Определение по дело №999/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 166 от АПК във вр. с чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост

Постъпила е жалба от „Бътерфлай-2003“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. Хр.М.-пълномощник, срещу Заповед № *** на Областен управител на област Пловдив, с която е разпоредено изземването на недвижим имот- публична държавна собственост, представляващ ПИ с [идентификатор] по КККР, с площ *** кв.м., вид на територията: територия на транспорта, НТП: за път от републиканската пътна мрежа, находящ се в [населено място], община А., област Пловдив, поради липса на законови основания за ползване на имота.

В жалбата се съдържа особено искане, а именно на основание чл. 60, ал. 5 от АПК, съдът да спре разпореждането за допускане на предварително изпълнение на административния акт, тъй като разпореждането за предварително изпълнение не е мотивирано и не обосновава наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, а и поради това, че в имота има монтирано оборудване, огради и съоръжения на значителна стойност, поради което при предварителното изпълнение ще настъпят непоправими вреди за жалбоподателя.

Ответникът не взема становище по искането.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорваната Заповед № *** на Областен управител на област Пловдив на основание чл. 31, ал. 1, т. 3, чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, във вр. с чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост, е разпоредено изземването на недвижим имот- публична държавна собственост, представляващ ПИ с [идентификатор] по КККР, с площ *** кв.м., вид на територията: територия на транспорта, НТП: за път от републиканската пътна мрежа, находящ се в [населено място], община А., област Пловдив. Със същата заповед на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост е определен 14-дневен срок за доброволно освобождаване на имота и насрочено принудително изземване на имота от 10:00ч. на следващия работен ден след изтичане на срока за доброволно освобождаване на имота.

Така издадената заповед е изпратена за връчване на посоченото дружество от Частен съдебен изпълнител К. П.. Заповедта е връчена на 23.04.2024г.

Недоволен от така издадената заповед, включително и в частта ѝ, с която е допуснато предварително изпълнение, адресатът е оспорил заповедта и е поискал спиране на изпълнението на разпореденото изземване на имота.

От представената от Областния управител на област Пловдив преписка по издаване на оспорената заповед е видно, че за въпросния имот представляващ ПИ с [идентификатор] по КККР, с площ *** кв.м., вид на територията: територия на транспорта, НТП: за път от републиканската пътна мрежа, находящ се в [населено място], община А., област Пловдив е било издадено Разрешение № *** за специално ползване на пътища чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътна връзка към тях в обслужващата зона на път II-86 „Пловдив-Смолян“ с титуляр „Бътерфлай-2003“ ЕООД. Със Заповед № *** на директора на ОПУ-Пловдив разрешението е било прекратено. С писмо изх. № *** ОПУ-Пловдив е уведомило дружеството, че следва да преустанови експлоатацията на обекта и на *** била извършена проверка на място, при която се установило, че имотът е преграден с бариери и не може да се влезе с МПС. Била изпратена нотариална покана, връчена на ***, с която бил даден 14-дневен срок за преустановяване ползването на имота и на *** служители на ОПУ-Пловдив извършили проверка по изпълнение на поканата, при която установили, че имотът продължава да се държи от дружеството- жалбоподател.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че искането е допустимо, доколкото е насочено срещу акт, подлежащ на предварително изпълнение, съгласно чл. 80, ал. 3 от Закона държавната собственост, който акт подлежи на съдебен контрол. Искането за спиране е направено в рамките на законоустановения срок, в който това може да бъде направено и от правен субект, който е активно процесуално легитимиран да стори това.

Разгледано по същество обаче искането съдът да постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на посочения административен акт е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Аргументите на съда, за да направи този правен извод са следните:

Съобразно нормата на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост – имот – държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Заповедта по чл. 80, ал. 1 от ЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК, като обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен, ако съдът разпореди друго. Следователно законодателната уредба е ясна и категорична, че с нормата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС е допуснато по силата на закона предварително изпълнение

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Несъмнено, когато законодателят, а не административният орган, с изрично разпореждане, както това е сторено в нормата на чл. 80, ал. 2 от ЗДС, допуска предварително изпълнение на заповедта за изземване, се налага извод, че това изпълнение е допуснато от закона при презумпция за наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, т. е. съществуването на такива обществени и държавни интереси, които трябва да бъдат защитени. Тежестта на доказване наличието на основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е на оспорващия, който трябва да установи, че на важните и конкретно изброени и презумирани със закона обществени интереси противопоставя свои лични и значими причини и интереси.

В конкретния случай се твърди, че необходимостта от демонтирането и преместването на монтираното в поземления имот, разпореден за изземване, оборудване, ограда и съоръжения са на значителна стойност и тяхното транспортиране, а и съхранение ще причини на жалбоподателя значителна и трудно поправима вреда.

Н. първо място, не се представят каквито и да било доказателства, че въпросните вещи, които следва да бъдат преместени представляват такива на значителна стойност. Несъстоятелни са твърденията на искателя, че преместването на монтирани вещи ще причини значителна или трудно поправима вреда. Не могат да бъдат квалифицирани като значителни и трудно поправими вреди разходите, които жалбоподателят ще направи за транспортирането и съхранението на вещите, които следва да бъдат демонтирани, респективно изнесени от държания поземлен имот. Ето защо съдът намира, че не са представени никакви доказателства на настъпването на конкретни, значителни и трудно поправими вреди за молителя, които вреди да са противопоставими на обществения интерес, формулиран в законовата разпоредба, предписваща предварително изпълнение на оспорваната заповед. Необходимо е да бъде посочено, че не всяка вреда, която евентуално ще бъде претърпяна от предварителното изпълнение на заповед, от категорията на оспорваната, представлява значителна или трудно поправима такава и представлява основание съдът да постанови спиране на допуснатото предварително изпълнение. Именно за това в нормата на чл. 80 от ЗДС законодателят е упражнил своята преценка за значимост на охраняваното обществено благо, допускайки по силата на закона предварително изпълнение на такива административни актове. Не е основание съдът да разпореди спиране изпълнението на допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт твърдяната от молителя недоказана и хипотетична вреда от допуснатото предварително изпълнение.

Допуснатото по закон предварително изпълнение не прегражда пътя на защита на жалбоподателя, тъй като приложимите в случая правила на ЗДС и АПК не предвиждат прекратяване на съдебното производство поради изпълнението на оспорения пред съда административен акт. При евентуалната му отмяна, съответният административен орган ще бъде задължен да възстанови съществуващото преди издаването му правно положение, при съобразяване на настъпилите в резултат на незаконосъобразно поведение последици за засегнатите лица.

С оглед изложеното, съдът счита, че наведените в жалбата доводи и представените доказателства към нея, не обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране изпълнението на административния акт, поради което искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК, А. съд – Пловдив, XVIII състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Бътерфлай-2003“ ЕООД, ЕИК ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед № *** на Областен управител на област Пловдив, с която е разпоредено изземването на недвижим имот- публична държавна собственост, представляващ ПИ с [идентификатор] по КККР, с площ *** кв.м., вид на територията: територия на транспорта, НТП: за път от републиканската пътна мрежа, находящ се в [населено място], община А., област Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.