Определение по дело №565/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.258 от ЗЗД и цена 70 287.65 лв., както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 24 457.18 лв.

Ищецът “Т.-Т. М. - Г.К., представляван от процесуалния си представител, сочи в исковата молба, че предоставил на ответника следната услуга: извършване на СМР на обект “М.с.х.” в землището на с.Г., за което била издадена фактура № 195 с дата 18.08.2008 г. на стойност 83 564.55 лв. с ДДС. На 03.10.2008 г. ответникът направил частично плащане по посочената фактура, което било видно от банковото извлечение. От дневника на сметка 411 за периода от месец януари до месец декември 2008 г. се установявало, че ответникът направил частично плащане по фактура № 195/18.08.2008 г. в размер на 13 276.90 лв., като след това плащане задължението възлизало на 70 287.65 лв. При установените търговски отношения ищецът очаквал ответникът да плати дължимата сума за извършените услуги, които последният приел без възражение относно качеството им, но това не било направено. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 70 287.65 лв., представляваща стойността на получените и незаплатени услуги, както и сумата от 24 457.18 лв., представляваща мораторна лихва за забавеното плащане, считано от падежа по фактурата до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от 70 287.65 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител, поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения.

Ответникът К. А. К. от Г.К. не е представил отговор на основание чл.367 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото е бил сключен неформален договор за извършване на СМР на обект “М.с.х.” в НПИ № 000050 в землището на с.Г., за което била съставена фактура № 195/18.08.2008 г., подписана от ищеца и ответника. Съставен бил и протокол за установяване извършването и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи към 18.08.2008 г., в който били описани подробно извършените от ищеца СМР и тяхната стойност, като този протокол също бил подписан от страните по делото. Извършените СМР били осчетоводени по сметка 411 за периода от месец януари до месец декември 2008 г. в счетоводството на ищеца, видно от представения дневник на сметка 411.

От представения като доказателство по делото партиден лист извлечение 157 от сметка на “Т. – Т. М. – Г.К., се установява, че на 13.10.2008 г. ответникът К. К. е извършил частично плащане по фактура № 195/18.08.2008 г.

От писменото заключение на вещото лице Р. К. В., както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема се установява, че размерът задължението на ответника е общо 83 564.55 лв., като след извършено плащане от 13 276.90 лв., неизплатеното задължение е в размер на 70 287.65 лв. Установява се също, че размерът на мораторната лихва върху забавеното плащане от датата на падежа по фактурата до завеждане на исковата молба е в размер на 24 457.18 лв.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.258 от ЗЗД е основателен и доказан. Безспорно е, че между страните по делото е бил сключен неформален договор за изработка, по силата на който ищецът е извършил договорената работа - СМР на обект “М.с.х.” в НПИ № 000050 в землището на с.Г.. Установява се от данните по делото, че ответникът е приел извършената работа, видно от подписания протокол с дата 18.08.2008 г., като не е направил възражения за неправилно изпълнение съгласно разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗЗД и е заплатил част от договореното възнаграждение, като е останала неразплатена сума в размер на 70 287.65 лв. с ДДС. Ето защо тази сума следва да бъде заплатена от ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 01.08.2011 г. до окончателно изплащане на сумата.

Основателен и доказан е и искът за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение с правно основание чл.86 от ЗЗД. Считано от 18.08.2008 г. – датата на подписването на протокола за установяване на извършените СМР и съставянето на фактура № 195/18.08.2008 г., ответникът е изпаднал в забава като същият дължи обезщетение за забавено плащане до датата на предявяване на иска, което е в размер на 24 457.18 лв., съгласно заключението на вещото лице. Ето защо така установеното обезщетение за забавено плащане (мораторна лихва) следва да бъде заплатено от ответника.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което К. А. К. да бъде осъден да заплати на “Т. – Т. М. – Г.К. сумата в размер на 70 287.65 лв. с ДДС, представляваща незаплатена част от възнаграждение за извършване на СМР на обект “М.с.х.” в НПИ № 000050 в землището на с.Г., съгласно фактура № 195/18.08.2008 г. и протокол за установяване извършването и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи към 18.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.08.2011 г., до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 24 457.18 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 70 287.65 лв., за времето от 18.08.2008 г. до датата на предявяване на иска – 01.08.2011 г. При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 7 869.80 лв., от които 3789.80 лв. държавна такса, 4000 лв. възнаграждение за адвокат и 80 лв. възнаграждение за вещо лице.

Ето защо и на основание чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА К. А. К. от Г.К., Ж. „., Б.*, А.*, с ЕГН * да заплати на “Т. – Т. М. – Г.К., Ж. „., Б.*, В.”*”, А.*., ЕИК *, със собственик Т. А. М., сумата в размер на 70 287.65 лв. с ДДС, представляваща незаплатена част от възнаграждение за извършени СМР на обект “М.с.х.” в НПИ № 000050 в землището на с.Г., съгласно фактура № 195/18.08.2008 г. и протокол за установяване извършването и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи към 18.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.08.2011 г., до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 24 457.18 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 70 287.65 лв., за времето от 18.08.2008 г. до датата на предявяване на иска – 01.08.2011 г.

ОСЪЖДА К. А. К. от Г.К., Ж. „., Б.*, А.*, с ЕГН * да заплати на “Т. – Т. М. – Г.К., Ж. „., Б.*, В.”*, А.*., ЕИК *, със собственик Т. А. М., направените по делото разноски в размер на 7 869.80 лв., от които 3789.80 лв. държавна такса, 4000 лв. възнаграждение за адвокат и 80 лв. възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: