Решение по дело №2305/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие, [населено място] против Решение № 1815/25.08.2023г. постановено по гр. дело № 7443/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което, по жалба на С. Д. Ш. от [населено място], е отменено Решение № 67 от 13.10.2022г. на Общинска служба ”Земеделие” – [населено място], постановено по преписка вх.№ 164/19.12.1991г., с което, на наследници на Н. В. А. и А. В. А., е отказано обезщетение със земеделска земя за 15 240кв.м., представляващи улици в ПНИ на зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м.”Острицата II” на [населено място] (сега – [населено място]) и преписката е върната на ОС „Земеделие“ – [населено място] за продължаване на административното производство.

Касаторът оспорва решението, като поддържа становището, че отказът за обезщетение със земеделска земя е бил постановен законосъобразно, тъй като в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е бил предвиден ред за обезщетяване на бившите собственици за площите, отнети в ПНИ за осигуряване на достъп до новообразуваните имоти. Счита, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.28а, ал.2 от ППЗСПЗЗ относно правото на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, като посочва, че законодателят е предвидил тази възможност единствено за собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за юрисконсулт.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация С. Д. Ш. се представлява от пълномощник, който моли за оставяне в сила на съдебния акт, както и присъждане на разноски.

От заинтересованите страни се явяват И. А. В. и В. И. В., които молят за отхвърляне на касационната жалба.

Останалите заинтересовани страни Н. А. В., Г. К. В., М. Д. Ш., С. Н. В., К. А. К., С. С. К., А. С. В., М. Н. Д., В. Н. В., С. С. А., Ж. С. К., И. Ж. П., Н. С. П., П. С. П., Н. А. И., Д. А. В. и С. Ж. К., не се явяват и не се представляват.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за липса на касационни основания за отмяна на постановеното решение.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество съдът счете за неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Данните от административната преписка сочат, че с Решение № 8666n от 05.05.1993г. на Поземлена комисия – Бургас е признато правото на собственост на наследниците на Н. и А. В. А., бивши жители на [населено място], сега [жк], общ.Бургас, в съществуващи възстановими/реални граници върху нива от 20дка, IX категория и нива от 42 дка, IX категория, и двете находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в землището на [населено място], м. Ш. К.. Със същото решение комисията е отказала да възстанови на наследниците правото на собственост върху тези имоти в съществуващи, реални граници поради това, че попадат в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включени в обсега на Плана за новообразуваните имоти за местността „Острицата II“ в землището на [населено място], общ.Бургас, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-09-37/17.02.2006г. на Областния управител на Област Бургас. В регистъра към плана като собственост на Община Бургас са записани имоти с обща площ 15 420кв.м., които попадат в бивши ниви на наследниците на Атанасови, които площи, по данни от протокола, представляват пътища необходими за осигуряване достъпа до ползвателските имоти, като е установено, че пътищата са били проектирани още с кадастралния план на в.з. Сиври баир, землище на [населено място] от 1975г. и са станали собственост на общината по арг. от §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА поради проведените публични мероприятия за прокарване на пътища в тези територии. При тези фактически данни, с молба вх.№ 94-Н-120/19.01.2021г., наследниците на Н. и А. А. са поискали процедиране на производство по обезщетение по реда на чл.10б ЗСПЗЗ за тези 15 420дка невъзстановена земеделска земя, попадаща върху реализираните мероприятия. По тази молба е било постановено процесното Решение № 67 от 13.10.2022г. на Общинска служба ”Земеделие” – [населено място], с което е отказано исканото обезщетение, като в мотивите е посочено, че в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е предвиден ред за обезщетяване на бившите собственици за площите, отнети в ПНИ, за осигуряване на достъп до новообразуваните имоти.

Въззивният съд е отменил решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, като се е позовал на разпоредбата на чл.28а, ал.2 от ППЗСПЗЗ и възможността за обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, в хипотезата на проведено мероприятие по смисъла на § 1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ.

Решението е правилно.

В ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ е регламентирано специално производство в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, към който препраща чл.28а, ал.2 от ППЗСПЗЗ, при която, когато имотите, правото на собственост върху които е признато, но не може да бъде възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници поради това, че се намират в границите на урбанизираните територии (в строителните граници на населените места) или са извън тях, но са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Видът и характерът на проведените мероприятия е регламентиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и касае както строителни дейности, непозволяващи възстановяване на собствеността, измежду които са посочени и пътищата, така и отделни съоръжения. След като по делото е установено, че процесната площ от 15,420дка е заета именно от проведени мероприятия – прокарване на пътища, извършено не с ПНИ, а проектирани още към 1975г. за осигуряване достъпа до ползвателските имоти, то наследниците имат право на обезщетение в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и в този смисъл мотивът на административния орган, че законът не предвижда ред за обезщетяване на бившите собственици, е необоснован, респ. неправилно приема, че площите за пътищата са били отнети при изготвяне ПНИ. Доводът в касационната жалба, че обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е възможно единствено за собствениците или техните наследници притежавали земеделска земя преди образуването на ТКЗС или ДЗС, е неотносим в настоящото производство, тъй като въпросът за собствеността вече е решен с Решение № 8666n от 05.05.1993г. на Поземлена комисия – Бургас и не е предмет на изследване в производството по исканото обезщетение.

Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, следва да се остави в сила, като съобразно този изход на делото в полза на ответната страна С. Д. Ш. следва да се присъдят разноски в размер [рег. номер]., поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІII -ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 1815/25.08.2023г. постановено по гр. дело № 7443/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ Бургас да заплати на С. Д. Ш. от [населено място], [жк], бл.98 В, вх.А, ет.12, ап.33, с [ЕГН], сумата [рег. номер]. разноски по делото.

Решението е окончателно.