Решение по КНАХД №1528/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. И. С., подадена чрез пълномощник адв. Д. Г., АК Бургас, срещу Решение № 440 от 18.06.2025г., постановено по адм. дело № 128/2025г. по описа на Районен съд – Бургас. С касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касационно отменително основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Излага твърдения, че съдът не е извършил пълен и всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – 02 РУ Бургас при ОД на МВР, редовно уведомен, не се представлява в съдебното заседание. Не взема становище по жалбата и не сочи нови доказателства.

Бургаският административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 09.10.2024г. около 02:20ч. в [населено място], [жк], на [улица]до бензиностанция „Петрол“ С. С. управлявал собствен лек автомобил Мерцедес 270 ЦДИ с рег. № [рег. номер] с посока на движение от кръстовището с [улица]към Хотел „Мираж“ като при подаден ясен и разбираем сигнал със стоп палка на осветен участък от пътя от контролен орган - Г. П. полицейски инспектор при 02 РУ ОД МВР Бургас, не спира плавно в най-дясната дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, а увеличава скоростта на автомобила и продължава посоката си на движение. Поради техническа невъзможност да потеглят със служебния автомобил полицейските служители подали сигнал в ефир на дежурната част, като след извършена проверка бил установен собственика на МПС и неговия адрес, била изпратена за връчване декларация по чл. 188 ЗДвП. В нея собственоръчно касаторът вписал, че на 09.10.2024г. около 2,20 часа е управлявал МПС [рег. номер].

На 22.10.2024г. бил съставен АУАН, в който е пресъздадена посочената фактическа обстановка, с което е прието, че е извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП. АУАН бил връчен лично на касатора, който вписал, че има възражения.

На 22.11.2024г. е издадено обжалваното НП № 24-0434-000485/22.11.2024г., с което Началник на РУ 02 Бургас при ОД на МВР, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наложил на С. С. глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

За изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът събрал гласни доказателства-свидетелски показания.

С обжалваното решение районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН и не са налице съществени нарушения на процедурата, които да обосноват отмяна на наказателното постановление.

Първоинстанционният съд посочва, че подаването на сигнал за спиране със стоп-палка, представлява нареждане на контролния орган и в случая е отправено към водача по начина, посочен в чл. 170, ал. 3 ЗДвП, поради което последният следва да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място, а в случая това задължение не е изпълнено.

Съдът е направил извод, че от събраните доказателства несъмнено се установява наличието на подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка, на който водачът не се е подчинил и е продължил движението. Съдът е изключил възможността сигналът да не е бил възприет от водача, като се е обосновал с обстоятелството, че този сигнал е подаден на осветено място със стоп палка, а водачът на автомобил е бил длъжен да следи пътната обстановка. Затова съдът е направил извод, че нарушението на чл. 103 от ЗДвП е осъществено така, както е описано в наказателното постановление.

Съдът е изложил и мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, свързани с безопасността на пътя.

С тези съображения първостепенният съд приел оспореното наказателно постановление за законосъобразно и отхвърлил като неоснователна предявената срещу него жалба.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при обективно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Формираните от първоинстанционния съд изводи са подкрепени от данните по делото и са в съответствие с материалния закон. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Неоснователни са твърденията за неправилност на обжалваното решение в касационната жалба. Първоинстанционният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил относимите към спора обстоятелства, като е взел предвид наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, установяващи наведените като спорни в производството факти. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото.

В нормата на чл. 103 от ЗДвП е предвидено задължение за водачите на пътни превозни средства да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посочено място, при подаден от контролните органи сигнал за спиране. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по чл. 175, ал. 1, т. от ЗДвП. В случая са налице съставомерните елементи на това нарушение, доколкото касаторът не е изпълнил нареждането на Г. П. на длъжност полицейски инспектор в 02 РУ на ОД на МВР Бургас, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с § 1, т. 4 от ДР на закона, доколкото обществената опасност на извършените деяния е типична за нарушения от този вид. Преценката на районния съд за отсъствието на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, настоящият касационен състав намира за правилна и съответна на фактите по делото. Нарушение на установения ред на държавно управление от категорията на процесното, което има за последица пряко и непосредствено нарушаване на уредените в ЗДвП правила за движение по пътищата и е свързано с опазване живота и здравето на участниците в това движение, не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай".

Следва да се посочи, че районният съд е положил дължимата грижа за изясняване на релевантните за спора факти, като е събрал по надлежния процесуален ред всички относими, допустими и необходими доказателствени средства, и след тяхната съвкупна преценка и анализ, е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи. Настоящата инстанция приема за неоснователни доводите, изложени в касационната жалба, за недоказаност на установеното административно нарушение. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство писмени и гласни доказателства не водят до извод, различен от този, до който е достигнал районният съд. Показанията на свидетелите са последователни и непротиворечиви, липсват основания да се приеме, че същите са нелогични, поради което правилно са кредитирани от районния съд.

Като е достигнал до изводи, аналогични на изложените, Районен съд Бургас е постановил законосъобразен съдебен акт. Същият е обоснован с оглед на събраните по делото доказателства и съответен на приложимия процесуален и материален закон. В настоящото касационно производство не се сочат убедителни доводи, които да променят изводите на съда. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед приетото от касационната инстанция по настоящото дело, решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, XV-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 440 от 18.06.2025г., постановено по адм. дело № 128/2025г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.