Мотиви
към присъда №321 по НЧХД №630/2020 г. по описа на РС – Видин
Производството пред
РС – Видин е образувано по депозирана частна тъжба от Е.Г.И. ***, против М.В. ***,
с настоящ адрес:*** за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
В образуваното наказателно производство бе приет за съвместно
разглеждане предявения от тъжителя граждански иск против подсъдимия за сумата
от 4 000 лв., представляваща претърпени в резултат на деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 17.04.2020г. до окончателното издължаване.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, тъжителката поддържа изцяло въведеното обвинение и предявения граждански
иск против подсъдимия и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като
се претендират и направените по делото разноски.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и чрез надлежно
упълномощен защитник. В хода на съдебното следствие същият дава обяснения по
предявеното му обвинение, като не се признава за виновен и отрича да е нанасял
побой на тъжителката.
Защитникът на подсъдимия Божков – адв. Г. от САК излага съображения за
обективна и субективна несъставомерност на предявеното обвинение от страна на
частния тъжител, пледира за постановяване на оправдателна присъда, респективно
за отхвърляне на предявения граждански иск.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подс. Божков и свид. Груев се
познавали отдавна.
На 17.04.2020 г. двамата
започнали да пият ракия около обяд в
жилището на Николай Ценков Груев, с когото тъжителката живеела на семейни
начала и находящо се в гр. Видин, ж-к „Васил Левски“, ет. 4. Около 20.00ч.
тъжителката се прибрала, като между нея и подс. Божков възникнал скандал. В
следствие на употребения алкохол, чрез
нанасяне на удари в областта на окото и главата на тъжителката, подсъдимият
й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в травма на лицето в областта на
лява орбита, подконюнктивален кръвоизлив, без други травматични увреждания на
очната ябълка и очното дъно, блефароспазъм, травматична мидриаза, намален визус
на ляво око, довели до разстройство на здравето.
По делото е изготвена СМЕ, като видно от
заключението на вещото лице - д-р А.И., на тъжителката е бил нанесен побой на
17.04.2020г., с удари в главата и лицето. В медицинската документация били
отразени болки в областта на носа и лицето, лек оток на горен и долен клепач на
дясното око, блефароспазъм, ексимомона булбовите конюнктиви. Освен това била и
отбелязана контузия на роговиците.Тъжителката не е губила съзнание. Описаните
травматични увреждания са довели до болка и страдания, като данни за наличие на
временно разстройство на здравето са установени.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в
производството гласни и писмени доказателства – изложеното в тъжбата от
фактическа страна, изложеното от разпитаните свидетели Емили Желева Емилова,
Николай Цанков Груев, Лиляна Ангелова П.,
Ц.В.М., от приложеното съдебно-медицинско свидетелство от 17.04.2020г.,
издадено от МБАЛ- „Св. Петка“ – Видин, от приобщеното писмено доказателство – съдебно-медицинско
свидетелство за №20/2021 г., издадено от д-р. А.П.И. – началник отделение
„съдебна медицина“ в МБАЛ „Св. Петка” – Видин, както и от другите приложени по
делото писмени доказателства, имащи значение за изясняването на фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото и изготвената
съдебно - медицинска експертиза.
Съдът даде вяра и
на заключението на вещото лице д-р А.И. по извършената от нея съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, тъй като го намери за последователно, логично
обосновано и безпротиворечиво. От заключението по категоричен начин се доказва,
че описаната травма на лицето в областта на лявата орбита е причинила
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК, тоест касае
за телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК. Последната правна квалификация е в
съответствие и с т.15 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС.
Според последното разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК
има винаги когато е налице леко увреждане анатомическата цялост на организация
или тъканите, както и леки изменения във физиологическите функции извън болката
и страданието, какъвто е настоящият случай. Освен това в практиката на
съдилищата и съгласно горното постановление се приемат за леки телесни повреди
с разстройство на здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на
части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки
навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни
рани и много други. В случая описаната по – горе травма, изразяваща се в
кръвонасядане , кръвоизлив, намален визус на лявото око и блефароспазъм,
определя вида и характера на телесната повреда като такава по чл. 130,ал. 1 НК.
В съдебно заседание от страна на защитата на подсъдимия се навеждат
доводи, че са налице съществени противоречия в показанията на св. Николай Груев
и св. Емили Емилова. Анализирайки показанията на посочените свидетели, съдът
намира, че същите са безпротиворечиви, еднопосочни и взаимнодопълващи се,
относно съществените елементи на фактическата обстановка, свързани с предмета
на доказване, определен съобразно чл. 102 от НПК, а именно - извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него. С показанията си свидетелите
Груев и Емилова по безспорен начин установяват времето, мястото и участието на
подсъдимия Божков в престъплението срещу личността на тъжителката Е.И.. Същите
са категорични, че подсъдимият е нанесъл побоя над тъжителката. Свидетелката
Емили Емилова е пряк очевидец по делото и разкрива пред съда по един убедителен
и категоричен начин обстоятелства и факти, от които безусловно се извлича
обоснования извод, че на инкриминираната дата подсъдимият Божков е нанесъл
побой над тъжителката И., в следствие на което й е причинил описаното по-горе
телесно увреждане. За съда не възникна
ни най-малко съмнение относно достоверността на показанията на тези свидетели,
като без правно значение е обстоятелството в какви интимни отношения са били
тъжителката, подсъдимия и св. Груев, както и къде е бил отведен подсъдимия след
инцидента.
С оглед възприетата по – горе фактическа обстановка съдът намира, че
следва изрично да посочи кои от показанията на посочените свидетели не
кредитира. Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите Ц.В.М. и Лиляна
Ангелова П., тъй като въпросните показания бяха представени пред съда по един
колеблив и неубедителен начин, като освен това показанията на тези свидетели се
явяват в пълно противоречие с останалите приложени по делото писмени и гласни
доказателства – анализирани по горе от съда. Освен това при анализиране
показанията на свид. Ц.М. съдът взе предвид обстоятелството, че същата е майка
на подс. Божков и съдът възприе нейните показания за естествена защитна теза.
Съдът не даде вяра и на обясненията на
подсъдимия Божков в частта, в която отрича извършването на деянието, в което е
обвинен. Съгласно практиката на ВС, а именно решение № 35/28.01.86 г. на ВС, ІІІ н.о., обясненията на
подсъдимия имат двойствена природа. Те са едновременно доказателствено средство
и средство за защита.Това налага във всеки случай да бъдат подложени на
внимателен прочит, задълбочен и прецизен анализ, както и да бъдат съпоставени с
останалите доказателства по делото.В конкретния случай, обясненията на
подсъдимия Божков се опровергават от останалите събрани по делото доказателства
– показанията на свидетелите Емили Емилова и Николай Груев и заключението на
СМЕ, съображения за чиято достоверност бяха изложени по-горе и които
доказателства, преценени в своята съвкупност и взаимовръзка водят до единствено
възможен изход за извършване на престъплението.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи, а именно, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 НК.
Съгласно
разпоредбите на чл.35, ал.1 и ал.2 от НК, наказателната отговорност е лична и
наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона
престъпление. В настоящия казус от всички писмени и гласни доказателства се
установи, че на инкриминираната дата
подсъдимият М. Божков, чрез нанасяне на
удари по главата и лицето е причинил лека телесна повреда на здравето,
изразяваща се в травма на лицето в областта на лява орбита, подконюнктивален
кръвоизлив, без други травматични увреждания на очната ябълка и очното дъно,
блефароспазъм, травматична мидриаза, намален визус на ляво око, довели до
разстройство на здравето на тъжителката Е.И..
Извършеното престъпление от подсъдимия се
доказва по несъмнен начин от показанията на свидетелите Емили Емилова –
дъщеря на тъжителката и Николай Груев,
като показанията на тези свидетели съдът възприе като последователни, логическо-обосновани
и вътрешно непротиворечиви. От посочените гласни доказателства, се налага извод
относно извършеното деяние и неговото авторство. В същата насока е и
заключението на вещото лице д-р А.И., което съдът приема като обективно,
компетентно и безпристрастно. Всички установени по делото релевантни факти
относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство по
безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор на
престъплението, осъществяващо състава на чл.130, ал.1 НК.
От
субективна страна деянието е извършено
при условията на пряк умисъл като форма на вината, изразяващ се в конкретното
му психическо отношение към извършеното от него деяние, към общественоопасните
му последици и общественоопасния му характер. Подсъдимият е съзнавал, че с
действията си може да причини телесно увреждане на тъжителката, причиняващо
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, допускал е
настъпването му, въпреки което съвсем целенасочено е предприел и не е
преустановил действията си.
Приетото
от съда за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК от подсъдимия е наказуемо
по НК с „лишаване от свобода” до 2 години Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с
пробация.
или „пробация”. В този случай съдът отчита липса за приложение на
предпоставките по чл. 78а НК по отношение на подсъдимия Божков. Съдът, в
съответствие с Постановление №7 от 4.11. 1985 г на Пленума на ВС, допълнено по-късно
и от ТР №2 от 28.02.2018г. на ОСНК на ВКС, намери за целесъобразно да наложи
наказание на подсъдимия Божков лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, което
на основание чл. 66, ал. 1 съдът отложи
за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Безспорно е, че
решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от
начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други
квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия, той да
изтърпи наложеното му наказание. При
отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази
както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната обществена
опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат
целите на чл. 36 от НК. Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното
по вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание - три месеца лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок
от три години.
По
предявения граждански иск:
Относно
предявения граждански иск за неимуществени вреди, представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от страна на тъжителя, същият се явява доказан
по своето основание.
Безспорно
се установи, че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда на тъжителката.
Съгласно чл.
45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД
носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни
действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата
на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пострадалият е претърпял неимуществени
вреди, които са несъизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях
обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които се имаха предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения - същият е малолетен. Обезщетението
за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и
страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането. За неимуществени
вреди следва да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че
действително е претърпял такава вреда, което, с оглед гореизложеното се
установи недвусмислено по делото. Следва да се отбележи, че болките са
физически, докато страданията са психически. Уврежданията - кръвонасядането на
клепачите на лявото око, подконюнктивалният кръвоизлив са причинили не само
болки на пострадалата, но и страдания, тъй като са оказали влияние и на
психиката на пострадалата, т.е. същата ги е изживяла психически, установено по
безспорен начин посредством заключението на вещото лице по назначената,
неоспорена и приета от съда СМЕ.Съдът намира, че сумата от 3000 лв. за деяние
по чл.130, ал.1 НК е едно справедливо обезщетение за претърпените от И. неимуществени
вреди, ведно със ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2020г.
до окончателното издължаване. С присъдата съдът отхвърли гражданския иск за разликата
до предявения му размер от 4000.00 лв., като неоснователен и недоказан, поради
прекомерност на претенцията.
С оглед постановената осъдителна присъда, Съдът осъди подсъдимия М.В. Божков, със снета по делото самоличност да заплати на
частния тъжител Е. Г.И. сумата от 800,00
лв., представляваща направени разноски за адвокат, сумата от 82,00 лв., представляващи
направени разноски във връзка с изготвената СМЕ.
Съдът осъди подсъдимия М.В. Божков , със снета по
делото самоличност да заплати в полза на Държавата по сметка на РС - Видин
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 120,00 лв.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ