№ 350
гр. Благоевград, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Търговско дело №
20211200900196 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По образуваното т.д. № 196/2021 г. в подадената искова молба е направено искане от
ищеца АНГ. ВЛ. З., с ЕГН **********, по реда на чл.83, ал.2 ГПК – за освобождаване от
заплащането на държавна такса, тъй като същия не разполага с достатъчно средства за
заплащането й.
Във връзка със заявеното искане от страна на ищеца са приложени: медицински документи
относно здравословното му състояние в резултат на ПТП, декларация за материално и
гражданско състояние и удостоверение за раждане на сина му.
За проверка верността на декларираните данни от Служба „Деловодство“ при ОС
Благоевград е изготвена справка относно регистрирани трудови договори на името на
ищеца, участие на същия в търговски дружества и ЕТ, както и справка за притежавани
недвижими имоти.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като се запозна с данните по делото и
приложените към молбата за освобождаване от такси писмени доказателства и служебно
изготвените такива намира, че искането е допустимо, а разгледано по същество е
неоснователно.
По въпроса относно предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от
заплащане на държавна такса и доказателствата, с които те се установяват, е налице
задължителна практика на ВКС, обективирана в определение № 206 от 17.05.2013 г. по ч. гр.
д. № 2434/2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 40/01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012
г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 5 от 09.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7695/13 г. на ВКС, ГК,
I г. о. и редица други. Съгласно тази постоянна практика на ВКС, по молба на страната за
освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът следва
да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне
на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото и след изясняване на
общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер
на дължимата държавна такса за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства
за заплащането й.
Според цитираната практика извода на съда, че ищецът не разполага с достатъчно
средства за заплащане на дължимата държавна такса е свързано с установяване наличието
към датата на искането на обективни данни сред изброените в чл.83, ал.2 от ГПК. Само
наличието обаче на някое от тези обстоятелства само по себе си не е достатъчно за
1
освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса. Установено е по делото, че
молителя по делото е на 48 години, не работи по трудово правоотношение. Същия е
декларирал, че няма доходи от трудова или друга дейност, не притежава дялове в търговски
дружества, няма влогове на негово име. Посочил е в декларацията, че се издържа от
доходите на съпругата му които възлизат месечно в размер на 1962 лв. и има едно
малолетно дете. Ищецът е декларирал, че притежава няколко недвижими имоти, което се
потвърждава от справката от Служба по вписванията, от която е видно, че същия е
извършвал и разпореждания с недвижими имоти в последните няколко години. На
следващо място от изготвената справка от ТР се установява, че на името на ищеца има
регистриран ЕТ „Ач. – А.З.“. Ищецът е декларирал, че се възстановява от тежка катастрофа,
като е представил медицински документи относно получените увреждания в резултат на
същата.
Следва да се посочи, че по делото липсват данни преди инцидента през 2021г. ищецът да е
страдал от някакво заболяване, което да му пречи да полага труд и да реализира доходи.
Съдът намира, че декларираните от ищеца обстоятелства, че не реализира месечни доходи
от трудова дейност към настоящия момент и се възстановява от получените увреждания в
резултат на ПТП, не могат да послужат като основание за освобождаването му от
заплащане на държавна такса по делото. Преценката за материалните възможности сред
изброените в чл.83, ал.2 от ГПК, следва да се прави за всеки конкретен случай отделно и с
оглед и на други констатирани обстоятелства – арг. от чл.83, ал.2, т.7 от ГПК.
За да бъде освободен ищецът от държавна такса следва да се установи, че за същия липсва
каквато и да било обективна финансова възможност, както от финансово, така и строго
лично естество и причини ищецът да я заплати – поради влошено здравословно състояние,
възраст и други чисто обективни обстоятелства, които категорично са поставили ищеца в
невъзможност за реализиране на каквито и да е доходи и липса на каквото и да било
имущество и то по причина на тежко финансово и здравословно състояние, което да е
трайно такова към датата на поисканото освобождаване. Само при установена липса на
трудови доходи към датата на подаване на искането за освобождаване, не сочи на
невъзможност за внасяне на дължимата такса. Правото на освобождаване не е самоцелно, а
следва да се уважава само тогава, когато интересите на правосъдието установяват, че се
касае до настъпили изключително влошени, трайни и необратими обстоятелства, сред
визираните в чл.83, ал.2 от ГПК, в противен случай би се стигнало до нарушаване на баланса
между личния и обществения интерес.
В случая се установи, че семейството на ищеца се състои от съпругата ми и
непълнолетния му син, като съпругата му работи и получава трудово възнаграждение в
размер от 1962 лв. с което се издържа семейството. Установи се, че ищецът е регистриран
като ЕТ, и притежава недвижимо имущество, с което е извършвал и разпореждания и от
което може да осигурява приходи.
Дължимата държавна такса по делото е в размер на 3250 лв., но съдът намира, че ищецът
има възможност да заплати същата.
По изложеното молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на дължимата такса, според
материалния интерес е неоснователна.
Предвид това ищецът дължи заплащане на държавна такса в размер на 4% по отношение
на всеки от исковете, която е в размер на общо 3250 лв., поради което исковата молба следва
да бъде оставена без движение, като се предупреди ищеца, че при неотстраняване на
нередовността делото ще бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК и чл.129, ал.2 от ГПК, във връзка с
чл.128, т.2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца АНГ. ВЛ. З., с ЕГН ********** за
освобождаване на основание чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса по
2
настоящото т.д.№ 196/2021г. по описа на ОС Благоевград.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, въз основа на която е образувано т.д. №
196/2021г. по описа на ОС Благоевград.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от влизане в сила на определението в частта по
искането по чл.83, ал.2 от ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград дължимата
държавна такса по делото в размер на 3250,00 лв., като представи доказателство за
внасянето й, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено, като
образувано по нередовна искова молба.
Определението, в частта с която е оставено без уважение искането на ищеца за
освобождаване от заплащане на държавна такса може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от получаване на препис пред Апелативен съд София, а в останалата
част не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3