РЕШЕНИЕ
№260109
16.12.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 759 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на „***“
ЕООД и „***“ ЕООД срещу Решение № 31 от 02.03.2020 г. по гр. дело № 33/2019 по
описа на Районен съд Тервел.
В жалбата на „***“ ЕООД се излагат
доводи за неправилност на съдебния акт.
Твърди се, че съдът не е обсъдил
заключенията на съдебно-икономическите експертизи. В тази връзка се сочи, че
анализът им води до единствения правилен извод за съответност между
договорената цена по атакуваната сделка и пазарната такава. Допълва също, че с
прехвърлянето на имота длъжникът не е намалил имуществото си, тъй като е
получил насрещна парична престация. Съдът не е отчел и обстоятелството, че
предмет на атакуваната сделка е единствено сградата, построена върху имота, но
не и земята. Не е съгласен с извода на съда за наличие на свързаност между
прехвърлителя и приобретателя по сделката. На тази основа заключава, че по
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи намерението за
увреждане, което е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 216, ал.
1, т. 4 от ДОПК.
Прави искане решението да бъде отменено
и да му бъдат присъдени разноски.
Дружеството „***“ ЕООД атакува
първоинстанционното решение с доводи за неправилност.
Противопоставя се на извода на съда, че
прехвърлителната сделка е извършена с цел да се увреди публичния взискател.
Имотът е продаден, за да бъде удовлетворен единствения кредитор на дружеството,
към момента на сделката, а именно „Инвестбанк“.
Иска решението да бъде отменено и да му
бъдат присъдени разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемата
страна, в който се прави искане актът на първоинстанционния съд да бъде
потвърден. Намира изводите на районния съд за правилни и се противопоставя на
твърденията на въззивника. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не изпращат
представители. Депозират молби, с които сочат, че поддържат становищата си,
заявени съответно с жалбите и отговора.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Със заповед №
Р-03000816009360-020-001/28.12.2016 г. на Ш.А.С.– Началник на сектор при ТД на
НАП Варна, е възложена ревизия на „***“ ЕООД.
Същата е връчена на дружеството на 03.01.2017 г., видно от удостоверение
за извършено връчване по електронен път. Заповедта е изменена със заповед №
Р-03000816009360-020-002/31.03.2017 г., връчена на дружеството на 31.07.2017 г.
Въз основа на извършената ревизия е
издаден Ревизионен акт № Р-03000816009360-091-001/13.06.2017 г.,
с който са установени публични задължения на дружеството в размер на
201 350, 99 лева. Документът е връчен на „***“ ЕООД на 19.06.2017 г. по
електронен път. Актът е обжалван пред Административен съд Варна, който със свое
Решение № 960 от 08.05.2018 г. по адм. д. № 2904/2017 г. е отхвърлил жалбата на
ответника. Ревизионният акт е влязъл в сила, след като ВАС е постановил Решение
№ 3515 от 12.03.2019 г. по адм.д. № 8214/2018 г., с което е оставил в сила
решението на административния съд.
Публичен изпълнител при ТД на НАП Варна
е издал постановление с изх. № С 170008-023-0000906/14.03.2017 г., с което е
наложил запори върху банкови сметки на „***“ ЕООД и възбрана върху следния
недвижим имот, собственост на дружеството: фурна – хлебопекарна
представляваща масивна стопанска сграда
състояща се от работна зала, пакетажна зала, склад за готова продукция, склад
за охлаждане на хляба, склад за брашно, склад за дърва, агрегатно, склад за
резервни части, стая за пазач, офис, съблекалня, умивалня, баня и тоалетна, коридори
и гараж със застроена площ - 576.300 кв.м., построена върху Държавно дворно
място от 1500 кв.м. ведно с отстъпено право на строеж, съставляващо УПИ І
/първи/- фурна находяща се в квартал 12А, по ПУП на с Орляк, общ. Тервел, обл. Добрич,
одобрен със заповед № 2720/24.06.1950 г. при граници и съседи: УПИ Ш-общ., УПИ
IV-общ., улица Тринадесета, озеленяване и улица. От писмо на Служба по
вписванията – град Тервел, става ясно, че възбраната върху имота е вписана на
24.03.2017 г. Впоследствие с постановление на публичен изпълнител е отменена.
От приложения Нотариален акт № 189/22.03.2017
г. на Нотариус Р.Д.с рег. № 191 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в
служба по вписванията гр. Тервел под № 30, том II, дело № 188 от 22.03.2017 г. се
установява, че „***“ ЕООД е прехвърлило на „***“ ЕООД следния недвижим имот:
фурна-хлебопекарна представляваща
масивна стопанска сграда, състояща се от работна зала, пакетажна зала,
склад за готова продукция, склад за охлаждане на хляба, склад за брашно, склад
за дърва, агрегатно, склад за резервни части, стая за пазач, офис, съблекалня,
умивалня, баня и тоалетна, коридори и гараж със застроена площ – 576, 300 кв.м.,
построена върху Държавно дворно място от 1500 кв.м., ведно с отстъпено право на
строеж, съставляващо УПИ І /първи/- фурна, находяща се в квартал 12А, по ПУП на
с Орляк, общ. Тервел, обл. Добрич, одобрен със заповед № 2720/24.06.1950 г. при
граници и съседи: УПИ Ш-общ., УПИ IV-общ., улица „Тринадесета“, озеленяване и
улица, за сумата от 9 900, 00 лева. Данъчната оценка на имота към
30.01.2017 г. е 10 627, 50 лева – удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/30/01.2017 г.
На 10.06.2015 г. „Инвестбанк“ АД и „***“
ЕООД са сключили договор за банков кредит № 004-ЮЛ, по силата на който банката
е предоставила на ответното дружество сумата от 72 900, 00 евро, а последното
се е задължило да я върне до 26.05.2022 г. Като солидарни длъжници били
включени вторият ответник – „***“ ЕООД и управителят на „***“ ЕООД – Ц.Р.. „***“
ЕООД е обезпечило кредита, като е учредило договорна ипотека върху процесната
фурна-хлебопекарна, представляваща
масивна стопанска сграда със застроена площ – 576, 300 кв.м., построена
върху Държавно дворно място от 1500 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж,
съставляващо УПИ І /първи/- фурна, находяща се в квартал 12А, по ПУП на с
Орляк, общ. Тервел, обл. Добрич, одобрен със заповед № 2720/24.06.1950 г. при граници
и съседи: УПИ Ш-общ., УПИ IV-общ., улица „Тринадесета“ с Нотариален акт № 116/26.06.2015
г., том
III,
дело № 247
от 2015
г. на Нотариус Р.Д.с рег. № 191 в регистъра на Нотариалната камара. Банката е
изпратила писмо, с което е посочила, че към 22.03.2017 г. непогасената част от
кредита е възлизала на 15 940, 00 евро, а на 30.03.2017 г. задължението е
било погасено изцяло.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза. От заключението става ясно, че към 22.03.2017
г. „***“ ЕООД е имало задължения към трети лица общо в размер на 32 000,
00 лева. Към същия този момент процесната фурна е била изцяло завършена и
готова за експлоатация. С допълнително заключение вещото лице е посочило, че по
това време пазарната цена за един квадратен метър застроена площ от имота е
била 361, 06 лева, а пазарната цена за целия имот, ведно с цената на
незастроения парцел, е била 22 600, 00 лева.
Съдът възприема заключенията в цялост,
тъй като са обективни и са изготвени от лице с необходимата квалификация.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Ищецът е предявил иск за обявяване на
недействителността на сделка, обективирана
в Нотариален акт № 189/22.03.2017 г. на Нотариус Р.Д.с рег. № 191 в регистъра
на Нотариалната камара, вписан в служба по вписванията гр. Тервел под № 30, том
II, дело № 188 от 22.03.2017 г., по отношение на държавата, с правно основание
по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Ако не бъде уважена претенцията му, в условие
на евентуалност иска да бъде разгледан иска му по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
По първия иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК в тежест на ищеца е да установи, че по отношение на „***“ ЕООД са
установени публични задължения. Трябва да докаже също, че след датата на
връчване на заповедта за възлагане на ревизия
дружеството е извършило разпоредителни действия със свое имущество с намерение
да увреди публичния изпълнител.
От доказателствата по делото се извежда,
че с влязъл в сила ревизионен акт са установени публични задължения на „***“
ЕООД в размер на 201 350, 99 лева. Доказа се, че заповедта за възлагане на
ревизия е връчена на дружеството по електронен път на 03.01.2017 г. Установи се
също, че след този момент - на 22.03.2017 г., „***“ ЕООД е прехвърлило собствения си недвижим имот:
фурна-хлебопекарна представляваща
масивна стопанска сграда, състояща се от работна зала, пакетажна зала,
склад за готова продукция, склад за охлаждане на хляба, склад за брашно, склад
за дърва, агрегатно, склад за резервни части, стая за пазач, офис, съблекалня,
умивалня, баня и тоалетна, коридори и гараж със застроена площ – 576, 300
кв.м., построена върху Държавно дворно място от 1500 кв.м., ведно с отстъпено
право на строеж, съставляващо УПИ І /първи/- фурна, находяща се в квартал 12А,
по ПУП на с Орляк, общ. Тервел, обл. Добрич, одобрен със заповед №
2720/24.06.1950 г. при граници и съседи: УПИ Ш-общ., УПИ IV-общ., улица
„Тринадесета“, озеленяване и улица, на „***“ ЕООД за сумата от 9 900, 00 лева.
Спорният въпрос по делото е дали
разпоредителната сделка е извършена с намерение да бъде увреден публичният изпълнител.
Настоящият състав счита, че следва да бъде даден положителен отговор.
Налице е непротиворечива съдебна
практика, която приема, че намерението за увреждане от фактическия състав на разпоредбата
не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато
разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия. В този смисъл е Определение № 766 от 28.10.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2431/2019 г., IV г. о., ГК. Поради тази причина, в настоящия случай на
изследване подлежи единствено дали „***“ ЕООД е действало с намерение да увреди
публичния изпълнител. В съдебната практика е възприето и становището, че „намерението
за увреждане трябва да бъде установено, то не се предполага, а подлежи на
доказване, при доказателствена тежест за ищеца, и то не следва само от факта на
връчване на заповедта за ревизия и сключване на сделката или извършване на действие
след връчване на заповедта“ – Решение № 9 от 08.05.2020 г. на ВКС по гр.д. №
1683. В контекста на настоящия случай това означава, че самото сключване на
разпоредителната сделка не означава, че длъжникът е имал намерение да увреди
кредитора. Необходимо е от действията му и всички обстоятелства, преценени в
съвкупност, да се установи, че е целял да намали имуществото си, за да не стане
същото предмет на принудително изпълнение.
Потвърждение за тази негова цел и
реализирането ѝ се съдържат в отговора на исковата молба, депозиран от „***“
ЕООД. Дружеството е направило признание, че сумата посочена по договора – 9900,
00 лева, не е реалната цена на имота. Конкретизирало е също, че реалната цена е
42 096, 32 лева и в нея е включено плащане от 16 461, 72 евро по
договора за банков кредит. От направеното изявление става ясно, че вследствие
на сделката имуществото на дружеството, към което може да бъде насочено
изпълнение е намаляло с 32 196, 32 лева. По този начин публичните изпълнители
са били увредени.
Колкото до субективния елемент,
намерението за увреда, то същият се извлича от действията на дружеството.
Прикриването на действителната цена на сделката и използването на значителна
част от нея за предсрочното погасяване на кредита, дават основание на съда да
приеме, че целта на данъчнозадълженото лице е била да намали имуществото си, за
да не стане обект на изпълнение от страна на публичния изпълнител. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че не са били налице обстоятелства, които да
налагат предсрочно погасяване на процесния кредит. Остатъкът по същия не е бил
изискуем, тъй като крайният срок за издължаването му е през 2022 г.
Оттук следва, че искът по чл. 216, ал.
1, т. 4 от ДОПК следва да бъде уважен, тъй като е основателен.
Доколкото не се сбъдна процесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, не е
необходимо да бъдат коментирани експертните заключения и направените в тази
връзка възражения на „***“ ЕООД. Пазарната цена на имота, която вещото лице е
установило, е релевантна при извършване на съпоставка дали даденото по сделката
надхвърля полученото – предмет на евентуалния иск.
Крайният извод на въззивния съд съвпада с този на
първостепенния, от което следва, че Решение № 31 от 02.03.2020 г. по гр. дело №
33/2019 по описа на Районен съд Тервел трябва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски.
Своевременно е направила искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед материалния интерес и
съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
страната се полага юрисконсултско възнаграждение в размер от 825, 00 лева.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на всеки от двамата въззивници половината от дължимото възнаграждение, или по
412, 50 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 31 от 02.03.2020 г. по гр. дело № 33/2019 по описа на Районен съд Тервел.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, обл. Добрич, да заплати на ТД на НАП Варна,
ИРМ Русе, гр. ***, сумата от 412, 50 лева, представляваща направени съдебно-деловодни
разноски по в.гр.д. № 759 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г.
ОСЪЖДА
„***“
ЕООД, ЕИК: ***, гр. ***, да заплати на ТД на НАП Варна, ИРМ Русе, гр. ***,
сумата от 412, 50 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски по
в.гр.д. № 759 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.