№ 281
гр. П., 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101391 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „У.Б.“ АД , със седалище и адрес на управление в гр. С., пл. „Св. Н.“
№ 7, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и ответника (като
кредитополучател) е бил сключен Договор за кредитна карта с № CCIR-515-00063-
2019/22.04.2019 г. Поддържа, че въз основа на тази сделка е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит, усвояван чрез кредитна карта, с лимит от 500 лв.
Изтъква, че кредитополучателят е извършил многократни усвоявания на кредитния
лимит, достигайки максималната му величина, като е било предвидено и заплащането
на възнаградителна (договорна) лихва, а също така и на договорно обезщетение при
забава („наказателна лихва“). Заявява, че кредитният дълг не е бил обслужван редовно,
поради което е била обявена предсрочната му изискуемост, в резултат на което
понастоящем възлиза на: 500,86 лв. – непогасена главница; 18,57 лв. – възнаградителна
(договорна) лихва, дължима за периода от 17.09.2019 г. до 22.11.2019 г.; 52,43 лв. –
договорно обезщетение за допусната забава („наказателна лихва“), начислено за
периодите от 23.11.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 27.10.2020 г., и 72 лв. –
разходи по кредита, дължими за уведомяване. Пояснява, че за тези вземания е била
издадена заповед по чл. 417 ГПК, която е била връчена на ответника (в качеството му
на длъжник в заповедната процедура), чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5
във вр. с ал. 1 от същия кодекс. Затова иска постановяване на съдебно решение, с което
1
съществуването на вземанията да бъде признато за установено. Претендира и съдебни
разноски.
Ответникът – С. П. Г., с постоянен адрес в гр. В., ж.к. „М.“ № 115, вх. 10, ет. 3,
ап. 7 и с настоящ такъв в гр. П., ул. „Е. Й.“ № 25, ет. 3, ап. 9, ЕГН **********, се
представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Г. А. К. от Адвокатска
колегия – гр. Б.. Последната намира ищцовите претенции за неоснователни и настоява
за тяхното отхвърляне, излагайки доводи, че кредитният договор влиза в колизия с
разпоредби на ЗПК и на ЗЗП, в резултат на което е нищожен, както и че предсрочната
изискуемост на кредита не е била обявена надлежно на кредитополучателя.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за
главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението
по чл. 417 ГПК в първоначално сезирания заповеден съд – 28.10.2020 г., до
погасяването;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за
възнаградителната (договорната) лихва;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за
„наказателната лихва“, която по правната си същност е мораторна неустойка, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД – за
разноските по кредита.
Вземанията по тези претенции попадат в обхвата на Заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 9621/04.12.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1303/20 г. на
Районен съд – гр. П., което е приложено към сегашното дело.
Цитираната заповед е била издадена в полза на ищцовото дружество, в
качеството му на заявител в заповедното производство, а на настоящия ответник – като
длъжник, заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 1 ГПК.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически
състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се
свеждат до:
- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от
договора за кредит и обвързващо ищеца (като кредитодател) и ответника (като
кредитополучател); 2/ реалното предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в
полза на кредитополучателя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за нейното
връщане и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на кредитополучателя в
тази връзка.
- За възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната между
2
кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за
дължимост от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/
настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/
непогасяването на вземането, свързано с нея.
- За неустойката – 1/ договорна клауза, в рамките на кредитното
правоотношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателя на неустойка в
определен размер, при допусната забава; 2/ настъпване на падежа на задължението,
чието срочно изпълнение неустойката обезпечава, и 3/ непогасяване в срок на
задължението, обезпечено с неустойката, както и непогасяване на самото неустоечно
вземане.
- За разноските по кредита – 1/ клауза в кредитната сделка, съгласно която
кредитополучателят дължи заплащането на търсените разноски; 2/ настъпването на
условията, във връзка с които те се дължат, в заявената величина, и 3/ неиздължаване
на вземането, отнасящо се до тях.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи
положителните предпоставки по всяка от исковите си претенции, а в случай, че това
бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на
задълженията.
Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с
кредитополучател – ответникът, се доказва от обективиращия го документ, както и от
общите условия към него, които са представени по делото. Те са подписани за
ответника, а подписите му върху тях не са оспорени, поради което трябва да се приеме,
че същите материализират негови изявления (чл. 180 ГПК).
От съдържанието на договора и на общите му условия стават ясни и базовите
параметри на кредитното правоотношение, относими към разглеждания спор, а
именно:
- главница – 500 лв., предоставени под формата на кредитен лимит и
усвоявани чрез специално издадена кредитна карта (раздел I, т. 1 от договора);
- лихвен процент – 1 % на месечна база (съответно 12 % на годишна
основа), начисляван върху усвоената част от кредитния лимит (раздел I, т. 2.1 от
договора);
- годишен процент на разходите – „определя се от и в рамките на посочения
лихвен процент“, като таксите за обслужването и за обработката на операции с картата
се определят, съобразно отделен договор между страните (раздел I, т. 2.2 от договора);
- редовен срок на кредита (краен падеж) – 30.04.2021 г. (раздел I, т. 3.2 и т.
3.4 от договора);
- погасяване – чрез минимална погасителна вноска от 15 лв., увеличена със
суми, които са изискуеми, но не са били изплатени в предходен дължим период (раздел
3
I, т. 3.1 и т. 3.1.а от договора);
- период на погасяване – от 1-во до 15-то число на текущия месец (раздел I,
т. 3.1.2);
- „наказателна лихва“ (носеща спецификите на мораторната неустойка) –
при просрочване в плащането на главницата (раздел II, т. 7.2 от договора);
- предсрочна изискуемост – при определени хипотези на неизпълнение на
договорните задължения на кредитополучателя, сред които е и забавата в погасяването
на кредита (раздел II, т. 10.1 от договора).
Съгласно приложените към исковата молба покани и констативен протокол,
изходящ от частния съдебен изпълнител Д. П--Я. (с рег. № 711 на Камарата на частните
съдебни изпълнители):
- ищецът е отправил писмено изявление до ответника, че към 20.01.2020 г.
по кредита е налице изискуем дълг от главница (500,86 лв.) и „лихви“ (28,09 лв.), който
е просрочен;
- по тази причина счита кредита за предсрочно изискуем;
- поканата е била връчена на ответника на 25.06.2020 г.;
- връчването е било извършено от частния съдебен изпълнител, на
основание чл. 18, ал. 5, предл. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 1 ГПК.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което няма
причини да не бъде изцяло кредитирано, както и от разпита на изготвилото я вещо
лице, става ясно, че:
- общият размер на кредитна сума по процесния договор, който е бил
усвоен от ответника, е 500,86 лв.;
- възнаградителната лихва по кредита е била изчислявана на базата на
вписания в договора годишен лихвен процент – 12 % върху усвоената част от
главницата;
- годишният процент на разходите по кредита, изчислен на основата на
главницата и на възнаградителната лихва, се равнява на 12,6981 %, като той не
превишава размера на законната лихва повече от 5 пъти (превишението е 0,27 пъти);
- общата стойност на доброволните плащания, които кредитополучателят е
направил по договора, в периода от 12.07.2019 до 20.08.2019 г., е 90 лв.;
- с оглед забавата, допусната от кредитополучателя, и предсрочната
изискуемост, приета от кредитодателя, понастоящем кредитният дълг, от счетоводна
гледна точка, възлиза на сумите по предявените искове.
От гореизведените предпоставки за уважаване на ищцовите претенции е видно,
че в основата на един такъв процесуален резултат стои наличието на валидно
облигационно отношение, част от чието съдържание са търсените вземания. В този
контекст централният проблем, от който е детерминиран изходът от съдебния спор е
свързан с това дали процесната сделка наистина е валидна.
4
Съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК
на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, независимо дали е направено възражение от заинтересованата страна,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.
В разглеждания казус договорът за потребителски кредит, на който се базират
ищцовите претенции, се явява нищожен заради колизия с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като:
- Според тази нормативна разпоредба, съдържанието на договора за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по
начина, определени в Приложение № 1 към закона.
- В случая годишният процент на разходите не обозначен в определен
размер, като липсва и ясно визиране на методиката за формирането му.
- Допуснато е отклонение от коментирания законов регламент и поради
уговорката, че в годишния процент на разходите няма да се включват таксите, които
кредитополучателят е длъжен да заплаща за обслужване и обработка на операции с
кредитната карта, тъй като те са договорени в отделен договор. Няма основание от
годишния процент на разходите по анализираната потребителска кредитна сделка да
бъде изключвана стойността на тези такси, защото те попадат в преките разходи по нея
по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и не се обхващат от изключенията на чл. 19, ал. 3 от
същия закон.
- Така установеното несъответствие на договора за потребителски кредит,
на който се уповават ищцовите вземания, с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до неговата
недействителност (чл. 22 ЗПК), при което потребителят връща само чистата стойност
на кредита, без да дължи заплащане на лихва или на други разходи по него (чл. 23
ЗПК). В този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани останалите възражения за
нищожност, релевирани в писмения отговор на исковата молба.
Обсъжданата недействителност, както и механизмът за уреждане на последиците
й, са специални спрямо общата уредба на тези материалноправни институти в ЗЗД. По
тази причина, при установяване на такава недействителност в исковото производство,
съдът следва да признае с решението си дължимата главница по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, като не е нужно нейното връщане да
се извърши в отделна съдебна процедура по чл. 55 ЗЗД (вж. Решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/21 г., IV г. о. на ВКС).
В обобщение на казаното дотук и с оглед приетата недействителност на
договора, ищцовите претенции подлежат на отхвърляне, с изключение на онази за
5
главницата, която трябва да бъде уважена само за невърнатата чиста стойност на
кредита. По този повод е нужно от усвоения размер на кредита (500,86 лв.) да се
приспаднат доброволните плащания (90 лв.), направени от кредитополучателя, в
резултат на което невърнатата му чиста стойност е 410,86 лв.
Отнасянето на доброволното плащане към погасяването на главницата не
представлява компенсация (по чл. 103 ЗЗД във вр. с чл. 298, ал. 4 ГПК), която да се
извършва служебно от съда, а е прихващане на изпълнението (по чл. 76, ал. 2 ЗЗД).
Логическата конструкция на така даденото разрешение се опира на обстоятелството, че
сумите, които длъжникът по един договор е платил в полза на кредитора, се отнасят за
погасяване на валидните задължения по него (вж. Решение № 151/15.05.2019 г. по в. гр.
д. № 197/19 г. на Окръжен съд – гр. Враца).
2. По съдебните разноски и възнаграждението на особения представител на
ответника:
Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете дава
право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Произнасянето по разноските, отнасящи се до заповедната процедура, също
трябва да бъде с осъдителен диспозитив, като е без значение обстоятелството, че тя е
била по реда на чл. 417 ГПК и е приключила с издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за
разноските отпада с оспорване на вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и
образуването на исково производство по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК (съобр.
мотивите към цитираната т. 12 от тълкувателното решение по тълк. д. № 4/13 г.,
ОСГТК на ВКС).
Така деловодните разноски, дължими на ищеца, пропорционално на уважената
част от исковете, са:
- 54,24 лв. – за заповедното дело, изчислени на основата на заплатена
държавна такса (25 лв.) и платеното възнаграждение за адвокат (60 лв.);
- 740,22 лв. – за исковия процес, формирани на базата на заплатена
държавна такса (175 лв.), платен адвокатски хонорар (360 лв.), внесени разноски за
вещо лице (350 лв.) и за особен представител (400 лв.).
Необходимо е да се разпореди изплащане на възнаграждението, дължимо на
особения представител на ответната страна.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че С. П. Г., с
постоянен адрес в гр. В., ж.к. „М.“ № 115, вх. 10, ет. 3, ап. 7 и с настоящ такъв в гр. П.,
ул. „Е. Й.“ № 25, ет. 3, ап. 9, ЕГН **********, дължи на „У.Б.“ АД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., пл. „Св. Н.“ № 7, ЕИК ***, следната сума, която е
включена в предметния обхват на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с
№ 9621/04.12.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1303/20 г. на Районен съд – гр. П., а
именно: 410,86 лв., представляваща невърнатата чиста стойност от главницата по
Договор за кредитна карта с № CCIR-515-00063-2019/22.04.2019 г., сключен между
„У.Б.“ АД (като кредитодател) и С. П. Г. (като кредитополучател), като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата над така уважената му част до неговия пълен претендиран размер
от 500,86 лв., както и за законната лихва, считано от датата на постъпване на
заявлението в първоначално сезирания съд – 28.10.2020 г., до погасяването.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „У.Б.“ АД , със седалище и адрес на управление в гр.
С., пл. „Св. Н.“ № 7, ЕИК ***, предявени срещу С. П. Г., с постоянен адрес в гр. В.,
ж.к. „М.“ № 115, вх. 10, ет. 3, ап. 7 и с настоящ такъв в гр. П., ул. „Е. Й.“ № 25, ет. 3, ап.
9, ЕГН **********, с които се претендира да бъде признато за установено, че
последният дължи на първото и следните суми, попадащи в обсега на Заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 9621/04.12.2020 г., издадена по ч. гр. д. №
1303/20 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 18,57 лв. – възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от
17.09.2019 г. до 22.11.2019 г., по Договор за кредитна карта с № CCIR-515-00063-
2019/22.04.2019 г., сключен между „У.Б.“ АД (като кредитодател) и С. П. Г. (като
кредитополучател);
- 52,43 лв. – договорно обезщетение за допусната забава („наказателна
лихва“) по кредита, начислено за периодите от 23.11.2019 г. до 12.03.2020 г. и от
14.05.2020 г. до 27.10.2020 г., и
- 72 лв. – разходи по кредита, дължими за уведомяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. П. Г., с постоянен адрес в гр. В.,
ж.к. „М.“ № 115, вх. 10, ет. 3, ап. 7 и с настоящ такъв в гр. П., ул. „Е. Й.“ № 25, ет. 3, ап.
9, ЕГН **********, да заплати на „У.Б.“ АД , със седалище и адрес на управление в
гр. С., пл. „Св. Н.“ № 7, ЕИК ***, съдебни разноски, съобразно уважената част от
исковете, както следва:
- 54,24 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 1303/20 г. на Районен съд – гр. П.), и
7
- 740,22 лв. – общ размер на разноските, дължими за първоинстанционното
исково производство (гр. д. № 1391/22 г. на Районен съд – гр. П.).
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Г. А. К. от Адвокатска колегия – гр. Б., назначена за
особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение от 400 лв.,
дължимо за настоящото дело, която сума е внесена от ищеца по набирателната сметка
на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8