Р Е Ш Е Н И Е № 73
Гр. Сливен, 26.05.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на пети май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………..
и при секретаря Ваня Костова, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 8 по описа
на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
образувано по жалба от „Перла“ АД – в ликвидация, ЕИК ………., със седалище и
адрес на управление гр. Нова Загора, обл. Сливен, кв.
„Индустриален“, представлявано от Н. Д. М. – л. срещу Акт за установяване на
задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 2794-1/19.11.2019 г., издаден от старши
инспектор орган по приходите при Община Нова Загора, с който са установени
следните задължения за 2019 г. за собствени на дружеството недвижими имоти и
МПС: данък върху недвижимите имоти в размер на 8 563,29 лв., данък върху
превозните средства в размер на 395,35 лв. и такса битови отпадъци в размер на
21 408,21 лв., потвърден с Решение
№ 6/16.12.2019 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Нова
Загора.
В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на оспорения акт. Твърде се, че в оспорения акт не е посочено към каква основа
са приложени съответните промили и по – конкретно – защо приема, че основата не
следва да се определя съобразно генерирания от дружеството отпадък. В случая
дружеството през 2018 г. било изрично декларирало, че през цялата 2019 г. за
имота е налице един брой контейнер с вместимост от 4 куб.м. Поради това
общинската администрация лесно можела да установи размера на отпадъка по броя
на извозванията по кубатурата на контейнера. Липсвали въобще мотиви за неприлагането
на чл. 67 ал. 4 от ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци била неправилно изчислена,
тъй като дружеството в случая било извършило всички необходими действия за
определяне на ТБО съобразно действително генерирания отпадък, като е подало
декларация до общината, с предвиден индивидуален контейнер за смет за имота.
Твърди, че с новата редакция на чл. 67 ал. 2 от ЗМДТ законодателят изрично е
предвидил, че данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност
или пазарната им цена не може да бъде основа за определяне на ТБО. Позовава се
и на предходно решение на Административен съд – Сливен. Моли съда да отмени
атакувания акт, с претенция за съдебни разноски.
В с.з. оспорващата
страна, редовно и своевременно призована, се представлява от упълномощен адв. З.
Н. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, относими
към предмета на настоящото оспорване, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С Декларация по чл.
14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 1574/23.10.2015 г.
„Перла“ АД декларирало като собственик земя, съставляваща УПИ в строителните
граници на населеното място с площ от 53 022 кв.м. и производствени сгради
с обща застроена площ 16 303 кв.м., посочени от декларатора с
местонахождение гр. Нова Загора, кв. „Индустриален“ и ползвани със стопанска
цел. Съгласно декларираните от дружеството данни, общата отчетна стойност на
земята и сградите възлиза общо на 2 494 720,86 лв. Собствеността
върху имота е удостоверена от дружеството с Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, вписан под № 160, том IX,
дело № 1884/2001 г. на СВп – Нова Загора.
На 19.11.2019 г.
длъжностно лице – старши инспектор орган по приходите при община Нова Загора
издал Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК, във връзка с
подадени декларации по чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ за периода 2019 г. Съгласно
акта, в обхвата на проверката е имот, деклариран с Декларация вх. № 1574/23.10.2015
г. в гр. Нова Загора - земя от 53 022,00 кв.м. с отчетна стойност
533 267,24 лв. и данъчна оценка 412 299,10 лв., производствен обект
(склад ГСМ) от 68,00 кв.м. с отчетна стойност 15 557,00 лв. и данъчна
оценка 6 721,90 лв.; производствен обект (компрес. ел. подстанция) от 521
кв.м. с отчетна стойност 54 155,00 лв. и данъчна оценка 51 501,50
лв., производствен обект (ацетиленова станция) от 52 кв.м. с отчетна стойност
19 525,16 лв. и данъчна оценка 5 140,30 лв., други нежилищни обекти
(административна сграда) с площ 1 440 кв.м. с отчетна стойност
166 370,90 лв. и данъчна оценка 254 409,00 лв., други нежилищни обекти
(стол и кухня) с площ 926 кв.м. с отчетна стойност 94 965,50 лв. и данъчна
оценка 91 536,30 лв., производствен обект (главен корпус) с площ
9 960 кв.м. с отчетна стойност 1 236 176,30 лв. и данъчна оценка
1 409 069,40 лв., производствен обект (пресов цех) с площ 1 258
кв.м. с отчетна стойност 141 411,80 лв. и данъчна оценка 178 134,20
лв., други нежилищни обекти (сграда за събирания) с площ 198 кв.м. с отчетна
стойност 52 661,46 лв. и данъчна оценка 18 374,20 лв., навес с ограда
(производствен) навес с площ 1 450 кв.м. с отчетна стойност
120 320,00 лв. и данъчна оценка 51 941,00 лв., навес с ограда
(производствен) навес към монтажа с площ 330 кв.м. с отчетна стойност
45 324,30 лв. и данъчна оценка 11 555,40 лв., търговски обект (павилион/магазин)
с площ 100 кв.м. с отчетна стойност 14 986,20 лв. и данъчна оценка
3 852,00 лв., с общо застроена площ от 16 303.00 кв.м. Длъжностното
лице е приело, че облагаемата основа на недвижимия имот е в размер на
2 792 374,46 лв. и съответно – дружеството дължи данък върху
недвижимия имот в размер на 8 563,29 лв., определен в размер на 3,00
промила върху по – високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност. В
акта таксата битови отпадъци е определена в общ размер на 21 408,21 лв. за
2019 г., включваща такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битови отпадъци в депа и чистота на териториите за обществено
ползване. С цитирания акт е определен и данък върху превозните средства за 2019
г. за декларирани от дружеството МПС, както следва: за товарен автомобил марка
Мерцедес 1317 с рег. № …………. – в размер на 257,61 лв., лек автомобил „Деу Нексия“ с рег. № ………. – в
размер на 38,10 лв., лек автомобил „БМВ 316И“ с рег. № ………… – в размер на 50,
34 лв., трактор марка „ТК 80“ с рег. № …………… – в размер на 7,79 лв. и товарен
автомобил марка „Фолксваген транспортер“ с рег. № …………..
– в размер на 41,51 лв. Длъжностното лице е установило в процесния акт общ
размер на задълженията на оспорващото дружество за 2019 г., както следва: данък
върху недвижимите имоти в общ размер на 8 563,29 лв., данък върху
превозните средства в размер на 395,35 лв. и такса за битови отпадъци в размер
на 21 408,21 лв., с общ размер на задълженията 30 366,85 лв.
Съгласно мотивната част на акта, размерът на данък върху недвижимите
имоти е определен на основание чл. 22, във вр. с чл.
10 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ, чл. 5 ал. 1 т. 2 от Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора и Решение №
33/22.12.2015 г. на Общински съвет Нова Загора в размер на 3.00 промила върху
по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност на земята и
съответно – на нежилищните имоти; размерът на такса битови отпадъци е определен
на основание Заповед № РД-12-696/30.10.2018 г. и Решение № 1049/20.12.2013 г.
на Общински съвет Нова Загора, като за периода 2019 г. размерът на ТБО за
нежилищни имоти на юридически лица е 7.5 промила върху по – високата стойност
от данъчната оценка на земята и на обектите, като 4.0 промила е таксата за услугата
по сметосъбиране и сметоизвозване, 2.00 промила е
таксата за услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа и 1,50 промила е
такса за услугата чистота на териториите за обществено ползване; данък върху
превозните средства е определен на основание чл. 55 от ЗМДТ, Решение № 33/22.12.2015
г. и Решение № 715/31.01.2019 г. на Общински съвет Нова Загора.
Срещу акта,
адресирана до Ръководителя на звеното за местни приходи на Община Нова Загора
постъпила жалба вх. № 11-03-931/12.12.2019 г., в която било изразено несъгласие
с установяванията в АУЗ и заявена молба за отмяна на същия.
В отговор на
подадената жалба Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Нова
Загора се произнесъл с Решение № 6/16.12.2019 г., с което потвърдил Акт за
установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 2794-1/19.11.2019 г.,
издаден на „Перла“ АД – в ликвидация. Горестоящият орган приел, че актът е издаден при
съобразяване с материалния закон и данните, декларирани от дружеството пред
органа по приходите.
Към доказателствата
по делото са приобщени Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Нова Загора и Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора в
редакции към процесния период.
С Решение №
1049/20.12.2013 г. на Общински съвет Нова Загора е прието размерът на ТБО за
2014 г. за нежилищни имоти на юридически лица да е: 1. Събиране на битови
отпадъци и транспортирането им в депата или други инсталации и съоръжения и
обезвреждането им - 4.00 промила; 2.
Проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци или други съоръжения за обезвреждане на
битовите отпадъци, включително отчисленията по чл. 60и и чл. 64 от ЗУО – 2.00
промила и 3. Почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други
територии, предназначени за обществено ползване – 1.50 промила.
С Решение №
33/22.12.2015 г. на Общински съвет Нова Загора е прието изменение на чл. 12 от
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Нова Загора, регламентиращ определянето размера на данъка върху превозните
средства.
С Решение №
715/31.01.2019 г. на Общински съвет Нова Загора е изменен чл. 5 ал. 1 от
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Нова Загора, съгласно който текст годишният размер на данъка за нежилищните
имоти е 3 на хиляда върху данъчната оценка.
Със Заповед №
РД-12-696/30.10.2018 г. Кметът на Община Нова Загора е разпоредил на основание
чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ видът и честотата на предлаганите услуги по чл. 62 изр.
първо от ЗМДТ (сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци,
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, определени са границите
на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата
на сметоизвозване. Видно от съдържанието на тази
заповед в строителните граници на града се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, предоставят се и за всички имоти в
регулационните граници на гр. Нова Загора и населените места в общината
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо, както и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване.
По силата на
Договор № 283/05.05.2005 г. в населените места на община Нова Загора се
извършва сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане
на чистота на териториите за обществено ползване и зимно поддържане в града,
стопанисване и поддържане на сметището на гр. Нова Загора до неговото
окончателно закриване. Представени са и констативни протоколи за ежемесечно
почистване в изпълнение на този договор, както и фактури, удостоверяващи
заплащането на услугата от страна на Община Нова Загора.
Към доказателствата
е приобщен Договор от 01.02.2016 г. със
страни Община Ямбол, Община Сливен, Община Нова Загора, Община „Тунджа“ и
Община Стралджа, по силата на който „Регионално депо Ямбол“ ДЗЗД като
изпълнител извършва услуга по експлоатация, мониторинг и поддръжка на
Регионално депо за неопасни отпадъци на общините – възложители. Към договора са
приложени двустранно подписани протоколи, удостоверяващи, че услугата се
предоставя на Община Нова Загора.
В съдебно заседание
дружеството представя декларация по чл. 62 и чл. 67 от ЗМДТ, в която е заявено
от представляващия, че за процесния имот за сметосъбиране и сметоизвозване
на битови отпадъци през 2019 г. ще се ползва 1 бр. контейнер. Тази декларация е
изведена с изходящ номер от дружеството на 08.11.2018 г., но липсват данни, че
същата е депозирана по надлежния ред пред административния орган.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на
база всички приобщени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени
от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е направено
в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес
от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от съда като неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което
го прави валиден и процесуално законосъобразен. Обжалваният акт е издаден след
извършена проверка по писмени данни от служител при общинската администрация – Старши
инспектор орган по приходите при Община Нова Загора, оправомощен със Заповед №
РД-12-8/08.01.2019 г., т.е. действащ при спазване на териториалните предели на
правомощията си и в рамките на предоставената му материална компетентност. Съгласно
чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.
Според разпоредбата на чл. 4 ал. 3, вр. ал. 4 от
ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите от общинската администрация,
определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено, че ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община, упражнява правомощията на териториален
директор, вкл. Предвидените в чл. 107 ал. 4 от ЗОПК. С оглед препращащата
разпоредба на чл. 9б от ЗПДТ, редът за установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл. 4 ал. 1 – 5 от ЗМДТ. Едновременно
с това имотите, за които с процесния АУПДВ е установена дължимост
на данък и ТБО се намират на територията на община Нова Загора, поради което и
съдът приема, че издателят на акта е действал при наличието както на
материална, така и на териториална компетентност.
Предмет на съдебна
проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване
на задължение, издаден по реда на чл. 107 от ДОПК - задължения за данък върху
недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства на „Перла“
АД – в ликвидация за 2019 г. Съгласно чл. 107 ал. 1 от ДОПК, когато органът по
приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз
основа на подадена от лицето декларация, задължението подлежи на внасяне в
срока, предвиден в съответния закон, като органът по приходите издава акт за
установяване на задължението, а последният, по аргумент от ал. 4, може да се
обжалва пред Директора на ТД на НАП. Доколкото в случая се касае за местни
задължения с публичен характер, приложими материалноправни
норми са тези по ЗМДТ, като в чл. 4 и чл. 9 б са указани редът и
компетентността при установяването, обезпечаването и събирането на този вид
задължения. Съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ, ръководителят на звеното за местни
приходи при съответната община изпълнява правомощията на териториален директор
на НАП и в процесния случай оспореният АУЗ е бил предмет на административно
обжалване пред Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Нова
Загора. Последният се явява компетентният по – горестоящ
административен орган, с оглед регламента на чл. 107 ал. 4 от ДОПК, във вр. с чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ. В процесния случай съдът не
установява и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, доколкото органът – издател се е произнесъл след изясняване на фактите
от значение за случая. Съгласно чл. 107 ал. 3 от ДОПК, приложен в случая,
органът по приходите издава акт за установяване на задължението служебно в
случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Ето
защо настоящият съдебен състав преценява, че обжалваният административен акт е
валиден и процесуално законосъобразен.
При преценка на
събраните доказателства, съдът намира, че актът за установяване на задължение е
постановен и в съответствие с материалния закон, при следните съображения:
По отношение на
определения с оспорения акт данък върху недвижимите имоти:
Съгласно чл. 10 ал.
1 от ЗМДТ (в приложимата редакция), с данък върху недвижимите имоти (ДНИ) се
облаган разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8 т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон, на което условие
несъмнено отговаря процесният недвижим имот, собственост на оспорващото
дружеството. Видно е от приложената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, че процесният
имот е нежилищен (за производствени нужди) и се намира в строителните граници
на гр. Нова Загора, поради което имотът е облагаем, а данъкът – дължим от
собственика. Данъкът съставлява публично задължение, породено от фактическата и
правна власт, която правният субект има върху съответния обект на облагане,
намиращ се на територията на страната. В цитирания по – горе чл. 10 ал. 1 е
указано, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти, при което дължимостта на данъка не
зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот и
това изрично е предвидено в разпоредбата на чл. 13 от ЗМДТ. Предвид това, след
като към момента на издаване на АУЗД жалбоподателят е собственик на процесния
имот и не са налице обстоятелствата за освобождаването му (в хипотезата на чл.
24 от ЗМДТ) от задължението за заплащане на ДНИ, то той е данъчно задължено
лице и предвид липсата на документ за заплащане данъка на имота, правилно с
оспорения АУЗД е установена неговата дължимост. Съгласно
чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е
по – високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение
№ 2. Видно от съдържанието на процесния акт, като основа за определяне размера
на процесния ДНИ органът по приходите е извел отчетната стойност на имота, базирана
върху декларираното от самото дружество в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. От
съдържанието на същата и приложенията към нея се установява, че отчетната
стойност на процесния имот възлиза на 2 792 374,46 лв. и същата, в
съответствие с цитираната по – горе разпоредба на чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ, правилно
е ползвана от издателя на акта като облагаема основа за определяне на данъка. В
случая законосъобразно е определен и размерът на ДНИ, съобразен с нормативно
установените стойности в Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Нова Загора. Съобразно чл. 5 ал. 1 т. 2 от актуалната
редакция на Наредбата, годишният размер на данъка върху недвижимите имоти е за
нежилищни имоти 3 на хиляда върху данъчната оценка. Следователно, материалният
закон е правилно приложен от органа по приходите при определяне размера на ДНИ
върху процесния недвижим имот.
По отношение на
определената с оспорения акт такса за битови отпадъци:
С процесния
административен акт е установен размер на задължения за такса битови отпадъци
за 2019 година за собствен на оспорващото дружество недвижим имот, съставляващ
нежилищен такъв и находящ се в строителните граници на населеното място – гр.
Нова Загора. Съгласно
чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането
и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържането
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и
селищните образувания в общината, като изрично в чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ е
посочено, че видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината,
както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се
определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31
октомври на предходната година. Следователно, таксата се дължи, ако е налице
предоставяне на съответната услуга в съответния район, посочен в заповедта по
чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имотът. В настоящия случай от
доказателствата се установява, че процесният имот се намира в строителните
граници на гр. Нова Загора. Нормата на чл. 66 указва всички компоненти на
услугите по чл. 62 по дейности, а именно: събиране на битовите отпадъци и
транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и
осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на
разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите
отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по ЗУО – за
услугата по чл. 62 т. 1; третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението
на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за
битови отпадъци и/или други инсталации и съоръжения за оползотворяване и/или
обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62 т. 2 и за услугата по
чл. 62 т. 3 – дейности по поддържане на чистотата на уличните платна,
площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и
селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. В
процесния административен акт е установен размер на таксата за битови отпадъци
и по трите компонента. Съгласно чл. 67 ал. 6 от ЗМДТ, общинският съвет приема
основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с
наредбата по чл. 9, като решението за приемане или изменение на наредбата по
чл. 9. Към доказателствата са приобщени в актуалната към датата на издаване
на процесния акт редакция Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Нова Загора, както и
приетата с Решение № 1049/20.12.2013 г. от ОбС Нова
Загора план – сметка за разходите на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, приета съобразно изискването
на чл. 67 ал. 2 от ЗМДТ. Съгласно цитираното решение, размерът на таксата за
битови отпадъци за нежилищните имоти на юридическите лица се определя пропорционално
върху по – високата между отчетната стойност и данъчната оценка за нежилищния
имот на съответното юридическо лице в град Нова Загора и всички населени места
в общината. Размерът на таксата за битови отпадъци е определен от Общинския
съвет досежно нежилищни имоти, както следва: за услугата по събиране на битови
отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за
обезвреждането им – 4,00; за услугата проучване проектиране, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци
или други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци, вкл. отчисленията по
чл. 60и и чл. 64 от ЗУО – 2,00 и за услугата по почистване на улични платна,
площади, алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване
– 1,50. Оспорващото дружество заявява, че е депозирало пред административния
орган декларация, че ще осъществява сметосъбиране в 1 бр. контейнер, но по
преписката липсват данни тази декларация да е била заведена, т.е. сведена до
знанието на компетентната администрация, за да се ангажира твърдяната от
жалбоподателя отговорност за неприлагане разпоредбата на чл. 67 ал. 4 от ЗМДТ.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че община Нова
Загора предлага и извършва всички посочени в разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ
дейности, в която насока са представените по делото заповеди, договори, отчетни
протоколи и фактури. Видно е от Заповед № РД-12-696/30.10.2018 г. на кмета на
Община Нова Загора, че в гр. Нова Загора, в чиито строителни граници се намира
процесният имот се предоставят услуги по сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо, както и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване. Реалното предоставяне на услугите
по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения за третирането им
и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е удостоверено
с представения Договор № 283/05.05.2005 г. и приложените към същия фактури и
констативни протоколи с отчетен характер. Предоставянето на услугата по
третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, от която също се
ползва оспорващото дружество се доказва от приобщен към доказателствата Договор
от 01.02.2016 г. за експлоатация, мониторинг и поддръжка на регионално депо за
неопасни отпадъци на общини Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа,
както и протоколи към същия, удостоверяващи извършването и съответно –
заплащането на услугата. Следователно, за територията на град Нова Загора, в
чиито строителни граници се намира процесният имот, таксата за битови отпадъци
се дължи и за трите услуги, визирани в разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ. Нейният
размер е определен от органа по приходите съобразно действащите към момента на
издаване на оспорения АУЗД разпоредби, приети от органа на местно
самоуправление – Общински съвет Нова Загора. При горецитираните ставки и при облагаема
основа на процесния имот в размер на 2 792 374,46 лв., размерът на
таксата битови отпадъци трите предоставяне от общината и ползвани от
дружеството услуги по събиране и транспортиране на битовите отпадъци, тяхното
третиране в съоръжения и инсталации и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване за разглеждания
период 2019 г. възлиза на 20 942,81 лв., както правилно е прието в
атакувания АУЗД.
На следващо място в
оспорения АУЗД е установено и задължение за данък върху превозните средства в
общ размер на 395,35 лева за 2019 г., в която част актът се преценява от съда
също като съобразен с действащите към момента на постановяването му материалноправни разпоредби. При определяне размера на
данъка е приложена нормата на чл. 55 от ЗМДТ, като за всяко от моторните
превозни средства, собственост на оспорващото дружество са приложени както
имуществения, така и екологичния компонент, съобразно мощността на двигателя,
годината на производство на съответния лек или товарен автомобил, както и
определените с приложените по преписката решения на Общинския съвет екологични
категории.
При изложените по –
горе съображения съдът намира, че оспореният Акт за установяване на задължения
по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 2794-1/19.11.2019 г., издаден от старши инспектор
орган по приходите при Община Нова Загора, с който са установени следните
задължения за 2019 г. за собствени на дружеството недвижими имоти и МПС: данък
върху недвижимите имоти в размер на 8 563,29 лв., данък върху превозните
средства в размер на 395,35 лв. и такса битови отпадъци в размер на 21 408,21
лв., потвърден с Решение № 6/16.12.2019
г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Нова Загора е валиден,
материално и процесуално законосъобразен. Подадената срещу същия жалба от
„Перла“ АД – в ликвидация като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и
на основание чл. 160 ал. 1 и чл. 161 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Перла“
АД – в ликвидация, със седалище гр. Нова Загора срещу Акт за установяване на
задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 2794-1/19.11.2019 г., издаден от старши
инспектор орган по приходите при Община Нова Загора, с който са установени
следните задължения за 2019 г. за собствени на дружеството недвижими имоти и
МПС: данък върху недвижимите имоти в размер на 8 563,29 лв., данък върху
превозните средства в размер на 395,35 лв. и такса битови отпадъци в размер на
21 408,21 лв., потвърден с Решение №
6/16.12.2019 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Нова
Загора.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: