РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Бяла, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20234510100567 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.559, ал.1, т.1 от КЗ
вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на 11.12.2016 г. около 01:40 часа в
землището на Етлинген в Швебиш Хал, по Нойе Райфенщрайге, посока на
движение Илзе тунел, на нивото на ЖП гара Швебиш Хал, при управление на
лек автомобил „Ауди А4“, с рег.№ ****, ответникът Б. Б. Д. причинил пътно-
транспортно произшествие /ПТП/, отклонявайки се надясно от пътното
платно, като се ударил в дърво, след което напуснал местопроизшествието.
Твърди, че управляваният от ответника лек автомобил бил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на
пътно-транспортното произшествие. Излага твърдения, че на основание
чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и споразумение между компенсационните органи и
гаранционните фондове от 29.04.2002 г., във връзка с предявени на 31.07.2018
г. и на 04.12.2018 г. претенции от Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи (НББАЗ) при спазване на законоустановения
срок по претенция № 120433/2018 г. възстановил на НББАЗ в качеството му на
компенсационен орган сумите 1400,75 лв. и 44,98 лв. чрез банкови преводи,
съответно на 15.08.2018 г. и на 12.12.2018 г., като парична равностойност на
716,19 евро и 23 евро по курса за деня, от които 476,19 евро обезщетение, 240
евро такса обработка и 23 евро банкови такси във връзка с претенция на
Националното бюро на автомобилистите на Германия. Твърди, че до
ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на платеното, но
липсвало погасяване на задължението.
При тези твърдения ищецът претендира осъждане на ответника да му
1
заплати сумата 1445,73 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира и разноски по делото,
в това число юрисконсултско възнаграждение.
В постъпилия по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на
исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, заема
становище за допустимост, но неоснователност на иска и моли за
отхвърлянето му. Сочи наличието на несъответствие между посочената в
исковата молба дата на ПТП и ангажираните писмени доказателства, както и
липсата на яснота дали възстановеното от ищеца обезщетение касае вреда от
ПТП, в което е участвал ответникът на отразената дата. Твърди
несъответствие и между изплатените обезщетение от НББАЗ и ищеца, като
сочи, че въпреки начислен данък добавена стойност /ДДС/ в размер на 19%
върху такса от 200 евро по отправената до НББАЗ претенция, сдружението е
издало фактура на ищеца, в която върху същата такса от 200 евро начислил
отново ДДС в размер на 20%. Възразява и срещу липсата на доказателства за
действително заплащане на таксата в размер на 23 евро. Навежда и
възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена
молба, чрез пълномощника адвокат М. К. от ВТАК, поддържа исковата молба
и моли за уважаване на исковата претенцията, като подновява искането за
присъждане на разноски.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С
писмена молба особеният представител на страната поддържа подадения
отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът ангажира писмени документи, съставени на немски и на
английски език, с превод на български език. Видно от документ по преписка
VUS/2308409/2016 на Полицейски президиум Аален, полицейски участък
Швебиш Хал, след оглед от полицията е установено, че на 11.12.2016 г. в 01:40
ч. в землището на Етлинген при Швебиш Хал, при движение на лек автомобил
„Aуди А4“ с peг.№ ****, управлявано от Б. Б. Д., по Нойе Райфенщрайге в
посока на движение Илзентунел, се отклонява надясно от пътното платно и в
зелената ивица се удря в дърво и нанася щети на същото. Съобразно справка
от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд в
РБългария към дата 11.12.2016 г. по отношение на лекия автомобил с peг.№
****не е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Представена е фактура от 15.09.2017 г., издадена от
Предприятие за комунални услуги Швебиш Хал на името на ответника, видно
от която във връзка с образуваната в полицията преписка VUS/2308409/2016,
са остойностени извършени мероприятия за произшествието /протоколиране и
обработване на произшествие, труд, използване на моторни триони и
транспорт, външни услуги и материали – тръстикова преграда, стълб, въже,
глог/ на обща стойност 476,19 евро. Съобразно протокол на Предприятие за
комунални услуги Швебиш Хал за извършени услуги от 29.03.2017 г. в
рамките на три астрономически часа засегнатото дърво /ясен/ е съборено,
2
натоварено и извозено, като е засадено ново дърво /глог/, което е обезопасено
със стълбове, за което са използвани моторни триони и материали – стълб,
въже, тръстикова преграда. Видно от писмо от 07.02.2018 г. Германското бюро
Зелена карта е уведомило Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи за настъпилото ПТП и е поискало потвърждаване мястото на
обичайното местодомуване на л.а. „Aуди А4“ с peг.№ ****чрез посочване на
данни за застраховател, застрахователна полица и титуляр на полицата, в
отговор на което с писмо от 28.02.2018 г. НББАЗ е посочило, че към 11.12.2016
г. автомобилът не е бил застрахован, както и че обичайно местодомуване на
същия е България. Съобразно данните на писмото от 28.02.2018 г. при НББАЗ
е образувана преписка с реф.№ D-18BG-01136. С писмо от 08.03.2018 г.
Германско бюро Зелена карта уведомява НББАЗ, че оценител на щетите е
Бюрото за регулиране на искове в Европа, като с писмо от 12.03.2018 г.
последният също уведомява НББАЗ, че е упълномощен да се погрижи за
причинените щети във връзка с ПТП. От писмо 26.03.2018 г. до Германско
бюро Зелена карта се установява, че от Бюрото за уреждане на искове в
Европа, във връзка с щетата и сторените от Предприятието за комунални
услуги Швебиш Хал разходи е отправено искане за изплащане на разходите,
като съобразно съдържанието на писмото, със същото се представят изискани
платежни документи. Представено е платежно нареждане от 23.03.2018 г., с
което Бюро за регулиране на искове в Европа е заплатило на Предприятие за
комунални услуги Швебиш Хал сумата 476,19 евро. Представени са фактура
от Бюрото за уреждане на искове в Евро от 26.03.2018 г. и писмо от 04.05.2018
г. от Германско бюро Зелена карта до НББАЗ за възстановяване на платените
суми, както следва: 476,19 евро обезщетение и 200 евро такса за обработка –
общо 676,19 евро. Видно от издадената фактура таксата в размер на 200 евро е
с включен данък добавена стойност в размер на 19%.,
Представено е платежно нареждане с дата на изпълнение 21.06.2018 г. за
плащане на сумата 676,19 евро с наредител НББАЗ и бенефициер Германско
бюро Зелена карта, в което като основание за превода е посочено „плащане по
претенция реф.№ D-18BG-01136“. Съобразно данните от извлечение от
банкова сметка /детайлна информация за транзакзии/, плащането е обработено
на 21.06.2018 г., като за транзакцията са платени банкови такси в общ размер
на 23 евро.
Видно от претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от
НББАЗ с реф.№ D-18BG-01136“, с входящ номер при ищеца от 31.07.2018 г.,
НББАЗ е поискало възстановяване на сума в общ размер 716,19 евро /476,19
евро обезщетение и 240 евро сума по фактура/. Посочено е, че сумата 676,19
евро е платена на 21.06.2018 г. на Германското бюро за имуществени вреди и
такса обработка, вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с
български регистрационен номер Р0608ВХ, като съобразно данните по
представената фактура, същата е издадена с основание „такса обработка на
щета и административни разходи по щета D 18 BG 01136“ с цена 200 евро, с
левова равностойност 391,17 лева, върху които е начислен ДДС 20% в размер
на 78,23 лв., като общата сума за плащане е 469,40 лева, която сума съобразно
фиксинга на БНБ се равняват на 240 евро. Представен е доклад по щета № 12
0433/31.07.2018 г. от експерт при ищеца във връзка с претенцията на НББАЗ, с
който е дадено становище за възстановяване на сумата 1400,75 лв. (716,19
3
евро имуществени вреди по 1,95583 валутен курс евро/лев). Представено е
платежно нареждане от 15.08.2018 г. за плащане по банков път от
Гаранционния фонд в полза на НББАЗ на сумата 1400,75 лв. с основание „ваш
D -18- BG- 01136, щ. 12 0433/2018“.
Видно от претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от
НББАЗ с реф.№ D-18BG-01136“, с входящ номер при ищеца от 04.12.2018 г.,
във връзка с щета 18- BG- 01136 НББАЗ е поискало възстановяване и на сума
в размер на 23 евро – банкови такси. Представен е доклад по щета № 12
0433/31.07.2018 г. от експерт при ищеца във връзка с претенцията на НББАЗ, с
който е дадено становище за възстановяване на сумата 44,98 лв. (23 евро по
1,95583 валутен курс евро/лев).
Представена е и регресна покана от ищеца за възстановяване на сума в
размер на 1445,98 лв. във връзка с процесното ПТП, която обаче не е връчена
на ответника видно от ангажираното известие за доставяне и пощенски плик с
отбелязване за непотърсена пратка.
Така представените по делото от страна на ищеца писмени
доказателства не са оспорени от ответника.
За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която,
неоспорено от страните, е изготвено след запознаване с материалите по делото
и справка в счетоводството на ищеца. В констативно-съобразителната част на
заключението са дадени в детайли установените от вещото лице счетоводни
записвания по аналитични сметки в счетоводството на ищеца, като експертът
дава заключение, че във връзка с образуваната при ищеца щета № 12
0433/2018 г. и щета реф.№ 18-BG-01136 на НББАЗ, на 15.08.2018 г. ищецът е
заплатил на НББАЗ сумата 1400,75 лв., а на 12.12.2018 г. – сумата 44,98 лв. По
отношение на сумата 240 евро, част от претенцията на НББАЗ към ищеца от
31.07.2018 г., в общ размер на 716,19 евро с левова равностойност 1400,75 лв.,
експертът е констатирал, че съобразно записванията в ангажираните по делото
писмени доказателства – фактура на Бюро за регулиране на искове в Европа, в
таксата за обработка в размер на 200 евро вече е включен данък добавена
стойност /19%/, какъвто е начислен допълнително /ДДС 20%/ и в претенцията
от НББАЗ. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ДДС в размер на
19% е включено и удържано в Германия като част от сумата 200 евро и
съобразно действащото законодателство не следва да се начислява повторно в
България.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл.559, ал.1, т.1 и ал.3 от КЗ Гаранционният фонд възстановява
суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато
моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на
територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, като след
изплащането на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за
определянето и изплащането му. В този смисъл е и уредбата на чл.34 от
Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд, отменен с
4
ДВ, бр. 71 от 27.08.2021 г.
Установеното от фактическа страна предпоставя извод, че в случая
действията на ответника съставляват непозволено увреждане – на 11.12.2016 г.
управляваният от него лек автомобил с peг.№ Р0608ВХ, в нарушение на
правилата за движение се е отклонил от пътното платно и се ударил в
крайпътно дърво, унищожавайки последното. Тук е мястото да бъде
отбелязано, че наведеното от особения представител на ответника възражение
за несъответствие между посочената в исковата молба дата на ПТП и
ангажираните писмени доказателства се явява неоснователно, доколкото
навсякъде в представените по делото и приобщени към доказателствения
материал писмени доказателства ката дата на пътнотранспортното
произшествие е посочена дата 11.12.2016 г.
По общо правило водачът на лек автомобил всякога е длъжен да
контролира движението на управляваното от него превозно средство, така
щото да избегне удар, причиняване на имуществени вреди и поставяне в
опасност за живота и здравето на останалите участници в движението.
Доколкото установен по делото факт е и че процесното ПТП е настъпило на
територията на Република Германия, приложение намира разпоредбата на
чл.4, т.1 от Регламент /Е0/ № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 юли 2008 г. /“Рим ІІ“/, според която ако не е предвидено друго,
приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват преките последици от този факт.
Следователно, приложимо е немското право относно реда за констатиране на
ПТП, както и по отношение на формата на съответните документи за ПТП.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното,
като същата не се оспорва от ответника и доколкото липсват доказателства за
оборване на презумпцията, следва да бъде направен извод, че настъпилите при
пътно-транспортното произшествие имуществени вреди, които също не се
оспорват, са по вина на ответника, чието увреждащото поведение се явява
противоправно, тъй като нарушава предписани в закона правила, с оглед на
което вредоносният резултат подлежи на репариране, чиито вид и размер са
установени със съответните писмени доказателства от компетентните за това
органи.
От приложената по делото справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд, на база на дадени данни от застрахователните
компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
установи, че към момента на осъществяване на пътното произшествие за лек
автомобил peг.№ Р0608ВХ, не е имало сключена застраховка, като чл.574,
ал.12 от КЗ изрично придава на справката материална доказателствена сила
относно данните за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Съгласно чл.482, ал.1, т.1 от КЗ, територия, на която
обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на
държавата където е издаден регистрационният номер на моторното превозно
средство, независимо дали е постоянен, или временен, поради което и с оглед
регистрацията на управлявания при произшествието от ответника автомобил
следва да се приеме, че моторното превозно средство на виновния водач
5
обичайно се намира на територията на Република България, изискуема
предпоставка по чл.559, ал.1, т.1 от КЗ за възникване на регресното право на
ищеца.
С Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението
за сключване на такава застраховка са кодифицирани множеството предходни
актове на Европейския съюз и е уредена процедурата за обезщетение на
пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите членки на съюза. Тя
предвижда съществуването и дейността на компенсационния орган, който
съгласно Кодекса за застраховането на Република България, с който се
въвеждат изискванията на директивата в националното ни законодателство, за
територията на страната ни се изпълнява от Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от
директивата органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в
случай че е обезщетил увреденото лице, а съобразно т.48 от директивата
Гаранционният фонд дължи заплащане на обезщетението винаги когато
установи, че е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в
предвидените срокове, без да има право на преценка по същество, в какъвто
смисъл е и нормата на чл.559 от КЗ, според която суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, се възстановяват в пълен размер.
Съобразно ангажираните по делото писмени документи причинените от
ответника материални щети са в размер на 476,19 евро, като е начислена и
заплатена и такса за обработка 200 евро /общо 676,19 евро/. Следва да се има
предвид, че за определяне размерът на дължимото обезщетение важат
правилата на сключените споразумения между компенсационните органи на
страните - членки, като определянето му е единствено в компетентността на
страната, където е настъпило процесното ПТП - в случая - Германия. На
компенсиране подлежат както изплатената сума на пострадалата страна по
ликвидиране на имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените
суми за външни услуги /напр. възнаграждения на вещи лица и др./, както и
сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.
Съгласно чл.559, ал.2 и ал.3 от КЗ изплатени от компенсационен орган на
държава членка суми се възстановяват от Гаранционния фонд в пълен размер,
като след изплащането на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви,
както и за разходите за определянето и изплащането му. Представените по
делото платежни документи сочат, че НББАЗ е изплатило на компенсационен
орган на държава членка сумата 676,19 евро, като за извършения банков
превод са заплатени банкови такси в размер на 23 евро. Установен по делото
факт е и че ищецът е заплатил на НББАЗ на два пъти суми в общ размер на
1445,73 лв. /левовата равностойност на 739,19 евро/. От така заплатената сума
обаче съдът намира, че регресните права на ищеца се простират до сумата
1367,50 лева /левова равностойност на 699,19 евро/, доколкото платеното от
НББАЗ на Германско бюро Зелена карта обезщетение е в размер на 676,19
евро, включващо 476,19 вреди и 200 евро такса с включен ДДС, като
представените по делото доказателства установяват, че разходите за
изплащането на това обезщетение са 23 евро. Разликата между сбора на
6
платеното обезщетение и разходите за изплащането му с платената и
претендирана от ищеца сума в общ размер, представлява 78,23 лева – левовата
равностойност на 40 евро, начислен данък добавена стойност от НББАЗ върху
претендираната и заплатена на Германско бюро Зелена карта такса за
обработка в размер на 200 евро. По правилото на чл.8 от ЗДДС „услуга“ по
смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от
парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно
средство. Разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДС определя, че доставка на услуга
е всяко извършване на услуга, а съгласно чл.11 от ЗДДС доставчик по смисъла
на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а
получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или
услугата. По правилото на чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка
доставка на услуга по чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по
този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. В случая
услугата по обработка е предоставена в Германия, а не в България, като
НББАЗ не е доставчикът на тази услуга, за която в Германия вече е начислена
и заплатена такса с включен данък добавена стойност в размерите по
германското законодателство. Независимо, че Гаранционения фонд е платил
цялата изискана му от НББАЗ сума, плащането на допълнително начислените
от НББАЗ 40 евро данък добавена стойност е валидно само в отношенията му
с НББАЗ и тази сума не може да бъде възлагана в тежест на виновния водач.
Ето защо, наведеното от особения представител на ответника възражение в
тази насока съдът намира за основателно. Неоснователно е обаче
възражението за липса на яснота дали възстановеното от ищеца обезщетение
касае вреда от ПТП, в което е участвал ответникът на отразената дата. При
проследяване на цялостната кореспонденция между компенсационните органи
на България и Германия, тази между НББАЗ и Гаранционния фонд и при
отчитане на данните от съставените в Германия от съотетните органи писмени
документи, не е налице съмнение, че сторените от ищеца плащания /с
изключение на сума от 40 евро/ касаят възстановяване на платени от НББАЗ
на Германското бюро Зелена карта суми за обезщетения на вреди във връзка с
ПТП от 11.12.2016 т. с виновен водач ответникът. Неоснователно е и
възражението на особения представител на ответника за липса на
доказателства за заплащане на сумата 23 евро – банкови такси, с оглед
констатациите на вещото лице, както и ангажираните по делото платежни
документи и извлечение от банкова сметка.
Изводът за дължимост на платеното, макар и частично, предпоставя
разглеждане на възражението на ответника чрез особения му представител за
погасяване на вземането по давност. Макар да е във връзка с деликта,
регресното право на ищеца възниква от друг фактическа състав и от друг
момент, а именно от датата на плащане на съответното обезщетение в полза
на увреденото лице. Така моментът, от който е започнала да тече
погасителната давност е датата на плащане на обезщетението от Гаранционен
фонд (така Решение № 178/21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г., II Т.О. на ВКС,
Решение № 15/04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г., II Т.О. на ВКС). В случая
давността на платените 44,98 лв. /равностойност на 23 евро банкови такси/ е
започнала да тече от 12.12.2018 г., а за платените 1400,75 лева /левова
равностойност на 716,19 евро/ е започнала да тече от 15.08.2018 г. и при
7
съобразяване на продължителността й по общото правило на чл.110 от ЗЗД,
към датата на предявяване на иска – 17.07.2023 г., не е изтекла.
Не се твърди и от събраните по делото доказателства не се установява
задължението на ответника да е платено или погасено по друг начин. С оглед
изложеното, предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен
до размер от 1367,50 лв., а в останалата част – да бъде отхвърлен.
Задължението на ответника да възстанови на ищеца платената сума по
принцип не е обвързано с предварително установен срок, поради което, за да
изпадне в забава, длъжникът (ответник по иска) следва да е бил изрично
поканен от кредитора (ищеца). В процесният случай ищецът не претендира
мораторна лихва върху главницата, поради което е ирелевантно дали е
изпращана регресна покана от ищеца, респективно дали е получена от
ответника, като дължимата от ответника сума следва да бъде присъдена ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба по пощата -
17.07.2023 г., така както е претендирано от ищеца.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право да му се присъдят направените разноски съразмерно на уважената част
от иска. Същият е сторил разноски за платена държавна такса за разглеждане
на иска в размер на 57,83 лв., за платен депозит за вещо лице в размер на 450
лв. и за платен депозит за възнаграждение за особен представител на
ответника в размер на 450 лв. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, на каквото ищецът има право на основание чл.78, ал.8 от
ГПК, доколкото исковата молба е изготвена от юрисконсулт. Така, след като
съобрази разпоредбата на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ и извършените от юрисконсулта на ищеца действия, съдът определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на законоустановения минимум от
100 лв. От общия размер на разноските 1057,83 лв., съразмерно на уважената
част на исковата претенция по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се
следват 1000,59 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът, представляван от особен представител, не е сторил
разноски в производството, поради което няма основание да му бъдат
присъдени такива съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. Д., ЕГН **********, адрес: гр.Б., общ.Б., обл.Р., ул.„Л.“
№ ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ****, адрес: гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, сумата 1367,50 лв. /хиляда триста шестдесет и
седем лева и петдесет стотинки/, представляваща възстановена от
Гаранционния фонд на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи по претенция на Националното бюро на автомобилистите на
Германия сума за обезщетение и разходи във връзка с причинени
имуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
11.12.2016 г. на територията на Република Германия, с участието на лек
8
автомобил марка „Ауди А4“ с рег.№ ****, без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по образувана при
Гаранционния фонд щета № 120433/2018 г., ведно със законната лихва от
17.07.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 1367,50 лв. /хиляда триста шестдесет и седем лева и петдесет
стотинки/ до претендираните 1445,73 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и
пет лева и седемдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Б. Б. Д., ЕГН **********, адрес: гр.Б., общ.Б., обл.Р., ул.„Л.“
№ ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ****, адрес: гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, сумата 1000,59 лв. /хиляда лева и петдесет и девет
стотинки/ - разноски по гр.дело № 567/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
9