Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.4.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.04.2021 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Вълкова ч.гр.д. № 3659 по описа на съда за 2021
г., констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Е.е.“ ООД срещу отказ на
ЧСИ П. да извърши опис на ½ ид. част от апартамент № 78, находящ се в
гр. София, ж.к. „**********, ведно с избено помещение № 15 и % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който отказ е
обективиран в постановление на ЧСИ от 16.02.2021 г.
В жалбата се сочи, че изпълнителният лист е издаден в полза на
взискателя въз основа на уважен иск с правно основание чл. 145 ТЗ. Касае се за
управленски деликт, сходен с общия фактически състав на отговорността за
непозволено увреждане по ЗЗД. Посочва се, че хипотезата на непозволено
увреждане, обхваната от привилегията на чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК, включва и
иска по чл. 145 ТЗ. Наред с това се установява, че длъжникът п изпълнителното
дело притежава в собственост и друг недвижим имот – земя и сгради, находящи се
в гр. Исперих, ул. „********“ №**.
По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното постановление.
В отговор на частната жалба длъжникът сочи, че притежава в
съсобственост посочения недвижим имот в гр. Исперих, като идеалните му части са
0,17 % от жилището с обща площ 54 кв. м. Наред с това не следва да се разширява
приложението на чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК, включвайки в обхвата на разпоредбата
и специалната деликтна отговорност по ТЗ.
В становище ЧСИ П. сочи, че се касае за несеквестируемо жилище на
длъжника, като изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК е ограничена до искове по чл. 45 – чл. 50 ЗЗД.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Изпълнително дело № 201984704001 по описа на ЧСИН.П. е образувано
по молба на „Е.е.“ ООД срещу П.И.Д.въз основа на изпълнителен лист, издаден на
17.06.2019 г. по търг. дело № 5303/2018 г. на САС. В изпълнителния титул се
отразено, че П.Д.е осъден да заплати на „Европейска електроника“ ЕООД сумата от
242802,90 лв. – обезщетение за причинени на дружеството неимуществени вреди в
качеството на негов управител, съизмеримо с възнаграждението за периода 01.01.2012
г. – до 01.07.2014 г. над размера, посочен в договора от 23.02.2009 г. – иск с
правно основание чл. 145 ТЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 02.07.2015 г. до окончателното й плащане.
П.Д.и съпругата му М.Б.са придобили на 20.08.2001 г. в режим на
СИО собствеността на апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. „**********,
ет. 6, ведно с избено помещение № 5,581% ид. части от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото. С постановление от 01.07.2019 г. е наложена
възбрана върху ½ ид. част от апартамент № 78.
В справка от Служба по вписванията – Ботевград са посочени
притежавани от длъжника недвижими имоти – земеделски земи и промишлени сгради.
Взискателят е депозирал молба вх. № 424/09.02.2021 г. с искане за
извършване на опис и изнасяне на публична продан на притежаваната ½ ид.
част от посочения апартамент и избено помещение. На 16.02.2021 г. съдебният
изпълнител е постановил отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да
бъде насочено спрямо жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това,
дали длъжникът живее в него. Чл. 445 посочва, че изключение от правилото за
ненасочване на изпълнение спрямо несеквестируемо жилище на длъжника е
допустимо, когато задължението е за
издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети.
Като изключение от правилото за социално поносимо принудително
изпълнение нормата на чл. 445 ГПК следва да се тълкува стриктно. Използваният
термин – непозволено увреждане, е заглавие на институт, регламентиращ
специфичен източник на облигационно задължение. Систематичното място на
регламентацията е чл. 45 – 54 ЗЗД. Настоящият съдебен състав е запознат с
цитираната от жалбоподателя съдебна практика, съобразно която чл. 145 ТЗ касае
т.нар. управленски деликт. При все това обаче, отговорността му не почива на
института на непозволеното увреждане. Обхватът на дължимото поведение
предполага действия, насочени към постигане на определен резултат или е
насочено към промяна на положението за разлика от задължението да не се вреди
другиму – да се запази положението както е при деликтната отговорност.
Деликтното правоотношение произтича от нарушеното на нормативно утвърдено
правило, което именно поставя в правна връзка пострадалия и деликвента. Правоотношението
между управителя и дружеството обаче се основава на договор – чл. 141, ал. 7 ТЗ. Правоотношението е мандатно. Нормата на чл. 281 ЗЗД определя като дължима
при изпълнение на задълженията грижата на добрия стопанин. Основание за
ангажиране на отговорността му се явява едва неизпълнението на поетите с
договора задължения. Следователно, налице са съществени разлики в източника на
задължението, обхвата на дължимото и произтичащия от това специфичен критерий
за ангажиране на отговорността при причинена вреда – вина при деликвента и
неположена грижа на добрия стопанин при управителя. Засилената защита на
пострадалия от непозволено увреждане по чл. 445 ГПК отчита спецификата на
правоотношението. Нарушеното общо задължение да не се вреди другиму ангажира
деликвента да изпълни задължението си като поправи причинената вреда дори и с
цената на единственото си жилище. Спецификата на договорната отговорност обаче съвместява
завишени изисквания към длъжника и облекчена форма на отговорност – той може да
бъде включително освободен от нея (чл. 83 ал. 1 ЗЗД) за разлика от деликвента,
чиято отговорност може да бъде единствено намалена (чл. 51 ал. 2 ЗЗД). Тази
особеност при договорната отговорност изключва възможността т.нар. управленски
деликт да бъде счетен като източник на вземане, произтичащо от непозволеното
увреждане.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 608/26.02.2021 г. на „Е.е.“
ООД срещу постановление от 16.02.2021 г. на ЧСИ Н.П. по изпълнително дело №
20198470400195, с което е постановен отказ от извършване на опис и публична
продан по отношение на ½ ид. част от апартамент № 78, находящ се в гр.
София, ж.к. „**********, ет. 6, ведно с избено помещение № 5,581% ид. части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/