О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3883 Година 28.10.2019 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми
октомври Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 3984 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът, чрез пълномощник,
е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявения с нея иск допустим.
Като неоснователно следва да се отхвърли
възражението на ответника в отговора му за местна неподсъдност на делото на
Старозагорския районен съд и искането му за изпращането му поради това на С.
районен съд, където твърди, че е неговото седалище, защото, според нормата на
чл. 115, ал. 1 ГПК, иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и
по местоизвършване на деянието, какъвто е и
предявеният от ищцата иск по чл. 45 ЗЗД по делото за вреди от непозволеното й
увреждане от ответника, изразяващо се в злоупотреба с процесуалното право на
подаване на молба за образуване на посоченото в исковата й молба изпълнително
дело по описа на Ч.К.И. с кантора в С. и район на действие - района на
Старозагорския окръжен съд, поради което местоизвършването
на описаното в исковата молба увреждащо деяние е в С.. Тази норма е специална и
урежда особена местна подсъдност на такива дела, като процесното.
Поради това дерогира общата местна подсъдност по чл.
105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, на която ответникът е основал възражението
си. Поради това местно компетентен да разгледа и реши предявения от ищцата иск
по делото е именно сезираният с него Старозагорски районен съд, а не посоченият
от ответника С. районен съд (чл. 115, ал. 1 ГПК).
Ето защо съдът намери, че възражението му за местна неподсъдност на делото на
Старозагорския районен съд, е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са
представяни по делото.
Следва
да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване в отговора на
подписите на ищцата, като посочи точно по номер и дата платежното нареждане и
договора за правна защита и съдействие, под които твърди, че са положени, едва
след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от
проверка на тяхната автентичност, ако и представилата ги ищца заяви, че ще се
ползва от същите
(чл. 193, ал. 2 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да направи искането си за изискване и прилагане на изп.дело № - на Ч.К.И., в изискуемата се от чл. 192 ГПК
форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в
която да бъде посочено точно делото/документите, които се намират у него и се
иска от съда да го задължи да представи, като посочи и дали е приключило това
изпълнително дело, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по
това искане.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на
ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото,
като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно възражението на ответника в отговора за местна неподсъдност
на делото на Старозагорския районен съд и искането му за изпращането му по местна
подсъдност на С. районен съд.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищцата вземания, са посочени
в исковата й молба и изразяват по същество в това, че с решението по в.гр.д. №
3005/2017 г. на Окръжен съд П., било потвърдено решението по гр.д. № 280/2016
г. на Районен съд П., с което била осъдена да заплати на ответника 1.36 лева
съдебно-деловодни разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и
квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с отхвърлената част
от иска. В изпълнение на осъдителния акт, на 13.03.2018 г. внесла по сметка на ответника
сумата от 3.50 лева при банка С., въпреки, че осъдителната част на решението била
за сумата от 1.36 лева. За извършеното плащане била издадена вносна бележка с №
87100-045-010861/13.03.2018 г. Въпреки извършеното плащане, ответникът се сдобил
с изпълнителен лист № 103/14.03.2018 г., който бил издаден от Районен съд П.,
въз основа на решението по гр.д. № 280/2016 г. на Районен съд П.. Въз основа на негова молба и представен
изпълнителен титул било образувано изпълнително дело № - пред Ч.К.И., с район
на действие Окръжен съд С., по което дело длъжник била ищцата. Получила покана
за доброволно изпълнение по същото дело, от която установила, че то било
образувано с взискател ответника и размер на дълга –
735.73 лева към дата 17.05.2018 г., както и че бил наложен запор върху
трудовото й възнаграждение. По тази причина потърсила съдействие от адвокат, за
което бил сключен договор за правна защита и съдействие № 0214164/07.06.2017 г.
с предмет - защита, процесуално представителство и съдействие на длъжника по
изпълнителното дело. Уговорен бил адвокатски хонорар в размер на 420 лева,
който бил заплатен в брой. Пълномощникът й изготвил възражение, в което били
изложени фактически и правни обстоятелства за неоснователност на образуваното
изпълнително дело, като образувано в противоречие с добрите нрави. С
възражението се отправяла молба до Ч.К.И. за прекратяване на производството на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Като доказателство за платената сума била
приложена вносна бележка с № 87100-045-010861/13.03.2018 г. от С.. Депозираното
възражение било изпратено за становище до взискателя
и неговият пълномощник по делото, от които отговор не бил постъпил. С разпореждане
по изпълнителното дело на Ч.К.И., на основание чл. 433, ал. 1 ГПК, то било
прекратено. На 12.07.2018 г. съобщението за приключването му било получено от нея,
чрез пълномощника й. На 03.08.2018 г. съобщението за приключването му до ответника,
чрез пълномощника му, се върнало в кантората на ЧСИ, като непотърсено. Описаната
фактическа обстановка пораждала правния й интерес от завеждане на настоящото
дело с цел репариране на нанесените й имуществени вреди, изразяващи се в
заплатения адвокатски хонорар, поради образуваното срещу нея изпълнително дело,
представляващо злоупотреба с процесуално право. Според посоченото в исковата й
молба решение на ВКС, отговорността за съдебните разноски можела да се кумулира с отговорността за вреди по чл. 45 и сл. ЗЗД, ако
недопустимият или неоснователен иск осъществявал фактическия състав на
злоупотреба с право. В случая от описаните обстоятелства можело да се направи
логичното заключение, че инициирането на изпълнително производство против нея представлявало
злоупотреба с процесуални права. В подкрепа на това бил факта, че
изпълнителното дело било образувано на 16.05.2018 г., изпълнителният лист бил
издаден на 14.03.2018 г., докато плащането от нейна страна било извършено на
13.03.2018 г., което било видно от вносна бележка с № 87100-045-010861, тоест
два месеца по-рано от образуване на изпълнителното производство. Периодът между
извършеното плащане и образуването на изпълнителното производство бил
достатъчно дълъг, за да се приемело, че ответното дружество имало възможност,
чрез своите органи, да извърши справка по сметките си и установи направеното
плащане. На следващо място, макар на практика то да имало процесуалната
възможност да се снабди с изпълнителен титул, на база осъдителното решение,
размерът на вземането бил толкова незначителен, че образуването на изпълнително
дело заради същия било в разрез с добросъвестността. Това било така, защото за
дълг от 1.36 лева ищцата имала задължение по изпълнителното дело в размер на
735.73 лева. Това било близо 541 пъти повече увеличение на дълга й. Извършените
процесуални действия по снабдяването с изпълнителен лист и образуването на
изпълнително дело, без наличието на изпълнително основание, били достатъчни
предпоставки, за да се приемело, че била налице злоупотреба с право спрямо нея.
Поради характера на иска й по чл. 45 ЗЗД, в нейна тежест било да докаже
претърпяната вреда и причинно-следствената връзка между обедняване на патримониума й и деликта, а в случая
злоупотребата с право. В тази връзка заплатеният адвокатски хонорар по договора
за правна защита и съдействие № 0214164/07.06.2017 г., в размер на 420 лева, се
явявал основателно разходване на средства с цел защита на правните й интереси. Според
т. 1 от TP 6/06.11.2013 г. ОСГТК, направеното плащане в брой, което било
отразено в договора за правна защита и съдействие, му придавало характер на
разписка за платената сума. Налице била и причинно-следствената връзка между
заплатеното адвокатско възнаграждение и образуваното изпълнително дело. Било видно
от представения договор, че предметът на защита бил по изп.дело
№ 436/2018 г. на Ч.К.И.. Следователно, извършеният разход нямало да бъде
налице, ако не било образуваното това изпълнително дело. Било налице пълно
доказване на основателността на иска й по основание и размер. В случая характерът
на иска й давал възможността да се възползва от изборната местна подсъдност по
чл. 115, ал. 1 ГПК. В случая разпоредбата на чл. 115 ГПК, като изключение от
общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, давала възможност по иск за
обезщетение при непозволено увреждане, той да се предявял по местоизвършване на деянието, като изборът на подсъдността бил
предоставен на увредения от деликта - ищец. За местоизвършване се считало всяко място, на което се е
осъществил елемент от фактическия състав на направомерното
деяние. Избраната от ищцата подсъдност обвързвала съда и той не можел да
препраща делото на другия алтернативно по компетентност съд. В този дух били посочените
в исковата молба определения. Процесното изпълнително
дело, което било образувано в разрез с чл. 3 ГПК и представлявало злоупотреба с
процесуални права, било образувано поред ЧСИ с район на действие ОС С. и
седалище на кантората С.. Следователно, фактическият състав на неправомерното
деяние бил извършен в С. и местно компетентен съд по иска й, съгласно чл. 115,
ал. 1 ГПК, бил PC С..
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 420 лева за обезщетение
на причинените й имуществени вреди от непозволеното й увреждане, изразяващи се
в заплащането на адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие №
0214164/07.06.2018 г., за защитата й по неоснователно образуваното изп. дело № - по описа на Ч.К.И. и законната лихва върху
тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и
сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 45 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът възразявал срещу подсъдността на спора на
основание чл. 105 и чл. 108 ГПК, тъй като исковата молба била предявена пред
настоящия съд, а според чл. 108 ГПК, исковете срещу юридически лица се
предявявали пред съда по седалището им, а в случая неговото такова било в райно на С. районен съд, поради което моли делото да бъдело
прекратено пред настоящия съд и изпратено на С. районен съд. Исковата
молба била допустима, но предявените искове били неоснователни, поради което
оспорвал същите по основание и размер, и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Оспорвал твърденията в исковата молба, както и тези, че действал
недобросъвестно. Напротив. Ищцата действала недобросъвестно, тъй като на първо
място следвало да го уведоми, че била извършила плащане, както и че такова не било
извършено от нея, поради което оспорвал подписа на платежното нареждане
представено към ИМ. Подписът в него не бил неин, като моли съда да бъдело
открито производство по оспорване на частен документ и оспорвал истинността на
подписа, който не бил неин. На следващо място оспорвал и подписа в договора за
правна защита и съдействие, като отново твърдял, че подписът за клиент и упълномощител не бил неин, като в тази връзка отново оспорвал
истинността на документа, като моли да бъдело открито производство по оспорване
на истинността на частен свидетелстващ документ. Отделно от това в случая дори
и да се приемело, че твърденията й били верни, то същата действала
недобросъвестно, тъй като адвокатският хонорар бил силно завишен, при
материален интерес от 1.36 лева, уж бил уговорен такъв в размер на 420 лева.
Хонорарът бил прекомерен и уговорен, за да можела впоследствие да го иска
именно в по-голям размер от минималния
такъв, който бил 250 лева. Такива действия били недобросъвестни и не следвало
да се тълкуват и да се приемало, че действала добросъвестно. Съгласно чл. 3 ГПК
страните били длъжни да упражняват правата си добросъвестно и съобразно добрите
нрави. Само тогава предявяването на иск било правомерно. Ищецът отговарял за
разноските по делото при недопустимост или неоснователност на предявения иск,
но неговата отговорност била ограничена до тези рамки, само когато правото на
иск било упражнено добросъвестно. Налице ли било злоупотреба с правото на иск,
ищецът отговарял на общо основание за всички преки и непосредствени имуществени
(претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. В случая не било
налице такова недобросъвестно поведение на ответника. Отговорността за разноски
също била деликтна, но тя била уредена като
ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен
или недопустим иск и включвала само внесените такси и разноски по
производството, както и възнаграждението за един адвокат - но не такъв, който
да бил прекомерен. Отговорността за разноски била ограничена, защото не включвала
всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото. В случая дори
твърденията й да били истина, то същата би била добросъвестна, ако бил уговорен
един нормален хонорар за изготвяне на възражението. По изложените съображения
моли съда да отхвърли изцяло предявения иск и осъди ищцата да му заплати
направените деловодни разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, посочени в исковата й молба, тъй като на тях е основала
предявения по делото иск, а ответникът носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, посочени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал
възраженията си срещу основателността на този иск.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: покана за
доброволно изпълнение; изпълнителен лист № 103/14.03.2018 г.; договор за правна
защита и съдействие; възражение; и вносна бележка от 13.03.2018 г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание, да уточни неясното си оспорване в отговора на подписите на
ищцата, като посочи точно по номер и дата платежното нареждане и договора за
правна защита и съдействие, под които твърди, че са положени, едва след което в
същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от проверка на тяхната
автентичност, ако и представилата ги ищца заяви, че ще се ползва от същите.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да направи искането си за изискване и прилагане на изп.дело № - на Ч.К.И., в изискуемата се от чл. 192 ГПК
форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в
която да бъде посочено точно делото/документите, които се намират у него и се
иска от съда да го задължи да представи, като посочи и дали е приключило това
изпълнително дело, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по
това й искане.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 27.11.2019 г. от 14.40
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано само в частта му, с
която се отхвърля възражението на ответника за местна неподсъдност на делото, с
частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните, а в останалата му част - не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: