Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14716/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от П.И.И., ЕГН ********** с адрес *** срещу И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***
иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществуване вземане срещу ответника в размер на сумата от 2000евро, представляваща главница дължима по запис на заповед
издаден на 01.03.2018г., с падеж на дата 31.12.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК- 21.02.2019г., за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 1507/22.02.2019г. по
ч.гр.д. № 2812/2019г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че е поемател,
а ответникът издател на ценна книга- запис на заповед издаден на 01.03.2018г. и
падеж на 31.12.2018г. за сумата от 2000евро, с левова равностойност от
3911,66лева. За събиране на вземането си ищецът се снабдил със заповед за
незабавно изпълнение, срещу която ответникът възразил в срок. Последното
поражда правния му интерес от търсената понастоящем защита. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва съществуването на твърдяното парично
задължение, твърдейки то да не е възникнало. Твърди, че записът на заповед е
привидно редовен от външна страна, доколкото не притежава всички изискуеми от
чл. 535 ТЗ реквизити. Счита, че ценната книга е следвало да му бъде предявена
за плащане, което да бъде отразено върху нея, независимо от клаузата, че е без
предявяване, с което е нарушен чл. 538, ал. 2 ТЗ. Счита, че независимо от
отбелязването, че е без протест, то това не освобождава приносителя от
задължението да предяви записа на заповед за плащане, което при това е следвало
да стане в срока по чл. 491 ТЗ. Неспазването на този срок счита, че препятства
настъпване изискуемостта на вземането и още по- малко се дължат лихви за
него.Твърди, че предявяване не е извършено, именно защото ответникът не дължи
сумата и съответно е щял да оспори задължението със съответното отбелязване
върху ценната книга. Оспорва да е получавал сумата посочена в записа на
заповед, в който изобщо липсва отбелязване на такъв факт. Твърди, че записът на
заповед е издаден по повод съществувало между страните каузално правоотношение,
а именно: На 15.02.2018г. между ответника и представляваното от ищеца дружество
„Евроконтакт БГ“ ЕООД е съгласувано съдържание на
договор за корабно агентиране. По силата на договора
ответникът е наел дружеството да извършва необходимите действия за започване на
работа с личен трудов договор на посочена в договора длъжност готвач. Този
договор не бил подписан от страните, тъй като била сгрешена длъжността в него и
така на същата дата бил подписан договор с идентично съдържание, но за длъжност
моряк, която е била действително уговорената между страните. В договора били изрично
уговорени дължима неустойка в полза на агента. В самостоятелен абзац от
договора било уговорено, че задължението и плащането на неустойката е
неотменима, и е според условията на чл. 535 до чл. 538 и сл. ТЗ. Предвид
посоченото счита, че ако е налице неизпълнение, то тази претенция следва да
бъде предявена по общия исков ред. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В проведеното открито
съдебно заседание ищецът и ответникът се представляват от процесуални
представители. Исковата молба и отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция е сума дължима по запис на заповед с издател ответникът и поемател ищецът. Правният интерес от търсената защита се
извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 2812/2019г.
по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.
Записът на заповед е ценна книга материализираща права и доказателство за вземането. То произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.
Затова, с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение по повод или във връзка, с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По правилото на чл.154 ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията
си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. И предвид дадените разяснения по приложението на закона в т.17 от ТР
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, наличието на редовен от външна страна запис на
заповед, посочен като единствен източник на установяваното на парично вземане,
освобождава ищеца- кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално
правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед.
Кредиторът единствено твърди и доказва вземането си, основано на менителничен ефект. А страната, която твърди да е налице
кауза и се домогва да черпи възражения от нея, следва да я докаже по общо
правило на чл.154 ГПК с допустимите от процесуалния закон доказателствени
средства. И това е така, защото основанието за издаване на записа на заповед
като абстрактна сделка стои извън съдържанието на сделката, поради което и то
не е условие за действителността й. Или в случая ищецът следва да установи в
процеса единствено твърденията си, че между страните е налице валидно менителнично правоотношение по запис на заповед, по който
ищецът е поемател, а ответникът издател и с който
ответникът е поел задължение да му заплати сума от 2000евро и настъпил падеж на
вземането. А успешното провеждане на това доказване възлага на ответника
провеждане доказване твърденията му за налично каузално правоотношение със
соченото съдържание- договор за корабно агентиране от
15.02.2018г., изправността си този договор и връзката между договора и
процесната ценна книга.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника срещу валидността
на менителничния ефект. Чл. 535 ТЗ регламентира, че записът
на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста на
документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати
определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или
на заповедта, на което трябва да се плати, дата и място на издаването, подпис
на издателя. В случая приложеният по делото запис на заповед отговаря на всяко едно от тези
изисквания за действителност. Видно е, че падежът на задължението е определен
съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ на определен ден, който е фиксиран като краен
срок- до 31.12.2018г. На следващо място,
съобразно разрешенията дадени в тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005г. по тълк.дело № 1/2004г., ОСТК приема, че за да е налице
подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил
предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на
заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното
задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на
записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен
ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана
отговорността на издателя. Предявяването за плащане се явява предпоставка само
за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от
кредитора за изпълнение на задължението. Отделно от това, непредявяването на
записа на заповед за плащане в срок води само до загубване на правата по него
по отношение на регресно отговорните лица- джирантите и техните авалисти.
Това обаче не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Същите последици има неизвършването на протест
поради неплащане при запис на заповед, в който не се съдържа клауза "без
протест", "без разноски" или друг равнозначен израз. Така, че и тези
възражения на ответника се явяват неоснователни.
На следващо място, ответникът
е настоявал, че не е получавал сумата по ценната книга. Трайната е обаче
съдебната практика, че в производството по настоящия иск, за разлика от
исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55- 59 ЗЗД, не подлежи на изследване наличие или не размяна
на имуществени блага, степен на обедняване и обогатяване и съотношението между
тях /пр. решение № 2 /07.04.2009г. по т.д. № 453/2008г. на ВКС, ІІ т.о и др/.
И на последно място, ответникът е възразил, че вземането по записа на заповед не е възникнало. При заявено от издателя на
ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа
на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си,
съобразно правилото на чл.154 ал.1 ГПК. Т.е ответникът като издател е следвало да
установи обстоятелствата, при които е издал процесния запис на заповед, т.е по
повод съществували между страните договорни отношения по агентиране
от 15.02.2018г.- осъществяване на действия от страна на ищеца по намиране на
работа на ответника на желаната от него позиция и собствената си изправност по
този договор, тъй като макар и лаконично твърденията са били, че ценната книга
обезпечава вземане по неустоечна клауза от договора. В
случая такова доказване по делото проведено от ответника няма, независимо от
дадените му указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Доказателствената
тежест по доказване на това правоизключващо
възражение за недължимост на договорена неустойка се носи от него по общото
правило на чл. 154 ГПК. Представените от него и от ищеца договори за агентиране от 15.07.2018г. не доказват твърдяното каузално
правоотношение, още повече че страни по него са ответника и дружеството „Евроконтакт БГ“ ЕООД, което е субект различен от поемателя по ценната книга. Поемателят
дори и да се явява представляващ това дружество, той не се е идентифицирал като
такъв по ценната книга. Извън това, различен и размерът на уговорената
неустойка по договора в сравнение със задължението по ценната книга. Така, че
не може да се приеме, че е налице проведено доказване и на твърдението ценната
книга да обезпечава соченото договорно правоотношение. Липсата на проведено доказване
няма за последица погасяване или несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на
релативното възражение на ответника като издател, ищецът не дължи доказване на
възникване или съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е
издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на
липса на относително възражение от ответника /така решение № 38 от 11.09.2015г.
по търг.дело № 854/12г. по описа на ВКС/. Противно разсъждение би
задължило кредитора да търси доводи извън съдържанието на ценната книга, за да
доказва своите материални права, да търси основание за встъпването в една
абстрактна по своя характер сделка, което противоречи на законовата логика.
В заключение съдът приема за доказан по основание и размер така заявеният
пряк менителничен иск.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 578,24лв., съобразно представеният от ищеца
списък на разноските, от които 500лева платено адв. възнаграждение и 78,24лв.
платена държавна такса.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в
заповедното производство. Претендираните разноски са
в размер на 78,24лева за платена ДТ и 100лева адв. възнаграждение. Или общо
178,24лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца П.И.И., ЕГН ********** с
адрес *** съществува
вземане срещу ответника И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***
за сумата от 2000евро,
представляваща главница дължима по запис на заповед издаден на 01.03.2018г., с
падеж на дата 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК- 21.02.2019г., за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК № 1507/22.02.2019г. по ч.гр.д. № 2812/2019г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на П.И.И., ЕГН ********** сумата
от 578,24лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на П.И.И., ЕГН ********** сумата
от 178,24лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 2812/2019г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: