Р Е Ш Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 19.12.2023 год.
В
И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ………....……...………….. в публично …………...
заседание
на девети ноември
…………….………….…….……....….………………..……………………….
през 2023/две
хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………..
Мелиха Халил, ..….…........................................
като
разгледа докладваното от ...................... съдията Виктор Атанасов ..............................
административно
дело ........... №265 .......... по описа за ...................... 2023
година ….....
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.68, ал.1 и във вр. с чл.65, т.5 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.).
Образувано е по жалба от Н.Н.А.,
с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***, против Решение №204 от 22.05.2023
год. на Комисията за защита от дискриминация, Трети специализиран заседателен
състав, постановено по преписка №429/2021 год. на Комисията за защита от
дискриминация.
В жалбата заявява, че обжалва в срок посоченото
решение на КЗД и че не е съгласен с него, тъй като било неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон и КРБ и било и необосновано. Счита, че неправилно в решението е изтъкнато, че
трябва прави сравнение на неговото лично положение само и единствено с
положението на лицата, осъдени на *** в Затвора - *** и са настанени в ***.
Твърди, че това противоречи на чл.6, ал.2 от Конституцията на РБ. В жалбата се
цитират и нормите на чл.4, ал.1 и на чл.5, ал.1 и ал.2 от КРБ, както и на чл.2
от ЗСВ. По-нататък в жалбата се цитира Решение №14/10.11.1992 год. на
Конституционния съд на РБ по конституционно дело №14/1992 год., както и се сочи
съдебно практика на ВКС и на ВАС, която била в смисъла на цитираното решение на
КС на РБ. Цитира се и чл.20 от ХОПЕС/Харта на основните права на Европейския
съюз/. В жалбата се твърди също, че Решение №204 от 22.05.2023 год. на
Комисията за защита от дискриминация, по преписка №429/2021 год. на Комисията
за защита от дискриминация, е необосновано, защото ответниците
не посочили каквото и да било основание, че правото на равно третиране не е
било нарушено, още по-малко пък представили доказателства в подкрепа на подобни
твърдения. От не особено свързаното изложение в жалбата може да се изведе, че
се твърди също, че не са или представени доказателства, че не е било налице
несъответствие с правилото на чл.9 от ЗЗДискр.,
поради което се в жалбата се твърди, че на това основание спрямо жалбоподателя
е осъществена пряка и непряка дискриминация по признак „лично положение“ и
„тормоз“ от страна на ответниците по смисъла на чл.4,
ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. В жалбата се твърди, че е
налице „тормоз“ по смисъла на чл.5, във вр. с §1 от
ДР на ЗЗДискр., във вр. с
чл.197, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл.27в от ППЗИНЗС и
чл.86, ал.1, т.5 от ЗИНЗС, защото осъществяваната проверка в 16:30 часа по
график се правела само в Затвора - ***, а в Затвора в *** не се правела
проверка в 16:30 часа. В жалбата се твърди също, че в периода на жалбата пред КЗД,
в каре №3 и 4/вероятно в Затвора -
***/ липсвал телефон „Мобика“,
а в Затвора в *** в каретата имало по един телефон „Мобика“. С оглед изложените жалбоподателят Н.А. моли в
жалбата решаващият съдебен състав да отмени Решение №204 от 22.05.2023 год. на
Комисията за защита от дискриминация по преписка №429/2021 год. на Комисията за
защита от дискриминация и да постанови друго, ново решение, с което да уважи
жалбата му като основателна, като бъде признато, че е бил дискриминиран по
чл.4, ал.2 и ал.3 – „тормоз“ по смисъла на чл.5, във вр.
с §1 от ДР на ЗЗДискр., във вр.
с чл.197, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл.27в от ППЗИНЗС
и чл.86, ал.1, т.5 от ЗИНЗС, по признак „лично положение“, от ответниците. Отново се сочи Решение №14/10.11.1992 год. на
Конституционния съд на РБ по конституционно дело №14/1992 год., както и отново се
сочи съдебна практика на ВКС и на ВАС. В жалбата са направени и доказателствени искания.
Редовно призован за съдебните заседание, жалбоподателят
– Н.Н.А., с адрес: ***, се явява лично, като заявява,
че поддържа
подадената жалба, с така направените доказателствени
искания в същата. Счита решението на Комисията за
защита от дискриминация за незаконосъобразно, тъй като същата не се съобразила за
правилното решаване с доказателствения материал. Сочи, че в Затвора - *** се правят три проверки по официални
документи, сутрин се правела една проверка към 08:30 часа, когато се сменят
нарядите и другата проверка е вечерна към 20:30 часа, а междинната проверка била
в 16:30 часа, като по документи се прави задължителна проверка на всички лишени
от свобода в зоната с повишена сигурност. Пояснява, че в 16:30 часа проверката
протича по един и същи начин, както сутрешната проверка и вечерната проверка и
че надзирателите проверяват дали са същите лица по килиите, по имена, като
пояснява, че в килията е сам. Допълва, че проверките са задължителни по закон и
се проверява личността на лишените от свобода, за да установят дали има
липсващи затворници, дали са преместени в друг затвор, нови приети затворници
или за избягал затворник, за да се установи дали всички са налице. По-нататък
подробно обяснява, как протичат тези проверки, като твърди, че в Затвора – ***
такава междинна проверка няма, като проверките били само две, а именно -
сутрешна проверка, когато отстъпват и застъпват служителите от
надзорно-охранителния състав и вечерната проверка била по същия начин, но през
деня проверки не се правели. Излага довод, че в Затвора - ***, в Затвора – ***
и в други затвори, през деня се правят проверки само по усмотрение, когато има
нещо съмнително, примерно - когато някой е избягал и трябва да се издирва между
лишените от свобода, за установяване, тогава се правела проверка на зоната с
повишена сигурност и като цяло на целия затвор. Жалбоподателят
заявява, че претенциите
му са единствено за трайната практика в Затвора - ***, по документи проверки да
се правят три пъти на ден, а в Затвора – *** се правели две проверки, но
сутрешната и вечерната проверка за задължителни по закон и така или иначе, нямало
как да се оспорват и това било така по смисъла на закона. Заявява, че единствено
има претенция, че в 16:30 часа се прави проверка, защото по това време жалбоподателят
се къпел, спял, ползвал тоалетна, а те го
събуждали, защо не бил на вратата за проверка, като такива проблеми имали
постоянно и това не било лъжа. Заявява, че знае, че тези проверки не трябва да
се правят по закон и по закон никъде няма задължение да се правят проверки и
той да излиза пред вратата и да ги чака да го проверят, все едно, че са му
гости. Твърди, че в Затвора - *** също ходи по дела и вижда, че там междинна
проверка няма и никой не го е проверявал в 16:30 часа, а има само сутрешна и
вечерна проверка и че много добре му е позната ситуацията в Затвора – ***, тъй
като води дела и остава в килия на затвора. Твърди отново, че в другите затвори
– в Затвора – ***, в Затвора – ***, не се правят междинни проверки и че в Затвора
– *** е по същия начин, правели се само две проверки, както и в Затвора – ***,
тъй като там се явявал като свидетел. Излага довод, че в Затвора - *** са
предвидили някаква практика и това продължава много време, да се прави междинна
проверка и не я премахвали тази практика и тя била въведена още преди сегашният
началник да заеме тази длъжност като административен орган. Твърди, че тази
практика е била въведена преди много години и сегашният началник на Затвора -
*** не я е променил и така си продължава. Жалбоподателят пояснява, че в
килията, в която бил той, разполагал с баня, тоалетна и вода и че условията в
затвора се променяли, тъй като водели дела като граждани на ЕС. Счита, че
решението на Комисията за защита от дискриминация е незаконосъобразно и в този
смисъл не е съобразено равноправното третиране, което е нарушено от ответниците, които вече посочил. Отново заявява, че
неговото лично положение е, че в Затвора - *** се правят три проверки, което било
установено по неговата жалба и от преписката, докато в Затвора – *** се правели
само две проверки и в този смисъл счита, че неговото лично положение, в
сравнение с личното положение на затворниците в Затвора – ***, категорично
доказва, че е нарушено равноправното третиране, защото били равни пред
нормативен акт всички лишени от свобода и осъдените ***. Счита, че има едно
Тълкувателно решение, решението на Конституционния съд на Р България, в което
изрично се посочвало, че се прави сравнение пред нормативен акт или
нормативните актове, дали са нарушени относимите
нормативни актове, които се прилагат в настоящия случай и дали е нарушено неговото
лично положение за равноправното третиране, в сравнение с другите осъдени на ***
или не. Сочи, че в този смисъл е Решение №14 от 1992 год. по Конституционно
дело №14/1992 год. на Конституционния съд на Р България, в което изрично било
направено тълкуване на нормативен акт по чл.6, ал. 2 от Конституцията на Р
България. Счита също, че съдебната практика на Пето отделение, което скоро излязло
с едно решение, цитира: Решение №2042/23.02.2023 год., постановено по адм.дело №6028/2022 год. по описа на ВАС на РБългария – Пето отделение, в което изрично било посочено,
че се прави неутрална разпоредба (!?) и съдът е уважил, като е отменил
решението на АдмС - София – град и е уважил
касационната жалба на съответния жалбоподател, който бил М. С. С.. Посочва също
Решение №1789 от 04.02.2020 год., постановено по адм.дело
№8035/2019 год. по описа на ВАС на Р България – Пето отделение; Решение №3 на
ВКС; Решение №10497 от 07.10.2013 год.,
постановено по адм.дело №13347/2012 год. на петчленен
състав ВАС на РБългария. Жалбоподателят счита, че
съдебната практика на Пето отделение на ВАС на РБългария
изцяло съответства на жалбата му и моли съда да я уважи, като вземе предвид, че
е нарушено равноправното му третиране, по отношение на всички ответници, като относно личното му положение следва да се
прави сравнение с други, осъдени ***. Отново моли съда да отмени оспореното
решение на Комисията за защита от дискриминация и да уважи изцяло жалбата, като
основателна.
Ответникът по жалбата – Комисия за защита от
дискриминация, редовно призовавана за съдебните заседания, не се представлява.
Заинтересованата страна – началник на Затвора - ***,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От началника на Затвора -
*** - *** В. П. К., преди съдебното
заседание – на 25.10.2023 год., е постъпило писмено становище, в която заявява,
че оспорва подадената жалба от Н.Н.А. и счита същата
за неоснователна и необоснована. Изложени са съображения в подкрепа на
обжалваното решение, а накрая, като довод, началникът на Затвора - *** е
посочил, че воденето на дела от всякакъв характер и пред различни инстанции на
различни съдилища, се е превърнало един вид в „хоби“ на л.св.Н.Н.А. и че по информация на АдмС -
Пазарджик, само в тяхното деловодство същият имал заведени около 130 дела. Посочил
е също, че най-вероятно почти всички негови заявления за образуване на нови
дела са оставяни без движение, до заплащане на съответната минимална такса, с
мотива, че това е вече злоупотреба с права. Като потвърждение на казаното, към
становището е приложена и „Комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза“ на Н.Н.А., изготвена по друго
административно дело. В становището се иска да бъде отхвърлена жалбата, като
неоснователна и недоказана.
Заинтересованата страна - главен директор на ГД „Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието - град София, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител - ст.юрк. Т. Й. Ч..
Заинтересованата страна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на
правосъдието - град София, редовно призована за съдебното заседание, се представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител - ст.юрк.
Т. Й. Ч..
Пълномощникът на заинтересованите страни: главен
директор на ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието -
град София и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието - град София - ст.юрк. Т. Й. Ч., заявява, че оспорва подадената жалба и счита
същата за неоснователна. Намира атакуваното решение на
Комисията за защита от дискриминация за законосъобразно, както и намира, че същото
отговаря на изискванията на чл.66 от Закона за защита от дискриминация. В този
смисъл, моли съда да постанови решение, с което да остави в сила оспореното
решение и да остави без уважение подадената жалба. Заявява, че поддържа изцяло
подадения писмен отговор. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото, преди съдебното
заседание – на 20.10.2023 год., е постъпил писмен отговор по жалбата, от
старши юрисконсулт Т. Й. Ч.
- процесуален представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
съгласно приложено към отговора Пълномощно №Л-1325/05.04.2023 год. на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на
правосъдието, в който сочи, че е установено, че в зоните за престой на открито и на много
други места в Затвора - *** са монтирани телефонни апарати, общо 18 броя, на 16
различни места. Изложен е довод, че жалбата е лишена от основание и мотиви,
като в отговора моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на Комисията
за защита от дискриминация, както и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗЗДискр., решенията на
комисията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица, като в
същия смисъл е и общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, съгласно която, административните
актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Оспореното
решение е изпратено на жалбоподателя Н.А. със съобщение Изх.№44-00-1982 от
26.05.2023 год. на КЗД/на л.170, стр.1 от приложеното адм.дело №5991/2023 год. на АССГ/, като видно от приложеното копие от известие за
доставяне с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД/л.170, стр.2/, същото е получено от адресата на 30.05.2023 год. Жалбата против
решението е подадена по пощата, на датата 13.06.2023 год., видно от положеното
клеймо върху приложения по преписката пощенски плик/на л.8 от адм.дело №5991/2023 год. на АССГ/, чрез Комисията за защита от дискриминация, до
Административен съд – София град, като е постъпила в КЗД на 14.06.2023 год., регистрирана
с Вх.№44-00-2264/14.06.2023 год./л.4
от от адм.дело №5991/2023
год. на АССГ/. От горното следва, че жалбата
е подадена точно на четиринадесетия ден след получаването от жалбоподателя на
препис от решението, т.е. подадена е в срок. Жалбата освен това е подадена от
надлежна страна, по установения в закона ред, макар и неправилно да е била
адресирана до Административен съд – София град/АССГ/. След изпращането на този
съд на жалбата, ведно с цялата преписка по издаване на оспореното решение, в
АССГ е образувано административно дело №5991/2023 год. год. по описа на същия
съд, като с Определение №5634 от 30.06.2023 год., производството по това дело е
било прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд –
Кърджали. Предвид изложеното съдът намира, че така подадената жалба от Н.Н.А. е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд – Кърджали, след съвкупната
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че жалбоподателят Н.А. е
осъден с влязла сила присъда на *** ***, като считано от 14.04.2014 год. до
момента, същият изтърпява наказанието си в Затвора - ***, като е настанен в
първо отделение, помещение 115, в зона с повишена сигурност.
Производството по преписка №429/2021 год. е било образувано
с Разпореждане №1290/19.11.2021 год. на председателя на Комисията за защита от
дискриминация/КЗД/л.18/ по повод сигнал с Вх.№44-00-3466/18.10.2021 год./л.12/ и молба-допълнение
към него с Вх.№44-00-3699/04.11.2021 год. по описа на КЗД/л.16/,
подадени от Н.Н.А. срещу началника на Затвора - ***,
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ и ГДИН. В
същите се съдържат оплаквания за дискриминация по признак „лично положение“ под
формата на „тормоз“ по смисъла на §1, т.1 от ЗЗДискр.,
във връзка с чл.4, ал.1 и ал.5 и чл.5 от ЗЗДискр. и
които оплаквания касаят основно времето, в което се извършвала междинна проверка
– 16:30 часа, в Затвора в ***, каквато не се извършвала в Затвора в ***. С
посоченото по-горе разпореждане, образуваната преписка е била разпределена за
разглеждане на Трети заседателен състав на КЗД.
В КЗД е било образувано производството и по преписка
№436/2021 год., с Разпореждане №1306/01.12.2021 год. на председателя на
Комисията за защита от дискриминация/л.30/, по повод сигнал с Вх.№44-00-3144/24.09.2021 год./л.24/ и молба-допълнение
с Вх.№44-00-3465/18.10.2021 год. по описа на КЗД/л.27/, подадени също от Н.Н.А., отново срещу началника на Затвора - ***, главния
директор на ГДИН и ГДИН. В същите се съдържат оплаквания за дискриминация по
признак „лично положение“ под формата на „тормоз“ по смисъла на §1, т.1 от ЗЗДискр., във връзка с чл.4, ал.1 и ал.5 и чл.5 от ЗЗДискр. и които оплаквания, според твърденията в сигнала,
се изразяват в това, че началникът на затвора и главният директор на ГДИН отказали
да поставят телефонен апарат „Мобика“ на местата на
открито в Затвора в ***. Така образуваната преписка е разпределена за
разглеждане също на Трети заседателен състав на КЗД.
На основание чл.32 от АПК, приложим на основание чл.70,
ал.1 от ЗЗДискр, с оглед доклад с Вх.№12-11-12-11-10/06.01.2022
год. на докладчика по горните две преписки/л.22/, с Разпореждане
№12/13.01.2022 год. на председателя на Комисията за защита от дискриминация/л.23/,
преписки №429/2021 год. и №436/2021 год. са обединени за разглеждане в едно
производство под №429/2021 год. на Трети заседателен състав, за дискриминация
по признак „лично положение“.
В сигнала с Вх.№44-00-3466/18.10.2021 год. Н.А. сочи,
че служители от надзорно-охранителния състав в Затвора - ***, в работни дни, от
20.07.2021 год., извършвали проверка в 16:30 часа, която жалбоподателят
възприел като тормоз, тъй като отделно от това се извършвала утринна проверка в
08:30 часа, както и вечерна в 20:30 часа. Заявява, че тези проверки
представлявали тормоз, като в Затвора - *** били извършвани такива проверки
само сутрин в 08:30 часа и вечер в 20:30 часа. Пояснява, че оплакванията се
отнасят за периода от 20.07.2020 год. до 11.10.2021 год., като за лица за
сравнение посочва лицата, които изтърпяват наказание „***“ в Затвора - ***, както
и че тормозът се състоял в това, че бил събуждан и притесняван, докато бил в
банята при проверките. Моли Комисията да установи във връзка функциите и
компетентността си нарушение на ЗЗДискр. с оглед
равенство в третирането; да постанови преустановяване на нарушението до
установяване на положение на равно третиране, както и да наложи предвидените в
закона санкции и принудителни административни мерки. В подадената
молба-допълнение към сигнала твърди, че служители от надзорно-охранителния
състав в Затвора в *** извършвали проверки на лишените от свобода два пъти
дневно, като подчертава, че в зоната с повишена сигурност в Затвора - ***
проверките били извършвани три пъти дневно.
В сигнала с Вх.№44-00-3144/24.09.2021 год. Н.Н.А. сочи, че началникът на Затвора в ***, главният
директор на ГДИН и ГДИН, отказали да поставят телефонен апарат „Мобика“ в зоната за престой на открито. Отбелязва, че в Затвора
в ***, в зоната за престой на открито бил поставен такъв апарат, като счита, че
това представлява дискриминация по признак „лично положение“, както и тормоз по
смисъла на ЗЗДискр. Уточнява, че в каре №1 в Затвора
- *** имало телефонен апарат, но такъв липсвал в каре №3 и №4, както и че
периодът е 08.09.2018 год. - 08.09.2021 год. Моли Комисията да установи във
връзка функциите и компетентността си нарушение на ЗЗДискр.
с оглед равенство в третирането; да постанови преустановяване на нарушението до
установяване на положение на равно третиране, както и да наложи предвидените в
закона санкции и принудителни административни мерки.
По преписката е извършено проучване по
реда на чл.55-59 от ЗЗДискр. Подадено е становище с
Вх.№90-11-68/13.04.2022 год. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
чрез гл. юрисконсулт М. В. - процесуален представител на главния директор на
ГДИН/л.38-л.39/, в което е посочено, че по описа на Районен
съд - Пазарджик било образувано гр. дело №656/2019 год., със същия предмет и от
същото лице. В становището са оспорени изцяло по основание жалбите/сигналите/
от Н.Н.А., както и направените допълнения и уточнения
към тях, като са изложени доводи по същество и се счита, че същите са
неоснователни. Счита се, че
не били налице нито твърдяната от жалбоподателя неблагоприятна разлика в
третирането, нито някой от признаците, обуславящи дискриминационно отношение. В
становището се сочи, че във връзка с молба на Н.Н.А.
с Вх.№949 от 26.06.2017 год. до началника на Затвора - ***, касаеща
проблема, че осъденият бил уведомен със становище на началника, който отхвърлил
молбата като неоснователна, тъй като в отделението, в което бил настанен Н.Н.А. имало телефонен апарат, напълно достатъчен за
удовлетворяване нуждите на настанените там доживотно осъдени лица. В
становището е отбелязано, че към този момент в Затвора - *** имало обособени
четири карета - места за провеждане престой на открито и до 14.09.2021 год.
само на каре №1 имало поставен телефон, тъй като там бил обособен и
магазинът/лавка/, от където лишените от свобода можели да пазаруват с оглед
вътрешна организация за улеснение на пенитенциарно
изолираните лица. Пояснено е, че в законовите уредби/ЗИНЗС и ППЗИНЗС/ не било
упоменато изрично изискване за монтиране на телефони на тези места, както и е
посочено, че на 14.09.2021 год. били монтирани два телефонни апарата на мястото
за провеждане на престой на открито на тази категория пенитенциарно
изолирани лица, респективно каре №3 и 4 и че коридорът, където битували
доживотно осъдените лица, също разполагал с два фонокартни
апарата. В становището се заявява, че всички лишени от свобода, изтърпяващи
присъдите си в зоната с повишена сигурност и охрана в корпуса на Затвора - ***,
били поставени при равни условия, като се счита, че сравними сходни
обстоятелства имало винаги, когато се сравнявали лишени от свобода със същите
наказания в един затвор, но не и в различни, както Н.Н.А.
***. Поради горното в становището се счита, че няма сравними сходни обстоятелства
между осъдените, изтърпяващи съответното наказание лишаване от свобода в
другите затвори и че в този смисъл оплакванията са неоснователни.
По преписката е постъпило и становище с Вх.№16-21-85/12.04.2022
год. от *** В. П. К. - началник на Затвора - ***/л.57-л.59/, в което заявява, че оплакванията на Н.А. са
неоснователни. В становището са изложени факти и обстоятелства относно
твърдяната липса на телефон на мястото за престой на открито. Сочи, че на карета №3 и №4 провеждали
престой на открито около 20-25 лишени от свобода също по график, като имало
монтирани два телефонни апарати, както и че такива имало монтирани на още много
места в затвора (във всеки коридор) и общежитието към него (във всеки вход),
както и че общата бройка възлизала на 18 броя, на 16 различни места. Заявява,
че апарати били поставени „на почти всяко място, където лишените от свобода
имат свободен достъп“. За точното разпределение на монтираните апарати е приложено
сведение, изготвено от инспектор HOT Петър Дамянов/л.63/. Отбелязва, че Н.А. и другите л.св. от 1 отделение провеждали и
до сега престой на открито на карета №3 и №4, като лишените от свобода от 1
отделение, в дните когато пазарували на лавката, имали възможност да ползват
апарата на каре №1, където била самата лавка. Счита, че Н.А. (и останалите лишени от свобода), не само че
не бил дискриминиран, а напротив - привилегирован, доколкото не било необходимо
да се конкурира с още поне 50-100 други лица, желаещи да пазаруват по същото
време. Наред с това, пазарувал извън определеното време за престой на открито,
с възможност за ползване прилежащия телефонен апарат. В становището е посочено,
че Н.А. в периода от 01.01.2019 год. до 31.12.2021
год. не е разполагал със средства, с които да пазарува, във връзка с което е представено
справка относно паричните трансфери на л.св. А..*** счита, че не е налице поставяне в
неравностойно положение по признак „лично положение“ по отношение Н.А., при
сравними сходни обстоятелства в Затвора - *** и смята жалбата за неоснователна.
Към становището са приложени: 1. Справка до ГДИН от ИСДВР по повод образуваната
преписка в КЗД/л.41-л.42/; 2. Сведение за броя и местата, където са монтирали телефонни
апарати/л.63-л.64/; 3. Справка относно парични трансфери/л.44-л.47,
л.65-л.71/.
В съответствие с разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗЗДискр. е
изготвен доклад – заключение на докладчика по преписка №429/2021 год./л.72-л.74/.
По преписката са проведени две изнесени открити
заседания – на 24.10.2022 год. и на 30.03.2023 год., за които страните са били
редовно уведомени и в които са изслушани становищата на страните, както и са приети
представените от тях писмени доказателства, като в проведеното второ заседание
на 3.03.2023 год. е приета като доказателство и Заповед №Л-207 от 08.07.2020
год. на началника на Затвора – ***/л.134-л.135, също на л.138-л.139, л.141-л.142/. След проведеното открито заседание на 30.03.2023
год., Трети специализиран заседателен състав на КЗД е намерил преписката за
изяснена и е обявил същата за решение.
Видно от приложените по преписката протоколи от
проведените заседания, съответно на датата 24.10.2022 год./л.84-л.90/
и на 30.03.2023 год./л.143-л.153/, и в двете открити заседания жалбоподателят Н.Н.А., редовно уведомяван, се е явявал лично, ответната
страна – началник на Затвора - *** се е явявал лично, ответните страни – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и директорът на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, са били представлявани от упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт. В първото тези заседания, съставът на КЗД е указал
на страните, че имат възможност да се възползват от процедурата по чл.62, ал.2
от ЗЗДискр. – помирително производство, в което да
бъде постигнато споразумение. Такова помирително производство не е проведено и споразумение
не е било постигнато, поради нежелание от страна на жалбоподателя Н.А., според
отразеното в протокола от първото открито заседание и преписката е била
разгледана по общия ред. В проведеното на 30.03.2023 год. второ и последно
заседание са били събрани допълнителни писмени доказателства, като в това
заседание преписката е била обявена за решаване в законоустановения
срок.
Така, в крайна сметка, на основание чл.65, т.5 от ЗЗДискр., е постановено и оспореното Решение №204 от
22.05.2023 год. на Комисията за защита от дискриминация, Трети специализиран
заседателен състав, по преписка №429/2021 год. на Комисията за защита от
дискриминация. С това решение, Трети специализиран заседателен състав на КЗД е
установил, че: 1. Ответната страна: началник на Затвора - ***, с адрес: ***, не
е извършил нарушение на чл.4, ал.2 - „тормоз“ по смисъла на чл.5, във вр. с §1 от ДР на ЗЗДискр., по
признак „лично положение“, по отношение на жалбоподателя - л.св. Н.Н.А., с адрес: ***; 2. Ответната страна: главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: ***, не е извършил
нарушение на чл.4, ал.2 - „тормоз“ по смисъла на чл.5, във вр.
с §1 от ДР на ЗЗДискр., по признак „лично положение“,
по отношение на жалбоподателя - л.св. Н.Н.А., с
адрес: ***; 3. Ответната страна: Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: ***, не е извършила нарушение на
чл.4, ал.2 - „тормоз“ по смисъла на чл.5, във вр. с
§1 от ДР на ЗЗДискр., по признак „лично положение“,
по отношение на жалбоподателя - л.св. Н.Н.А., с
адрес: ***; 4. Оставил е без уважение инициативен
документ с Вх.№44-00-3466/18.10.2021 год. и допълнение с Вх.№44-00-3699/04.11.2021
год. по описа на КЗД, подадени от Н.Н.А. и с Вх.№44-00-3144/24.09.2021
год. и допълнение с Вх.№44-00-3465/18.10.2021 год. по описа на КЗД, подадени от
л.св. Н.Н.А..
По отношение изложените от жалбоподателя А. оплаквания
в инициативен документ/сигнал/ с Вх.№44-00-3466/18.10.2021 год., за дискриминация
от служители на надзорно-охранителния състав в Затвора - *** затова, че в работни
дни, от 20.07.2021 год. извършвали проверка в 16:30 часа, в мотивите на обжалваното
решение се посочва, че за да установи представлява ли неравно третиране по
смисъла на чл.4 от ЗЗДискр. и „тормоз“ по смисъла на
§1, т.1, във вр. с чл.5 от ЗЗДискр.,
по признак ,лично положение“, провеждането на междинна проверка в интервала от
време 16:30 часа, решаващият състав е взел предвид следното:
Посочил е, че в чл.4 от ЗЗДискр.
законодателят ясно е регламентирал забраната за пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна и че в следващите две алинеи на посочената материално
правна норма е дадена легална дефиниция на понятията „пряка“ и „непряка“
дискриминация. Посочил е също, че съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.,
пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Ръководейки се от посочената законова регламентация, решаващият
състав е приел, че наведените в обстоятелствената част на първата жалба/сигнал/
оплаквания съставляват твърдения за осъществена пряка дискриминация и извършен
спрямо жалбоподателя А. тормоз, основана на признака „лично положение“ и
изразяваща се в това, че за времето от 20.07.2020 год. до 11.10.2021 год., жалбоподателят,
изтърпяващ наказание „*** ***“ в Затвора - *** е бил поставен в неблагоприятно
положение, като е бил подлаган и на тормоз от надзорно-охранителния състав,
чрез извършване на междинна проверка в 16:30 часа, за разлика от изтърпяващи
същото наказание правни субекти, настанени в Затвора – ***, поради което бил
поставен в по-неблагоприятно положение от останалите. Съставът е посочил също,
че следва да се има предвид, че по смисъла на Закона за защита от дискриминация
се касае за недопустимост на разлика в третирането (различно отношение) при
упражняване правото на лица и относително сходно/сравнимо положение по признак,
който е свързан с личността на този, третиран по-неблагоприятно, без разлика в
третирането да е оправдана - за нея има цел и разумно основание, разумна връзка
на пропорционалност между различното третиране и преследваната цел и че в този
смисъл е и разпоредбата на чл.14 от ЕКПЧ.
Така, във връзка с твърденията в първият
сигнал/жалба/, подадена от Н.А., решаващият състав на КЗД е посочил, че съгласно
чл.27в от ППЗИНЗС, сутрешната проверка на лишените от свобода е задължителна и
се извършва чрез преброяване на лишените от свобода и че съгласно ал.4 на
визираната правна норма, проверки за наличността на лишените от свобода могат
да се извършват от служителите от надзорно-охранителния състав по всяко време
след ставане от сън до вечерната проверка, а съгласно ал.6, при подаване на
сигнал за вечерна проверка, задължително се извършва поименна проверка на
лишените от свобода, както и че задължителните проверки на лишените от свобода,
които са настанени изолирано и постоянно заключени помещения се извършват
най-малко от двама служители на надзорно-охранителния състав в присъствието на
дежурен главен надзирател или дежурен командир на отделение. Съставът е извел
извод, че видно от приложимата нормативна уредба са регламентирани две
задължителни проверки - сутрешна и вечерна, но че законодателят е дал
възможност да се извършват от служители на надзорно- охранителния състав по
всяко време и междинни проверки, т.е. такива между двете задължителни.
Решаващият състав е приел за установено от представено
писмено доказателство - Заповед №Л-200/05.08.2016 год. на началника на Затвора
– ***/всъщност става дума за Заповед №Л-207 от 08.07.2020 год. на началника на Затвора
– ***/л.134-л.135, също на
л.138-л.139, л.141-л.142/, че под контрола
на дежурния главен надзирател и/или командир на отделение, дежурният
надзорно-охранителен състав следва да извърши най-малко по две междинни
проверки за установяване на числеността и личността на лишените от свобода, както
и физическото им състояние, като моментът на извършване на тези проверки, т.е
часът на извършване е в дискреция на съответния
дежурен. Съставът е приел, че от тези доказателства се опровергават твърденията
на жалбоподателя, че в Затвора – *** не се извършват междинни проверки и че по
преписката е установено, че по изрично утвърден от началника на Затвора - ***
дневен режим, се извършва една междинна проверка, като тя се извършва не само
по отношения на жалбоподателя А., но и спрямо всички затворници, без
изключение. Съставът е приел, че от това следва извод, че всички лишени от
свобода в Затвора - *** с еднакви наказания и режим на изтърпяване, са
третирани по идентичен начин.
Решаващият състав на КЗД е приел, че жалбоподателят Н.А.
не е в идентично сходно положение с лицата, които изтърпяват „***“ в други
затворнически заведения и че в подобно сравнимо сходно положение по смисъла на
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., жалбоподателят се намира
единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание „*** ***“ в същия затвор и
само сравнението с тях е от значение за преценка, дали спрямо него е налице
дискриминация. Съставът е приел, че в този смисъл, отрицателна предпоставка за
основателността на предявената претенция е липсата на причинна връзка между
спорното неравно третиране и защитения признак „лично положение“ и че в случая
не се доказва действията и бездействията на ръководството на Затвора - *** и
негови служители, считани от жалбоподателя като форма на неравно третиране, да
се дължат на признака „лично положение“, т.е. че не се доказва този признак да
е причина за неравно третиране на жалбоподателя.
На следващо място, съставът е приел, че по преписката
липсват каквито и да било данни по отношение на жалбоподателя да е извършен
„тормоз“ по смисъла на чл.5, във вр. с §1, т.1 от ЗЗДискр., като е посочил, че „тормоз“ е всяко нежелано
поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно
или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. Съставът е приел, че в случая се касае за регламентирани
действия на служители, изпълняващи междинна проверка, за което са били изложени
мотиви по-горе и че същите не следва да се квалифицират като нарушение на ЗЗДискр. по отношение на Н.А. по признак „лично положение“.
По отношение оплакванията за дискриминация на
жалбоподателя, изложени в инициативен документ/сигнала/ с Вх.№44-00-3144/24.09.2021
год., за това, че началникът на Затвора - ***, главният директор на ГДИН и ГДИН,
отказали да поставят телефонен апарат „Мобика“ в зоната
за престой на открито, за периода 08.09.2018 год. - 08.09.2021 год., решаващият
състав на КЗД е приел за установено следното:
Приел е за установено, че затворът - *** разполага с
три обособени зони за престой на открито и на тях са разположени четири
площадки – карета, както и че има поставени телефонни апарати на три от
каретата - №1, №3 и №4. Приел е за установено, че на каре №1 провеждат престой
на открито около 200 - 250 лишени от свобода, по график и че там е монтиран
един телефонен апарат; на каре №2 (където все още не е бил монтиран телефонен
апарат) провеждат престой на открито около 10 - 30 задържани с мярка „задържане
под стража“, също по график. Съставът е посочил, че не е оспорено твърдението на ответната страна, че на
карета №3 и №4 провеждат престой на открито около 20 - 25 лишени от свобода,
също по график, като там има монтирани два телефонни апарати, както и че такива
има монтирани на още много места в затвора (във всеки коридор) и общежитието
към него (във всеки вход), както и че общата им бройка възлиза на 18 апарата на
16 различни места.
Съставът е приел за установено също, че Н.А. и другите
лишени от свобода от Първо отделение провеждат и до момента престой на открито
на карета №3 и №4, като лишените от свобода от Първо отделение, в дните когато
пазарували на лавката, имат възможност да ползват апарата на каре №1, където била
и самата лавка. Съставът е приел за установено, че в Затвора - *** съществува
лавка, от която пазаруват всички лишени от свобода, задържаните с мярка „задържане
под стража“/ЗС/, както и задържаните в прилежащия арест и че лавката се намира
на най-голямото място за престой на открито - каре №1, където е провеждан
престой на открито по график. Приел за установено, че престой на открито
едновременно провеждат повече лица, отколкото може да обслужи магазинерът
(лавкаджията) и по тази причина лавката работи шест дни в седмицата, тъй като
едно и също лице рядко пазарува повече от два пъти седмично. Съставът е
посочил, че не е оспорено твърдението на ответната страна, че Н.А., в периода
от 01.01.2019 год. до 31.12.2021 год. не е разполагал
със средства, с които да пазарува, във връзка с което е представена справка
относно паричните трансфери на л.св. А..
Анализът на така изложените оплаквания и становища на
страните по преписката са дали основание на Трети специализиран постоянен
заседателен състав да отхвърли жалбата като неоснователна и да я остави без
движение, като в мотивите е посочено, че възраженията на ответната страна за
липсата на осъществена дискриминация по защитния признак „лично положение“
спрямо жалбоподателя А. се подкрепят от представените по настоящата преписка
доказателства. Решаващият състав е
приел, че ползването на телефонен апарат е разрешено в карето за престой на
открито за жалбоподателя А. и че по преписката липсват данни, от които да се
направи обосновано предположение за ограничаване на тази възможност от
администрацията на Затвора - ***, което да доведе до нарушение на чл.4, ал.2 от
ЗЗДискр. и да създаде предпоставки за извършен
„тормоз по смисъла на чл.5, във вр. с §1 от ДР на ЗЗДискр. по признак „лично положение“. С оглед липсата на
установяване на осъществена спрямо жалбоподателя А. дискриминация въз основа на
посочения от него признак „лично положение“, решаващият състав е счел, че не са
налице каквито и да било основания за налагане на санкции или мерки за
административна принуда спрямо ответните страни.
Административен съд – Кърджали, след съвкупната
преценка и анализ на събраните по делото доказателства и при извършената
служебна проверка на законосъобразността на административния акт, в
съответствие с чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл.146 от АПК,
намира от правна страна следното:
Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ е независим
специализиран държавен орган за предотвратяване и защита от дискриминация,
чиито правомощия са уредени в чл.47 от ЗЗДискр. Законът
за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко неравностойно
третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна. За да е налице осъществен състав на
нарушение е необходимо установено различно третиране на лицето, което го
поставя в по-неблагоприятно положение от други лица при сравними сходни
обстоятелства, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното третиране и причината за него, изразяваща се в признак по чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр.
Съдът в настоящия състав намира, най-напред, че Решение
№204 от 22.05.2023 год. на Комисията за защита от дискриминация, Трети
специализиран заседателен състав, постановено по преписка №429/2021 год. на
Комисията за защита от дискриминация, е постановено от компетентен орган по чл.40,
ал.1, във вр. с чл.48, ал.1 ЗЗДискр.,
в рамките на предоставените му правомощия, изчерпателно посочени в разпоредбата
на чл.47 от ЗЗДискр. Съгласно чл.64, ал.1 от ЗЗДискр., решенията се вземат с обикновено мнозинство от
членовете на заседателния състав и се подписват от него. В случая оспореното
решение е подписано от всички членове на състава със „за“, поради което
безспорно е формирано мнозинство и решението е валидно взето. В тази връзка не
е налице отменителното основание по чл.146, т.1 АПК. Актът
е издаден в предписаната от закона форма, т.е. същото е издадено в съответствие
със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно
разпоредбите на чл.66, т.1 - 4 от ЗЗДискр. Мотивите на
административния орган съдържат фактическите и правните основания, позволяващи
да се разберат причините за издаването на акта. Не се установява в хода на
производството и при постановяване на оспорваното решение да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, установени в Раздел І – Производство пред Комисията за защита от
дискриминация (чл.50 - чл.70 от ЗЗДискр.) на Глава ІV
– Производство за защита от дискриминация на същия закон, т.е. не се
установяват процесуални нарушения, които да са нарушили или ограничили правото
на защита на жалбоподателя, нито такива, които да обосноват извод, че ако
административният орган не ги бе допуснал, би достигнал до различен правен
извод в крайния си акт.
В съответствие с изискването на чл.50 от ЗЗДискр., производството е образувано по жалби/сигнали/ на
лице, което счита че е засегнато лице. В съответствие с разпоредбата на чл.54
от ЗЗДискр., след образуването на производството,
председателят на КЗД е разпределил преписките на състав, който от своя страна,
на свои заседания е определил между
членовете си докладчик по всяка от тях/л.20, л.31/. На основание чл.32 от АПК, приложим в това производство на основание чл.70, ал.1 от ЗЗДискр., образуваните две преписки, съответно под
№429/2021 год. и под №436/2021 год., с разпореждане на председателя на КЗД са
обединени за разглеждане в едно общо производство под №429/2021 год. на Трети
специализиран заседателен състав, за дискриминация по признак „лично
положение“.
След определяне на докладчик по преписката е изпълнена
процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства, необходими
за изясняване на спорните факти и обстоятелства, съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗДискр., като докладчикът
е започнал процедура по проучване, в която е събрал писмени доказателства,
необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. В хода на
това производство са представени писмени становища от ответниците,
след което страните са поканени да се запознаят със събраните материали, да
изразят становище по тях, както и да ангажират допълнителни доказателства и
изложат твърденията си. Процедурата по проучване и събиране на доказателства е
приключила с Доклад-заключение на докладчика но преписката/л.72-л.74/,
след което е насрочено открито заседание на решаващия състав, за датата на
което страните са били редовно уведомени.
В хода на производството са проведени две изнесени открити
заседания, като и в двете жалбоподателят Н.А. се е явил, изразявал е становища
и е правил искания. Въз основа на събраните доказателства е постановено оспореното
Решение №204 от 22.05.2023 год. на Трети специализиран заседателен състав на
Комисията за защита от дискриминация, по преписка №429/2021 год. по описа на
КЗД. Обжалваното решение е изготвено и подписано от тричленния състав – София Й.,
С. С. и В. С., които са били определени по реда на чл.54 от ЗЗДискр.
и които са определили за докладчик С. С.. Същите са участвали в
административното производство към момента на обявяването на преписката за
решаване. С така постановеното решение този тричленен заседателен състав на КЗД
е формирал вътрешно убеждение по предмета на спора, намерило външен израз в
атакувания административен акт. Установените факти обосновават извод, че
оспореното решение е постановено от надлежен състав, в предвидената от закона
форма и при стриктно спазване на административно-производствените правила,
регламентирани в Раздел І – Производство пред Комисията за защита от
дискриминация (чл.50 - чл.70 от ЗЗДискр.) на Глава ІV
– Производство за защита от дискриминация на ЗЗДискр.
Освен това, постановеното от състав на КЗД решение отговаря и на изискванията
за съдържание, регламентирани в чл.66, т.1 – т.4 от ЗЗДискр.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира,
че актът, предмет на съдебния контрол, е постановен в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона, формулирана в
чл.2 от ЗЗДискр. При постановяване на
административния акт, КЗД е изцяло обвързана от исканията в жалбата и
изложенията, направени в нея, т.е. спорът пред органа се определя от
жалбоподателя с подаването на жалбата по реда на чл.51, ал.1 от ЗЗДискр. По тези съображения съгласно чл.51, ал.2, т.3 от ЗЗДискр. жалбата следва да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава същата.
В случая, в първия подаден сигнал е налице оплакване
за осъществена дискриминация по признак „лично положение“, както и тормоз по
смисъла на ЗЗДискр., т.е. осъществена пряка
дискриминация и извършен спрямо жалбоподателя тормоз, основана на признака
„лично положение“ и изразяваща се в това, че за времето от 20.07.2020 год. до
11.10.2021 год., жалбоподателят, изтърпяващ наказание „*** ***“ в Затвора - ***,
бил поставен в неблагоприятно положение, като е бил подлаган и на тормоз от
надзорно-охранителния състав чрез извършване на междинна проверка в 16:30 часа,
за разлика от изтърпяващи същото наказание лица, изтърпяващи наказание „***“, настанени
в Затвора – ***, поради което бил поставен в по-неблагоприятно положение от тях.
Във втория подаден сигнал е налице оплакване от Н.Н.А., че началникът на Затвора - ***, главният директор на
ГДИН и ГДИН, отказали да поставят телефонен апарат „Мобика“
в зоната за престой на открито в Затвора - ***, а в Затвора - ***, в зоната за
престой на открито бил поставен такъв апарат, като и в този сигнал счита, че
това представлявало дискриминация по признак „лично положение“, както и тормоз
по смисъла на ЗЗДискр.
Законът за защита от дискриминацията цели установяване
и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на
признаците, изброени в чл.4, ал.1 от закона или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. В чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. са посочени
признаците, спрямо които се разпростира законовата забрана за дискриминация,
включително и въведеният с жалбата признак „лично положение“, като е друг
въпросът, дали въведените обстоятелства попадат сред посочения защитен признак.
Съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.,
пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр.
определя непряката дискриминация като поставянето на лице или лица, носители на
признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак,
съвместно с първите, търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в
особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими.
За да се приеме осъществена дискриминация, и в двата
случая не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено
лице. Задължително е да се докаже, че това е извършено съзнателно по някой от
признаците, посочени в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. и е налице
причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитения
признак. Както пряката дискриминация по чл.4, ал.2 ЗЗДискр,
така и непряката по чл.4, ал.3 от ЗЗДискр.
представляват поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение в сравнение с
друго лице, при сравними сходни обстоятелства (чл.4, ал.2 от ЗЗДискр) или поставяне на лицето в по-неблагоприятно
положение на основата на някой от признаците в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. чрез привидно неутрална норма (чл.4, ал.3 от ЗЗДискр). Във всеки от случаите, неблагоприятното третиране
на лицето следва да е на основата на някой от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
Защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно,
изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай
установяване и доказване на значим, обективен, траен, същностен за личността
белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния
обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация (в т.см. - Решение №10456 от 14.10.2021 год.
по адм.дело №5826/2021 год. на ВАС). В случая, в жалбите/сигналите/ до КЗД не са посочени
факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признака „лично
положение“. Жалбоподателят посочва единствено „изтърпяване на наказание ***“ и „***“,
което само по себе си представлява „лично положение“, но това не следва да се абсолютизира, тъй като зависи от конкретиката
на оплакването. В настоящия случай, жалбоподателят А. е въвел в т.нар. „сигнали“
сравнение с други лишени от свобода, също изтърпяващи наказание „***“, но в Затвора
– ***. Съдът намира, че жалбоподателят неоснователно се позовава на сравнение с
други лишени от свобода, изтърпяващи наказание „***“ в Затвора – ***. Лишените
от свобода от различни места за изтърпяване на наказание „***“ не се намират в
сравними сходни обстоятелства, респ. жалбоподателят Н.А.
не е в идентично сходно положение с лицата, които изтърпяват „***“ в други
затворнически заведения, както правилно е приел и решаващият състав на КЗД. Съдът
споделя извода, че в подобно сравнимо сходно положение по смисъла на чл.4, ал.2
от ЗЗДискр. жалбоподателят се намира единствено с
лицата, изтърпяващи същото наказание „*** ***“ в същия затвор – този в *** и
само сравнението с тях е от значение за преценка, дали спрямо него е налице
дискриминация. Дали едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение от
другите, само по себе си, не може да се смята за дискриминация, тъй като
смисълът на защитата от дискриминация е различното третиране да е съпоставимо с
друго лице или група лица в сходно положение. Посоченото не се отнася, когато
лицата се намират в един и същи затвор, но настоящият случай не е такъв, а и не
се твърди да е така. В този смисъл, правилно е прието от решаващия състав, че отрицателна
предпоставка за основателността на предявената претенция е липсата на причинна
връзка между спорното неравно третиране и защитения признак „лично положение“,
както и че в случая не е доказано действията и бездействията на ръководството
на Затвора - *** и негови служители, считани от жалбоподателя като форма на
неравно третиране, да се дължат на признака „лично положение“, т.е. не се
доказва този признак да е причина за неравноправно третиране на жалбоподателя.
Във връзка с горното следва да се добави, че правилно
решаващият състав на КЗД се е позовал и на разпоредбата на чл.27в от Правилника
за прилагане на ЗИНС и по конкретно, на разпоредбата на ал.4 от същия текст,
който регламентира, че проверки за наличността на лишените от свобода могат да
се извършват от служители от надзорно-охранителния състав по всяко време след
ставане от сън до вечерната проверка, т.е. освен задължителната сутрешна
проверка/по ал.3/ и вечерна проверка/по ал.6/, законодателят е дал възможност
да се извършват от служители на надзорно- охранителния състав по всяко време и
междинни проверки, т.е. такива между двете задължителни. По преписката е
установено, че по изрично утвърден от началника на Затвора - *** дневен режим/на л.97-л.98/, се извършва и една междинна /следобедна/ проверка, във времето от
16:40 до 17:00 часа, като тя се извършва не само по отношение на жалбоподателя Н.А.,
а спрямо всички затворници, без изключение. Оттук следва извод, че всички
лишени от свобода в Затвора - ***, с еднакви наказания и режим на изтърпяване,
са третирани по идентичен начин, до който извод съвсем правилно е стигнал и
решаващият състав на КЗД.
Най-сетне, съдът намира за напълно несъстоятелно и
позоваването в подадения сигнал, поддържано и в жалбата на Н.А. до настоящия
съд, че в Затвора в *** не били извършвани такива междинни проверки. От
приобщената като доказателство в хода на производството по преписката Заповед
№Л-207 от 08.07.2020 год., издадена от началника на Затвора – ***/л.134-л.135, също на л.138-л.139,
л.141-л.142/, е видно, че със същата е
наредено, под контрола на дежурния главен надзирател и/или командир на
отделение, дежурният надзорно-охранителен състав да извърши най-малко по две междинни проверки за
установяване на числеността и личността на лишените от свобода, както и
физическото им състояние, като моментът на извършване на тези проверки, т.е
часът на извършване е в дискреция, т.е. в преценка на
съответния дежурен.
Предвид това съдът намира за правилен и
законосъобразен извода на решаващия състав на КЗД, че по преписката липсват
каквито и да било данни по отношение на жалбоподателя А. да е осъществен „тормоз“
по смисъла на чл.5, във вр. с §1, т.1 от ЗЗДискр., като нежелано поведение на основата на признаците
по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин и което има за
цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда и че в случая се касае
за регламентирани действия на служители от надзорно-охранителния състав на Затвора
в ***, изпълняващи междинна проверка и същите не следва, а и не може, според
настоящия съдебен състав, да се квалифицират като нарушение на ЗЗДискр. – пряка дискриминация по отношение на Н. А., по
признак „лично положение“.
По отношение оплакванията за дискриминация на
жалбоподателя А., изложени в инициативен документ/сигнал/ с Вх.№44-00-3144/24.09.2021
год., че началникът на Затвора - ***, главният директор па ГДИН и ГДИН отказали
да поставят телефонен апарат „Мобика“ в зоната за
престой на открито, за период 08.09.2018 год. - 08.09.2021 год., в мотивите към
обжалваното решение са изложени подробно установените в хода на производството
обстоятелства, включително броя на обособените зони за престой на открито,
разположените на тях площадки – карета, броят на монтираните на територията на
затвора телефонни апарати и тяхното разположение, съответно и възможността за
ползването им. Правилно, предвид събраните в тази насока доказателства по
преписката и техния анализ, както и анализа на изложените оплаквания в сигнала и
становища на страните, Трети специализиран постоянен заседателен състав е
стигнал до извода, че следва да отхвърли жалбата, като неоснователна. За да е
налице дискриминация е необходимо да се установи различно по-неблагоприятно
третиране на дискриминирания субект, основано на някой от признаците, посочени
в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. и в такова производство,
жалбоподателят следва да установи факти, въз основа на които да се изгради обосновано
предположение, че спрямо него е извършена дискриминация по признак „лично
положение”. Необходимо е, също така, да са осъществени всички елементи на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна, като неправомерният диференциран подход към жалбоподателя трябва да е
продиктуван от признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В
този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на
определени лица, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено
съзнателно по някой от признаците, очертани в закона, като следва да е налице и
пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината
за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания
чл.4 от ЗЗДискр. Установено е по преписката, че ползването
на телефонен апарат е разрешено за жалбоподателя в карето за престой на открито
в Затвора - ***. По преписката липсват данни, от които да се направи обосновано
предположение за ограничаване на тази възможност от администрацията на Затвора
- ***, което да доведе до нарушение на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр.
и да създаде предпоставки за извършен „тормоз“ по смисъла на чл.5, във вр. с § 1 от ДР на ЗЗДискр., по
признак „лично положение“.
Субективните възприятия на жалбоподателя за неравно
третиране, при липсата на защитен признак и липсата на сравнима сходна ситуация
с твърдяната, не могат да бъдат обсъждани на плоскостта дали е осъществена
дискриминация. При липсата на установено неблагоприятно третиране на основата
на защитен признак и липсата на пряка причинно-следствена връзка между
третирането и признака, какъвто не е налице, правилно решаващият състав на КЗД
е приел, че е налице липса на нарушение на антидискриминационното
законодателство, както и правилно и законосъобразно е приел, че с оглед липсата
на установяване на осъществена спрямо жалбоподателя Н.Н.А.
дискриминация въз основа на посочения от него признак „лично положение“, то не
са налице каквито и да било основания за налагане на санкции или мерки за
административна принуда спрямо ответните страни.
Горното води до извод, че по отношение на оспорения
акт не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК - същият е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните
правила, в установената писмена форма и с изискуемото се от закона съдържание,
като същият е постановено в съответствие с приложимите материалноправни
норми и в съответствие с целта на закона и съответно, така подадената жалба от Н.Н.А. против Решение №204 от 22.05.2023 год. на Комисията за
защита от дискриминация - Трети специализиран заседателен състав, постановено
по преписка №429/2021 год. на Комисията за защита от дискриминация, се явява
неоснователна и недоказана, поради което на основание чл.172, ал.2, предл.IV от АПК, същата
следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
С оглед изхода на делото и предвид своевременно
направеното искане от процесуалния представител на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, на основание чл.143, ал.4 от АПК, съгласно която, когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и
заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, то жалбоподателят Н.Н.А. следва да заплати направените разноски от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, възлизащи в размер на 100.00/сто/ лева,
представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение,
определено в минималния размер, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с ал.1 от АПК, Административен
съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Решение №204 от 22.05.2023 год. на Комисията за защита от
дискриминация - Трети специализиран заседателен състав, постановено по преписка
№429/2021 год. на Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Н.Н.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, ***, да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с адрес - ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/
лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С
Ъ Д И Я: