№ 35416
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110127821 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника в 2-седмичен срок да
представи заверен препис от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ...... г. и
Стандартния европейски формуляр към договора, както и доказателства за извършени
плащания от ищеца, платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки и
справка от счетоводни книги във връзка с процесния договор.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.11.2025 г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и преписи
от писмените отговори с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
В. С. С. е предявил срещу „...... ЕООД установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения
между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № ...... г. поради
противоречието му със закона и евентуално поради заобикалянето му, а в условията на
евентуалност – установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143,
ал. 2, т. 9 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от
договора, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение, като неравноправна и
евентуално поради заобикаляне на закона, обективно кумулативно съединени с осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
1
сумата от 5 лв., частично от 130 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожния
договор, ведно със законната лихва от 15.05.2025 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 10.04.2023 г. сключил Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1253372 с ответника, по силата на който последният му отпуснал в
заем сума в размер на 500 лв., която кредитополучателят следвало да погаси на няколко
месечни вноски. Уговорен бил размер на ГПР по кредита - 49,82%. Съгласно клаузата на чл.
5 от договора отпуснатият кредит следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от
„.....“ в полза на кредитора. Ищецът посочва, че в договора не било уговорено
възнаграждение за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество, но
въпреки това ответникът му начислил такса за предоставяне на обезпечение с поръчителство
в размер на 117,10 лв. Твърди, че е погасил всички свои задължения към ответника,
произтичащи от процесния договор за кредит, в т.ч. таксата. Релевира възражение за
нищожност на договора поради противоречие със закона с доводи, че е сключен в нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не съдържа начина на изчисляване на ГПР и
липсва яснота как е формиран неговият размер. Излага, че е налице и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като кредиторът не е включил таксата за обезпечение
в общия размер на ГПР по кредита. Сочи, че прилагането на различен размер на ГПР от
посочения в договора за кредит представлява заблуждаваща търговска практика, която води
до неяснота за потребителя и невъзможност като такъв да прецени реалните икономически
последици от сключване на договора. Счита, че начислената такса за предоставяне на
обезпечение представлява разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК, поради което следва да бъде включена в общия размер на ГПР. В условията на
евентуалност ищецът оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от договора поради
неравноправност на основание чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗПК и евентуално поради заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед недействителността на договора за потребителски
кредит ищецът счита, че ответното дружество му дължи и връщане на сумата от 5 лв.,
частично от 130 лв., представляваща недължимо платена сума без основание по нищожен
договор.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на процесния
Договор за потребителски кредит № ...... г. с твърдяното съдържание. Посочва, че
предоставянето на поръчителство от „.....“ не е въведено като задължително условие за
сключване на процесния договор за кредит, доколкото при кандидатстване за отпускането му
и за обезпечаване на задълженията си по кредита кредитополучателят може да избере да
сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора или да посочи избран от него
поръчител. По тази причина поддържа, че начислената на ищеца такса за предоставяне на
обезпечение с поръчителство не подлежи на включване в размера на ГПР по договора.
Изтъква, че ищецът сам е посочил „.....“ да бъде негов поръчител и след получаване на
изрична преддоговорна информация е изпратил потвърдителен смс относно желанието си да
2
сключи договора за кредит при посочените условия. Ответникът оспорва с действията си да
е въвел в заблуждение ищеца относно възможността за избор на поръчител и дължимите по
договора суми. Сочи се, че ищецът е имал правото да се откаже от сключения договор в срок
от 14 дни, което свое право не е упражнил.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
потребителски кредит с ответника с твърдяното съдържание; наличието на договорна
клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да обезпечи изпълнението на
задълженията си по договора за кредит с поръчителство от трето за процеса лице чрез
начисляване на такса в тежест на кредитополучателя в сочения размер на основание тази
клауза.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
установи действителността на процесния договор и на оспорената договорна клауза чрез
установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора
съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорената клауза е индивидуално уговорена.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е платил процесната
сума, а в тежест на ответника - че е било налице годно основание за имущественото
разместване, респ. за задържане на получената сума.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: сключването на процесния договор за потребителски кредит с твърдяното
съдържание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
3
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4