Р Е Ш
Е Н И Е
№ 143 06.04.2022 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
Административен съд, шести състав, на двадесет
и девети март две хиляди двадесет и втора год. в публично заседание в състав:
Председател: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева
като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №96 по описа на
Административен съд Стара Загора за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно
основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.231 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от К.К.К.,
подадена чрез пълномощника му адвокат Р.К., против Заповед рег.№ УРИ 349з-16/05.01.2022
год. на Директор при ОД на МВР Стара Загора за прекратяване на служебното му
правоотношение. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на
оспорената заповед по съображения за
неправилно приложение на материалния закон, тай като сочената като правно
основание разпоредба представлява административно нарушение. Неправилно е
прието, че неподаването на годишна декларация за имущество и интереси за 2018
год. и 2019 год. е основание за прекратяване на служебното му правоотношение.
Налице е обективна невъзможност да бъде подадена тази декларация, тъй като е
задържан от органите на реда на остров Крит още през месец октомври 2017 год.
По този начин му е ограничен правото на свободно придвижване и съответно
подаването на каквито и да е било документи в Република България. Направено е искане
за отмяна на оспорената заповед.
В представената писмено
защита по делото, адв. М.П. излага доводи, че заповедта е издадена при неспазване
на сроковете по чл.195, ал.1 във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Видно от
доказателствата по делото, К.К. не е подал такива декларации и през 2018 и 2019
год., но действия за прекратяване на служебното правоотношение са предприети едва
през ноември 2021 год. Претендира и направените разноски по делото.
Ответникът - Директора на ОД на МВР Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва жалбата като неоснователна.
Намира оспорената заповед за законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Подробни
съображения излага в представената по делото писмена защита. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира
за установено следното:
С оспорената заповед рег.№УРИ
349з-16/05.01.2022 год. Директора на ОД на МВР Стара Загора е прекратил
служебното правоотношение на младши експерт К.К.К. – младши разузнавач в група „Противодействие
на криминалната престъпност - линейна“ от сектор „Криминална полиция“ към Районно
управление Казанлък при ОД на МВР Стара
Загора.
От фактическа страна се е
мотивирал с обстоятелството, че младши експерт К.К.К. не е подал годишна
декларация за имущество и интереси за 2020 год. – видно от списъците по образец.
Такива не са подаване и за 2018 и 2019 год. Въз основа на тези данни е
отправено писмено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение с
рег.№349р-34741/04.11.2021 год., връчено му на 01.12.2021 год., което е
подписано от него без възражения. След изтичането на предизвестието е издадена
и оспорената в настоящето производство заповед №349з-16/05.01.2022 год. за
прекратяване на служебното правоотношение.
По делото са представени и
приети като доказателства пълната административна преписка по издаването на обжалваната
заповед за прекратяване на служебното правоотношение.
От така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Заповедта е връчена на 28.01.2022
год., а жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд Стара
Загора на 14.02.2022 год., подадена по куриер на 11.02.2022 год.
/https://www.econt.com/services/track-shipment/ и като такава, същата се явява
допустима като подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, за
което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Оспорената Заповед УРИ №349з-16/05.01.2022
год. на Директора е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.159, ал.1 от ЗМВР. Заповедта е постановена в изискуемата писмена форма и след отправяне на
едномесечно писмено предизвестие по реда на чл.228, ал.1 от ЗМВР. В нея изрично
са посочени всички предвидени от закона реквизити. В нея е прецизно вписано
правното основание за прекратяване на служебното правоотношение. Заповедта е
връчена по надлежния ред и не се установиха процесуални нарушения при нейното
издаване, които да представляват самостоятелни основания за отмяната на
заповедта.
При преценка на
материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира, че е
постановена при правилно приложение на закона, тъй като е доказано неизпълнение
на разпоредбата на чл.160, ал.3 от ЗМВР.
Безспорно е, че К.К.К. е
задължено лице по §2, ал.2, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ, поради което и за него е
налице задължение на основание чл.160, ал.3 от ЗМВР да подаде декларация за
имущество и интереси за предходната календарна година. Това задължение
произтича от разпоредбите на чл.35, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. Не се твърди, нито се установява от страна на жалбоподателят, че
същият е подал такава декларация за календарната 2020 год. Напротив такива не
са подавани за календарните 2018 год. и 2019 год., които обстоятелства са
установени, видно от представените писма на ответника с рег.
№349з-12348/06.06.2019 год. и рег.№349з-14178/17.06.2020 год., адресирани до
дирекция „Инспекторат“ при МВР /лист 42-45 от делото/.
Не е спорно между
страните, че жалбоподателят не е подал декларация по посочената разпоредба за 2020
год., 2019 год. и 2018 год. както не е спорно също така, че същият е задържан
от органите на реда в Гърция още през октомври 2017 год. Задържането на едно
лице е процесуален способ за разкриване на извършено престъпление, към което
задържаното лице е съпричастно, като целта на задържането е предотвратяване на възможността да се укрие
или да се избегне изтърпяване на наложеното наказание. Със задържането на едно
лице се ограничава единствено и само правото му на свободно придвижване, но не
се ограничава правото на лична кореспонденция, нито правото на свиждане. В този
смисъл, твърдяната обективна невъзможност да бъде подадена декларация по
чл.160, ал.3 от ЗМВР от страна на К. не може да бъде възприета от настоящия
съдебен състав. Задържането на жалбоподателят в конкретния случай представлява
обективна невъзможност същия да изпълнява служебните си задължения, но не и
обективна невъзможност да подаде дължимата декларация. Законът не е предвидил
ограничение относно начина й на подаване. Подаването й да стане по куриер, не е
налице задължение за личното й подаване, като единственото условие е да е
подписана лично. В този смисъл, законодателят не е предвидил и срок в рамките
на който органа по назначаване е задължен да издаде заповедта за прекратяването
на служебното правоотношение при наличие на законовите предпоставки за това –
не подаване на декларация. Закъснялото им подаване или подаването на неверни
декларации по същността си представлява дисциплинарно нарушение, поради което и
същото следва да бъде наложено в предвидените от закона срокове по чл.195 и
чл.196 от ЗМВР. Същите обаче са неприложими при прекратяването на служебното
правоотношение с правно основание чл.226, ал.1, т.7, б.“г“ от ЗМВР. Това е
видно и от систематическото тълкуване на разпоредбите. Реализирането на
дисциплинарната отговорност на държавните служители от МВР е предвидена в глава
осма от ЗМВР, озаглавена „Дисциплинарна отговорност“, докато чл.226 се намира в
глава десета от ЗМВР.
Неподаването изобщо на
декларация по чл.160, ал.3 от ЗМВР е възприето от законодателя като обективна
невъзможност лицето да изпълнява служебните си задължения. Съгласно чл.226, ал.1, т.7, б.“г“ от ЗМВР служебното
правоотношение се прекратява при обективна невъзможност на държавния служител
да изпълнява задълженията си поради неподаване на декларации по чл.160, ал.3 от ЗМВР. Нормата е императивна и задължава административния орган, в условията на
обвързана компетентност, при наличието на предвидените там предпоставки да
прекрати служебното правоотношение със съответния служител. В случая тези
изисквания са изпълнени. Не подаването на декларации по чл.160, ал.3 от ЗМВР
обосновава несъвместимост на служителя със заемането на държавна служба в МВР и
е основание за прекратяване на служебното правоотношение.
При издаване на
оспорваната заповед не се установява противоречие с целта на закона. Дейността
на МВР се осъществява въз основа на принципите за спазване на Конституцията,
законите и международните договори, по които Република България е страна,
публичност и отчетност, обективност и безпристрастност. Тези задължения
включват и задължението за подаване на годишни декларации по реда на ЗПКОНПИ.
Чрез подаването им се постигат и целите на ЗПКОНПИ - защита интересите на
обществото чрез ефективно противодействие на корупцията; създаване на гаранции, че лицата, заемащи
висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и
почтено при спазване на Конституцията и законите и предотвратяване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, като
за постигането име е предвидено подаването на съответните годишни декларации.
Неподаването на годишна декларация по реда на чл.35, ал.1, т.2 във връзка с
чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ е в противоречие на принципите на дейност на МВР и
е пречка за постигане на целите на ЗПКОНПИ.
По тези съображения
жалбата му се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора своевременно
заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи като
в полза на ОД на МВР Стара Загора се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв., определен в съответствие с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона
за правната помощ.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К. *** против Заповед рег.№УРИ 349з-16/05.01.2022
год. на Директор при ОД на МВР Стара Загора за прекратяване на служебното му
правоотношение, като неоснователна.
ОСЪЖДА К.К.К. ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от Директора Николай
Колев и с адрес гр. Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“№16, сумата 100.00 /сто/ лв.
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: