Мотиви към Присъда по НОХД№ 2258/2020 г. по описа на СГС,НО,22-ри
състав
Софийската
Градска прокуратура е
внесла обвинителен акт
срещу подсъдимата В.В. В. за извършено престъпление по чл.248а,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.Обвинена е в това , че при
условията на продължавано престъпление – с пет деяния , които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление , извършени през
непродължителен период от време , при една и съща обстановка и при еднородност
на вината , при които последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото , за да получи К. , представила неверни сведения за
самоличността си в подадени заявления за
отпускане на К. по електронен път пред служители на „К.“ АД „*Ф.“ ЕООД , „Ф.Б.“
ЕООД, „Вива К.“ ООД и „К. Инс“
ООД – представила личните данни на Т.Б.И. ,вместо своите.
Досъдебното
производство/ДП/ е приключило с мнение на водещия разследването за предаване на
съд на подсъдимата за горепосоченото престъпление.
Проведени бяха две
разпоредителни заседания ,като в хода на второто се насрочи делото за
разглеждане по общия ред на съдебното следствие.Това съдът стори ,доколкото бе
констатирана липсата на законови пречки делото да се разгледа по реда на Глава
28 от НПК , но страните не направиха такова искане.При липсата на
такова искане от страните и доколкото при наличието на разпоредително заседание
/след 05.11.2017 г./законодателят придава релевантност
на становището на всички участници в същото/касателно
реда за провеждане на съд.фаза на процеса/ ,то съдът не взе решение за
провеждане на съдебното производство по реда на Глава 28 от НПК.
Съдът предвид горното и
липсата на искания за диференцирани процедури ,проведе класическо съдебно
следствие по реда на НПК , като разпита свидетелите по обв.акт
, изслуша Заключенията на вещите лица,прие и прочете писмените доказателства,
след което обяви за приключено съдебното следствие.
Прокурорът/по същество/ заявява
,че поддържа обвинението , така както е внесено и намира същото за доказано по
един категоричен и безспорен начин.Изяснена е фактическата обстановка , която
прокуратурата сочи в обв.акт.Според тази фактология подсъдимата, умишлено, ползвайки личната карта
на своя братовчедка, съобразявайки външната им прилика и знаейки данни за
трудовата й ангажираност ,се възползвала
и подала заявление за отпускане на К.и.Това било направено
няколкократно, пет пъти , съгласно обст.част на обв.акт от дружества за „бързи К.и“ от „Ф.Б.“ ЕООД,“Вива К.“ ООД, „К. Инс“ ЕООД,, „К.“ АД и „*Ф.“ ЕООД.Стилът на работа на
тези дружества бил ,че процедурата по кандидатстване и обработване на исканията
за К. ,се осъществявала „онлайн“ ,без физически контакт на К.оискател и дружеството, отпускащо К.а.Подсъдимата,знаейки
механизма за дейност на тези дружества, посочила телефонни номера/които само тя
ползвала/, като такива за контакт със свидетелките Т.И. и М.И..Принципно
,легитимността на подобен тип К.иране от небанкова
финансова институция е правно регламентирана.По този начин подс.
депозирала 5 заявления за отпускане на К. ,без намерение да се задължи лично по
тях.Всяко едно от деянията , включени в състава на общото продължавано
престъпление ,е довършено с подаването на заявлението , което съдържа неверни
обстоятелства.Налице са всички елементи от обективна и субективна страна на
състава на чл.248А,ал.1 от НК. Поради горното, представителят на държавното обвинение
пледира за признаването на подсъдимата за виновна в престъплението, посочено в обв.
акт.Прокурорът сочи още ,че са налице предпоставките за освобождаване на подс.В. от наказателна отговорност по реда на чл.78А,ал.1
от НК.Касателно размера на адм.наказание добавя ,че с оглед данните за трудова
ангажираност, семейно положение и здравословно състояние дори минималното като
размер адм.наказание „Глоба“ би превъзпитало и
поправило В..Поради което предлага на съда да наложи минимално адм.наказание.
Защитникът на подсъдимата по същество
заявява ,че не може да се направи еднозначен извод ,че подзащитната му е извършила престъплението , в което е
обвинена.Преди всичко ,няма сигурност именно подсъдимата да е отнела личната
карта на св.Т.И.,доколкото и последната не е забелязала да липсва нейната лична карта.В разходния
документ няма подпис на В. и поради това не можело да се приеме ,че точно тя е
взела сумата.Извън това ,защитата
оспорва авторството на деянията и с оглед данните ,че единственото
доказателство експертизата , която е извършена на база частни аудио записи.ВКС
смята,сочи защитата че тези записи са недопустими доказателствени
средства, доколкото няма записи събрани със СРС/специални разузнавателни
средства/ по ЗСРС.В тази посока се сочи Решение № 456/2012 г. на 1-во н.о.,
Решение № 83/2012 г. на 2-ро н.о и др.Алтернативно, ако не се приеме тази теза
на защитата, тогава се поддържа
становището на прокурора за приложение на чл.78А от НК.Не са налице материалноправни пречки в това отношение предвид чистото
съдебни минало,както и липсата на данни да е освобождавана от наказателна
отговорност.Ако съдът приеме да освободи от наказ.
отговорност подсъдимата , то да се вземе предвид това ,че В. е самотна майка на
две деца и предвид продължителността на настоящото производство/минали са 5 години/,то
наказанието да се определи по реда на чл.55 от НК- в частност да се слезе под
минимума с една втора, както и поради наличието на множество смекчаващи
обстоятелства.
Прокурорът / в Реплика / срещу защитната
реч,заявява че възражението за липса на авторство не е основателно.това е така
,защото свидетелките Т.И. и М.И. са чули и разпознали гласа на подсъдимата при
прослушване на записа на лицето , което се е представила от тяхно име с искане
за К..Касателно довода,че подсъдимата не е отнемала
лична карта , то подобно обвинение прокурорът не поддържа.Също така ,няма обвинение
за получаване на пари от „Изипей“.Обвинението
е за представяне на неверни сведения.
Защитникът / в Дуплика към
Репликата на прокурора/ изразява на свой ред с казаното от прокурора,тъй като
св.Т.И. не е казвала ,че личната й карта е отнета.Защитата продължава да е на
позиция ,че записите нямат проц.годност.Дори
свидетелките да са чули записа точно , именно „в това се състои оспорването“,категорична
е защитата.
В последната си дума
подсъдимата се присъединява към
защитника си и няма какво друго да добави.
От
фактическа страна съдът намира за установена следната обстановка :
Подс.В.В.В. е родена на *** ***,жив. гр.София,жк.“*****,българка , българска гражданка,със средно специално образование ,работи в „Данон
Сердика“ , разведена , неосъждана, с ЕГН-**********.
Съгласно закона за К.ните институции /чл.3А,ал.1 от ЗКИ/ небанкови
институции ,каквито са визираните в обв.акт търговски дружества, отпускат т.нар. „бързи К.и“
без личен контакт с К.оискателите ,въз основа на
онлайн контакт и телефонни разговори.така се подавали и заявленията,съдържащи
искане за отпускане на К. от конкретни физически лица.
Подсъдимата В.В.В.
била братовчедка със свидетелките Т.Б.И. и М.Б.И., които били
сестри.Свидетелките живеели в гр.София,ул.“*********,в къща на този адрес
заедно с родителите си.До м.март 2016 г.подсъдимата поддържала връзки с
братовчедките си ,като ги посещавала на горния адрес.Самата подсъдима живеела
на друг адрес в гр.София,жк.Толстой“.
На 27.02.2016 г. Т.И. претърпяла
тежко ПТП като пътник в лек автомобил.Наложило се да се лекува в дома си, като
там била посещавана често от подсъдимата В. като нейна близка
–братовчедка.Поради трудната си подвижност
в резултат на травматичните увреждания се придвижвала с чужда помощ,
вкл. и от братовчедка си В., която понякога я извеждала навън на разходка.През
това време И. държала личната си карта в портмонето и макар да не я е
предоставяла на подсъдимата,поради трудната си подвижност нямала постоянен
контрол върху нея.това създало предпоставки подсъдимата да я вземе и да я
преснима ,без знанието на
братовчедка си Т..
В началото на м.март 2016 г.
подсъдимата потърсила по спешност по
телефона братовчедка си Т. и поискала лична среща с нея.Двете се срещнали на
следващия ден, като при срещата им подсъдимата заявила на Т. ,че я потърсила
нейна приятелка „С.“/позната и на св.Т.И./, за да й потърси отговорност защо е
теглила К.и от нейно име.Подсъдимата опитала да успокои „Савка“,но не успяла и
двете се скарали.В. попитала Т. какво да прави и последната й казала ,че се е
забъркала в лоши неща и не иска повече да комуникира с нея.
На
14.03.2016 г. подс.В. попълнила онлайн заявление за К.
в размер на 850 лв от АД „К.“ чрез интернет
страницата на дружеството, за което имало изготвена форма-образец.Заявлението
било подадено от IP ==адрес
130.204.99.229 и било регистрирано под № 633651/14.03.2016 г.Подсъдимата обаче вместо да се представи с истинската си
самоличност ,посочила личните данни на братовчедка си Т.И. , с които към онзи
момент имала достъп/а именно – ЕГН-**********,лична карта №********,както и
постоянен и настоящ адрес ***,месторабота магазин за хранителни стоки „Буров и
син“.Всички тези данни знаела поради роднинската си връзка със свид.Т.И. и достъпа до дома й непосредствено след ПТП,от
което била пострадала горепосочената свидетелка и нейна братовчедка.Посочила
данни за контакт – и-мейл ******, както и тел. № ********,които
били ползвани от нея към онзи момент.подсъдимата посочила себе си и сестрата на
Т. – М. като „лица за контакт“ с телефони ******* и ******.Свидетелката А.П., К.ен специалист в „К.“ АД ,приела заявката и автоматичната
система потвърдила данните.След горното , П. се свързала по телефона ,за да говори с К.оискателя Т.И. ,без да знае ,че от другата страна на
връзката е подсъдимата В. , която се представя за братовчедка си Т.И..След като
провели разговора се уточнили ,К.оискателя да получи
сумата от одобрения К. на каса в „Изипей“/отново без
физически контакт на дружеството и К.оискателя/.Така
на същата дата ,на каса на „Изипей“ в
гр.София,подсъдимата представила личната карта на св.Т.И. пред касиерката св.Е.С.
и получила сумата от 850 лв.По този начин св.Т.И. станала длъжник спрямо „К.“
АД за сумата от 850 лв.
На същата дата , 14.03.2016 г.
подсъдимата В. попълнила заявление за отпускане на К. в размер на 300 лв до „*Ф.“ЕООД от същия IP адрес , като системата на
интернет сайта на това дружество го регистрирала под № **********/14.03.2016
г.Аналогично , като в горния абзац, подсъдимата подала и тук данните на своята
братовчедка/описани при първото искане на К./.Искането било разпределено на св.Г.Н.,
оператор в контактен център на „*Ф.“ ЕООД, която извършила справка в тяхната
система за достоверност на съобщените данни на лицето , посочено за К.оискател.След като системата потвърдила данните , свид. Се свързала по телефона , смятайки ,че провежда разговор
с К.оискателя Т.И. и без да знае , че провежда
разговор с подсъдимата В.В..В хода на този разговор
подсъдимата потвърдила данните за Т.И., за която се представяла, като поискала
изплащане на парите на каса на „Изипей“.Така ,
следобед на същата дата , на същата каса на „Изипей“
и от същата касиерка – св.Е.С. на подсъдимата била изплатена сумата от 300 лв, с която се задължила св.Т.И. към тази небанкова К.на
институция.
Отново на същата дата,14.03.2016 г.
подсъдимата В. от същия IP адрес/посочен
в двата горни абзаца/ подала заявление за К. в размер на 150 лв и чрез сайта на „Ф.Б.“
ЕООД, като пак посочила данните на братовчедка си Т.И. като „К.оискател“.Заявлението за К. било регистрирано в системата
на сайта под № 358784/14.03.2016 г.Отново съобщила данните на братовчедка си и
посочила същите контактни лица,както в предходните два абзаца , без самата
свидетелка да знае или да е съгласно с това.Искането било обработено от св.Г.П.,оператор
във „Ф.Б.“ ЕООД.последната извършила нужните справки в тяхната система и след
като се потвърдила автентичността на подадените данни , провела телефонен
разговор с „К.оискателката“, без да знае ,че на
другата страна на телефонната линия е подсъдимата В. , а не св.Т.И..подсъдимата
, представяйки се за „К.оискателката“ заявила желание
да получи сумата чрез каса на „Изипей“.така в късния
следобед на 14.03.2016 г. подсъдимата В. отишла за трети път на една и съща
каса на „Изипей“ и получила от същата свидетелка Е.С.
сумата от 150 лв.
На следващия ден, 15.03.2016 г.
подсъдимата попълнила заявление за К. до „Вива К.“
ООД с искане за отпускане на сумата от 300 лв от името
на братовчедка си св.Т.И..За целта предоставила в онлайн-формуляра на това дружество данните на братовчедка си Т.
по подобие на описаното в горните три абзаца.Заявлението било обработено от св.Ц.И.,К.ен експерт във „Вива К.“ ООД,
който извършил нужните проверки за достоверност на данните и когато последните
се потвърдили от системата , той провел телефонен разговор с „кандидата за К.“.В
хода на разговора св.И. не знаел ,че не разговаря с „К.оискателката“
И. , а с подс.В..В хода на разговора подсъдимата
изразила желание да получи сумата на каса на „Изи
пей“.по-късно същия ден подсъдимата отишла на каса на „Изипей“,бул.“Сливница“
№ 65 при св.Т.П./касиер/.Последната сверила данните от личната карта на св.Т.И./която
подсъдимата представила на касиерката/ и изплатила с описаните в обв.акт документи сумата от 300 лв
на подсъдимата.
Отново на същата дата, 15.03.2016 г.
подсъдимата попълнила онлайн заявление за К. в „К. Инс“ ООД от същия горепосочен IP адрес.Аналогично на горните
случаи вписала данните за братовчедка си Т.И.,вместо своите.Заявката за К. била
регистрирана под № 55594 и била обработена от св.В.Н. , на длъжност
„Координатор Дейности“ в това
дружество.След потвърждаване на достоверността на съобщените от подсъдимата
данни, свидетелят провел телефонен разговор с „К.оискателя“
, като не знаел че вместо с И. ,разговаря с подсъдимата В.В..К.ът бил одобрен и по желание на подсъдимата следвало да се
усвои на каса на „Изипей“.По-късно същия ден
подсъдимата отишла пак на същата каса на „Изи пей“
,бул.“*******,където
получила с личната карта на братовчедка си Т. сумата от 300 лв.
Всички описани по-горе К.и били със
срок на погасяване от 30 дни.Подсъдимата нямала намерение да се задължава по
тях,независимо че била фактически получател на сумите, тъй като „К.оискател“/документално/ било друго лице – братовчедка й Т.И., която не знаела за тези К.и.
След месец-два , през април или май
2016 г. св.Т.И. била потърсена по телефона от непозната жена , която се
представила ,че работи в „К.“ и попитала свидетелката защо „закъснява“ с
вноската.Т. се учудила за какво става въпрос и заявила ,че не е теглила К..Тогава
служителката я запитала дали познава М.И. и В.В. и
свидетелката потвърдила.Тогава тя се сетила ,че е възможно подсъдимата да е
изтеглила К. от нейно име.Ядосана , Т.И. позвънила на братовчедка си В. и
поискала обяснение, но подсъдимата отговорила „Този и на тебе ли ти го направи
?“, като посочила че това било дело на някакво неустановено лице „Георги“.Тогава
Т.И. затворила телефона и подала Жалба в 02 РУ-СДВР.Поискала справка от БНБ за
налични К.и и установила, че има изтеглени К.и без нейно участие, както следва
: на 15.03.2016 г. от „К. Инс“ в размер на 300 лв, на същата дата от „Вива К.“
за сумата от 300 лв,на 14.03.2016 г. от „*Ф.“ за
сумата от 300 лв и на същата дата от „Ф.Б.“ за сумата от 150 лв.Установени били
също и два налични К.а от банкови институции – ТБ „ОББ“ АД и БНП „Париба“, които св.Т.И. била изтеглила и не възразявала за
тяхната наличност.
По неустановено време през пролетта
на 2016 г.в дома на св.М.И./сестра на Т. и братовчедка на подсъдимата/ дошли
двама непознати мъже , които търсели Т. и предал писмо за нея, което М.
приела.по-късно предала писмото на сестра си, в което се установило че я търсят
за погасяване на К..М. не била уведомявана от сестра си Т. ,че има нужда от
пари или ,че възнамерява да тегли К..
По-късно , св.Т.И. била уведомена от
„Вивус“ ,че има необслужван К..Тя отишла в офис на
тази фирма , където бил пуснат запис на лицето , което е заявило К.а.Свидетелката
Т.И. след прослушването заявила ,че веднага познала гласа на братовчедка си В.В. , която в хода на разговора съобщавала нейните данни от значение за одобрение на исканите К.и.Свидетелката
заявила ,че е подала вече Жалба до полицията за случая.По-късно била потърсена
и от „Вива К.“ ,където също имала К. ,без да го е
искала.
Тази фактическа обстановка се
подкрепя от следните доказателствени материали :
събрани на двете фази от наказателното производство, а именно показанията
на свидетелите – Т.Б.И. /от СЗ и на ДП/,на св.М.Б.И. /от СЗ и на ДП/,на св.А.А.П./от СЗ и на ДП/,на св. Н.В.А./от СЗ и на ДП/,на св. Г.Г.П./от СЗ/,на св.В.В.Н./от
СЗ/,на св.Е.Н.С./от СЗ и на ДП/,на св.Б.С.Д./от СЗ/,на св.Т.Х.С./от СЗ и на ДП/,
на св.Ц.П.И. /от СЗ/,на св.Г.Ц.Н./от СЗ и на ДП/,на св.М.Г.А./от СЗ и на ДП/,на
св.Т.Д.П./от ДП , прочетени в СЗ/,както и от Заключенията на Съдебно-графичната
експертиза/т.3,л.34-36 от ДП/ и разпита на вещите лица в СЗ,от Заключението на Съдебно-фоноскопската експертиза/т.2,л.63-98 от ДП/, както
и от другите писмени доказателства , приети и прочетени по реда на НПК. С
оглед данните по делото и отбелязването на л.105-106 от съд. произв. ,че не съществува такъв свидетел по делото, същата
отпадна от списъка на лицата за призоваване.
Показанията на св.Т.И. /от СЗ и на ДП/ съдът К.ира ,тъй като ги намира за
добросъвестно дадени.Липсата на
частични спомени от заявеното на досъдебната фаза се обяснява лесно с
изминалото време , а не се дължи на недобросъвестност от страна на свидетелката.Видимо
е налице и разочарование в тази свидетелка от действията на неин роднина ,
каквато е подсъдимата В..Обстоятелството ,че И. е близък роднина на подсъдимата
дава нужната сигурност на съда да се
довери на разпознаването на гласа на подсъдимата при записаните разговори в К.ните институции.не може да става въпрос за грешка от страна
на свидетелката при разпознаването на гласа на подсъдимата , която се представя
с имената на свидетелката , за да получи К. от нейно име.
По
същата причина съдът К.ира и показанията на св.М.И./на от СЗ и на ДП/, като
същите макар да имат по-малко значение предвид съдържането си , също се явяват
добросъвестно дадени.
Показанията на разпитаните
свидетели М.А.,А.П.,Г.Н.,Г.П.,
Ц.И. , В.Н.,Т.С. и Н.А./ съдът съдът К.ира изцяло , тъй като
според спомените си тези свидетели добросъвестно разказват възприетото от тях,
с оглед фактът, че нито един от тях не е виждал К.оискателката
,нито подсъдимата.Тези свидетели сочат по какъв механизъм се развива дейността
им в т.нар. фирми за бързи К.и.Този механизъм е легално регламентиран и
свидетелите просто са си вършили работата , а доколко е възможно при такъв
„механизъм“ да се гласува такова огромно доверие на кандидатите за К., е
отделен въпрос.
Показанията на свидетелките Е.С. и Т.П. /от СЗ и на ДП/ съдът
К.ира частично.Съдът се доверява на заявеното от тях
,че са работили като касиерки на определено място и при даден
работодател.същевременно касателно твърдяното
професионално изпълнение на задълженията
си ,съдът намира че показанията
си тези касиерки дават в условията на чл.121,ал.1 от НПК/когато
свидетелите биха уличили себе си в извършването на престъпление от общ
характер/,независимо че прокуратурата не поддържа обвинение срещу тях.
Показанията като свидетел на Б.Д. /от СЗ/ в незначителна степен се
отнасят към предмета на доказване, а имат отношение частично относно съвместния
му живот с подсъдимата и поддържаните от нея контакти с братовчедките й Т. и М..Свидетелят
покрай подсъдимата познавал и нейните братовчедки.Самият той бил клиент на
фирми за „бързи К.и“, но кандидатствал от свое име и със своя и-мейл.Нямал представа как кандидатства подсъдимата , нито
я е представлявал на касите на „Изи пей“ , когато тя
отивала да усвоява суми от отпуснат й К..
От Заключението на Съдебно-Графическата
експертиза /т.3,л.34-36 от ДП/ е видно ,че подписите в разписките за получени
суми на името на Т.И./по петте пункта от
обв.акт/в графа „Клиент“ и „Подпис“ не са положени от
св.Б.С.Д..
От Заключението на Съдебно-фоноскопската експертиза /т.2,л.63-98 от ДП/ е
видно ,че предмет на експертно изследване са били представени 4 бр.
компакт-дискове с надписи „Записи от телефонни разговори с Т.Б.И.“ или просто с
надпис „Т.И.“.В резултат на изследването вещите лица заключават ,че лицето
условно обозначено като „Ж2“ в текста на определените като годни за изследване
звукозаписи , и Т.Б.И. , са едно и също лице.Същевременно , лицето обозначено
като „Ж“ – в текста на определените като годни за изследване звукозаписи и
лицето В.В.В., са едно и също лице.
Съдът К.ира
на последно място и писмените доказателства според описа на ДП и приобщените в
съд.фаза.
Съгласно приетите в СЗ като писмени доказателства копия от
документи/представени от подсъдимата чрез защитника/ се установява ,че
подсъдимата В./род. През 1987 г./ е сключвала два пъти граждански брак и двата
пъти последният е бил разтрогван.От тези два брака тя има две малолетни
деца-Никол и Денис,за което свидетелстват
и копията от Удостоверения за
раждане.В момента В. отглежда сама двете си малолетни деца.Извън тези данни ,
здравословното състояние на подсъдимата също не е добро.Видно от Епикризата на СБАЛОЗ/Специализирана болница за активно
лечение на онкологични заболявания/ ,София област ЕООД подсъдимата е била на
последна хоспитализация там до 18.01.2021 г., когато е изписана с диагноза
„Тежка изразена дисплазия на шийката на матката“.
От
правна страна , анализът на събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност , води до следните изводи :
Както от обективна , така и от субективна
страната с горното подсъдимата е осъществила състава на престъплението, за
което е предадена на съд.Това е станало при хипотеза на продължавано престъпление по чл.26,ал.1
от НК.
От обективна страна – За
времето от 14.03.2016 г. до 15.03.2016 г. подсъдимата В. при условията
на продължавано престъпление – с пет деяния , които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление , извършени през непродължителен период от
време , при една и съща обстановка и при еднородност на вината , при които последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото , за да
получи К. , представила неверни сведения за самоличността си в подадени
заявления за отпускане на К. по
електронен път пред служители на „К.“ АД „*Ф.“ ЕООД , „Ф.Б.“ ЕООД, „Вива К.“ ООД и „К. Инс“ ООД –
представила личните данни на Т.Б.И. ,вместо своите.
Описанието
на отделните пет деяния , включени в състава на общото продължавано
престъпление е дадено в описанието на установените факти и тук поради
съображения за процесуална икономия,няма отново да бъде излагано.Петте деяния
са били извършени от подсъдимата при еднотипен механизъм на действие ,като
предварителното познаване на правилата ,по които работят т.нар.фирми за „бързи К.и“
е било съществена предпоставка , за да може да се осъществи деянието.
Престъплението
по чл.248А,ал.1
от НК е на просто извършване и е формално такова.За да е налице съставомерност е нужно субектът на престъплението да
„представи неверни сведения,за да получи К.“, без законодателят да изисква за съставомерността на деянието , К. обективно да е
получен.Ако е получен К./както е в настоящия случай/,то това следва да се
преценява на плоскостта на чл.56 от НК/като отегчаващи или
смекчаващи обстоятелства/.От друга страна ,видно е че деянията следва да се
извършат пред банка или небанкова финансова институция, тоест пред институция,
която има правото да К.ира физически или юридически
лица.В конкретния случай ,това са небанкови финансови институции,т.нар. фирми
за бързи К.и“/посочени в обв.акт/.
Петте
деяния за сключени в кратък срок от два дни, което не реализира като
продължителност на периода особена престъпна упоритост, но от друга страна за
този кратък срок са извършени пет деяния,при законов минимум от две такива ,за
да е налице квалификацията по чл.26,ал.1 от НК.
От субективна страна
Подс. е
извършила деянието виновно при умишлена вина в конкретна форма пряк умисъл.Тя е
предвиждала общественоопасния характер на извършеното
и е искала настъпването на съставомерните последици.
Правните
възражения на защитата съдът намери за неоснователни и поради това ги
остави без уважение.
По отношение основното оплакване –
за недоказаност на извършеното деяние в лицето на подсъдимата и доводът за
липса на авторство от нейна страна.Съдът ,както посочи по-горе, К.ира показанията на свидетелката Т.И. като последователни ,
логични и хронологични.Същата не е непозната на подсъдимата , нито е нейна
приятелка , а е нейна близка роднина.Това обстоятелство изключва възможността
тя да е допуснала грешка при разпознаването на гласа на братовчедка си –
подсъдимата В.В..В тази посока е и Заключението на Фоноскопската експертиза.На следващо място , именно
обстоятелството ,че двете са роднини, е направило възможно подс.
да използва факта на болестното състояние и трудна подвижност на
свидетелката/след увреждания от ПТП/,за
да злоупотреби с доверието на И. като вземе данните от личната карта и да
предостави по-късно последната ,за да вземе сумите.Същото познанство е
позволило подс. да посочи на фирмите за „бързи К.и“
данни за адрес и месторабота и други специфични лични данни за Т.И., които В. е
знаела само затова ,че е братовчедка на Т..Накрая, при дадено съгласие за
записване на телефонен разговор/какъвто е този случай/ не става въпрос за нужда
от прилагане на СРС чрез метод „Подслушване“ , в който случай няма съгласие от
подслушвания и би следвало да са налице изготвени ВДС,удостоверяващи
съдържанието на водените разговори.Отделен въпрос е ,че с оглед нормата на чл.172,ал.2
от НПК „специални разузнавателни
средства се използват когато това се налага при разследването на тежки умишлени
престъпления“ по лимитативно определени текстове в тази алинея на чл.172
,при това – не безусловно , а само „когато
съответните обстоятелства не могат да бъдат събрани по друг начин или
установяването им е свързано с изключителни трудности“.Очевидно е ,че при
това производство няма обвинение за тежко умишлено престъпление, нито има
обвинение от категорията на изрично описаните престъпления в чл.172,ал.2
от НПК. С оглед горното не може да се сподели оплакването за липса на
авторство от страна на подсъдимата или недоказаност на обвинението като такова.
Получаването на сумата е извън
състава на престъплението по чл.248А,ал.1 от НК и няма отношение
към правната квалификация на обвинението.Въпреки това св.С./касиер в „Изипей“/познава подсъдимата като клиент.
Алтернативното искане на защитата -
за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78А,ал.1 от НК /в
случай ,че съдът прецени тя да е виновна/ е основателно.В тази посока е и
становището на прокурора.Единствено допълнението адм.наказание
да се съобрази с нормата на чл.55 от НК е несъгласувано искане
от страна на защитата и поради товя нямаше как съдът
да го уважи.Подобна индивидуализация на наказанието е възможна само когато наказанието се определя по вид измежду посочените в системата на наказанията по чл.37,ал.1
от НК.
Наказателното производство
продължава близо 5 години, като причините за това са значителния обем на събраните доказателствени материали , а също така и здравословните
проблеми на подсъдимата, което бе отделно основание за отлагане на съдебни
заседания и допълнително доведе до забавяне на производството.
Поради горното съдът намери ,че
следва да освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78А,ал.1
от НК, като наложи на подсъдимата В. адм.наказание.Налице
са материалноправните предпоставки за
това,предвиденото наказание е до 3 години „Лишаване от свобода“ или друго
по-леко, подсъдимата е неосъждана , не е освобождавана от наказателна
отговорност, не е била в пияно състояние,не е налице хипотеза на „множество
престъпления“/а е налице обвинение за продължавано престъпление , което е едно
престъпления с повече деяния в състава му/.Накрая , деянието не е извършено
спрямо орган на власт при или по повод службата му.Следователно ,не са налице
пречки за приложение на института на чл.78А от НК и поради това с
Присъдата съдът освободи от наказателна отговорност на това основание.
Възможното адм.наказание
се явяваше „Глоба“ в размер от 1000 до 5000 лв.не са налице ограниченията на чл.78А,ал.5
от НК касателно размера на това адм.наказание , тъй като не са налице условията за това в
санкционната част на нормата на чл.248А от НК.Същевременно , както
стана дума по-горе , не е приложима нормата на чл.55 от НК, тъй като при
адм.наказване ,налаганото наказание е извън системата
на наказанията по НК и не са възможни различните замени на наказания в тази
разпоредба.
Преценявайки от една страна наличието на пет деяния , включени в състава на
общото продължавано престъпление/което е над минимума от две деяния/,както и
данните че е злоупотребено с доверието на близък роднина от страна на
подсъдимата, то от друга страна здравословното и семейно положение на
подсъдимата са влошени.Същата е със сериозно заболяване/което изисква сериозно и често явяване в болнично
заведение,вкл. по клинични пътеки ,включващи и заплащане от страна на
пациента/, а от друга страна има две малолетни деца , за които няма данни друг
да полага грижи, освен самата подсъдима.Тези две обстоятелства я поставят в
затруднена житейска ситуация.Предвид това , съдът при превес на смекчаващите
обстоятелства намери ,че следва да наложи адм.наказание
„Глоба“ в размер на 1000 лв./минимален размер/, като намира че едно такова
хуманно решение на съда би допринесло до постигане на целите на адм.наказване.По този начин подсъдимата би могла да осъзнае
грешката и да съблюдава в бъдеще едно законосъобразно поведение, в каквато
посока и следва да възпитава децата си.
По делото са направени разноски в
размер на 1182,86 лв/за вещи лица/ , които следваше
да бъдат възложени на подсъдимата предвид изхода на процеса
В този смисъл съдът постанови
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :