МОТИВИ
към Присъда №110/03.09.2019г. по НОХД №523/2019г.
на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е
повдигнала обвинение срещу В.П.Г. ЕГН: ********** – за това, че „на 15.10.2018г. в гр.***, на кръстовище
образувано от улиците „***“ и „***“ с посока на движение към улица „***“,
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
рег.№***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно-2,11
на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №***/16.10.2018г. на
Специализираната химическа лаборатория към ****-престъпление по чл.343б, ал.1 НК“.
Представителят на РП - ***
поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по
несъмнен начин и пледира на подсъдимия да бъдат наложени наказания лишаване от
свобода в размер на две години, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за срок от пет години, както и лишаване от право да
управлява МПС – за срок от три години.
Подсъдимият В.Г. се явява лично и
с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и се ползва от правото да не
дава обяснения. Пледира да бъде признат за невинен и да бъде оправдан. В същия
смисъл пледира и защитникът, който счита, че показанията на разпитаните като
свидетели полицейски служители не са убедителни, както и че не е надлежно
спазен реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, регламентиран
с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
След като обсъди задълбочено събраните
в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
В.П.Г. е роден на *** ***,
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, средно образование, женен,
работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. е правоспособен да
управлява МПС. Към 15.10.2018г. притежавал издадено на негово име Свидетелство
за управление на МПС с №***.
В ранното утро на 15.10.2018г.,
след като употребил алкохол, В.Г. привел в движение лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег.№ ***. Около 02:00 часа управлявал автомобила в близост до
кръстовище, образувано от улиците „***“ и „***“ в гр.***. По същото време, в
района се намирали дежурни полицейски служители – свидетелите В.Д.Д. и В.П.Г.. Същите спрели за проверка управляваното от
страна на подсъдимия МПС. При същата проверка, на свидетелите направило
впечатление, че Г. лъха на алкохол; самият той заявил, че е пил уиски. Ето защо
служителите Д. и Г. потърсили съдействие от екип на Сектор „ПП“ при ОДМВР – ***.
На място пристигнали служителите Д.А.Х. и Г.К.Г.. Подсъдимият бил изпробван с
техническо средство „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с фабр.№ ***,
като уредът отчел концентрация на алкохол в размер на 1,90 на хиляда.
Свидетелят Х. издал и в 02:55 часа връчил на подсъдимия Талон за медицинско
изследване № ***/15.10.2018г., в който било указано, че Г. ***, за да даде
кръвна проба за изследване. Подсъдимият подписал посочения Талон с отбелязване,
че не приема резултата от техническото средство. Бил съпроводен от полицейските
служители до Спешно приемно отделение при ***. ***, където дал кръв за изследване
концентрацията на алкохол. В тази връзка бил съставен Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 15.10.2018г. – в 03:05 часа.
С разпит на свидетеля Д.А.Х.,
извършен при условията на чл.356 ал.3 вр.ал.1 т.4 НПК започнало бързо
производство №Б – ***/2018г. по описа на РП – *** /преобразувано впоследствие в
досъдебно производство №***/2018г./, в хода на което В.П.Г. ЕГН: ********** бил
привлечен към наказателна отговорност, за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК.
Възприетата по – горе фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите: В.Д.Д. - дадени в съдебното следствие и прочетени на основание
чл.281 ал.4 във връзка с ал.1 т.1 и т.2 НПК; Д.А.Х. - дадени в съдебното
следствие и прочетени на основание чл.281 ал.4, във връзка с ал.1, т.2 НПК; С.М.И.
- дадени в съдебното следствие; В.П.Г. - дадени в съдебното следствие и
прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК; Г.К.Г. – дадени в
съдебното следствие. Показанията на свидетелите В.Д.Д.,
Д.А.Х., В.П.Г., Г.К.Г. способстват за изясняване на
фактите и обстоятелствата във връзка със спирането за полицейска проверка на
подсъдимия, неговото поведение при същата проверка, извършването на проба с
техническо средство за алкохол, отвеждането за кръвна проба в СПО при ***. ***
и взимането на същата проба, докато показанията на св.С.М.И. са с общ характер и
се свеждат до принципно разясняване реда, по който медицинските специалисти в
СПО – *** взимат кръвни проби за изследване концентрацията на алкохол в кръвта
на лицата. В този смисъл, показанията на св.С.И. са лишени от конкретика във
връзка с времето и начина на взимане на кръвна проба специално на В.П.Г., но
последното е напълно понятно, предвид естеството на работа на св.И. – в т.ч.,
големият брой случаи на взимане на кръвни проби, стандартността на тази
медицинска процедура и не на последно място - отдалечеността във времето от
изследваните събития. Аналогично, показанията на свидетелите Д., Х., Г. и Г.Г. също съдържат някои по-общи твърдения, заявена липса на
спомен /в т.ч. – по отношение на датата на събитията, предмет на изясняване/, както
и известни противоречия с дадените в хода на досъдебното производство показания,
станали причина за прочитане на последните по реда на чл.281 НПК. Както и при
св.С.И. обаче, Съдът отдава тези особености на показанията, депозирани от
полицейските служители, на естеството на извършваната от тях работа и
отдалечеността във времето от изследваните събития. Следва да бъде подчертано,
че показанията на никой от свидетелите не оставя впечатление за недобросъвестност,
проявена тенденциозност, в т.ч. – за потвържданане на неистини или затаяване на
истини; напротив, показанията на всички разпитани свидетели се преценяват като
добронамерени и убедителни. В тази връзка следва да бъде подчертано, че не може
да бъде споделено възражението на защитата, че показанията на разпитаните като
свидетели полицейски служители са разнопосочни, тъй като според някои от тях
при извършената проверка поведението на подсъдимия било неадекватно, други
посочват, че лъхал на алкохол, а трети – че очите му били зачервени. Съдът
намира, че е напълно разбираемо, различните свидетели да имат нюансирани
възприятия във връзка с един и същи факт – какъвто е например поведението на
лице, употребило алкохол; наред с това, външните признаци за употреба на
алкохол са различни и биха могли да бъдат както известно забавяне в говора,
реакциите, замъгленост в погледа, дъх на алкохол и др. Поради това, твърдяната
„разнопосочност“ на показанията на Д.,
Х., Г. и Г.Г. не е налице. Наред с това Съдът намира,
че свидетелските показания на посочените четирима свидетели взаимно се
потвърждават и именно от тях се установява по категоричен начин изложената
по-горе фактическа обстановка. Полицейските служители са безпротиворечиви в показанията
си, че на процесната дата и място, именно В.Г. е управлявал горепосочения лек
автомобил и че при спирането му за проверка е породил подозрение у тях за пияно
състояние; че е бил изследван с техническо средство за употреба на алкохол и че
същото средство, действително е отчело алкохолна концентрация, надвишаваща 1,2
на хиляда; че е бил отведен в СПО за даване на кръвна проба и че такава е дал,
бидейки обслужен от съответен медицински специалист. На свой ред, св.С.И.
потвърждава, че е съставил представения по делото Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 15.10.2018г. Отново следва да бъде
подчертано, че макар и с общ характер, показанията на св.С.И. също се
преценяват като добросъвестни и невлизащи в противоречие с другите
доказателствени материали по делото. Ето защо Съдът счита, че показанията на
всички разпитани по делото свидетели са еднопосочни и убедителни във връзка с
правнорелевантните за случая, факти и обстоятелства. Поради това, отдава вяра
на показанията на разпитаните по делото свидетели, като държи сметка, че прочетените
по реда на чл.281 НПК показания на свидетелите Д., Х. и Г. са по-подробни от
непосредствено дадените показания на същите трима свидетели в съдебното
следствие и доколкото свидетелите заявяват, че ги поддържат, Съдът им отдава
известно предпочитание пред непосредствено дадените в съдебното следствие
показания;
- заключение по съдебно-психиатрична
експертиза /л.54 – 59 от делото/, от което се установява, че подсъдимият В.П.Г.
страда от паническо разстройство /F41.1 по МКБ/ - заболяване, което не
представлява психично психотично или личностово разстройство по смисъла на чл.146
ЗЗ; към 15.10.2018г. и впоследствие, към датата на психиатричния преглед
/30.05.2019г./ е в състояние правилно да възприема факти, които имат значение
за наказателното производство и да дава достоверни обяснения за тях; към
15.10.2018г. и впоследствие, към датата на психиатричния преглед /30.05.2019г./
е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да
ги ръководи. Вещото лице е категорично в своята позиция по споменатите по-горе
въпроси, като пояснява, че паническото разстройство е пристъпно, а не постоянно
състояние и обикновено, при него пациентите започват да изпитват силен страх, а
оттук се пораждат и соматични симптоми, свързани с вегетативната нервна система
/например сърцебиене, изпотяване, разтреперване/; изтъква, че продължителността
както на пристъпите поотделно, така и на самото заболяване е строго
индивидуална, но подчертава, че независимо от съпровождащата напрегнатост,
тревожност, при подобни пациенти, тяхната мотивация не бива болестно повлияна и
същите са в състояние да разбират свойството, значението на постъпките си и да
ги ръководят. Съдът намира експертното заключение за обосновано и небудещо
съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- заключение по комплексна
съдебномедицинска и химическа експертиза /л.24 – 30 от ДП/, от което се
установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена
чрез съответни научно обосновани методи, каквито са предварителната проверка с
техническо средство с електрохимичен сензор с висока селективност и точност,
както и лабораторен газхроматографсски анализ на кръвна проба, като и двете
изследвания коеспондират с употреба на алкохол. Вещите лица считат, че
установеното по този начин количество на алкохол се дължи на прием на алкохол
от изследваното лице, който е приключил средно до около 45 минути преди
изследването с техническото средство. Експертите са обсъдили и предоставените
от страна на подсъдимия книжа за предписани и данните за използвани медикаменти
и хранителни добавки – преди момента на изследване, а именно – ********/ и са
категорични, че не биха могли да доведат до образуване и отчитане на алкохол в
кръвта, както и да повлияят процеса му на елиминиране от организма. Съдът
намира експертното заключение за обосновано и небудещо съмнение в неговата
правилност, поради което му отдава вяра;
- Протокол за химическо изследване
за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №***/16.10.2018г. /л.45 от
ДП/;
- Протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби /л.46 от ДП/;
- Талон за медицинско изследване № ***/15.10.2018г.
/л.47 от ДП/;
- Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №104612/15.10.18г. /л.50 от ДП/;
- справка от 03.05.2019г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – *** /л.36 от делото/;
- справка от 21.05.19г. на НАЧАЛНИК
на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – *** /л.73 от делото/;
- извлечение от амбулаторен дневник
и амбулаторен журнал на СПО – *** /л.60 – 65 от ДП/;
- медицински документи /рецептурни
бланки, изследване на кръв, извлечение от рецептурна книжка, епикриза,
амбулаторен и болничен лист/ във връзка със здравословното състояние на
подсъдимия В.П.Г. /л.92 – 99 от ДП/;
- данни за имущественото състояние и
трудовата заетост на подсъдимия Г. ***, ТД на НАП – ***, ОБЩИНА ***, ОД „***“ –
*** /л.105 – 110, л.114 – л.118 от делото/;
- справка за нарушител по ЗДвП /л.52
– 55 от ДП/;
- характеристична справка /л.18 от
делото, л.56 от ДП/;
- справка за съдимост /л.20 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият В.П.Г.
ЕГН: ********** осъществил състав на престъпление по чл.343б ал.1 НК - на
15.10.2018г. в гр.***, на кръстовище образувано от улиците „***“ и „***“,
управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№***с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,11 на хиляда, установено по
надлежния ред /Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията
на алкохол в кръвта №***/16.10.2018 г. на Специализираната химическа
лаборатория към ЦСМП-***/.
Престъплението по чл.343б ал.1 НК
е такова на просто извършване, т.е. не предвижда настъпването на нарочен
престъпен резултат. Изпълнителното му деяние се изразява в действие –
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред. Именно с концентрация 2,11 на хиляда, на 15.10.2018г. в гр.***, подсъдимият
управлявал л.а. „***“, модел „***“ с рег.№***. Авторството на деянието се
установява пряко от показанията на св.В.Д. и В.Г., Талон за медицинско
изследване № ***/15.10.2018г., Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби от 15.10.2018г. Косвено, авторството на деянието се доказва от
показанията на свидетелите Д.Х. и Г.К.Г.. Изпълнителното деяние и установената
алкохолна концентрация се установява пряко от показанията на св.В.Д. и В.Г.,
Талон за медицинско изследване № ***/15.10.2018г., Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби от 15.10.2018г., Протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №***/16.10.2018г.; косвено
се установява от показанията на свидетелите Д.Х. и Г.К.Г..
Във връзка с особеностите на
изпълнителното деяние и по-конкретно – изискването алкохолната концентрация в
кръвта на дееца да бъде установена по надлежния ред, от страна на защитата се
възразява, че не е спазен реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, в относимата й редакция към 15.10.2018г. – ДВ бр.
81 от 02.10.2018 г. По-конкретно, възразява се, че не е спазено изискването за
стикери по чл.3 ал.3 от НАРЕДБАТА, въведено именно с цитираното нейно изменение
– „Талонът по ал. 2 се придружава от осем
стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в
края цифра от 1 до 8.“. В тази
връзка защитата счита, че липсата на коментираните стикери опорочава „надлежността“
на реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта по смисъла на
чл.343б НК, т.е. оспорва се обективната съставомерност на деянието.
Съдът намира, че действително,
изтъкнатото по-горе изискване във връзка със стикерите, не е спазено; в
резултат на това, стикери не се съдържат нито върху Талона за изследване, нито
- върху Протокола за медицинско изследване или Протокола за химическо изследване. От друга страна,
изложената по-горе теза на защитата, не може да бъде споделена. Внимателното
запознаване с разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. разкрива, че
използването на споменатите стикери, по своето предназначение е изцяло свързано
с администрирането на документацията по взимане и изследване на биологични
проби, но в никакъв случай не касае редовността нито на медицинското, нито
впоследствие – на химическото изследване, в т.ч. – резултатите от същото. По
делото безспорно е установено, че от подсъдимия В.Г. е взета кръвна проба от
съответен медицински специалист, а самата проба е подложена на химически анализ
чрез газхроматографския метод, в лаборатория на ЦСМП – ***. С други думи,
спазени са медицинските стандарти при взимане на кръвната проба, изискванията
за метод и сертифицирана лаборатория за химически анализ. В тази връзка са
както показанията на св.С.И., така и Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби от 15.10.2018г., Протокол за химическо изследване
за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №***/16.10.2018г. Специално в
Протокола за химическо изследване компетентният химик е отбелязал, че
представените две кръвни проби са валидни за изследване, доставени са с
хладилна чанта и със съответно отбелязан номер на Талон за медицинско
изследване № ***/15.10.2018г. В този смисъл - липсват както житейски, така и
юридически аргументи да се счете, че може да се породи и най-малкото съмнение,
че именно взетата от подсъдимия Г. кръвна проба е била изследвана с Протокол за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №***/16.10.2018г.
или че при изготвяне на същия Протокол са допуснати нарушения от технологично
или научно естество, компрометиращи резултатите от проведеното изследване. Наред
с това, в подкрепа на тези съображения е и заключението по комплексна
съдебномедицинска и химическа експертиза, което беше резюмирано по-горе и няма
да бъде преповтаряно, но следва да бъде отбелязано, че вещите лица са
категорични в извода си, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е
установена чрез съответни научно обосновани методи, като и двете изследвания /с
техническо средство и химически анализ/ кореспондират с употреба на алкохол;
категорични са и в позицията, че установеното по този начин количество на
алкохол в кръвта на подсъдимия се дължи на прием на алкохол, който е приключил
средно до около 45 минути преди изследването с техническото средство;
категорични са и в това, че приетите от В.Г. медикаменти и хранителни добавки,
не са оказали никакво въздействие върху резултатите от изследването с
техническо средство или кръвната проба.
Във връзка с обсъждания въпрос, не
на последно място следва да бъде изтъкнато и това, че от показанията на
свидетеля Х. и справка от 03.05.2019г.
на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – *** е видно, че към 15.10.2018г., ОДМВР
– *** не е разполагала със стикери, доколкото същите се осигуряват и
разпределят на централно ниво – т.е., от страна на Министерството; аналогично,
св.Г.К.Г. отбелязва, че е имало случаи служителите да не разполагат със
стикери, при своята работа по контрол на пътното движение, тъй като не са им
били осигурени от „ръководството“, а
св.С.И. макар и по-общо изтъква, че коментираните стикери са започнали да се
използват със „закъснение“. С други
думи, отделно от изложените вече съображения, в процесния случай са били налице
и пречки от обективен характер, щото да бъдат използвани стикери по чл.3 ал.3
от НАРЕДБАТА, т.е. липсата на стикери не е в резултат на неясни обстоятелства,
създаващи съмнение за незаконосъобразни подходи или практики при прилагането на
този нормативен акт; наред с това отново, красноречиво се разкрива изцяло
техническия, свързан с администриране на документация по НАРЕДБАТА, характер на
същите стикери. Тук е мястото да бъде отбелязано и това, че възприемането на
предложения от защитата подход, а именно – че липсата на стикерите по чл.3 ал.3
от НАРЕДБАТА, води до невъзможност алкохолна концентрация да бъде установена по
надлежния ред, неизбежно поражда и друг проблем. Последният се състои в това,
че при предлагания от защитата подход, възниква едно изначално
незаконосъобразно положение: Държавата следва изцяло да преустанови действията
си по установяване на административни нарушения и престъпления, свързани с
управление на МПС в пияно състояние, тъй като изначално не е в състояние да
установи същото състояние, по „надлежен“ начин. Очевидно е, че подобен резултат
би бил напълно неприемлив юридически, изцяло в разрез с интересите на
обществото и не на последно място – в разрез с идеята за Държавността въобще.
При отчитане на всички тези
съображения във връзка с изследвания въпрос за проведеното химическо изследване
на кръвна проба на подсъдимия В.Г. Съдът намира, че същото изследване е в
необходимата степен съответно на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
за да бъде преценено като редовно, т.е. – „надлежния“ ред се явява спазен, в
светлината на чл.343б ал.1 НК.
Обратният извод – а именно, че липсата на стикери по чл.3 ал.3 от НАРЕДБАТА
опорочава извършеното химическо изследване се явява самоцелен, доколкото недопустимо
отдава приоритет на формата над съдържанието. Следва да бъде подчертано, че при
добре известния строг формализъм на българския наказателен процес /критикуван,
впрочем, не без основание и от преподаватели, и от практикуващи юристи/, все
пак в дългогодишната и трайна съдебна практика се прави разграничение между
съществени и несъществени нарушения на процесуалните правила. Разгледана в тази
светлина, обсъжданата в настоящия случай липса на стикери по чл.3 ал.3 от
НАРЕДБАТА, несъмнено попада именно в категорията на несъществените отклонения в
регламентирания от нея ред, без да поставя под съмнение законосъобразността,
правилността и обосноваността на проведеното химическо изследване с Протокол за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №***/16.10.2018г..
От субективна страна, подсъдимият
е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици /управление на
МПС в пияно състояние/ и е целял тяхното настъпване. Субективната страна на
деянието се установява по убедителен начин от доказателствените материали от
които следват и обективните признаци на деянието, отбелязани по-горе. Наред с
това, от заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза се
установява по несъмнен начин, че към 15.10.2018г., независимо от наличието на
паническо разстройство /F41.1 по МКБ/, В.Г. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, т.е. бил е вменяем -
и наказателноотговорен.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл.343б ал.1 НК. Вината на подсъдимия В.П.Г. в извършването на това престъпление, се
явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянията и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на
престъплението по чл.343б ал.1 НК, следваща от предвидената в закона
наказуемост, е умерена – предвидено е налагане на наказание лишаване от свобода
от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, а съобразно чл.343г НК
– и лишаване от право да управлява МПС. Същевременно, престъпленията по
транспорта – и конкретно тези по чл.343б НК – се отличават с актуална и
завишена обществена опасност към настоящия исторически момент, което ясно
проличава и от последното законодателно изменение в санкционната част на
разпоредбата /ДВ бр.74 от 2015г./, при което беше увеличен както размера на
наказанието лишаване от свобода, така и този на кумулативно предвиденото наказание
глоба. Следователно, независимо от формално умерената наказуемост на деянието,
по същество обществената му опасност се определя като висока.
Личната обществена опасност на
дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска - същият е неосъждан.
Събраните характеристични данни са в същата насока – за подсъдимия няма данни
за нарушения на обществения ред; въпреки че има предходна криминалистическа
регистрация, няма данни за комуникация с лица от активния криминален
контингент. От друга страна, от представената справка за нарушител е видно, че
са налице множество наложени и влезли в сила административни наказания за
административни нарушения по ЗДвП, което разкрива определена тенденция за
недостатъчно зачитане на правилата за движение по пътищата. В този смисъл,
обществената му опасност следва да бъде преценена като относително ниска.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство, Съдът взе предвид чистото съдебно минало на дееца.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства,
Съдът взе предвид споменатите вече множество предходни, влезли в сила
административни наказания за нарушения на ЗДвП, както и високата алкохолна
концентрация – 2,11 на хиляда, т.е. значително надвишаваща съставомерния
минимум от 1,2 на хиляда.
При така приетите и обсъдени обществена
опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е висока обществена опасност на
деянието, относително ниска лична обществена опасност - на дееца, известен
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Не са налице нито
многобройни смекчаващи обстоятелства, нито – изключително по характера си
смекчаващо отговорността обстоятелство, обуславящи налагането на наказание при
условията на чл.55 НК. В този смисъл Съдът намира, че наказанието лишаване от
свобода следва да бъде определено между минимума и средата, предвидени в
санкционната част на чл.343б ал.1 НК. На следващо място Съдът съобрази, че
формалните предпоставки за приложението на института на условното осъждане са
налице, като наред с това, липсват съображения, че за постигане целите на
наказанието е наложително В.Г. да изтърпи ефективно наказанието лишаване от
свобода; що се отнася до размера на изпитателния срок, Съдът преценява
минималния по чл.66 ал.1 НК такъв, за достатъчен. По-нататък, наказанието лишаване
от право да управлява МПС следва да бъде за срок, който се равнява на срока на
наказанието лишаване от свобода, доколкото не са налице съображения за
определянето на по-дълъг срок. Досежно наказанието глоба, при отчитане наред с
вече изтъкнатото и на установеното имуществено състояние на дееца /в т.ч. –
същият работи, притежава недвижимо имущество и МПС/, Съдът намира, че нейния
размер също следва да бъде между минимума и средата, предвидени в санкционната
част на чл.343б ал.1 НК.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна подсъдимия В.П.Г. ЕГН: ********** за виновен в това,
че на 15.10.2018г. в гр.***, на кръстовище образувано от улиците „***“ и „***“,
управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№***с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,11 на хиляда, установено по
надлежния ред /Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията
на алкохол в кръвта №***/16.10.2018 г. на Специализираната химическа
лаборатория към ЦСМП-***/ – престъпление по чл.343б ал.1 НК, поради което и на
основание чл.343б ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК отложи
за срок от ТРИ ГОДИНИ, ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, както и на
основание чл.343г вр. чл.343б ал.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.59 ал.4 НК се приспада
времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, а именно
– считано от 15.10.2018 г.
Съдът счита, че размерът на така
наложените наказания е достатъчен, за да има необходимия поправителен,
превъзпитателен и превантивен ефект върху В.П.Г.. Реализираната наказателна
репресия е в обем, съответен на извършеното престъпление, както и с интензитета
да способства за постигане на целите на наказанието по НК. Определянето на
по-високи размери на налаганите наказания, не би било справедливо, а на
по-ниски – не би съответствало на обществената опасност на деянието и тази на
дееца – при отчитане на вече споменатата тенденция, във връзка с незачитане
правилата за движение по пътищата.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК В.П.Г. ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски във връзка с изготвянето и доклада на
съдебнопсихиатрична и комплексна медицинска и химическа експертиза, както
следва: 503,82 лв. /петстотин и три лева и осемдесет и две стотинки/ - по
сметка на ОДМВР – ***.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: