Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 271
Гр.Елхово, 20.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично съдебно заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 357 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.***, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ***
- изпълнителен директор, чрез пълномощник – Й.И.Й., съдебен адрес ***, офис
41А, против К.В.П., с ЕГН **********,***, с която по реда на чл. 422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за
което против ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч. гр. д. № 156/2019 година по описа на РС – Елхово.
Ищецът твърди, че на 17.12.2015 г. между К.В.П. и „Аксес Файнанс" ООД е бил сключен договор
за кредит „Бяла карта“ с № 446163, по
силата на който кредиторът се е задължил да предостави на длъжника
договорена сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален
размер на 400.00 лв., с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access Finance / iCard / Visa, а
длъжникът се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави максималния
кредитен лимит, уговорен в договора посредством зареждане на картата със сумата
от 400.00 лева в момента на активирането й на 17.12.2015 г. От усвоените суми
по предоставения кредитен лимит чрез кредитната карта според ищеца дължимата
главница е в размер на 394.95 лв. За периода от 12.07.2016 г. - датата на първата транзакция по
кредитната карта до 06.11.2017 г. - датата на настъпване на предсрочна
изискуемост, ищецът твърди, че върху усвоената по кредита сума е начислена
договорна лихва в размер на 170.60 лв.
Съгласно
условията на сключеният между страните договор, в случай, че кредитополучателят
не заплати текущото си задължение на падежа, кредитополучателят се е задължил
да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за месеца. Неустойката се начислява за
всяко отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на месеца, в който
текущото задължение не е погасено до 5-то число на следващия месец. На това
основание, на кредитополучателя е била начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 384.06 лв., за периода от 06.08.2016 г. до
06.11.2017 г.
Съгласно
сключения договор, в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият се е задължил да предостави на
кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на текущото задължение или на посочената
по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят
дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер
на 2.50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. Освен това подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил, че при настъпване на
предсрочна изискуемост дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в
размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението. В случая на ответника е начислена такса разходи за
събиране в общ размер на 65.39 лв.
Съгласно
клаузите на сключения договор, в случай, че кредитополучателят не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения
кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става предсрочно
изискуемо. В случая предсрочната изискуемост е била обявена на 06.11.2017 г.,
като от тогава до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, длъжникът по делото е продължил да не изпълнява
задължението си. Съгласно клаузите на договора, на длъжника се начислява
обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната лихва
за периода от деня, следващ настъпването на предсрочната изискуемост - 07.11.2017
г. до 13.03.2019 г. - датата на подаване на заявлението в размер на 40.60 лв.
Ищецът
твърди, че на 12.06.2018 г. е
било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес
Файнанс" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, по
силата на който вземане на „Аксес
Файнанс" ООД към К.В.П. е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На 03.05.2019 г. е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ между Агенция за контрол на прасрочени задължения ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
По отношение на уведомлението на ответника за прехвърляне на вземането,
ищецът претендира ответникът да се счита уведомен за сключения между „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/от 03.05.2019г. с получаване на искова молба.
Ищецът желае
съдът да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на
ответника К.В.П., че същата
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от 394.95 лв. главница; договорна лихва в размер на 170.60 за периода
от 12.07.2016 г. до 06.11.2017 г.;
неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 384.06 лева за периода от
06.08.2016 г. до 06.11.2017 г.; разходи и такси за извънсъдебно
събиране в размер на 65.39 лева, законна лихва в размер на 40.60 лева за
периода от 07.11.2017 г. до 13.03.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата К.В.П. е подала писмен отговор,
в който изразява становище за допустимост
и неоснователност на предявения иск. Твърди, че е извършила всички
плащания по договора, като в подкрепа на това е приложила към отговора на
исковата молба вносни бележки за заплатени суми. Желае отхвърляне на иска и
присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание, за което е
редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмено становище,
с което исковата молба се поддържа изцяло и се иска нейното уважаване.
За
ответникът в съдебно заседание се явява пълномощникът му, който поддържа
доводите за неоснователност на исковата претенция, изложени в отговора на
исковата молба.
От събраните по
делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ч.гр.д. № 156/2019 година по описа на ЕРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с ЕИК *********. Съдът е уважил искането на заявителя, като е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 440 от 27.03.2019 година, с
която е разпоредено длъжникът К.В.П. – Павлиди да заплати на заявителя -
кредитор сума в общ размер на 1055.60 лева, от които: сумата от 394.95 лева–
главница, договорна
лихва в размер на 170.60 лева за периода от 12.07.2016 г. до 06.11.2017 г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 384.06 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране в
размер на 65.39 лева, законна лихва в размер на 40.60 лева за периода от
07.11.2017 година до 13.03.2019 година, дължими по дължими по Договор за кредит
№ 446163 от 17.12.2015 година, сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД и
Договор за цесия от 11.11.2016 година, сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и
„АКПЗ“ ЕООД, в едно със законната лихва върху главницата от 394.95 лева,
считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019 година до
окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в общ размер на 75.00 лева, в т.ч. сумата от 25.00 лева,
представляваща заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно
производство и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 от ГПК.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на 04.04.2019 година.
На
същата дата – 04.04.2019 година длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК за
недължимост на сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение, във
връзка с което на заявителя е даден едномесечен срок, в който да предяви
установителен иск против длъжника за установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 от ГПК е предявен от заявителят в преклузивния
едномесечен срок.
От
доказателствата по делото се установява, че на 17.12.2015 година между
ответницата К.В.П. в качеството й на кредитополучател и „Аксес Файнанс“ ООД в
качеството му на кредитодател, е бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ по
силата на който кредитодателя е предоставил на ответника под формата на
револвиращ кредит сума размер на 400.00 лв. по международна кредитна карта Access Finance / iCard / Visa.
На
кредитополучателя е предоставен платежен инструмент - кредитна карта с №
446163, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, за което е подписано и Приложение №
1, неразделна част от договора, съдържащо условия за ползване на международна
платежна карта и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната
карта. Не
е спорно, че кредитната карта, предоставена на ответника, е била активирана на
17.12.2015 година. Валидността на картата е две години, като след изтичането му
кредитодателят предоставя на кредитополучателя подновена карта, а старата
подлежи на връщане. Срокът на договора за кредит е шест години.Съгласно чл.3,
ал.1 от договора, кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от
главницата до максималния размер на кредитния лимит от 400.00 лева, като се
задължава, съгласно ал.2 на чл.3 от Договора да заплаща на всяко второ число на
месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец и включващо: усвоен
и непогасена главница между 1- во и 19 –то число на текущия месеца; усвоена и
непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец; начислена
и непогасена договорна лихва върху предходните две суми на основа на посочения
в договора ГЛП; неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за
събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец. Срокът на
договора е 6 години при фиксиран лихвен процент 43.2 %. Съгласно договора върху
усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в
размер на 0.12%, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и
непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е
с продължителност от 30 дни. Договорен е ГПР на заема 45.9%. В
чл.12, ал.1 от Раздел ІІІ. „Погасяване” е постигната договореност, че
при непогасяване на текущото си задължение на падежа, кредитополучателят дължи
да представи в 3-дневен срок след падежа допълнително обезпечение - поръчител,
който да отговаря на конкретно посочени условия, като в същия срок да заплати и сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да
послужи за частично погасяване на задължението му. В чл. 16, ал. 4 е предвидено, че
задължението на кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение
възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. Според предвиденото в чл. 21 от договора, в случай, че
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от
датата следваща падежа на текущото задължение, дължи неустойка в размер на 10%
от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
съответния месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение
на задължението на 6- то число на месеца, в който не е погасено до 5- то число
на следващия месец текущото задължение. Уговорено в чл. 22, ал.1 от договора е,
че в случай, кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е
парично задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15%
от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне
един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, кредиторът
има право да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо, като
обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от начините,
посочени в чл. 28 от договора. След настъпване на предсрочна изискуемост
договорна лихва не се начислява – чл. 22, ал. 2 от договора, но
кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева,
включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението /чл. 21, ал.
5/. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за забава /чл. 22,
ал. 3/. Наред с това в ал. 4 на чл. 22 е предвидено задължение на
кредитополучателя да заплаща и разходи за действия по събиране на задължението
в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на
сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на
такса разходи отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на
текущия месец 15% от максималния кредит лимит, но дължи неустойка в размер на
10%, договорена в чл. 21.
По твърдение на ищеца, неоспорено от
ответника, на 12.06.2018 година е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземане на „Аксес Файнанс" ООД към К.В.П. е
прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Не е налице спор и относно това, че на 03.05.2019 г. е бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като видно от приложеното към
исковата молба препис – извлечение от Приложение № 1, неразделна част на
цесията, е прехвърлено вземането по договор за кредит „Бяла карта“ от
17.12.2015 година.
По силата на
т.4.5. от Договора за цесия от 03.05.2019 г. купувачът се е задължил от името
на продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за
сключен договор за цесия, като продавачът упълномощава купувача с правата за
уведомява на длъжниците чрез издадено от него пълномощно.
В потвърждение
за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД е потвърдил извършената цесия на всички вземания,
цедирани от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД на „Агенция за
събиране на вземания” АД, съгласно Договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 03.05.2019 г. и индивидуализирани в Приложение №1/03.05.2019г.
С пълномощно цедента е упълномощил
цесионера с права да уведоми от негово име съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия. Ищецът признава в исковата си
молба, че ответникът не е бил уведомен преди датата на получаване на исковата
молба за сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания между него и
„Агенция за контрол на просрочени задлжения“ ЕООД от 03.05.2019 година.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза с вещото лице А.Т. се установява, че сумата от 400.00
лева по кредитната карта е предоставена на ответника в пълен размер на 17.12.2015
година. Ответникът е усвоил заемни средства, както следва: сумата от 133.30
лева – на 15.05.2016г.; сумата от 33.17
лева – на 15.01.2016г.; сумата от 39.47 лева – на 18.01.2016г.; сумата от
170.00 лева – 26.01.2016г.; сумата от 30.00 лева – 26.03.2016г.; сумата от
100.00 лева – на 22.04.2016г.; сумата от 100.00 лева – на 06.06.2016г.; сумата
от 100.00 лева – на 07.06.2016г.; сумата от 20.00 лева – на 12.07.2016г.;
сумата от 20.00 лева на 15.07.2016г.; сумата от 6.00 лева – на 19.07.2016г. и
сумата от 10.00 лева– на 19.07.2016г.
От страна на ответника по кредитната карта са
постъпили общо 1481.00 лева за периода от 29.01.206 г. до 08.02.2018г. С
внесените суми са погасявани главница, договорна лихва по чл.4, ал.1, т.2 от
договора, неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 21 от
договора, разходи за събиране по чл. 22, ал.5 и ал.6 от договора, както и законна
лихва по чл. 22, ал.4 от договора.
На 13.06.2018 година ответникът е направил една вноска
в размер на 60.00 лева, с която са били погасени частично както следва: 46.34
лева – договорна лихва и 13.64 лева – лихва за просрочие. След 03.05.2019
година от ответника не са извършвани плащания.
Кредита е бил обявен за предсрочно изискуем на
06.11.2017 година.
Към 03.05.2019 година задължението на ответника по
договора е както следва: дължима просрочена главница – 394.95 лева; договорна
лихва за периода от 12.07.2016 г. до 06.11.2017 г. – 170.60 лева; неустойка за неизпълнение на задължение за периода от
06.06.2016г. до 06.11.2017г.– 384.06 лева; разходи и такси за извънсъдебно
събиране – 65.39 лева; законна лихва за периода от 07.11.2017г. до 13.03.2019 г.
– 53.98 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.с чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск е допустим. Съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, където е посочено, че когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. В конкретния случай от приложените по делото доказателства се
установява, че ответника К.П. е уведомен за издадената срещу него заповед за
изпълнение на 04.04.2019г., като е депозирал възражение по чл.414 от ГПК срещу
нея на същата дата, т.е. в законоустановения двуседмичен срок. За възражението заявителят
„АКПЗ“ ЕООД е уведомен на 24.04.2019г. На 23.05.2019 г. исковата молба е
изпратена по пощата от ищеца „АСВ“ ЕАД. При така изложените факти следва извод,
че е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на ГПК, предвид
на което съдът намери предявеният установителен иск за допустим. На основание
сключеният на 03.05.2019 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания между
„АСВ“ ЕАД и „АКПЗ“ ЕООД /цесия/ и потвърждение на цесията от същата дата от
„АКПЗ“ ЕООД, „АСВ“ ЕАД се явява активно легитимиран да предяви установителен
иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че между "Аксес Файнанс"ООД и
ответника действително е сключен договор за кредит „Бяла карта" от
17.12.2015 г. относно револвиращ кредит с максимален кредитен лимит от 400.00
лв. Задължението по договора е било на два пъти цедирано – веднъж по силата на
Рамков договор от 12.06.2018 година, сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, и втори път по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., сключен между
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД. Ищецът по делото не е представил доказателства ответникът да
е уведомен за извършените две цесии. В случая не би могло да се приеме, че е
налице надлежно уведомяване на ответника чрез връчване на препис от исковата
молба, инициирала производството по делото, тъй като към същата не са били
приложени уведомления от цесионерите „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, действащи като пълномощник на цедента „Аксес Файнанс" /по отношение на първата
по време цесия/ и на „АКПЗ“ ЕООД /по отношение на втората цесия/. В този смисъл е неоснователно и направеното с
исковата молба искане от страна на ищеца ответникът да се счита редовно
уведомен за втората по време цесия, а именно тази от 03.05.2019 година.
Безспорно в съдебната практика се приема, че изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал.4 от ЗЗД, като уведомлението чрез пълномощник в случая е допустимо /в
с.см. са решение № 123/ 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС на РБ, ІІ
т.о.; решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., ІІ т.о.; решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о./. В случая,
предвид липсата на уведомления, представени от ищеца с исковата молба и
достигнали до длъжника с нея, не следва да се приеме, че ответника е уведомен
за извършените цесии.
Съгласно приложеният към исковата
молба Договор за кредит „Бяла карта“ от 17.12.2015 година, чл. 22, ал.1 от
същия, кредитодателят има право да обяви цялото задължение по договора за
предсрочно изискуемо, в случай че кредитополучателят изпадне в забава за
плащане, на което и да е парично задължение по договора с повече от 10 дни или
не е заплатил минимум 15% от одобрени си кредитен лимит, в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата по одобрения кредитен лимит. Посочено е, че обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита следва да бъде извършено по някой от начините в чл. 28
от договора. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето
защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на
длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си.
Приложението на разрешенията на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за
уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират
проявление и по отношение на небанковите финансови институции /в т.см. решение
№ 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС на РБ, II т.о./.
От събраните по делото
доказателства категорично се установява съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит „Бяла карта" от 17.12.2015 г.,
притежаващ необходимите и съществени елементи на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно този договор трето за делото лице
е предоставило на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 400.00
лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който да се усвоява посредством
нарочен платежен инструмент. Ответникът е усвоявал суми от разрешения му
кредитен лимит, което се установява от заключението на вещото лице. Това е
породило задължението на ответника да погасява текущото си задължение до второ
число на съответния месец. От заключението на ССчЕ се установява, че в
изпълнение на това си задължение ответникът е извършвал плащания, макар и със
закъснение по отношение на част от тях. Неплащането на минимум 15 % от
одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца поражда правото
на кредитодателя да обяви цялото задължение по договора за кредит за предсрочно
изискуемо /чл. 22, ал.1/. Константна е съдебната практика /Решение №
123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на II т.о. и мн. други/, че когато
ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост в подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение, фактите относими към настъпването и
обявяването й са част от основанието на заявеното вземане и следва да са се
осъществили преди образуване на заповедното производство. Това разрешение е
важимо както за вземането, предмет на заявлението по чл. 417 ГПК, така и за
вземанията предмет на заявлението по чл. 410 ГПК. В последният случай
обстоятелствата, при които настъпва предсрочната изискуемост, подлежат на
доказване в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не
съществува задължение да прилага доказателства за същите към заявлението по чл.
410 ГПК. В случая ищецът по делото, за да обоснове изискуемостта на вземанията
си се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит на 06.11.2017г.
на горепосоченото договорно основание. От установените по делото обстоятелство
може да се направи извод, че към тази дата са били налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки за обявяване на предсрочната му
изискуемост, предвид липсата на плащания по договора след 31.08.2017 г. Според уговореното в договора
необходимо условие за настъпването на предсрочната изискуемост е обявяването й
на кредитополучателя. Страните не са уговорили т.нар. автоматична предсрочна
изискуемост. Следователно, за да може кредитодателят да се ползва от последиците
на предсрочната изискуемост волеизявлението му за това следва да е достигнало
до знанието на ответника и то по един от начините визирани в чл. 28 от
договора. Доказателства за уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост, ищецът не е представил, нито твърди, за уведомяване на ответника
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Доколкото договорът за
страните има силата на закон /чл. 20а ЗЗД/, липсата на обявяване на
предсрочната изискуемост по един от начините уредени в чл. 28 от договора, сочи
на неосъществяване на условията, при които е уговорено настъпването на същата.
Мотивиран от горното,
настоящият състав намира, че ищецът по делото не проведе пълно и главно
доказване на релевантния за спора факт, а именно, че предсрочната изискуемост
на кредита е обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Недоказаният факт, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, се приема за неосъществил
се факт, поради което следва да се приеме, че процесните вземания не са
изискуеми в заявения размер и не са възникнали на предявеното от ищеца
основание - предсрочна изискуемост на вземанията за главница, договорна лихва,
неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и
лихва за забава, която предсрочна изискуемост да е настъпила преди образуване
на заповедното производство. Това води до неоснователност и недоказаност на
предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД и същите подлежат на
отхвърляне. На друго основание исковият съд не може да установява дължимост на
процесните претенции, тъй като единственото въведено и поддържано от ищеца
основание е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за
кредит „Бяла карта". Недоказването на процесното основание не отрича
възможността кредиторът да претендира вземанията си на друго основание,
обуславящо тяхната изискуемост. Отделно от това, липсата на твърдяната
предсрочна изискуемост на процесните вземания отрича материалноправната
легитимация на ищеца по делото. Договорът за кредит „Бяла карта“ от 17.12.2015
година е сключен за срок от 6 години, съгласно чл.4, ал.1, поради което и не
следва да се приеме, че договорът е прекратен на основание изтичане на срока
му.
При това положение не може да
бъде направен извод, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на 06.11.2017 година до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 25.03.2019 година, а по този начин не може да се приеме за установена и
изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително с
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК или по друг начин, не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от
значение за спорното право съгласно чл. 235, ал.3 ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК, нито може да промени
с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление
за издаване на заповед за изпълнение /в т.см. решение № 114/07.09.2016 г. по
т.д. № 362/2015 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о./. В заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и в исковата молба, с която е предявен искът по чл. 422, ал.1 ГПК
предсрочната изискуемост на кредита е наведена като основание за възникване на
вземането, без да има разграничение на падежирали и непадежирали вноски, поради
което е недопустимо за първи път в процеса по чл. 422 ГПК да се установява
съществуване само на вземане за погасителни вноски за главница, изискуеми към
датата на заявлението по чл. 410 ГПК /в т.см. решение № 205/16.02.2017 г. по
т.д. № 2932/2015 г., на ВКС на РБ, ІІ т.о./. Отделно от това такова искане от
ищеца не е направено с исковата молба. Не е установен и размера на падежиралите
вноски от заключението на вещото лице, поради липса на такава поставена
задача.
Поради всички изложени по-горе
съображения съдът намери предявеният установителен иск с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415 ГПК за следните вземания: сумата от 394.95 лева–
главница, договорна лихва в размер на 170.60 лева за периода от 12.07.2016 г.
до 06.11.2017 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 384.06
лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 65.39 лева, законна лихва
в размер на 40.60 лева за периода от 07.11.2017 година до 13.03.2019 година,
дължими по дължими по Договор за кредит № 446163 от 17.12.2015 година, в едно
със законната лихва върху главницата от 394.95 лева, считано от датата на
подаване на заявлението – 25.03.2019 година до окончателното изплащане, за
които е издадена Заповед № 440 от 27.03.2019 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 156/2019 г. по описа на Районен съд - Елхово,
като изцяло неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника сторените по делото
разноски, но последният, макар и да претендира такива, не представя
доказателства, че е направил разноски в хода на процеса, поради което не следва
да му се присъждат такива.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от *** - изпълнителен
директор, чрез пълномощник – Й.И.Й., съдебен адрес ***, офис 41А, против К.В.П.,
с ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 422,вр. чл. 415 ГПК за признаване съществуването на следните
вземания: сумата от
394.95 лева– главница, договорна
лихва в размер на 170.60 лева за периода от 12.07.2016 г. до 06.11.2017 г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 384.06 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране в
размер на 65.39 лева, законна лихва в размер на 40.60 лева за периода от
07.11.2017 година до 13.03.2019 година, дължими по дължими по Договор за кредит
№ 446163 от 17.12.2015 година, в едно със законната лихва върху главницата от 394.95
лева, считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019 година до
окончателното изплащане, за които против ответникът е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №440 от 27.03.2019 г. по ч.
гр. д. № 156/2019 година по описа на РС – Елхово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Ямбол чрез РС – Елхово в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: