Решение по дело №1506/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 447
Дата: 15 май 2024 г.
Съдия: Радостина Петкова Иванова
Дело: 20232100501506
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Бургас, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20232100501506 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на А. Т. С.,
ЕГН: **********, с адрес: ************против решение № 1104 от 19.05.2023г.,
постановено по гр. дело № 7559/2022 г. по описа на РС- Бургас, с което на основание чл.
56 от ЗН е унищожен в полза на ищците Н. П. И., ЕГН: **********, Д. П. И., ЕГН:
********** и З. П. Г., ЕГН: **********, всички със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар
Симеон I“ № 58-60, ет. 1, офис 1 - адвокат Люба Райнова от САК, извършения от ответника-
въззивник А. Т. С. отказ от наследство, вписан в особената книга на Софийски районен съд
под № 1285/29.06.2022 год., с който последният се е отказал от наследството на баща си Т.
А. Т., ЕГН: **********, починал на ****** Със същото решение ответника- въззивник е
осъден да заплати на ищците направените в първата инстанция съдебно-деловодни разноски
в общ размер на 1080лв.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се
твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че въпреки отправената по
електронен път молба и представен медицински документ за невъзможност за явяване в
съдебно заседание пред първата инстанция, районният съд е дал ход на делото и го е обявил
за решаване, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е
лишил ответника от възможност да защити ефективно правата си. Навеждат се доводи за
неправилност на извода на съда, че наследодателя на въззивника е притежавал посочения в
решението недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.513.37.1.3 в гр. София, район Сердика, ул. „Беласица“ 20, ателие 3. Посочил е, че този
обект е придобит от баща му по време на брака му с Ф. С. /майка на въззивника/, поради
1
което наследството, от което той се е отказал е наследената ¼ ид.ч. На последно място
въззивникът счита, че районният съд неправилно не е приел доводите му, че не са налице
основания за унищожаване на отказа от наследство, тъй като последният е вписан на
03.06.2022г, а уведомлението за наложената възбрана му е връчено по-късно – на
11.07.2022г. По изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът да бъдат отхвърлен.
Претендира присъждане на разноските и в двете инстанции.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите НИКОЛАЙ П. И., Д. П. И. и
З. П. Г., чрез упълномощения им процесуален представител адв. Л. Райнова са депозирали
писмен отговор на въззивната жалба, в който са я оспорили като неоснователна. Възразили
са против истинността на твърденията в жалбата, че съдът не е уважил искането на
ответника за отлагане на делото в първата инстанция поради представения от него
медицински документ, като са посочили, че в заседанието си от 07.03.2023г. съдът не само е
уважил молбата, но и е отложил делото за 28.04.2023г. На следващо място въззиваемите
считат за правилен и обоснован извода на съда, че ответникът е направил отказ от
наследство след като многократно през годините е бил уведомяван от съдебния изпълнител
за наличието на кредитори и за образуваното от тях срещу него изпълнително дело. Сочат,
че е налице фактическия състав за уважаване на предявения иск по чл. 56 от ЗН- ищците са
кредитори, а ответника е техен длъжник, налице е извършен от последния отказ от
наследство и по делото няма данни последният да има имущество, от което да се
удовлетворят ищците. В тази връзка считат за неоснователни и без правно значение
доводите в жалбата, че ответникът бил уведомен за наложената възбрана върху имота след
извършения от него отказ от наследство, доколкото сочат, че за уважаване на иска по чл. 56
от ЗН законът не изискване наличието у длъжника на знанието за увреждане на кредиторите
си. Наред с горното в писмения отговор се оспорват като несъстоятелни твърденията на
въззивника, че ид.ч., за които той е направил отказ са несеквестируемо, като считат, че дали
това е така в случая няма значение, тъй като се касае за вземане от непозволено увреждане,
в който случай несеквестеруемостта няма правно значение /чл. 445, ал.1, предл. 1 от ГПК/.
Освен това се сочи, че след като ищецът е доказал качеството си на кредитор, в тежест на
длъжника при наличие на отказ от наследство е да докаже, че имуществото, с което
разполага е достатъчно за удовлетворяването на вземането срещу него. По подробно
изложените в писмения отговор доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноските за въззивното производство.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд- Бургас е образувано по
предявения от ищците Н. П. И., Д. П. И. и З. П. Г., с който се иска да бъде унищожен отказа
от наследство, извършен от ответника А. Т. С., вписан под № 1285/29.06.2022 г. в особената
книга на Районен съд- София, с който същият се е отказал от наследството на баща си Т. А.
Т., ЕГН: **********, починал на *****.
В исковата молба се сочи, че ищците имат парично вземане към ответника като
кредитори по повод издадени в тяхна полза изпълнителни листи, въз основа на които е
образувано изп.д.№ 70/2008 г. на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 с район на действие -
2
БОС. Твърдят, че в изпълнителното производство на ответникът- длъжник е връчена покана
за доброволно изпълнение през 2008г., като на 11.07.2022г.същият е уведомен за наложена
възбрана на ид.части от наследените от него през 2022г. недвижими имоти,която е вписана в
СВ на 08.06.2022г. Ищците сочат, че непосредствено след вписване на възбраната
ответникът е направил отказ от наследството на баща си, с което е препятствал
възможността за удовлетворяването им като негови кредиторите за паричното им
вземане,което с времето е нараснало на сумата от общо 243 960, 91 лв. Заявяват, че преживе
наследодателя на ответника е притежавал недвижимо имущество,представляващо 1/4
ид.части от самостоятелен обект в сграда е идентификатор № 68134.512.94.1.74, е адрес:
гр.София, район Сердика, бл.217, вх.Г, ет.5, ап.74, със застроена площ от 88,58 кв.м., и 1 /4
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.513.37.1.3, с адрес:
гр.София, район Сердика, ул.“Беласица“ № 20, ет. 1, ателие 3, площ от 30,21 кв.м., ведно е
1,40 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж. Иска се
унищожаване на направения отказ от наследство на основание чл. 56, ал.1 от ЗН.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска и се моли за отхвърлянето му. Заявява, че не оспорва твърденията на ищците, че те са
негови кредитори за посочените вземания. Възразявам че извършения от него отказ от
наследство е вписан на 03.06.2022г., преди да получи уведомлението за наложната възбрана
върху процесните имоти, което му е връчено на 11.07.2022г. Предвид това счита, че не са
налице основания за унищожаемост на отказа от наследство. Наред с това сочи, че дори и да
не без се отказал от наследството на баща си, то наследеноото от него имущество би било
несеквестируемо и не би послужило за удовлетворение на кредиторите.
От фактическа страна по делото между страните не се спори, а от представените
доказателства е безспорно установено,че ищците-въззиваеми са кредитори на ответника като
за паричните си вземания към него те са се снабдили с два изпълнителни листа, издадени по
НОХД № 193/2000г. на БОС. Установено е, че за принудително събиране на вземанията си
ищците са завели срещу ответника изпълнително производство, по което е образувано изп.
д. № 70/2008г. по описа на ЧСИ Таня Мажарова- БОС. От представеното удостоверение,
издадено от ЧСИ Таня Маджарова- БОС е видно,че поканата за доброволно изпълнение е
връчена на ответника на 08.06.2008г. Не се спори, че в хода на изпълнителното
производство ответникът е придобил по наследство след смъртта на баща си Т. А. Т., поч.
на 04.02.2022г. следните имущество: ¼ ид.част от имот с идентификатор 68134.512.94.1.74,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район Сердика, бл. 217, вх. Г, ет. 5, ап.
74 и ¼ ид.ч. от имот с идентификатор 68134.512.37.1.3, представляващ апартамент находящ
се в гр. София, район Сердика, ул. „Беласица“ 20, ет. 1, ателие ет. 3. Не се спори, че върху
посоченото наследствено имущество е наложена възбрана, вписана в СВ на 08.06.2022г., за
която ответника –длъжник е уведомен чрез връчено му на 11.07.2022г. съобщение.
Установено е също безспорно, че междувременно ответникът е направил отказ от
наследството на баща си, вписан в особената книга на СРС под № 1285/29.06.2022г.
Районният съд е квалифицирал иска с правно основание чл. 56 от ЗН.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, като е приел,че са налице всички
предпоставки за уважаване на иска, е унищожил в полза на ищците извършения от
ответника отказ от наследство, вписан в особената книга на Софийски районен съд под №
1285/29.06.2022 г. Прието е, че въпреки доказателствената тежест, която носи ответника не е
ангажирал доказателства, че разполага с друго имущество, което да послужи за
удовлетворяване на вземането на кредиторите -ищеца. За ирелевантно в случая е счететно
възражението на ответника кога е бил уведомен за вписаната върху наследствените имоти
възбрана. Що се касае до доводите за несеквестируемост, съдът е посочил, че това би било
от значение само при посочено от ответника друго имущество, което да послужи за
удовлетворяване на кредиторите,а такова не е установено.
3
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка по реда на чл.
269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и
допустимо / в т.ч. искът е предявен в рамките на законния преклузивен срок/. Районният
съд е установил правилно фактическата обстановка, релевантна за спора, като направените
въз основа на нея фактически и правни изводи се споделят напълно от настоящата
инстанция, като въззивният съд препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, без да е
нужно да ги преповтаря. В рамките на направените в жалбата оплаквания, настоящата
инстанция като съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира следното:
Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от
наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да
се удовлетворят от имуществата на наследника. Искът за това може да се предяви в
едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа,като в
случая сроковете са спазени.
На първо място в жалбата е направено оплакване за допуснато от районния съд
процесуално нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК, изразяващо се в твърдение за неуважаване
на искането му за отлагане на съдебното заседание на 07.03.2024г., въз основа на което
въззивникът счита, че е бил лишен от възможност да защити ефективно правата си. В случая
данни за такова процесуално нарушение липсват. Видно от съдебния протокол от
07.03.2024г. районният съд, съобразявайки се именно с искането на ответника за отлагане на
делото поради заболяване и представения болничен лист не е дал ход на делото и го е
отложил на 28.04.2024г., в което заседание ответникът отново не се е явил, нито е изпратил
процесуален представител. Независимо от това следва да се има предвид, че допуснато от
първата инстанция нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК би имало правно значение за
въззивното производство само ако се касае за неуважаване на искане за отлагане на делото в
хода първоинстанционното производство, което да е довело до невъзможност на
позоваващата се на него страна да упражни свое процесуално право, респ. да ангажира
своевременно направени и допустими доказателствени искания. В настоящия случай в срока
по чл. 131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да подаде писмен отговор, като
както в него, така и след доклада на съда не е направил каквито и да е доказателствени
искания, нито в жалбата твърди, че е имало процесуални действия, които районният съд не
му да дал възможност да направи. Ето защо така направено оплакване се явява
неоснователно.
На следващо място неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът не е
съобразил точния обем на наследеното имущество, от което въззивника се е отказал. В тази
връзка следва да се има предвид, че в решението си съдът не е посочвал конкретните
имуществени права, които са били част от наследството, придобито от ответника, а и по
делото няма спор какъв е обема на наследеното от въззивника-ответника имущество. Освен
това с оглед специфичния предмет на предявения иск по чл. 56 от ЗН, съдът не дължи
произнасяне в диспозитива на решението си относно конкретните имуществени права, за
4
които уважава иска, а се произнася по валидността на извършения отказ от наследство.
Относно последното оплакване в жалбата: По делото е безспорно установено, че към
момента на направения отказ от наследство ищците имат качеството на кредитори на
ответника, като последният нито твърди, нито доказва,че разполагал с достатъчно
имущество, от което да удовлетвори вземанията им по образуваното срещу него
изпълнително дело. Затова, както правилно е приел районния съд, тъй като в случая
въззивникът- ответник,въпреки доказателствената тежест, която носи и му е надлежно
указана в първата инстанция нито е твърдял, нито не е представил доказателства, че
притежава имущество, което да е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите-ищци, т.е.
процесният отказ от наследство съставлява увреждащ акт от страна на длъжника спрямо
кредиторите се налага извода, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.
56 от ЗН. Що се касае до възражението за несеквестируемост на наследеното имущество,
същото е без правно значение в случая, тъй като преценката по този въпрос не е
предпоставка за уважаване на иска чл. 56 от ЗН, а е въпрос, който подлежи на изследване в
изпълнителното производство. Ирелевантно е и обстоятелството дали отказът от наследство
е извършен преди или след като на ответника е връчено съобщението за наложената през
2022г. възбрана върху процесните наследствени имоти, доколкото за образуваното
изпълнително производство и предприетото принудително изпълнение по издадените в
полза на ищците изпълнителни листи ответникът-длъжник е уведомен в много по-ранен
период -още през 2008г. с връчената му покана за доброволно изпълнение.
От гореизложеното се налага извода, че в случая са налице всички условия за
уважаване на иска по чл. 56 от ЗН, поради което с оглед пълното съвпадане на изводите на
районния съд с тези на настоящата въззивна инстанция, обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в т.ч.и в частта за
разноските.
С оглед изхода на делото, в тежест на въззивника- ответник следва да се възложи
заплащане на направените от ищците-въззиваеми разноски за въззивното производство
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, възлизаща в общ размер на 1850лв.
Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1104 от 19.05.2023г., постановено по гр. дело №
7559/2022 г. по описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА А. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на НИКОЛАЙ
П. И., ЕГН: **********, Д. П. И., ЕГН: ********** и З. П. Г., ЕГН: ******, всички със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, ет. 1, офис 1 - адвокат Люба Райнова
от САК направените във въззивното производство разноски в общ размер на сумата от
5
1850лв.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6