец не предполагат знания и умения, с които длъжникът не разполага/, тя
не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т.
3 ЗА и чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Отделно от това, в посочената наредба не е
предвидено самостоятелно възнаграждение за изготвяне на възражение срещу
заповед за изпълнение /така, както изрично е предвиден размер на
възнаграждението за изготвяне на отговор на искова молба, отговор на
въззивна жалба, отговор на касационна жалба и др./. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на
чл. 422 ГПК би било напълно аналогична, няма основание да бъде
възмездяван двукратно за едно и също нещо /така определение №
45/23.01.2019 год. на ВКС по ч.т.дело № 3074/2018 г., І т. о., ТК/.
3
Ето защо на адвокат В.Ф.С- и на адвокат С.Й.Д. следва да бъдат
присъдени по 0,45 лева за оказаната безплатна правна помощ на ответниците
в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на всеки от въззивниците се следват
своевременно поисканите разноски в размер на по 26,60 лева – за държавна
такса и такса за превод. Останалата част от сумите /в размер на 28,66 лева/ са
недължими и подлежат на връщане, поради което не следва да се възлагат в
тежест на въззиваемата страна.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокатите на
въззивниците се следват възнаграждения за оказана безплатна правна помощ
пред въззивната инстанция в размер на по 400 лева.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10231/20.9.2022 г., постановено по гражданско
дело № 57925/2021 г. на Софийски районен съд, 45 състав, в частта, с която
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че З.
П. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 3,56 лева,
представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за
периода 01.7.2018 г. – 11.5.2021 г., в частта, с която на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че В. К. Е. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата 3,56 лева, представляваща мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 01.7.2018 г. –
11.5.2021 г., в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. П. А. е осъден
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над 77,94 лева до
78,06 лева, представляваща разноски по заповедното производство и сумата
над 427,41 лева до 428,06 лева, представляваща разноски по исковото
производство, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. К. Е. е
осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над 77,94 лева
до 78,06 лева, представляваща разноски по заповедното производство и
сумата над 427,41 лева до 428,06 лева, представляваща разноски по
4
исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* срещу З. П. А., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на задължение за сумата
3,56 лева, представляваща мораторна лихва върху такса за дялово
разпределение за периода 01.7.2018 г. – 11.5.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* срещу В. К. Е., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на задължение за сумата
3,56 лева, представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода 01.7.2018 г. – 11.5.2021 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат В.Ф.С-, ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 0,45
лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ответника В. К. Е. пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат С.Й.Д., ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 0,45
лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ответника З. П. А. пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
З. П. А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 26,60 лева,
представляваща разноски за държавна такса за въззивна жалба и банкова
такса за превод.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
В. К. Е., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 26,60 лева,
представляваща разноски за държавна такса за въззивна жалба и банкова
такса за превод.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат М. Л. Л., ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата
400,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на въззивника З. П. А. в производството пред втората инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат К. И. Б., ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата
5
400,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на въззивника В. К. Е. в производството пред втората инстанция.
Решението е постановено при участието в процеса на „Техем сървисис“
ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6