Р Е Ш Е Н И Е
№ 720/4.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 868 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 111 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ и е образувано по жалба на И.П.С., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Заповед № Л-1201/02.09.2022 г. на Началника
на Затвора – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна
килия“.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена, съответно отменено и наложеното
наказание „изолиране в наказателна килия“. В съдебно заседание лишеният от
свобода И.П.С., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. А..
Поддържат жалбата и молят съда да отмени обжалваната заповед. Правят искане за
разпит на свидетели.
Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Пазарджик,
редовно призован, се представлява от юрк. Р., който по изложени съображения
моли съда да потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 25.08.2022 г.
лишеният от свобода И.П.С. е нарушил установения ред, като не е оказал
съдействие на администрацията на затвора при проверка за алкохол. Поводът за
проверката е подаден от постовия надзирател сигнал, който усетил силен мирис на
алкохол в Четвърто отделение. В негово присъствие и под негово ръководство е
извършена проверка на спалните помещения в отделението. При влизане в Килия №
404, в която е настанен лишеният от свобода С., надзирателите констатирали
видимо неадекватно състояние на същия. При направената проверка в санитарния
възел, зад тоалетната чиния е открита кофа от около 10 литра, пълна със
субстанция с остър мирис на алкохол, а в шкафче, намиращо се до тоалетната –
пластмасова бутилка, пълна с около 500 мл безцветна течност с мирис на алкохол.
По разпореждане на ДГН е направен тест с дрегер на настанените в помещението
лишени от свобода. Лишеният от свобода С., въпреки че бил инструктиран от ДГН
относно даването на пробата, е саботирал и компрометирал провеждането на теста,
имитирайки вкарването на въздух в уреда и е запушвал с език мундщука. С оглед
неадекватното му състояние, същият е настанен в самостоятелно помещение.
С действията си
лишеният от свобода е нарушил чл. 96, т. 3 и 5, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, 2 и 5
от ЗИНЗС. С оглед на това е издадена обжалваната Заповед № Л-1201/02.09.2022 на
ЗА Началника на Затвора – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“, с която на основание чл. 101, т. 7, във връзка
с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл.
105, ал. 1 от същия закон е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия“ за срок от 10 денонощия на лишения от свобода И.П.С..
Заповедта е
връчена на лицето лично срещу подпис на 05.09.2022 г., като в законоустановения
3-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд
– Пазарджик.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, а именно: докладна записка с рег. № 3182/26.08.2022 г. на
инспектор И.И.Я., протокол за претърсване и обиск от 25.08.2022 г., обяснения от
25.08.2022 г. от лицата Д. М. Б., С. А. Г., Г. М. Ц., С. Й. Г., В.В.И., М. Г.
Х., както и докладна-записка от мл. експерт С. Я. и инсп. Б. Т. Н.. По делото е
представена и докладна-записка от д-р Б. от 02.09.2022 г., в която е посочено,
че лицето И.П.С. има арт. хипертония, плексит. Медицинското лице е заключило,
че при изброените лица, между които и жалбоподателят, липсват регистрирани
заболявания, противопоказни за изтърпяване на наказанието „изолиране в НК“ и
извънредни дежурства по хигиена. Представена е и медицинска справка, в която
подробно е описано здравословното състояние на жалбоподателя. В съдебно
заседание бяха представени и епикризи, удостоверяващи здравословното състояние
на лишения от свобода.
Установи се по
делото, че със Заповед № Л-1151/17.08.2022 г. (л. 82), на основание чл. 15, ал.
2 от ЗИНЗС и във връзка с нормалното осъществяване на
огранизационно-управленските функции в Затвора – Пазарджик, началникът на
затвора е възложил на гл. инспектор Д. А. Д. – зам.-началник, да изпълнява
функциите на началник на затвора, съгласно чл. 15, чл. 64, чл. 64а, чл. 65 –
чл. 68, чл. 101 и чл. 248 от ЗИНЗС, за периода от 22.08.2022 г. до 14.10.2022
г. вкл. Представена е и Заповед № Л-3141/05.08.2022 г. от главния директор на
ГДИН (л. 116), с която е разрешен полагаем годишен отпуск на ст. комисар В. К.
– началник на затвора, за времето от 22.08.2022 г. до 14.10.2022 г. Посочено е,
че по време на отпуската служителят ще бъде заместван от гл. инсп. Д. А. Д..
За изясняване на фактическата
обстановка, по делото са разпитани свидетелите В.В.И. и И.И.Я., чиито показания
съдът възприема като достоверни, последователни и съответстващи на събраните по
делото писмени доказателства.
В отговор на поставените му
въпроси свидетелят И. заяви пред съда, че по време на карцера, жалбоподателят
се е оплаквал от болки в кръста, както и в коленете, за което се е оплаквал
поне 4-5 пъти. След излизане от наказателната килия на 17 септември, от болки в
кръста не е можел да качи личния си багаж в килията. Това е продължило 7-8
дена, през което време не е ходил дори за храна. Според свидетеля И., по време
на пребиваването в наказателната килия, всеки ден ги е посещавал лекар, който е
проверявал имат ли оплаквания и при оплаквания за болка, се предоставят
болкоуспокояващи. Жалбоподателят не е имал видимо отоци по ставите, които да
препятстват движението му, но се оплаквал от болки, които са се отразявали на
походката и на движението му.
Свидетелят Я. заяви пред съда, че
при проверка в спалните помещения на 25.08.2022 г. е заварил жалбоподателя да
лежи на леглото във видимо нетрезво състояние. Той е лъхал на алкохол и е
завалял думите. В санитарното помещение е била счупена тоалетната, мивката, а
зад тоалетната е открита кофа със заготовка за алкохол – джибри. Открито е и
шише с половинка ракия. Свидетелят посочи, че при опит да бъде проверен с
дрегер за наличие на алкохол в кръвта, жалбоподателят се е опитал да осуети
проверката, като е запушвал мундщука с език и е духал настрани или е всмуквал
навътре. Опитите са правени многократно, поне десет-петнадесет пъти, като в
крайна сметка не е било измерено количеството алкохол в издишания въздух.
Свидетелят заяви, че жалбоподателят е признал, че той е счупил тоалетната и
мивката. Това са заявили и неговите съкилийници.
Въз основа на горната фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав намира, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона
форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й,
като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и
законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са
описани фактическите основания за издаването й. Изпълнено е и задължението,
регламентирано в чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно преди налагане на
наказанието да бъде изслушан задължително нарушителят. В тази връзка по делото
е представен протокол № Р – 100/02.09.2022 г., в който е отразено, че
жалбоподателят И.П.С. е изслушан пред началника на затвора. От представените по
делото доказателства се установи, че на лишения от свобода, който е наказан с
„изолиране в наказателна килия“ е извършен медицински преглед, при който е
установено, че същият има заболявания, които обаче не са противопоказни за изтърпяване
на наказанието „изолиране в наказателна килия“.
С оглед на това, съда приема, че
при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Анализът на установената
фактическа обстановка обосновава извод за съответствие на оспорената заповед и с
приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са
следните:
В нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС е дадено легално определение на понятието „дисциплинарно нарушение“,
съгласно което, това е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от
лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото
или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или
лишени от свобода. В ал. 2 на чл. 100 е посочено, че за дисциплинарно нарушение
се смята – т. 7 физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както
и закана за такава.
В настоящия случай, в
представените по делото докладни-записки и писмени обяснения на лишените от
свобода, въз основа на които е постановена оспорената заповед, безспорно се
съдържат данни това, че лишеният от свобода И.П.С. е осуетил проверка с дрегер
за установяване на алкохол в кръвта, както и че е повредил имущество в затвора
– счупил е тоалетната чиния и мивката в санитарния възел в Килия № 404. Безспорно
по делото се установи, че жалбоподателят е нарушил установения вътрешен ред,
като не е оказал съдействие на администрацията на затвора при проверка за алкохол,
саботирал е и компрометирал провеждането на теста, имитирайки вкарването на
въздух в уреда. Това свое деяние е повторил няколко пъти, което е наложило
преустановяване на проверката.
От друга страна, в текста на чл.
102, ал. 2 от ЗИНЗС е указано, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и
8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100,
ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т.
1, 2, 3 или 5. Анализът на събраните доказателства безспорно указва наличието
на осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2 и 5 – неспазване
на установения ред и неоказване на съдействие на администрацията при проверка
за алкохол, което от своя страна мотивира необходимостта от налагане на административното
наказание по чл. 101, т. 7 – изолиране в наказателна килия за срок до 14
денонощия.
С оглед на това и предвид
събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, правилно,
обосновано и в съответствие с разпоредбата на ЗИНЗС, с оспорената заповед на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 – изолиране в
наказателна килия за срок от 10 денонощия.
По отношение на
размера на наложеното дисциплинарно наказание съдът счита, че Началникът на
Затвора Пазарджик се е съобразил с разпоредбата на чл.
102 и чл.
105 от ЗИНЗС и като е взел предвид характера и тежестта на нарушението,
отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и
здравословното му състояние, правилно на основание чл. 101, т.
7 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 105,
ал. 1 от ЗИНЗС му е определил дисциплинарно наказание „Изолиране
в наказателна килия“ за срок от десет денонощия. Ето защо, съдът счита, че
определеното наказание е справедлИ.и съответно на извършеното нарушение от
жалбоподателя, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС, решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС съдът
Р Е Ш И:
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно оспорване в 14 – дневен
срок от днес пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик.
СЪДИЯ: