РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 13.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Елена
Пенова, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 888 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.А.К., ЕГН: **********,***,
против Наказателно
постановление № 499587-F527026, издадено на 16.03.2020 г. от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на съшия за нарушение на чл.
38, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал.1, т.4 от Закон за счетоводството на основание
чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложено наказание "глоба" в размер на 200 лв.
Жалбоподателят в
жалбата не оспорва допуснатото нарушение,
като основното му възражение се изразява в това, че глобата му е наложена в
качеството му на физическо лице и след като вече представляваното от него
дружество е било санкционирано за същото нарушение. Моли за отмяна на
процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява, не изпраща и процесуален представител
За административнонаказващият орган /АНО/ - ТД на НАП – Пловдив се явява юрк. Трифонов, който
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издаденото НП. Изтъква, че правилно
е санкциониран жалбоподателят, доколкото нормата на чл. 74 от ЗСч предвижда за
извършеното нарушение налагане на глоба на представляващия ЮЛ и имуществена
санкция на самото дружество. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че в качеството си на управител и
представляващ „Класик“ ЕООД
-
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния финансов отчет
(ГФО) за 2018 г., като не го е заявил за
вписване и представил за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията в законоустановения срок до 01.07.2019
г. /тъй като 30.06.2019 г. е неприсъствен ден/.
В НП е посочено
още, че „Класик“ ЕООД
е
извършвало дейност през отчетния период 2018 г., което било видно от подадената
в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92
от ЗКПО с вх. № 1300И0166419/01.04.2019 г. и от приложения към нея годишен отчет за
дейността. Към датата на съставянето на НП, ГФО на
дружеството за 2018 г. не е бил
заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията.
Нарушението било
извършено на 02.07.2019 г. в гр.
Пазарджик.
Нарушението било
установено на 21.08.2019 г. - датата, на която НАП е била
уведомена от Агенцията по вписванията с
писмо
с вх. № 12-00-316/21.08.2019 г.
Всичко това
съставлявало нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 във вр. с чл. 16, ал.1, т.4 от
Закон за счетоводството, което било извършено от жалбоподателя в качеството му на управителя на дружество „Класик“ ЕООД.
За констатираното
нарушение против жалбоподателят К. бил съставен
АУАН № F527026 от 19.11.2019 г. в отсъствие
на нарушителя на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Впоследствие актът бил връчен
на жалбоподателя на 28.02.2020 г. лично срещу подпис.
Въз основа на
акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя по пощата на 08.06.2020 г., а жалбата
против него била подадена от санкционираното лице по куриер чрез АНО на 15.06.2020 г., което се установява от печата на пощенския плик на л. 23 от делото, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт пред компетентния
съд по местоизвършване на нарушението.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя Димитър Филипов, разпитан в качеството на
свидетел, чиито показания съдът кредитира
дотолкова доколкото служат за установяване на обективната действителност, както
и от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените
в нея.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При правилно
установена фактическа обстановка, коректно е приложен и материалния закон,
доколкото извършеното от жалбоподателя консумира административни състав на чл.
38, ал. 1, т. 1 ЗСч. Приложена е и точната санкционна норма на чл. 74 ЗСч, като
санкцията е индивидуализирана в рамките на минимума, установен в закона.
Въпреки правилно
установената фактическа обстановка, съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон при съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление, с което е накърнено правото на защита на
санкционираното лице, до степен на невъзможност да упражни адекватно същата,
което е основание за отмяна на НП по следните съображения:
АУАН е съставен на 19.11.2019 г. на основание чл. 40,
ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя. Съдът намира, че жалбоподателят не е
бил поканен надлежно за съставянето на акта. Видно е от материалите по делото,
че до жалбоподателя в качеството му на физическо лице е изготвена покана изх. №
18836#6-34/19.09.2019 г., с която е поканен в 7-дневен срок
да се яви лично за съставяне на АУАН. Поканата е изпратена за връчване, но
видно от приложеното пощенско известие на л. 16 от делото, същата не е била
връчена. До административния орган е върната обратна разписка с отбелязване, че
пратката е непотърсена /л. 15/. Това обстоятелство се признава и от самия
актосъставител – свид. Д.К., който в разпита си пред съда заяви, че поканата е
изпратена на адреса на дружеството на хартиен носител и по електронен път, но е
останала неполучена. Въпреки това, актосъставителят е съставил акта в
отсъствието на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Действително, при условията
на алинея втора на посочената разпоредба законът допуска актът да
бъде съставен и в отсъствие на нарушителя,
което обаче съставлява изключение от общото правило, уредено в алинея първа. За да бъде законосъобразно приложена разпоредбата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и за да може актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя следва да е
налице една от двете хипотези: 1. когото той е известен, но не може да се намери
или 2. когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при
наличието на една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН администрацията е
изправна, тъй като е положила нужните
усилия да издири нарушителя с оглед задължението си да обезпечи правото му да присъства при
съставянето на акта, като неговото поведение е
направило това обективно невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано,
законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя /чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН/. В процесния случай не е налице нито
една от посочените две хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, даващи основание на
актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя. Нарушителят е известен, известен е и адресът, на който
може да бъде намерен, тъй като на същия адрес е бил намерен от актосъставителя,
който лично му е връчил съставения АУАН, на същия адрес е получил и по пощата
атакуваното НП. Също така не може да се приеме, че жалбоподателят е бил поканен
за съставяне на акта, доколкото същият не е получил изпратената до него покана.
Обстоятелството, че поканата е била
изпратена до нарушителя, но не му е била връчена, не може да обоснове
приложението на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Според разпоредбата на
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. В случая е било необходимо администрацията да
положи повече усилия за връчване на поканата, включително и да прибегне до
съдействието на органите и лицата, чрез които може да се извърши връчване на
призовките, съобщенията и книжата, посочени в разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от НПК.
По отношение на
заявеното от актосъставителя, че поканата е била изпратена и по електронен път
следва да се отбележи, че не са налице данни по делото в действителност да е
налице изпращане на поканата по имейл на санкционираното лице. Но дори и да
беше извършено такова връчаване следва да се има предвид, че в разпоредбите на
чл. 178 и чл. 180 от НПК, не е предвидено
връчване на съобщения по електронен път, каквото връчване, ако е било извършено в
настоящия случай следва да се приеме за нередовно. От изложеното дотук следва
извода, че жалбоподателят изобщо не е бил поканен и съответно не е бил уведомен редовно за възможността да се яви
при съставянето на акта, поради което хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН се
явява приложена без правно основание.
Изискване на закона
в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за присъствие на нарушителя при
съставяне на акт е въведено с цел да охрани правата
на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на
административнонаказателното производство
с оглед възможността му да направи съответните възражения, да даде обяснения
или дори да представи доказателства, които да способстват за установяване на
обективната истина. Неспазването на това изискване има за последица игнориране на дееца –
лицето, което ще бъде привлечено към отговорност още в първата фаза на административнонаказателното производство,
нещо което в конкретния случай е сторил актосъставителят, който е бил с ясната представа, че жалбоподателят не е
бил известен за конкретното действие.
Допуснатото
нарушение е съществено, тъй като
нарушава правото на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана, да участва в производството в най – ранния му етап.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намери
жалбата за основателна, а атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателя, но доколкото не са представени
доказателства да са сторени такива и не е направено искане за присъждането им,
то съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските в настоящото
производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 499587-F527026, издадено на 16.03.2020 г. от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на К.А.К., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 38, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал.1, т.4 от Закон за
счетоводството на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложено наказание
"глоба" в размер на 200 лв.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: