Определение по дело №189/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 282
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330200189
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

П Р О Т О К О Л № 282

 

10.02.2020 година                                                                   град ПЛОВДИВ

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                                ІV наказателен състав

На десети февруари,                                                                      2020 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                                 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

Секретар: ТИХОМИРА КАЛЧЕВА

ПРОКУРОР: ДИМИТЪР ПЕХЛИВАНОВ

Сложи за разглеждане докладвано от СЪДИЯТА

АНД № 189 по описа за 2020 година.

 

На поименното повикване в 11,15 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Т.В.У., редовно призован, се явява лично и с адв. И.Д. – упълномощен защитник от досъдебното производство.

 

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Аз ще си позволя да заявя едно различно становище от това на прокурора. Да, формално би могло да се каже, че няма процесуална пречка да се даде ход на делото в днешното съдебно заседание. Казвам формално, защото нашето становище е различно и аз ще го изразя. Считаме, че ход на делото не следва да бъде даван, а според нас следва делото да бъде прекратено и върнато на РП – Пловдив с даване на съответните указания, поради това че е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на моя доверител, както и моите права, като негов защитник. Заявявам това, защото ние считаме, че актът на прокуратурата, който е станал основание за образуването на настоящото производство, не отговаря на изискванията на процесуалния закон. Визирам постановлението на РП – Пловдив от 09.01.2020 г. Считам, че това постановление в обстоятелствената си част, там където прокурорът е длъжен да опише фактическата обстановка, която е възприел, съответно да посочи кои факти, въз основа на кои доказателства приема, че са безспорно установени, не отговаря на изискванията на процесуалния закон. Фактите, записани в обстоятелствената част на това постановление не кореспондират с доказателствата, събрани в досъдебното производство.

На следващо място, вътре в самото постановление има съществени противоречия. На стр. 2, в горната част, като самото изречението започва на стр. 1, в последните няколко реда, прокурорът е записал, че приема за безспорно, че свид. П. е съставил график за плащания и т.н., който съдържа дати, цифри и левове. На стр. 2 обаче, в средата е записал, че приетото от него като факти е установено от назначената по делото комплексна графологическа експертиза. Прокурорът пише, че при тази експертиза е безспорно установено, че всички ръкописни текстове, като цифри, думи и дати са изпълнени от Т.В.У. и единственото, което е изпълнено от свид. П.е неговият личен подпис. Как така, в едно и също постановление, от една страна прокурорът е приел, че инкриминираният документ е съставен като база от свид. П., а по-нататък си противоречи, като приема, че заключението на експертизата е правилно и че според заключението текстът е изписан от Т.У..

Не на последно място, но много съществено по важност, е тоталното разминаване между заявеното в това постановление, че деянието е извършено на 05.09.2018 г. В кориците на делото, както свид. П., така и моят доверител са представили доказателства, които са факт, безспорно установен, че инкриминираният документ е представен пред РС – Пловдив още през август месец 2018 г. и няма как един документ, представен пред съда август месец, да се окаже, че за пръв път е съставен още на 05.09.2018 г. Да, на дата 05.09.2018 г. е направена заверка от нотариус, но заверката касае само подписа на Т.У. и нищо друго. Има едни неща, които са записани от прокурора и приети за достоверни, които не кореспондират с гласните и писмените доказателства по делото. Така формулираното обвинение, на практика не ни дава възможност, ние да заявим кое признаваме и кое не при стандартното провеждане на тази процедура, в която се намираме. Затова ние правим искане, днес да не се дава ход на делото, а съдът решава да уважи или не това наше искане.

ПРОКУРОР: Както започна защитникът на обвиняемия, аз ще се солидализирам с него за това, че няма формални пречки за даване ход на делото. Считам, че ход на делото следва да бъде даден и по същество съдът следва прецени дали има нарушения, поради които да се върне делото на прокурора.

Що се касае за изразеното от защитата неразбиране на обвинението, от една страна се направи възражение за съпоставимостта на обвинението с доказателствената съвкупност, което е въпрос по същество на делото. В този ред на мисли, намирам за неоснователно възражението на защитата относно доказателствата и правното измерение на обвинението. Бяха релевирани и доводи за противоречие в диспозитивната част на постановлението, което би било основание за прекратяване на производството и връщане делото на прокурора, ако съдът установи, че същите действително съществуват. Не намирам, че в случая са налице такива съществени различия в диспозитивната част на постановлението, които да водят до невъзможност за организиране на защитата. В този ред на мисли, отново бяха съпоставени и обсъдени доказателствени материали, които дават обоснованост на обвинението, което не е самостоятелно основание за прекратяване на делото.

На последно място, изразеното несъответствие между датата, на която прокурорът е приел, че е извършено инкриминираното деяние и тази, на която е заведено делото в граждански съд в гр. Пловдив, то това касае обосноваността на самото обвинение. Би могло да бъде самостоятелно основание да бъде прекратено производството по делото и същото да се върне на прокурора, но само ако в хода на същото се установят нови фактически положения. Предвид гореизложеното, моля да оставите без уважение искането на защитата да се прекрати делото и да дадете ход на същото.

ОБВ. У.: Поддържам казаното от защитника си.

 

Съдът, след съвещание и след като съобрази становищата на страните счита, че ход на делото в днешното съдебно заседание не следва да бъде даван, съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на РП – Пловдив за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи процесуалните права на обвиняемия. Съображенията на съда за това обаче, са коренно различни от изложените от защитата. Всяко едно от съображенията, изложени от защитата, е относимо към производството по същество на делото, предвид което настоящият съдебен състав не счита за нужно да ги обсъжда на този етап. Приемането на противното, на практика би означавало, преди даване ход на делото, съдът да извърши предварителен анализ и проверка на приобщените към досъдебното производство доказателствени материали. Подобен подход би бил напълно недопустим от процесуалноправна гледна точна.

Делото следва да бъде върнато на наблюдаващия прокурор, доколкото на стадий „действия на прокурора, след приключване на разследването“, при съставянето на мотивираното постановление от 09.01.2020 г., същият е допуснал наличието на съществено различие между обстоятелствената и заключителната част на постановлението. В обстоятелната част на мотивираното постановление, на стр. 2 прокурорът подробно е описал кои думи и изрази счита за добавени от обвиняемия и неотговарящи на волята на подписалото документа лице: отгоре над графика „Н. П., ЕГН **********, е получил лично от Т.У., ЕГН **********, в четири заема сумите: ….. четирите заема да се върнат на 01.08.2018 г.  Това описание обаче, не фигурира в същия си вид в заключителната част на мотивираното постановление. Според настоящия съдебен състав, доколкото именно тези фрази са обект на изследване в настоящия процес, то следва идентичното им съдържание да бъде възпроизведено както в обстоятелствената, така и в заключителната част на мотивираното постановление. Това различие неизбежно рефлектира върху и ограничава правото на защита на обвиняемия, доколкото той е поставен в неяснота срещу кои части от документа следва да организира защитата си- тези посочени в обстоятелствената част на постановлението, или тези отразени в неговата заключителна част. Прокурорът следва да съобрази и обстоятелството, че в заключителната част на мотивираното постановление е допусната очевидна фактическа грешка при изписване името на обвиняемия, като вместо „Т.“ е отразил „Този“. Внесените промени в заключителната част на мотивираното постановление, при необходимост, следва да намерят съответно изражение и в ново постановление за привличане на обвиняем. Предвид изложеното и на основание чл. 377 ал.1, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, съдебното производство по делото следва да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на наблюдаващия прокурор за изпълнение на дадените в мотивната част на настоящото протоколно определение указания.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 189/2020 г.,  по описа на РС – Пловдив, ІV н.с.

 

ВРЪЩА делото на РП - Пловдив за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо процесуалните права на обвиняемия, посочено в мотивната част на настоящото определение.

 

Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок, считано от днес, пред Окръжен съд – Пловдив, по реда на глава ХХІІ- ра НПК.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 11,32 часа.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.

                                                               

 

СЕКРЕТАР:/п.

Вярно с оригинала.

Т. К.