Р Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………..гр.София,…………..г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданска колегия, ІV „в”
състав,
в закрито съдебно заседание на ………..
……………….година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15719 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от „Б.Д.“ ЕАД – взискател по изп.дело № 20088410400399 по
описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ, срещу постановлението от 06.06.2019г., с
което е прекратено изпълнителното дело, на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и са вдигнати наложените запори и
възбрани.
Жалбоподателят
заявява
искане за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно. Твърди,
че от момента на образуване на изпълнителното производство , видно от
отбелязванията върху изпълнителния лист и прибавките към него, през всяка една от
следващите години са извършвани плащания от длъжниците. Поддържа, че в нито
един момент няма прекъсване на тези плащания за период повече от 2 години,
поради което не може да се приеме, че е налице основанието по чл.433,ал.1, т.8
от ГПК. Твърди, че длъжниците отговарят солидарно за дълга-предмет на
принудително събиране, поради което плащанията по изпълнителното дело,
извършвани от всеки един поотделно, прекъсва двугодишния срок по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. След прекъсването на срока, извършено с всяко едно от
плащанията, твърди, че е започвал да тече нов срок. Ето защо, жалбоподателят
счита, че незаконосъобразно с обжалваното постановление изпълнителното
производство е прекратено, поради което и заявява искане за отмяната му.
Заявява искане за присъждане на разноските, направени в настоящото
производство.
Насрещните
страни по жалбата- длъжници в изпълнителния процес
З.И.З., А.И.П., А.А.В.и И.Р.И.- не заявяват становище по жалбата в
законоустановения срок.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Н.М.с
рег.№ 841 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на
жалбата. В мотивите ЧСИ поддържа,
че с обжалваното постановление е
прекратено изпълнителното производство по отношение на длъжника А.И. И., поради неизвършване на изпълнителни
действия повече от 2 години, тъй като в предходен момент – на 21.01.2015г.
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона по отношение на
длъжника З.И.З.. Моли съда да съобрази факта, че по отношение на длъжника А.А.В.,
изпълнителното производство е прекратено на друго основание - по чл.433, ал.1,
т.2 от ГПК с постановление от 14.07.2014г. Обосновава законосъобразността на
обжалваното постановление с нормата на чл.125,ал.1 от ЗЗД, съгласно която
прекъсването и спирането на давността срещу един от солидарните длъжници не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба от взискателя в изпълнителното производство „Б.Д.“ ЕАД е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.1, т.З ГПК /прекратяване на принудителното изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви.
Изпълнително дело № 20088410400399 по описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ е образувано на 16.06.2008г. по молба от 16.06.2008г. на „Б.Д.“ ЕАД срещу длъжниците З.И.З., А.И. И., А.А.В.и И.Р.И. – за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 16.11.2007г„ издаден от СРС, 43 състав по гр.дело № 24477/ 2007г. С изпълнителния лист З.И.З., А.И. И. А.А.В.и И.Р.И. са осъдени да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 5 747,94лв.- главница, на основание чл.237,б.“в“ от ТПК, вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ , ведно със законната лихва от 30.10.2007г.- до окончателното изплащане , сумата от 2 002,47лв.- лихва за периода 28.11.2005г.- 29.10.2007г. , както и на основание чл.64,ал.1 от ЕПК /отм./- сумата от 155,00лв.
С молбата за образуване на изпълнително производство, взискателят „Б.Д.“ ЕАД е възложил на частния съдебен изпълнител действията по чл.18 от ЗЧСИ.
С влязло в сила постановление от 14.07.2014г. изпълнителното производство е прекратено по отношение на длъжника А.А.В., на основание чл.433,ал.1,т.2 от ЕПК - по писмено искане на взискателя „Банка ДСК“ ЕАС с молба с вх.№ 38091/ 11.07.2014г. Поради това, съдът не обсъжда изпълнителните действия, извършени спрямо този длъжник, доколкото изпълнителното производство срещу него е прекратено с предходен акт на ЧСИ е на друго основание.
По отношение на останалите длъжници : З.И.З., А.И. И. и И.Р.И., от доказателствата по изпълнителното дело се установяват следните факти:
За длъжника З.И.З.:
На 18.06.2008г. до длъжника З.И.З.е изпратена покана за доброволно
изпълнение.
С молба от 16.10.2008г. от длъжника е заявено искане за спиране на изпълнителното дело , на основание чл.454 от ГПК, с позоваване на факта, че е внесена сумата от 4 000,00лв., представляваща 30% от дълга по изпълнителното дело и с поето задължение за погасяване на задължението , задно с всички разноски и законна лихва на 10 месечни равни вноски, всяка от които от 665,00лв., вносими до 15-то число на месеца и една последна за уравняване. С молбата е заявено искане за вдигане на наложените запори върху вземанията на солидарните длъжници /л.120 от изп.дело/. Сумата от 4 000,00лв. е постъпила по сметката на ЧСИ на 17.10.2008г. /л.124 от изп.дело/.
На 08.04.2009г. от ЧСИ е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника , дължимо от работодателя „Г.-И.“
ЕАД /л.139 от изп.дело/.
На 30.04.2009г. от длъжника е извършено плащане на сумата от 66,00лв. по изп.дело / л.146 от изп.дело/.
На 09.06.2009г. е заплатена сумата от 66,00лв. /л. 150 от изп.дело/.
На 10.07.2009г. е платена сумата от 66,00лв. /л.154 от изп.дело/.
На 11.08.2009г. е извършено плащане на сумата от 66,00лв. /л.157 от изп.дело/.
На 01.10.2009г. е платена сума от 66,00лв. /л.160 от изп.дело/.
На 11.12.2009г. е платена сумата от 67,50лв. /л. 163 от изп.дело/.
На 08.01.2010г. е платена сума от 67,50лв. /л.167 от изп.дело/.
На 08.03.2010г. е извършено плащане на сумата от 67,50лв. /л. 171 от изп.дело/.
С молба вх. № 19442/ 05.05.2010г. взискателят „Б.Д.“ ЕАД е заявил искане до ЧСИ за продължаване на изпълнителното производство по отношение на длъжниците З.З.и А.И..
С постановление от 05.05.2010г. ЧСИ , като е констатирал, че след първоначално внесените 30% от дълга / 4 000,00лв./ от длъжника З.З.не е изпълнено поетото задължение за изплащане на остатъка от дълга , ведно със законната лихва върху главницата, на 10 равни месечни вноски, но не по-малко от 650,00лв. всяка една и една последна за уравнение на всички дължими суми до 30-то число на всеки месец, на основание чл.454,ал.2 от ГПК е възобновил изпълнителното производство срещу длъжника З.З..
С разпореждане на ЧСИ от 23.03.2011г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника З.З., дължимо от работодателя му Кооперация „Обслужваща кооперация на собствениците „К.“. /л.256 от изп.дело/. Запорното съобщение до работодателя е изпратено на 23.03.2011г. /л.265 от изп.дело/.
С разпореждане от 21.03.2012г. на ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника З.З., дължимо от работодателя му „Д.Г.“ ООД. Запорното съобщение до работодателя е изпратено на същата дата 21.03.2012г.
С молба вх.№ 110670/ 13.10.2017г. взискателят „Б.Д.“ ЕАД е заявил искане до ЧСИ за извършване на опис на движимите вещи на длъжниците по постоянния им /настоящ адрес. Заявено е и искане за налагане на запор върху трудовите им възнаграждения, в случай, че при извършена справка в НОИ се установи наличие на такива.
По отношение на длъжника А.И. И.
На 18.06.2008г. до длъжника А.И. И. е изпратена покана за доброволно изпълнение.
С разпореждане от 30.07.2008г. от ЧСИ е насрочен
за 14.08.2008г. опис на движимо
имущество на длъжника, находящо се на адреса в гр.София, ж.к.Надежда,
бл.10, вх.В, ет.2, ап.121 /Л.84/.
С молба от 05.05.2010г. от взискателя „Б.Д.“ ЕАД е заявено искане за продължаване на изпълнителното производство срещу длъжника А.И. /л. 174 от изп.дело/.
На 17.11.2017г. е изпратено със запорно съобщение ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от работодателя „ЕОС М.“ ЕООД /л.436 от изп.дело/.
По
отношение на длъжника И.Р.И.
На 18.06.2008г. до длъжника И.Р.И. е изпратена покана за доброволно
изпълнение.
С разпореждане от 07.07.2008г. на ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника дължимо от работодателя му
ЕТ Е.П.-Б.“. На същата дата е изпратено запорното съобщение до работодателя
/л.88 от изп.дело/.
На 09.04.2009г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника И. И. - ЕТ „Е.П.-Б.“ , за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение.
С разпореждане от 05.05.2010г. на ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от работодателя „Г.К.-1“ ООД /л.190 от изп.дело/. На същата дата е изпратено и запорното съобщение до работодателя- л.191 от изп.дело.
В резултат на наложения запор на 11.06.2010г. по делото е постъпила
сумата от 121,04лв. /л.232 от изп.дело/; на 12.07.2010г.- сумата от
121,04лв./л.234 от изп.дело/; 11.08.2010г.
е постъпила сумата от 121,04лв. /л.236 от изп.дело/, на 13.09.2010г.- сумата от
121,04лв. ; на 12.10.2010г. е постъпила
сумата от 121,04лв. /л.238 от изп.дело/, на 11.11.2010г. е постъпила сумата от
72,07лв. /л.240 от изп.дело/, на 11.12.2010г. е постъпила сумата от 121,04лв.
/л.245 от изп.дело/, на 13.01.2011 г.- сумата от 121,04лв. /л.247 от изп.дело/,
на 11.02.2011г.- сумата от 121,04лв. /л.249 от изп.дело/, на 11.03.2011г.-
сумата от 121,04лв. /л.276 от изп.дело/, на 12.04.2011г.- сумата от 121,04лв.
/л.279 от изп.дело/, на 11.05.2011г.- сумата от 142,00лв. /л.281 от изп.дело/,
на 13.06.2011г- сумата от 123,30лв. и на 12.07.2011г.- сумата от 91,48лв.
/л.285 от изп.дело/. на 11.08.2011г.- сумата от 62,84лв. /л.296 от изп.дело/ и
на 13.09.2011г.- сумата от
5,08лв. /л.302 от изп.дело/, на 11.06.2012г. е преведена сумата от 112,93лв. /л.324 от изп.дело/, на 10.07.2012г.-
сумата от 100,65лв. ; на 10.08.2012г.- 98,77лв.; на 11.09.2012г.- сумата от 91,82лв. /л.329 от
изп.дело/, на 10.10.2012г.- сумата от 109,95л. и на 09.11.2012г.- сумата от
109,95лв. /л.333 от изп.дело/, на 10.12.2012г.- сумата от 104,49лв. и на 11.01.2013г. - сумата от 122,82лв.
/л.337 от изп.дело/, на 21.01.2013г. е постъпила сумата от 120,00лв. , на 11.02.2013г.- сумата от 110,08лв. /л.339 от изп.дело/, на 12.03.2013г.- 103,88лв. /л.414 от изп.дело/, на 11.04.2013г.- сумата
от 117,72лв.,
С молба вх.№ 091550 от 21.03.2013г. е заявено искане до ЧСИ от „М.“ АД за присъединяване по изпълнителното дело по отношение на длъжника И.Р.И. за дълга, удостоверен с удостоверение с изх.№ 08466/ 18.02.2013г. на ЧСИ С.Я.С молбата е заявено искане на взискателя да се ползва от извършените до този момент принудителни изпълнителни действия, включително и във връзка с наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Г.К.-1“ ООД.
С разпореждане от 25.02.2014г. на ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от новия работодател „П. 11“ ЕООД, като на същата дата е изпратено и запорното съобщение до работодателя.
С постановление от 17.03.2014г. на ЧСИ на основание чл.456 от ГПК като взискател по изпълнителното дело по отношение на длъжника И.Р.И. е присъединен взискателят „М.“ АД за вземанията му по удостоверението с изх.№ 08466/ 18.02.2013г. на ЧСИ С.Я..
С разпореждане от 17.03.2014г. на ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от работодателя „П. 11“ ЕООД за вземанията на присъединения взискател „М.“ АД, като на същата дата е изпратено и запорното съобщение до работодателя /л.381 и л.383 от изп.дело/.
В резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 22.05.2014г. по изп.дело е постъпила сумата от 69,00лв., на 08.07.2014г.- сумата от 69,00лв. , като са извършвани преводи ежемесечно до 19.11.2014г., когато е постъпила сумата от 69,00лв. /л.397 и л.398 от изп.дело и л.412 от изп.дело/.
Сумите, постъпили по изп.дело в резултат на наложения запор през 2015г. са както следва: на 20.01.2015г.- 69,00лв. /л.411 от изп.дело/, на 22.03.2015г.- 69,00лв /л.407 от изп.дело/, на 22.05.2015г.- 69,00лв. /л.408 от изпдело/, на 22.06.2015г.- 69,00лв. и на 07.07.2015г,- 69,00лв. /л.403 от изп.дело/, на 16.09.2015г.- 69,00лв. /л.404 от изп.дело/ и на 19.10.2015г,- 69,00лв. /л.413 от изп.дело/.
През 2016г. в резултат на наложения запор са преведени следните суми:
на15.01.2016г.- 69,00лв., на 18.02.2016г.- 69,00лв., на 17.03.2016г.- 69,00лв. /л.409 от изп.дело/, на
18.04.2016г.- 69,00лв., на 20.05.2016г.- 69,00лв. и на 20.06.2016г.- 69,00лв.
С молба вх.№ 110670/ 13.10.2017г. взискателят е заявил искане до ЧСИ за извършване на опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на неговия постоянен /настоящ адрес, както и извършване на справка в НОИ и при установяване наличие на трудово възнаграждение- запор върху същото - л.325 от изп.дело.
Със запорно
съобщение, изпратено на 17.11.2017г. от ЧСИ е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника , дължимо от работодателя „Т.П.“
ЕООД /л.432 от изп.дело/.
На 17.11.2017г.е изпратено и запорно съобщение
до „У.Г.“ ООД в качеството на работодател на
длъжника И. И. - за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение,
като запорът е наложен с разпореждане от 15.11.2017г. на ЧСИ /л.429 от изп.дело/.
С молба с вх.№ 155142 от 04.12.2017г. от длъжника И.Р.И. е заявено искане за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените запор, с мотива, че е изтекъл 3 годишният давностен 3 срок , в който отговаря като поръчител за дълга.
С молба вх.№ 033477/ 12.04.2018г. от длъжниците А.И.П. и И.Р.И. е заявено искане за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на тях, на основание чл.433,т.8 от ГПК, поради непредприети спрямо тях изпълнителни действия повече от 2 години , както и вдигане на наложените запори върху трудовите им възнаграждения.
С молба вх.№ 041801/ 28.05.2019 от А.И.П. отново е заявено искане за прекратяване на изпълнителното производство срещу нея и вдигане на наложения запор върху трудовото й възнаграждение, заявено и с предходната молба от 12.04.2019г.
С обжалваното постановление от 06.06.2019г., от ЧСИ е прието, че изпълнителното дело е с длъжник А.И.П. и като е установено, че в продължение на 2 години не са поискани изпълнителни действия от взискателя е постановено - ПРЕКРАТЯВАНЕ на изпълнителното производство по делото, на основание чл.433,ал.1 , т.8 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването
настъпва по силата на самата норма на ГПК, като с постановлението само се
констатира настъпилото прекратяване към
момента на изтичане на нормативно установения 2 годишен срок.
Волята на законодателя, заложена в нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК
е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на
взискателя-кредитор, поради което той има задължението със своите действия да
поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов
интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена
само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата
на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането
на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал
извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен
способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното
осъществяване, както
и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да
отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна
последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.
В настоящия случай от данните по изпълнителното дело се установява, че е налице основанието за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на длъжниците З.З.и А.И.. Първото изпълнително действие, предприето от ЧСИ по възлагането на взискателя по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ по отношение на длъжника Златан Златев, е извършено на 08.04.2009г. с налагането на запор върху трудовото му възнаграждение, , следващото изпълнително действие е наложеният запор на 23.03.2011г. , а последното- наложеният запор на 21.01.2013г. Ето защо, независимо от това дали ще се приеме, че в периода от 16.10.2008г. до 05.05.2010г. изпълнителното производство е било спряно , или ще се приеме, че не е налице спиране по отношение на този длъжник, на основание чл.454, ал.1 от ГПК, /предвид противоречивите данни по изп.дело- липсата на постановление за спиране по молбата на длъжника от 16.10.2008г. , от една страна и наличието на разпореждането от 05.05.2010г. за възобновяване на производството/, в този период по отношение на длъжника са предприемани изпълнителни действия в рамките на срокове, по-малки от законово изискуемия 2 годишен срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Считано обаче, от датата на запора от 21.01.2013г. , в рамките на следващите 2 години изпълнителни действия по отношение на този длъжник не са искани от взискателя и не са предприемани от ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Ето защо, съдът приема, че на 22.01.2015г. по силата на закона, на основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника З.З.. Следващото изпълнително действие, поискано от взискателя по отношение на този длъжник- искането за опис на движимите вещи, заявено с молбата от 13.10.2017г. е ирелевантно, доколкото основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК по отношение на конкретното изпълнително дело е настъпило в предходен момент. Това следващо изпълнително действие би имало само и единствено правно значение при преценката евентуално на погасителната давност за вземането , но давността е правен институт, различен от „перемпцията“ по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, към който законът прикрепва настъпването на различни правни последици, макар в някои случаи едни и същи факти да имат правно значение за тези два отделни и различни правни института.
По
отношение на длъжника А.И.- Считано от 30.07.2008г., /на
която дата е насрочен описът на движимото имущество на този длъжник/, в
следващите 2 години срещу нея не са реализирани изпълнителни действия от ЧСИ по
реда на чл.18 от ЗЧСИ, нито такива са искани от взискателя. Ето защо, с
изтичането на 2 годишния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, на
01.07.2010г. по отношение на длъжника А.И. по силата на закона, е
настъпило прекратяването на изпълнителното производство. По гореизложените
мотиви, ирелевантни за прекратяването на конкретното изпълнително дело на
основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, са поисканите , респ.-реализирани по
отношение на този длъжник изпълнителни действия след 01.07.2010г.
С оглед гореизложените мотиви, съдът
приема, че обжалваното постановление се явява законосъобразно в частта, с която
е прекратено изпълнителното производство по отношение на длъжниците З.З.и А.И..
Съдът намира за напълно необосновано и неоснователно съображението, поддържано
от ЧСИ в мотивите му, че с обжалваното постановление е прекратено
изпълнителното дело само по отношение на длъжника А.И.. Видно от диспозитива на
постановлението, с него е прекратено изцяло изпълнителното производство, като
констатацията за наличието на основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е относима
, съгласно съдържанието на обжалвания акт, към всички длъжници. По горните
мотиви, съдът намира, че обжалваното постановление е законосъобразно по
отношение на двама от длъжниците, като то се явява незаконосъобразно по
отношение на третия длъжник- И.Р.И., по следните мотиви:
В мотивите относно фактите, установени
по изпълнителното дело, съдът подробно е изброил всички поискани и реализирани
по отношение на този длъжник изпълнителни действия. Видно от тях, не е налице
изтичане на законоустановения 2 годишен срок , в рамките на който по отношение на този длъжник да не са
извършвани, респ.- да не са искани от взискателя извършването на изпълнителни
действия, като съдът зачита и постъпленията на суми по изпълнителното дело, в
резултат на успешно реализираните изпълнителни способи /запор/. След
образуването на изпълнителното дело на 16.06.2008г., първото изпълнително
действие по отношение на този длъжник е реализирано на 07.07.2008г. с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение. Следващото изпълнително
действие е наложения запор върху
трудовото възнаграждение , дължимо от новия работодател на длъжника, на датата
05.05.2010г., /преди изтичане на 2 годишния срок, считано от 07.07.2008г./. Наложеният запор на 05.05.2010г. е
реализиран успешен изпълнителен способ ,
в резултат на който ежемесечно са постъпвали суми по изп.дело, като в този
период не тече срокът по чл.433,ал.1,т.8
от ГПК,доколкото изпълнителният способ дава целеният резултат. Последното постъпление на сума,в резултат на
този запор , е на дата 11.04.2013г. От
тази дата – до 25.02.2014г., когато е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, дължимо от новия работодател на длъжника , не е изтекъл 2
годишният срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. В резултат на този запор в периода,
през който са постъпвали суми по изпълнителното дело, срокът по чл.433,ал.1,т.8
от ГПК не тече, доколкото изпълнителнят способ дава целеният правен резултат.
Последното постъпление от наложения запор е на дата 20.06.2016г. От тази дата-
до датата 13.10.2017г., когато от взискателят е поискано извършване на ново
изпълнително действие , чрез реализацията на нов изпълнителен способ- опис на
движимите вещи на длъжника с молбата от
13.10.2017г., не е изтекъл 2 годишния законоустановен срок. Съответно- от
датата, на която от взискателят е поискано извършването на последното изпълнително действие- 13.10.2017г.- до
датата на постановяване на обжалваното постановление – 06.06.2019г. , също не е
изтекъл законоустановения 2 годишен срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Ето защо, съдът
приема, че обжалваното постановление се явява незаконосъобразно в частта, с
която е прекратено изпълнителното производство по отношение на длъжника И. И.,
на основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Съдът приема, че предприемането на изпълнителни действия по отношение на
този длъжник , с които е прекъсван срокът по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, има правни
последици само за него и не води до прекъсването на същия срок по отношение на
останалите солидарни длъжници. В хипотезата на солидарна отговорност на
длъжниците всеки един от тях поотделно е
страна по отделно и различно
изпълнително правоотношение в рамките на изпълнителния процес. На основание
разпоредбата на чл.122,ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от всеки един от солидарните длъжници. Прекратяването на
изпълнителното производство по отношение на единия от солидарните длъжници не
води до погасяване на материалното право, дължимо по изп.лист, поради което и
не е пречка изпълнителното производство да продължи по отношение на останалите
солидарни длъжници в рамките на общия изп.процес срещу тях, да продължи за
събиране на цялото, дължимо на взискателя вземане по изп.лист. Ето защо,
нормативно установеният преклузивен срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК тече
поотделно за всеки един от солидарните длъжници. В този смисъл са и
разрешенията на константната съдебна практика- постановените по реда на чл.290
от ГПК- Решение № 83/11.04.2018г. по гр.дело № 1667/2017г. на ІV ГО на ВКС и
Решение № 48/14.07.2016г. по т.дело № 404/2015г. на ІІ
ТО на ВКС.
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че обжалваното постановление
следва да бъде отменено в частта, с която изпълнителното производство е
прекратено по отношение на длъжника И. И., на основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и потвърдено в останалата обжалвана част, с която е прекратено
изпълнителното производство по отношение на длъжниците З.З.и А.И..
Воден от горните мотиви
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
постановлението от 06.06.2019г. по изп.дело № 20088410400399 по описа на ЧСИ Н.М.с
рег.№ 841 на КЧСИ, в частта, с която
е прекратено изпълнителното дело по
отношение на длъжника И.Р.И. , на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и са вдигнати наложените запори и възбрани
спрямо този длъжник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата, подадена от „Б.Д.“ ЕАД срещу постановлението от 06.06.2019г. по
изп.дело № 20088410400399 по описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ в останалата в обжалвана част, с която
изпълнителното производство е прекратено, на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК
по отношение на длъжниците З.И.З. и А.И. И. и е постановено вдигане на
наложените запори и възбрани спрямо тези длъжници.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.