№ 96
гр. Ловеч, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело №
20214300100218 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Н.Х. М.-И.
против Д. П. Т., действащ като ЕТ „Д.Т.“ с ЕИК *****, с която е предявен иск
за заплащане на сумата от 40 021 лв., претендирана на основание чл. 59 ЗЗД
като дължима законна лихва върху сумата от 134 902,63 лв. за периода от
16.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
В исковата молба се посочва, че с молба вх. № 2933/04.08.2014 г. ЕТ
„Д.Т.“ представил по изпълнително дело № 18/2006 г. на ЧСИ Цв. Н. заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №
35923/2014 г. на СРС за сумата от 134 912,35 лв., ведно със законната лихва и
разноските по делото. Посочва се, че заповедта за изпълнение е издадена въз
основа на спогодба от 13.02.2013 г. с нотариална заверка на подписите (рег.
№ 1148/13.02.2013 г.), в която се цитира договор за цесия от 14.07.2005 г., с
който ЕТ „Д.Т.“ е изкупил от „Райфайзенбанк България“ АД вземанията на
банката срещу „Тора“ ООД, обезпечени с договорна ипотека, че с оглед
легитимацията на ЕТ „Д.Т.“ като ипотекарен кредитор към момента на
проданта на ипотекирания имот, същият бил включен в разпределението по
изпълнителното дело чрез заделяне на сумата от 134 902,63 лв., че тази сума е
внесена от взискателя (купувач) Н.Х. М.-И. и че към този момент ЕТ „Д.Т.“
не е имал качеството ипотекарен кредитор, поради липса на подновяване на
ипотеката. Твърди се, че с разпореждане от 16.10.2017 г. по ч.гр.д. №
35923/2014 г. на СРС издаденият в полза на ЕТ „Д.Т.“ бил обезсилен, че по
отношение на последния изпълнителното дело било прекратено, като с
разпореждане от 17.09.2020 г. на ЧСИ е постановено и връщане на внесената
от Н.Х. М.-И. сума от 134 902,63 лв. В исковата молба се поддържа, че
внасянето на сумата е резултат от легитимирането на ЕТ „Д.Т.“ като
1
взискател, че за времето от отпадане качеството му на взискател 16.10.2017 г.
до деня, в който е разпоредено връщането на взискателя 17.09.2020 г., Н.Х.
М.-И. била лишена от сумата 134 902,63 лв., че с оглед на това за нея е
настъпило обедняване в размер на законната лихва върху същата сума,
равняващ се на 40 021 лв. и че обедняването е за сметка на ЕТ „Д.Т.“.
В представения по делото писмен отговор от ответника са направени
правоизключващи възражения, основани на доводи за липса на елементите на
чл. 59 ЗЗД, в частност за липса на обогатяване на ответника в размер на
претендираната сума, настъпило за сметка на ищцата.
Ищецът взема участие в съдебно заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. А., който поддържа предявения иск, като в
хода на устните състезания навежда съображения за неговата основателност и
моли за уважаването му и за присъждане на разноските по делото. В
представени по делото писмени бележки се доразвиват доводите за
основателност на иска, респ. за неоснователност на възраженията от
ответника.
Ответникът взема участие в съдебно заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. Н., който оспорва предявения иск, като в
хода на устните състезания навежда съображения за неговата
неоснователност и моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноските
по делото. В представени по делото писмени бележки се доразвиват доводите
за неоснователност на иска, респ. за основателност на възраженията срещу
него.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С молба от 01.04.2005 г., подадена от Н.Х. М. против „Инот Агро“
ЕООД и ЕТ Инот-Радослав Начков“ е поискано образувано изпълнително
дело , като с молбата е поискано и насочване на изпълнението върху
недвижим имот Птицеферма в гр. Сл., съставляваща имот № 213001, заедно с
построените в него седем панелни сгради и една комбинирана панелна
сграда. Към молбата е приложен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
844/2005 г. на РС Плевен.
С договор за цесия от 13.07.2005 г. между „Райфайзенбанк България“
АД и ЕТ „Д.Т.“, вписан в Службата по вписванията на 14.07.2005 г., банката
продава на едноличния търговец вземанията си към „Тора“ ООД по договор
за револвиращ банков кредит от 05.06.2003 г. и по договор за банков кредит
по програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на МСП №
810026/05.06.2003 г., обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален
акт № 154, т. II, рег. № 1025, дело № 128/2003 г. на нотариус № 360 от
регистъра на Нотариалната камара. От същия нотариален акт е видно, че
ипотеката е учредена върху следния недвижим имот, собственост на ЕТ
„Д.Т.“: Птицеферма в гр. Сл., съставляваща имот № 213011, заедно с
2
построените в него 14 панелни сгради и една комбинирана панелна сграда.
От извършеното по изпълнително дело № 18/2006 г. по описа на ЧСИ
Цв. Н. с рег. № 756, разпределение от 28.05.2011 г. се установява, че след
проведена публична продан на недвижим имот Птицеферма в гр. Сл.,
съставляваща имот № 213001, заедно с построените в него седем панелни
сгради и една комбинирана панелна сграда, за купувач е обявена Н.Х. М. за
сумата от 507 725 лв., че като купувач същата е задължена в седмодневен
срок да внесе сумата от 134 902, 63 лв. за удовлетворяване на присъединения
ипотекарен кредитор ЕТ „Д.Т.“. С постановление за възлагане на недвижим
имот от 21.12.2011 г., издадено по изпълнително дело № 18/2006 г. по описа
на ЧСИ Цв. Н. с рег. № 756, изнесеният на публична продан недвижим имот
Птицеферма в гр. Сл., съставляваща имот № 213001, заедно с построените в
него седем панелни сгради и една комбинирана панелна сграда, е възложен на
Н.Х. М.. От постановлението за възлагане е видно, че то е влязло в законна
сила на 29.0.32012 г. и че дължимите от купувача такси са внесени.
На 03.07.2014 г. от ЕТ „Д.Т.“ против „Тора“ ООД е подадено заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по
което е образувано гр.д. № 35923/2014 г. на СРС. От издаденото съдебно
удостоверение се установява, че означеното в заявлението основание за
издаване на заповедта е спогодба с нотариална заверка на подписите от
13.02.2013 г., че към заявлението не е представена договорна ипотека,
учредена с нотариален акт № 154, т. II, рег. № 1025, дело № 128/2003 г. и че
на 14.07.2014 г. по гр.д. № 35923/2014 г. на СРС е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Видно от приетото заверено
копие на изпълнителен лист от 17.07.2014 г., същият е издаден за сумата от
134 912,25 г., ведно със законната лихва от 02.07.2014 г. до изплащане на
вземането, както и за разноските по делото в общ размер на 5 846,25 лв.
С разпореждане от 16.10.2017 г., по гр.д. № 35923/2014 г. на СРС,
разпоредено обезсилване на издадената по делото заповед за незабавно
изпълнение, а с разпореждане от 10.05.2019 г., по гр.д. № 35923/2014 г. на
СРС, е постановено обезсилване и на изпълнителен лист от 17.07.2014 г.
От съобщение до ЕТ „Д.Т.“ е видно, че адресатът е уведомен от
съдебния изпълнител, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК прекратява по
отношение на същия търговец изпълнително дело № 18/2006 г. по описа на
ЧСИ Цв. Н.. Жалбата на ЕТ „Д.Т.“ против прекратяване на изпълнителното
дело е отхвърлена с влязло в законна сила решение № 104/10.09.2020 г., по
гр.д. № 460/2020 г. на ОС Русе.
Върху писмото на ОС Русе за връщане на изпълнителното дело (изх.
№ 3174/28.08.2020 г.) от ЧСИ Цв. Н. е разпоредено (чрез собственоръчно
изписан на 17.09.2020 г. текст) „На основание чл. 459, ал. 1, изр. 3 от ГПК на
взискателя да се върне сумата в размер на 134 902,69 лв.“.
С решение № 191/13.08.2019 г., по т.д. № 77/2018 г. на ОС Габрово, е
отхвърлен предявеният от Н.Х. М. против ЕТ „Д.Т.“ и „Тора“ ООД, за
3
признаване за установено, че по отношение на вземанията, произтичащи от
спогодбата между ответниците с нотариална заверка на подписите от
13.02.2013 г. (рег. № 1148/13.02.2013 г.), отразени в издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 134 912,25 лв. по
ч.гр.д. № 35923/2014 г. на СРС, ипотечното право по нотариален акт № 154, т.
II, рег. № 1025, дело № 128/2003 г. е погасено, поради неподновяване на
вписването. Решението е потвърдено с решение № 100215/05.08.2020 г., по
в.т.д. № 58/2020 г. на АпС Велико Търново, което с определение №
60722/29.12.2021 г., по т.д. № 402/2021 г. на ВКС не е допуснато до
касационно обжалване.
Размерът на законната лихва върху сумата от 134 902,63 лв. за периода
от 16.10.2017 г. до 17.09.2020 г., определен чрез електронен калкулатор на
Националната агенция за приходите, е 40 024,32 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск по чл. 59 ЗЗД е неоснователен.
За неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД може да се говори само
тогава, когато това обогатяване реално е настъпило. Реалното проявление на
обогатяването е възможно както когато в патримониума на обогатилия се за
чужда сметка възниква или постъпва някакво имуществено право, така и
когато се спестява (препятства) възникването на задължение, което следва да
се прояви в имуществената сфера на обогатилия се, да се поеме от него.
В конкретния случай реално обогатяване на ЕТ „Д.Т.“ липсва, вкл.
проявяващо се такова в претендираната от ищцата законна лихва от 40 024,32
лв. Обогатяване в такъв размер не е налице, защото ответникът не е получил
внесената от Н.Х. М. сума от 134 902, 63 лв., извършено от нея в качеството
на купувач на ипотекиран в полза на ЕТ „Д.Т.“ и с оглед удовлетворяване на
присъединения ипотекарен кредитор. Сумата е останала по сметката на
съдебния изпълнител и не е била изплащана на ЕТ „Д.Т.“, в какъвто случай,
при евентуално отпадане (отричане) качеството му на взискател (ипотекарен
кредитор), би могло да се разсъждава за настъпило негово обогатяване с
получаването ѝ без основание.
Не би могло да се сподели разбирането на ищцата, че с оглед отпадане
качеството му на ипотекарен кредитор, ответникът се обогатил за нейна
сметка, както и че същото обогатяване се измерва със законната лихва върху
внесената от нея сума 134 902, 63 лв., изчислена за периода от 16.10.2017 г.
(обезсилване на изпълнителния лист) отричане падане ипотекарното до
17.09.2020 г. (разпореждане на съдебния изпълнител за връщане на внесената
от взискателя Н.Х. М. сума). Ответникът ЕТ „Д.Т.“ не е губил качеството си
на ипотекатен кредитор, предвид отхвърляне на предявения от Н.Х. М.
против него и „Тора“ ООД иск по чл. 464 ГПК, с който е направено оспорване
именно на вземането за сумата от 134 912,25 лв. по ч.гр.д. № 35923/2014 г. на
СРС, с оглед на което ищцата е внесла сумата по направеното в изпълнително
4
дело разпределение. Няма опора в закона и тезата, изложена в писмените
бележки на пълномощника на ищцата, според която късното връщане на
внесената от Н.М. сума от 134 902,63 лв. се е осъществило заради шиканьозно
упражняване на процесуални права от ЕТ „Д.Т.“ по изпълнителното дело и по
частното гражданско дело, по което се е снабдил с изпълнителния лист.
Злоупотреба с процесуални права по двете производства не се доказва.
Издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са
обезсилени, поради пропуск на заявителя да представи доказателства за
предявен иск за установяване на вземането по заповедта, т.е. на процесуално
основание, а не поради отричане качеството на кредитор, както се поддържа в
исковата молба. В изпълнителното производство ЕТ „Д.Т.“ е имал статут на
присъединен по право взискател, защото изпълнението е било насочено върху
предмета на обезпечението, затова припадащата му по разпределението се
сума е следвало да се внесе от купувача на ипотекирания имот и да се пази по
сметката на съдебния изпълнител, до представяне на изпълнителен лист (чл.
459, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК). В този смисъл задържането на сумата по сметката за
периода от 16.10.2017 г. до 17.09.2020 г. е било на законово основание и не би
могло да се говори за злоупотреба с процесуални права в изпълнителния
процес.
С оглед неоснователността на предявения иск ищецът следва да заплати
на ответника сторените по делото разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). От ответника
са доказани разноски в производството общ размер на 2 160 лв. (заплатено
адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х. М.-И., с ЕГН ********** против Д. П.
Т., действащ като ЕТ „Д.Т.“ с ЕИК *****, иск за заплащане на сумата от
40 021 лв., претендирана на основание чл. 59 ЗЗД като дължима законна лихва
върху сумата от 134 902,63 лв. за периода от 16.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
ОСЪЖДА Н.Х. М.-И., с ЕГН ********** да заплати на Д. П. Т.,
действащ като ЕТ „Д.Т.“ с ЕИК *****, сумата от 2 160 лв., представляваща
сторени по делото разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5