№ 727
гр. гр. Добрич, 22.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500474 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивното производството е образувано по въззивна жалба вх.
№260270/25.05.2022г. от Х. М. И. с ЕГН ********** от гр.В., чрез адв.М.К. –
АК Добрич, срещу решение №260008/04.05.2022г. по гр.д.№175/2020г. на
РС-К., с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от него иск за намаляване на
дарствено разпореждане, извършено от наследодателката Д. Х.ва И.а до
размера на 4/6 ид. ч. в полза на ответницата, обективирано в Нотариален акт
за дарение на недвижим имот, вх.рег.№3847 от 24.08.2007г., акт №180, том
VІІ, дело №2397/2007г. на СВ К., с предмет Поземлен имот с идентификатор
35064.501.105, находящ се в гр.К. целият с площ от 458 кв.м,, ведно с
построената в това място сграда с идентификатор 35064.501.105.1, цялата със
ЗП 107 кв.м., брой етажи: един, жилищна сграда – еднофамилна, на основание
чл. 30, ал. 1 ЗН.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 10.05.2022г.,
когато е връчен препис от решението, но не отговаря на изискванията на
чл.261, т.4 от ГПК- не е приложен документ за внасяне в пълен размер на
дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Внасянето на сумата от 25
лева, за което е приложен документ, не съставлява изпълнение на
задължението за държавна такса, дължима в по-голям размер по следните
съображения:
Касае се за иск по чл. 30, ал.1 от ЗН, който е неоценяем. Правото на
1
възстановяване на запазена част е имуществено, но паричното му изражение е
предмет на доказване в хипотеза на извършени от наследодателя
безвъзмездни разпореждания чрез завет или дарения, в които само случаи
част от предмета на производството е установяване паричния размер на
наследствената маса, съответно на запазената и разполагаемата част.
Установяването на този размер е необходимо само за извършване на преценка
дали с безвъзмездното разпореждане или разпореждания, наследодателят е
накърнил запазената част, а в случаите на универсално завещание в предмета
на делото не се включва изследване стойността на наследствената маса.
Именно с оглед на тези особености на иска по чл. 30 ЗН, с който се защитава
правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на
определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не
право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти и при липса
на определени в процесуалния закон правила за определяне на цената му,
следва, че посоченият иск е неоценяем /така определение № 67 от
19.03.2015г. по ч. гр. д. № 385/2015 г., ГК, ІІ ГО на ВКС/.
В исковата молба е посочена цена на иска от 3750.50лева и е внесена
държавна такса от 37.50лева, т.е в размера по чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК-4% върху една четвърт от
посочената цена. С разпореждане №504/15.06.2020г.съдът е указал
довнасянето на държавна такса от 12.50лева, т.е. до минимума от 50лева по
чл.1 от Тарифата, дължим по оценяеми искове, която е и внесена.
Съгласно разпоредбата на чл. 70 от ГПК и трайната съдебна практика
по приложението й, въпросът относно цената на иска, може да се повдига от
ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за
разглеждане на делото, след което същата се стабилизира и остава
непроменена до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт,
освен ако не бъде променена по реда на изменение на иска . В случая такава
хипотеза не е налице, въпросът относно цената на исковете не е повдиган
нито служебно от съда, нито от ответника. Разпореждането с
№504/15.06.2020г. няма характер на акт по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ГПК за
определяне на цената на иска. Постановено е по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК
за събиране на държавна такса.
При това положение, след като предявеният иск е неоценяем,
2
дължимата държавна такса следва да се определи по правилото на чл.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и за
първоинстанционното производство тя се равнява на сумата от 80лева.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, държавната такса за въззивно обжалване е в размер на
50 на сто от таксата дължима за първоинстанционното производство, върху
обжалваемия интерес, при което дължимата в случая за въззивно обжалване
на решението на районния съд държавна такса е в размер от 40 лева, а не в
размер на внесените 25 лева.
Горното налага прекратяване на настоящото въззивно производство и
връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на
жалбата, тъй като съгласно чл. 262, ал. 1 от ГПК проверката дали жалбата
отговаря на изискванията на чл. 262, т. 4 от ГПК се извършва от
първоинстанционния съд, респ. негова е компетентността по отстраняване на
констатираните нередовности на въззивната жалба. В компетентността на
въззивната инстанция като инстанция по същество е събирането на
несъбраната от районния съд държавна такса за първонстанционното
производство, което в случая ще бъде възможно при редовно сезиране,
респ.след отстраняване нередовностите на въззивната жалба.
С гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 474/2022г. по описа на
ДОС и
ИЗПРАЩА на Каварненски районен съд за изпълнение задълженията
му по чл. 262, във вр. с чл. 261, т. 4 от ГПК като предприеме действия по
отстраняване на констатираните нередовности на въззивна жалба - събиране в
пълен размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно
мотивите на настоящото определение, след което незабавно да изпрати
жалбата на окръжния съд за произнасяне по нея.
Преписи от определението да се изпратят на страните за сведение
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4